Да бъдеш жена режисьор в Саудитска Арабия

<p><em><br /></em></p> <p><em><br /></em></p> <p><em>Пишейки сценария на "Уаджда", целта ми не беше да провокирам инстанциите в моята страна, а да споделя мнението си, моя възглед за света. Саудитска Арабия е консервативна и поддържаща традициите страна, която уважавам. Във факта, че моите героини не са забулени на екрана, например няма нищо изключително. Такива са всичките ни телевизионни филми. По-трудното в това приключение беше да намеря финансиране.</em></p> <p><em>Ако имах подкрепата на германска продуцентска фирма,&nbsp;</em><em>Razor Films ("Рай сега", "Валс с Башир"), инвеститорите в Близкия изток не знаеха какво да правят със саудитски филм, защото никога преди това не е имало такъв! Другото предизвикателство беше кастингът. Реем Абдуллах, която е в ролята на майката на Уаджда, е звезда от сапунените сериали. Трябваше да се коригират нейните изпълнителски тикове и да се потърси повече вътрешна задълбоченост. За ролята на Уаджда решимостта на Уаад и нейната чистота надделяха над всичко. Спомням си това хлапе, когато дойде в офиса ни с мобилния си телефон, на който слушаше Джъстин Бийбър! Исках младо момиче с хубав глас. Във филма тя трябваше да участва в конкурс за рецитиране на Корана. Трябваше да грабне аудиторията.</em></p> <p><em><br /></em></p> <p><em><img src="/uploads/editor/1248853-1.jpg" alt="" /></em></p> <p><em><br /></em></p> <p><em>Благодарение на един приятел се срещнахме с властите в Рияд, за да получим необходимите разрешителни. Не скрихме нищо от тях за проекта, нито факта, че аз, една жена, ще го режисирам. Понякога снимките бяха трудни, защото жителите в някои квартали бяха объркани от присъствието ми, тогава се криех в камион и давах указанията си от разстояние. Тази атмосфера беше благотворна за филма, трябваше да бъдем концентрирани, за да работим бързо. Най-често хората бяха много развълнувани от нашето присъствие.</em></p> <p><em>В консервативна страна като Саудитска Арабия е много трудно за една жена да се изразява. Ако манталитетът се променя, социалният натиск остава силен и много жени не се осмеляват да излязат от редиците, за да не бъдат изключени. Аз съм на 37 г., произлизам от традиционно, но много отворено семейство. Майка ми и баща ми ме подкрепиха в избора, който направих &ndash; да замина за Кайро, за да уча сравнителна литература и английски. След това работих в петролна компания в Саудитска Арабия, но се чувствах невидима. В този момент ми хрумна идеята да взема камерата. Най-сетне намерих средство да се изразявам. Последвах съпруга си дипломат в Австралия, където учих кино. Ако познанията ми се ограничаваха до филмите с Джеки Чан, тогава открих Виторио де Сика, иранските режисьори с техния маниер да смесват традиция и модерност, след това "Розета" и братята Дарден. Достойнството на тяхната героиня ме вдъхнови за сценария на "Уаджда". Изходната точка на моя филм беше едно младо момиче и едно колело. След това си представих трудностите, които съществуват между тях двете.</em></p> <p><em><br /></em></p> <p><em><img src="/uploads/editor/1248968_saudi-arabian-director-haifaa-al-mansour-and-actress-waad-mohammed-pose-with-a-bicycle-on-the-red-carpet-during-the-premiere-screening-of-wadjda-during-the-69th-venice-film-festival-in-venice.jpg" alt="" /></em></p> <p><em>Актрисата Уаад Мохамед, режисьорката Хайфа ал Мансур и едно колело</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Хайфа ал Мансур се е научила да бъде гъвкава, за да удовлетвори амбицията си: да бъде режисьор. &nbsp;Днес тя е омъжена за американски дипломат и е майка на две деца. Колкото и да е любопитно, не й се е налагало да се бори с морална или политическа забрана. <em>Най-голямата ми грижа беше образованието. Как да изучавам режисура в една страна, в която киното не съществува? </em>Учи се на тази професия в Сидни, преди да се върне в родината си, където снима късометражни и един документален филм, награждаван на фестивали по целия свят - "Жени без сенки", където фино разнищва ретроградния мачизъм.</p> <p>Осмото от 12-те деца в семейството (пет момчета, седем момичета), тя имала шанса, че родителите й са либерални хора. <em>Баща ми винаги ми е повтарял, че със строгост и решителност можеш да преодолееш всяко препятствие, </em>разказва Хайфа. Повечето от братята й ценели нейните артистични стремежи, но близки на семейството предупредили баща й, че тя може да ги "обезчести".</p> <p>Именно защото работи с финес и дори автоцензура, както сама признава, Хайфа ал Мансур успява да постига целите си:&nbsp;<em>Трябва да кажеш неща, но преди всичко трябва да знаеш как да ги кажеш</em>. И цитира прекрасния филм "Извън играта" на Джафар Панахи, където една жена си служи с всички средства, за да отиде на футболен мач. <em>Заради много силната цензура иранците удвояват въображението си, за да изпратят послания, докато развличат, далеч от всяка полемика.</em></p> <p>Другото предизвикателство: разпространението на филма в една страна, в която няма нито един киноекран. П<em>убликата ще отиде да го гледа в съседните страни или на&nbsp;&nbsp;DVD. Сигурна съм, че откриването на киносалони в Саудитска Арабия е неизбежно. Очевидно ще има различни входове за мъжете и за жените. </em>Пътят още е дълъг. Стига само колелото на Уаджда да може да върви по правилния път.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/wadjda_1249811.jpg" alt="" /></p> <p><em>Кадър от "Уаджда"</em></p> <p><em><br /></em></p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>