Психопортрети и оценка на чувствата на децата от яслата до 12. клас - законопроекти поставят държавата на мястото на родителите

Психопортрети и оценка на чувствата на децата от яслата до 12. клас - законопроекти поставят държавата на мястото на родителите

Автор: Лидия Стайкова за "Гласове"

Под прикритието на „грижа за детето“ държавата изгражда система за наблюдение, психологическо оценяване и събиране на чувствителни данни за децата – от постъпването им в ясла до завършването на училище, предупреждава Лидия Стайкова. Двата законопроекта на ГЕРБ и ПП-ДБ и проектът за нова наредба създават общата правна и институционална основа за въвеждането на социално-емоционалното учене: учители без психологическа квалификация ще оценяват когнитивното, социалното и емоционалното развитие на учениците, а информацията ще се съхранява десетилетия и ще се обменя между няколко институции. Социални работници и други специалисти ще получат постоянно присъствие в училището, държавата ще определя дали детето е „в риск“ и от какви интервенции се нуждае, а родителят няма сигурен механизъм да откаже или да защити правата си. Методът ще бъде прокаран и през новия предмет „Добродетели и религии“, като държавата гарантира достъп до неконфесионалното направление „Добродетели“, но не и до „Православие“ или „Ислям“. Стайкова предупреждава, че зад привидно безобидното обучение по емоции стоят непрозрачно психологическо наблюдение, идеологическо въздействие и практики, които вече предизвикват съдебни дела и силна родителска съпротива в САЩ.

В момента са внесени предложения за промяна в Закона за образованието, както и предложение за наредба, свързана с образованието. Те са внесени от различни политически сили, но, разгледани заедно, съставляват обща картина, която поставя децата (от бебешка възраст до завършването на гимназия) и техните родители в доста уязвима позиция. Ако всички тези предложения бъдат приети, ще се озовем в следната ситуация:

Държавата започва да наблюдава и оценява децата от най-ранна възраст

– от момента, в който попаднат в детските ясли (в България това може да се случи на 10-месечна възраст), докато завършат училище.

Не става въпрос само за това как децата се представят по отношение на ученето, а и за това как се развиват социално, емоционално и пр.

Държавата започва да събира огромни количества информация за всяко дете и да пази информацията в продължение на десетилетия

До тази информация ще имат достъп служители на няколко институции. Не е ясно как ще бъде опазвана и няма гаранции, че с нея няма да бъде злоупотребено.

Държавата преценява какви са истинските потребности на детето, дали е в риск и какво е най-добре за него

Тя ще прецени дали детето ви е в риск и ще го прави според доста широка дефиниция, зададена в Закона за закрила на детето. Според тази дефиниция при желание от страна на учител, социален работник и пр. всяко дете може да бъде представено като дете „в риск“.

Държавата ще прецени какво да предложи за всяко дете, за да задоволи потребностите му и да го държи извън риск.

Ако родителят не е съгласен с предложеното от държавата, той няма сигурен механизъм да защити детето си и ролята си на родител

Ако не е съгласен, неговата единствена възможност е да се обърне към медиатор, за да разреши спора си с институциите. От предложените законодателни промени не става ясно какво следва, ако двете страни не постигнат съгласие. Логично е да се стигне до съдебна процедура. Ако пък под натиск родителят се съгласи и подпише споразумение, става много трудно да излезе от споразумението – може да се наложи да се обърне към съда. Ако не спазва споразумението, другата страна може да го притисне чрез съдебен изпълнител или съд.

Учителят влиза в ролята на психолог/психотерапевт – без да е квалифициран за това

Учителят ще наблюдава не само когнитивното, но и социалното и емоционалното развитие на детето, ще го описва и оценява. Вече се появи официално становище, което критикува конкретен инструмент, въведен в детските градини, чието приложение се планира да бъде разширено за оценка на развитието и на деца и юноши от останалите възрастови групи.

Учителят ще провежда различни групови сесии, ще преподава социално-емоционални умения и пр. В определени моменти в класната стая ще се случват неща, които обичайно се случват в кабинета на психотерапевт, а родителите дори няма да бъдат информирани. Впрочем всички тези напъни за промени в закони и наредби създават правната и институционалната основа за въвеждане на т.нар. социално-емоционално учене – метод, въведен в много страни, усърдно налаган от УНИЦЕФ и доста сериозно критикуван и оспорван. За неговата зловредност съм написала подробна статия.

В училището ще се появи като постоянно присъствие социален работник

Впрочем той ще е само част от екип, който ще включва и още специалисти. Около детето ще кръжат няколко институции.

Тези промени могат да бъдат въведени съвсем скоро – от септември 2026 г. Важно е да се противопоставим

Засега съм попаднала единствено на петиция, която се противопоставя на наредбата, критикувайки предложения инструмент за оценяване в детските градини. Петицията е написана от изследователи и преподаватели от Софийския университет.

Проблемът обаче е доста по-мащабен и е нужно да се противопоставим не само на наредбата, но и на двата законопроекта: законопроекта на ГЕРБ и законопроекта на ПП-ДБ.

 

 

Коментари