- Автор: Георги Георгиев
- 08 Апр 2025
- 6197
- 30
Меденият месец в отношенията между Тръмп и Путин е напът да приключи. Което означава, че очакванията за настъпване на бърз мир в Украйна стават все по-нереални. Нищо чудно бойните действия да се интензифицират, за да може силите, заинтересовани от продължаване на войната, да направят максимално невъзможна опцията за прекратяване на бойните действия. Тези споменати сили включват на първо място Путин, Зеленски и Европейския съюз. За тях мирът на Тръмп представлява нещо като черна котка в чувал - нямат представа какви са неговите характеристики и са склонни да го възприемат като риск, по-голям от продължаването на войната.
Освен като същност, представата на Тръмп за мир има още една особеност - начинът, по който се промотира. На човек не става ясно дали неговото отношение към конфликта е плод на глупост или дипломатическа виртуозност. Американският президент така оплете военните сюжети, че страните в украинския конфликт трудно могат да се ориентират в тях, камо ли да се позиционират.
Може би Тръмп се е надявал, че ако размъти максимално водата, най-лесно ще улови рибата. И наистина, сегашното разположение на силите в конфликта е такова, че бърз мир може да се постигне, само ако едновременно стъписаш и измамиш Киев, Москва и Брюксел. До степен да не им позволиш да калкулират правилно ползите и вредите от бързото приключване на войната.
Е, това явно не се случи. И в трите гореспоменати столици устояха на първоначалния американски порив. Което освен всичко друго показва, че тази война има дълбоки корени и нейното завършване не може да се постигне посредством прилагането на импровизиран натиск и увещания. Бизнес опитът в случая бе по-скоро вреден, отколкото полезен. Защото от така предложената мирна инициатива полза прозираше единствено за Тръмп. Дори не за Америка. Колкото и да звучи цинично, срещу изразходването на едва 0.18% от БВП на страната и 5,6% от бюджета ѝ за отбрана (това представлява военната помощ от 50 млрд. долара, които освен това отиват предимно в джоба на американските военни компании), тя бе вкарала най-дейния си геополитически съперник в една военна безизходица и бе накарала съюзниците си отчаяно и с цената на всичко да търсят нейното партньорство.
За Тръмп обаче войната представляваше проблем не като факт, взет сам по себе си, а като генезис. В неговото съзнание ангажирането с Украйна бе прекалено силно обвързано с политиката на демократите и на европейците, за да може той да продължи да следва същата линия. Затова той не просто реши да се дистанцира от нея, но и да се опита да я приключи. Като наложи мир, с който ще демонстрира както личния си гений, така и мощта на страната си. Без да взема предвид позициите и потенциала на участниците в конфликта.
И тук нещата забуксуваха. Отпорът на Зеленски бе показателен и симптоматичен. Той отказа да предаде територии на Русия и редките минерали на Америка, без да получи каквито и да било гаранции насреща. Отгоре на това, всеки мир, по неизгоден от Истанбулските съглашения, ще означава пълна политическа, а и персонална катастрофа за украинския президент. Той няма как да оправдае гибелта на стотици хиляди свои войници, мъката на техните роднини, демографския и икономически колапс на страната, за да постигне резултат, много по-лош, от този, които можеше да получи през април 2022 г.
Но с помощта на европейските си покровители украинския президент успя да излезе от трудната ситуация. Това стана, след като фокусът на дипломатическото усилие бе отместен от темата за мирните прегори към темата за примирието и разполагането на чуждестранни мироопазващи сили. Което пък вече подейства като червено на бик за Москва.
Путин, след като бе преметнат веднъж с Минските споразумения, втори път - в Истанбул, едва ли ще се реши трети път да загуби печеливша позиция в името на бъдещи обещания. Да приеме примирие и да започне преговори за мир, които могат да траят вечно, а междувременно всевъзможни чуждестранни военни контингенти да се разположат в Украйна и украинската армия да получи възможност да си отдъхне, да се реорганизира и модернизира, означава руският президент да извърши действие, което собственият народ няма да му прости. Както не бе простено на Горбачов изтеглянето от Източна Европа.
От тази гледна точка Путин може да приеме мир, който отговаря на поне едно от две условия: Украйна да бъде видимо победената страна или евроатлантическата общност да се разпадне. В началото Тръмп му даде надежди и в двете посоки, като сериозно нападна както европейците (речта на Джей Ди Ванс в Мюнхен), така и Зеленски. Но в очите на руския президент това е само едно добро начало, което не дава никакви гаранции за постигането на краен успех. На хоризонта не се вижда нито как САЩ излизат от НАТО, нито как окончателно прекратяват военната помощ за Киев.
А от Путин се иска да спре незабавно бойните действия. Той засега избягва директния отказ, като се опитва да отклони вниманието от примирието посредством други дипломатически стъпки - възобновяване на зърнената сделка, мораториум на ударите по енергетиката на противника, засилване на двустранните контакти с Вашингтон, но всичко това има стойност за Тръмп, само ако трасира пътя към примирие, а да не бъде негов заместител.
И държавният секретар Марко Рубио стана публичен изразител на нетърпението, обхванало Белия дом. Вашингтон се стреми примирието да стане факт до седмици. Ако то не бъде постигнато, нищо чудно Тръмп да се опита да компенсира дипломатическия си провал, а и нарастващото вътрешнополитическо напрежение посредством усилване на икономическите санкции срещу Москва до крайност и масирани оръжейни доставки за Украйна.
Доколкото Путин не може да капитулира пред подобна заплаха, руската страна ще бъде принудена да усили военния натиск и да напрегне допълнително вътрешните си ресурси, за да се опита да компенсира американската подкрепа за Украйна, а защо не и да надделее над противника. Все пак най-ясният изход от украинския конфликт може да бъде постигнат с победа на бойното поле. Всяко друго решение изглежда към момента крайно комплицирано.
Свързана статия: Тръмп - революционерът от десницата
