15 души, помогнали на стотици германци от бившата ГДР да я напуснат, бяха отличени в понеделник с почетен орден по идея на президента Йоахим Гаук. Едно доста закъсняло признание, смята обаче берлинският в. „Ди Велт”.
<p><em>Този, който помага на другите безкористно, заслужава похвали. Този, който поставя на изпитание собствената си свобода, дори собствения си живот, за да позволи на близки приятели или напълно непознати да живеят живота, който искат, се смята за герой. Трябваше да мине половин век обаче, за да бъде дадено отличие на група хора от Западен Берлин и Западна Германия, помагали за тайното й преминаване, </em>пише вестникът.</p>
<p>Някои от тези хора са бивши източногерманци, избягали през 1961 г. в момента на изграждане на Стената. Подобно на бившия шампион по велосипедизъм Хари Сейдол, един от най-омразните противници на режима в ГДР, който първо избягал сам, а след това се върнал, за да вземе жена си и детето си.</p>
<p>На следващата година той помогнал на свои съграждани да избягат. През 1962 г. прокопава тунел под Берлинската стена, между кварталите "Нойкьолн" и „Трептоу”, който свързвал две мазета, разположени на 18 метра едно от друго. С други помагачи, той прокопава след това още тунели на същата улица, през които десетки германци успяват да преминат в Западен Берлин.</p>
<p>Както припомня „Ди Велт”, в началото след изграждането на Стената, тези хора не са искали пари от бежанците. В повечето случаи техните действия са били мотивирани от идеологически причини и от желанието да спасят членовете на своето семейство или свои приятели. Веднъж прехвърлили близките си на Запад, след това проходът е използван за други граждани на ГДР.</p>
<p>Но тази форма на съпротива дълго време беше забравена, а хората, помогнали за тайното преминаване на Стената, бяха маргинализирани, пише „Ди Велт”. <em>Те си мълчаха, защото около 1964 г. някои медии на Запад публикуваха много негативни репортажи за помощта, оказвана на хората, които са искали да избягат</em>.</p>
<p>Някои от помагачите не чакаха обаче днешното официално признание, за да разкажат за това, което са направили. Ортопедът Бурхарт Вейгел публикува през 2011 г. книга за годините, в които е сновал между Източен и Западен Берлин с един „Кадилак”, който бил приспособил така че един възрастен човек да може да се скрие между таблото и капака на мотора. В периода между 1961 и 1970 г. той е помогнал на повече от 200 непознати да избягат с колата – тази цифра е 650 общо, използвайки други начини.</p>
<p>Както обяснява той в интервю за „Нойс-Гревенбройхер Цайтунг”: <em>Аз бях един от онези изключително редки помагачи, които не са искали да отведат нито един свой познат на Запад, защото нямах никакви близки или приятели на Изток, и които не са страдали от режима. Но не можех да понасям хората да бъдат принудени да живеят по толкова потиснически начин в ГДР – затворени от една стена, шпионирани и масово безпокоени от Щази, с насилствено наложени мисловни модели от Единната социалистическа партия. Свободата на мисълта и поне частично на търговията е много важна за мен, по-важна дори от сигурността.</em></p>