- Автор: Еманюел Льокю, Монд
- 10 Sep 2020
- 376
- 0
Едно хлапе с дислексия от Ийст Енд в Лондон се превърна в икона на фотографията, благодарение на лицата на другите. Забелязан от американския "Вог", когато е на 25 г., през 1963-а, Дейвид Бейли става една от най-важните фигури в списанието, на което прави няколко сензационни корици. "Ролинг Стоунс", "Бийтълс", "Ху", "Суингинг Лондон", Катрин Деньов, по-късно Грейси Джоунс и Лейди Ди... Най-известните светски личности са минали пред обектива му, а днес лицата им са изложени в National Portrait Gallery в Лондон. Интервю с един фотограф с характер публикува "Монд".
<p><strong>- Понякога казвате, че за да бъдеш фотограф, е нужно повече въображение, отколкото за да бъдеш художник. Не е ли парадоксално?</strong></p>
<p>- Това, което съм казал, е, че фотографията изисква толкова интелигентност, колкото и рисуването. В началото нямаш нищо друго освен реалност и трябва да й отделиш много, много време, за да стане изключителна. Няма тайна. Всичко, което трябва да направиш, е да гледаш, още и още. Докато нещо се появи. На 17 г., когато бях с дислексия, смятан за идиот, разбрах, че един фотоапарат е много повече от машина за регистриране на света.</p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/33010_LuUp3zntL2wBUnqGf5DAPuj1ztzAfJ.jpg" /></p>
<p><em>Мик Джагър пред обектива на Дейвид Бейли, 1964 г.</em></p>
<p> </p>
<p><strong>- Как подбрахте снимките от 50-годишната си кариера за изложбата в</strong><strong> National Portrait Gallery</strong><strong>?</strong></p>
<p>- Всъщност не става дума за ретроспектива на моя труд. Има само портрети, общо 300, сред които голата ми серия, "Демокрация", и последната ми работа, все още непоказвана, която направих в Нага Хилс в Индия. Но нищо друго.</p>
<p><strong>- Изложбата смесва едновременно най-известните ви лица - потрети на Мик Джагър, Джак Никълсън, Пати Смит... - и снимки на анонимни хора от Ийст Енд. Има ли част от вашето творчество, към която да сте по-привързан?</strong></p>
<p>- Нищо не е по-важно от друго. Не виждам защо някой би се учудил от снимките ми, направени в Ийст Енд: аз съм роден там. Що се отнася до модната фотография, с която ще ми проглушите ушите, не се занимавам с нея от 80-те г. и тази изложба не е експозиция на модна фотография.</p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/33010_2CQMhOYzCGwdm2AkM0Sz7ACu6SxqRr.jpg" /></p>
<p><em>Жител на Нага Хилс, Индия, 2012 г.</em></p>
<p> </p>
<p><strong>- Паралелно с това се занимавате с рисуване...</strong></p>
<p>- Да, винаги съм рисувал и никога не съм спирал, оттам тръгнах. Сега в ателието правя и скулптори.</p>
<p><strong>- Работили сте в Африка, били сте в Афганистан. Чувствате ли се понякога журналист?</strong></p>
<p>- Никога, никога, никога не съм бил журналист. Ако трябваше да избирам, бих избрал по-скоро думата "артист".</p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/33010_nKi4AfSg3NohsSPj8GaB7vzLIYaSh0.jpg" /></p>
<p><em>Джери Хол и фотографът Хелмут Нютон в Кан, 1983 г.</em></p>
<p> </p>
<p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>
