- Автор: Явор Дачков, "Гласове"
- 29 Sep 2026
- 206
- 0
Намираме се в „перфектната буря“. Пригответе се за тежка зима и високи цени, на които не може да повлияе нито едно правителство в Европа, нито дори цялата Европейска комисия. Това предупреждава енергийният експерт Явор Куюмджиев в новия епизод на подкаста на Явор Дачков.
Заради войните в Украйна и Иран Европа влиза в зимата с рекордно ниски газови запаси на фона на повредени мощности за втечнен газ в Катар и блокиран Ормузки проток. Газът и петролът поскъпват, а с тях се покачва и цената на тока. В същото време Западна Европа пазарува руски втечнен газ като за последно, изкупувайки 100% от капацитета на руските терминали преди влизането в сила на пълната забрана за вноса му от следващата година.
В България над 80% от газа в мрежата е с руски произход, независимо под какво име се доставя. Засега страната получава достатъчно петрол, но плаща високите световни цени. В дългосрочен план България трябва да възобнови проекта АЕЦ „Белене“, за който вече има над 90% от оборудването за ядрената част, а след това да изгради 7-и и 8-и блок на АЕЦ „Козлодуй“.
Разговорът е записан на 28 септември 2026 г. в Ехо Медия Студио. Оператори и монтаж: Елизабет Хасан и Христо Анчев.
Още акценти:
Допълнителен газ по света няма откъде да се вземе. Цената достигна 75 евро за мегаватчас при 30-35 евро само преди няколко месеца и 10-12 евро преди войната в Украйна. Спрямо нивата преди 2022 г. поскъпването е около седем пъти.
Санкциите създадоха абсурд. Европа отказва руски петрол и дизел, но купува индийски дизел, произведен от руски петрол. Същевременно целият капацитет на руските терминали за втечняване на газ - около 22 млрд. куб. м годишно - отива в Западна Европа, основно във Франция и Белгия. В България руският газ влиза като „турски“ или „швейцарски“. Дори войните да спрат и санкциите да отпаднат, старите цени няма да се върнат бързо заради разрушената енергийна инфраструктура.
През 2022 г. Европейската комисия нареди газовите хранилища да бъдат напълнени независимо от цената. Газът стигна 350-400 евро за мегаватчас, а когато цената падна десетократно, операторите останаха със скъпо купени запаси. После правителствата трябваше да ги спасяват с държавни средства. Административното управление на пазара води до такива загуби.
Бъдещето е в ядрената енергия, ВЕИ и съхранението на ток. България е сред водещите държави при батериите, но инсталираният капацитет от около 16 000 мегаватчаса трябва да нарасне до около 70 000, за да замести вечерното производство на ТЕЦ-овете. Мрежата не може да присъедини толкова нови батерии без огромни инвестиции. Китайските комуникационни модули в тях създават и риск за киберсигурността.
През следващите двайсетина години България няма да се справи без ТЕЦ-овете. Трябва да се ремонтира ПАВЕЦ „Чаира“ и да се придвижат проектите за нови ПАВЕЦ. Страната няма действаща енергийна стратегия, а решенията какво ще замести въглищните централи и впоследствие сегашните блокове на „Козлодуй“ не могат повече да се отлагат.
„Трябва американците да ни разрешат да го направим“ - пречката пред възобновяването на „Белене“ е политическа. Обсъждаше се нашите руски реактори да отидат в Украйна, която е във война с Русия, за да се строи централа там, докато България не строи със същите реактори. В Унгария също изграждат централа с руски реактори.
На референдума за "Белене" умно-красивите твърдяха, че токът никога няма да достигне 100 евро за мегаватчас, за да се изплати „Белене“. Днес цената е 150 евро. Над 90% от оборудването за ядрената част е купено за 680 млн. евро, а сега би струвало 3-4 млрд. Довършването на централата би отнело около десет години и приблизително 10 млрд. евро; могат да се търсят и чужди инвеститори, включително американски.
7-и и 8-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ са едва в началото - няма дори окончателно решение за строителството им. Избраните без търг „Уестингхаус“ и „Хюндай“ трябва срещу 350 млн. долара да кажат колко ще струва проектът. Затова обещанията, че двата блока ще работят през 2033–2034 г., са несериозни: от решението за нова атомна централа до пускането ѝ обикновено минават около 20 години.
Ръководството на АЕЦ „Козлодуй“ трябва да бъде оставено да работи. Благодарение на добрия руски проект централата продължи да работи и при изключително ниско ниво на Дунав, макар да намали производството с 8–10%. Натискът върху доказал се мениджмънт засяга гръбнака на българската енергетика.
