- Автор: Стефан Антонов за "Гласове"
- 18 Май 2026
- 3462
- 10
Финансовият министър Гълъб Донев обяви, че приоритет на държавата и през тази година ще бъде ограничаването на бюджетния дефицит до максимално допустимия праг от три процента спрямо брутния вътрешен продукт. Първите мерки за постигане на тази цел ще бъдат насочени към ограничаване на разходите за държавни заплати. В същото време той призна, че дефицитите през миналите години са били ограничавани с мерки, които ще тежат върху тазгодишното изпълнение на бюджета. Косвено потвърди и всички публикации и коментари на "Гласове", че реалният дефицит през миналата година би бил далеч над трипроцентния праг, ако не се прилагаха спорните мерки за „лустросване“ на бюджета.
Част от тези мерки бяха авансовото събиране през миналата година на данъка върху банковите печалби за настоящата година, както и авансовото изплащане на дивидент от държавните компании за печалбата им от миналата година още към края на първото полугодие. Без тези действия дефицитът би бил с 900 млн. евро по-голям, което е почти един процент от брутния вътрешен продукт. Официално бюджетът приключи с дефицит от 3% спрямо БВП по националната методика за изчисление и 3.5% по европейската методика. Ако държавата не беше събрала авансово приходи, които по принцип трябва да постъпят през тази година, дефицитът би бил съответно 3.9% и 4.4% от БВП по националната и европейската методика.
Второто проявление на този проблем е, че въпросните средства няма да бъдат събрани през тази година, което означава по-ниски приходи за държавата в сравнение със сценарий, при който миналогодишният бюджет не е бил „абсолютизиран“. Просрочените плащания по стари задължения към момента са в размер на 196 млн. евро, или 0.8% от брутния вътрешен продукт.
Друг проблем, за който "Гласове" пише повече от година, е договорката с компании — изпълнители по обществени поръчки — изобщо да не издават фактури за извършената от тях работа и доставки, докато държавата няма средства да им плати. По този начин фирмите си спестяват задължението да внесат ДДС още при фактурирането, а след това чакат плащането неопределено дълго време. Тази техника облекчава държавата, защото така остават недекларирани просрочия, които по европейската методика биха били включени в изчисляването на дефицита.
Стойността на извършените дейности по обществени поръчки, за които към момента няма издадени фактури, е 1.75 млрд. евро, или 1.4% от брутния вътрешен продукт. Това е равно и на самия бюджетен дефицит към края на април, което означава, че през следващите месеци може да се очаква той да нарасне значително. Не стана ясно единствено дали тези нефактурирани дейности са извършени през миналата година или през настоящата.
Финансовият министър Гълъб Донев е поискал всички министерства да представят своите проектобюджети за годината, като вземат предвид поетите ангажименти и преценят кои разходи са по-маловажни. След това ще бъде изготвен проектобюджет за тази година, като целта е той да остане в рамките на трипроцентното ограничение спрямо БВП. Едва тогава ще стане ясно и какъв нов дълг ще трябва да поеме държавата.
Първи на прицел – държавните доходи
Първите мерки, с които държавата ще се опита да ограничи бюджетния дефицит, са насочени към разходите за заплати в публичния сектор. Финансовият министър Гълъб Донев посочи, че отпадат всички механизми за автоматично индексиране на доходите в публичния сектор, върху които Прогресивна България може да влияе. Това включва възнагражденията в сектор „Сигурност“, съдебната система и висшите училища, където заплатите не са фиксирани суми, а са обвързани със средната работна заплата в страната.
Ще бъде отправено предложение и към Народното събрание депутатските заплати също да бъдат отвързани от ръста на средната работна заплата. Възнагражденията на ръководителите на държавните компании също ще бъдат ограничени, като никоя заплата няма да може да надвишава тази на президента. В момента тя е около 16 000 евро.
Реформата не засяга доходите в Българска народна банка, тъй като специалният закон предвижда възнагражденията там да бъдат равни на средните за аналогични позиции в частните банки в България. Не стана ясно какво ще се случи със заплатите в Българска банка за развитие, както и с учителските възнаграждения, които до миналата година също се актуализираха автоматично.
От 1 септември всички министерства и ведомства ще бъдат задължени да намалят разходите си за заплати с 10%. Това не означава намаляване на възнагражденията на вече назначените служители. Общото ограничение ще се постигне чрез съкращаване на щатни бройки, много от които в момента са незаети, както и евентуално чрез реални съкращения на персонал.
Министърът не посочи каква сума ще бъде спестена в резултат на тези икономии. В същото време държавата планира да увеличи приходите чрез повишаване на максималния осигурителен праг с 8.9% — от сегашните 2111 евро на 2300 евро. С 5% ще бъдат увеличени и минималните осигурителни прагове. Двете мерки трябва да влязат в сила от 1 септември. Финансовият ефект от всяка от тях, както и общият ефект, също не беше представен.
Гълъб Донев потвърди ангажимента на държавата да повиши пенсиите със 7.8% от 1 юли, както вече е предвидено. Министърът заяви, че до 1 юли трябва да има приет бюджет за тази година, което означава, че пълната картина ще стане ясна до дни или най-късно до няколко седмици, когато бъде публикуван проектобюджетът.
