- Автор: о.з. п-к, доцент, д-р Гергин Гергинов
- 24 Апр 2025
- 3892
- 31
Вече десет години Западът се противопоставя на Русия с всички възможни политически, икономически и военни средства, но не постига целта си – нанасяне на стратегическо поражение. С встъпването в длъжност на президента Тръмп обстановката значително се промени – той реши да прекрати украинския конфликт. Първоначалното му намерение да го извърши за 24 часа беше явно неосъществимо, както това няма да стане и за по-късно обявения срок от три месеца. Дори не можа да наложи на Киев мораториум на ударите по енергийните обекти, който той наруши над сто пъти. Ако все пак САЩ преговарят с Русия за комплексно разрешаване на сложните проблеми между двете страни, от които украинският е само част, то Европа продължава не само с войнствените призиви, но и с военнотехническа подкрепа на Украйна, при това с подготовка за нейното разширяване. Изглежда, че тя постъпва така или защото няма вариант за достойно излизане от конфликта, за създаване на който има най-голяма вина, или замисля поредния коварен вариант срещу Русия.
Помни се признанието на Ангела Меркел, че Германия и Франция не са имали никакво намерение да изпълняват Минските споразумения, в създаването на които сами участваха и подписаха – трябвало им време да въоръжат и подготвят Украйна, за да се справи с разбунтувалите се граждани на Донбас, получили междувременно руско гражданство. Коварен замисъл. Знаят, че Русия няма да остави в беда гражданите си, следователно войната с Украйна ще бъде неизбежна. Значи създава се възможност да се нанесе поражение на богатата на ресурси страна, да се използват за благото на Запада и да я отдалечат от формиращото се тясно сътрудничество с Китай. През пролетта на 2022 г. Украйна парафира споразумението от Истанбул, което запазваше целостта на страната (без Крим), но то проваляше замисъла на Запада и затова чрез Великобритания споразумението беше провалено и конфликтът продължи.
Днес, когато се очертава решението на САЩ да оставят Европа сама да решава какво ще прави с него, започна противопоставяне между отделни страни както в Европа, така и сред Запада като цяло. Ненапразно Урсула фон дер Лайен констатира, че Западът вече не е същият. Изводът ѝ означава, че вместо стратегическо поражение на Русия, конфликтът в Украйна доведе до сериозно сътресение в самия Запад, в частност и в Европа. Официално Европа е поставена извън уреждането на конфликта. Както се изрази един журналист,
на масата на преговорите са САЩ и Русия, Украйна е под масата, а ЕС е зад затворената врата на залата.
САЩ обаче решиха да не унижават прекомерно Европа и на 17 април се срещнаха в Париж с представители на Франция, Великобритания, Германия и Украйна. На нея трябваше да се приеме решение как достойно да се прекрати участието на САЩ и Европа в конфликта. Участниците в срещата не се разбраха и решиха да се срещнат отново в Лондон. Стана ясно, че САЩ са за прекратяване, а Европа желае неговото продължаване. Поради това, според "Ройтерс", след нея Марко Рубио заплаши, че „на САЩ остават още няколко дни за постигане на мирно споразумение между Русия и Украйна и, ако няма явни признаци за успех, страната ще превключи вниманието си на други приоритети“. Това потвърди и президентът Тръмп, заявявайки, че ако не се постигне бърз напредък, САЩ ще се оттеглят от преговорите за уреждане на конфликта.
Срещата в Лондон беше провалена заради изказването на Зеленски, че Крим не може да бъде признат за руски. Според западни медии на украинския президент е подсказано да направи това изявление. С провала на срещата възникват сериозни проблеми пред САЩ - ако излязат от преговорите, глобалистите от двете страни на океана ще обвинят президента Тръмп в проруски действия, а ако продължат усилията си и не постигнат резултат, ще се окаже, че той на може да повлияе на Великобритания, ЕС и Украйна. САЩ призоваха воюващите страни да направят териториални отстъпки, на което президентът Путин се отзова – Русия може да не претендира за незавзетите още територии от Херсонска и Запорожка области, което е жест към САЩ.
Европа обаче не реагира на руската готовност, защото желае продължаване на конфликта.
Две са най-вероятните причини за недоволството на Доналд Тръмп от резултата на досегашните му усилия. Първата е, че той няма с какво да окаже сериозен натиск върху посочените по-горе страни, пример за това е фактът, че все още не може да сключи договор с Киев за природните ресурси, а само подписа меморандум за това. Втората причина са изводите в доклада „Ежегодна оценка на заплаха-2025“, представен му от разузнавателните служби. В него се посочва, че „текущите тенденции в Русия подчертават нейната устойчивост“, което е „постоянна заплаха за глобалните интереси на САЩ“. Подчертава се, че във военно отношение продължават да „нарастват възможностите ѝ за ядрено сдържане, особено в подводната война и в космоса чрез разработване на нов спътник“, способен чрез генериране на мощен електромагнитен импулс да обезвреди космическата групировка на САЩ. Всичко това налага „войната с Русия да завърши поради огромния стратегически риск за САЩ“ и „възможността да прерасне в крупномащабна с използване на ядрено оръжие“.
Има и още нещо. Според изследване на Фабиан Хофман от норвежкия Ядрен институт производството на крилати и балистични ракети и безпилотни летателни апарати (БЛА) в Русия сериозно се ускорява. Ежегодно се произвеждат около 1200 крилати и до 400 балистични ракети, а това на БЛА е трудно да се определи – на 23 април президентът Путин заяви, че ежедневно на фронта се изпращат 4000 броя. Сравнението между произведените и използвани ракети и БЛА на фронта показва, че по-голямата част от тях отива на склад. Изводът е, че Русия усилено се подготвя за евентуална война с НАТО, очаквайки, че под някаква форма Алиансът може да се намеси с войски в украинския конфликт.
Известният американски бизнесмен Дейвид Сакс констатира: „У нас свършиха „Патриотите“, т.е. зенитните ракети за ЗРК „Патриот“. Комплексът се произвежда от корпорация Lockheed Martin - през 1918 г. са произведени 350 ракети. Тъй като количеството е твърде малко, защото комплексът е на въоръжение в 17 страни. Затова корпорацията построява още един завод и към 2023 г. произвежда 500 ракети, а след четири години то трябва да достигне 750. САЩ предлагат на Япония да се включи в производството им и тя го прави, но с 50 броя годишно – повече не може, защото, според "Ройтерс", "Боинг" не може да подаде необходимия брой глави за самонасочване на ракетите. Получава се така, че НАТО, поддържайки Украйна, остава без ПВО. Например, Италия предаде на Украйна две зенитно-ракетни батареи Samp-T и остана да защитава страната само с три зенитно-ракетни комплекса. И това не е така само в Италия. Следователно днес САЩ/НАТО не могат да си позволят война с Русия, а утре това може да стане твърде опасно за тях.
Тези причини поставят САЩ и Европа пред трудна дилема. Европа трябва да реши ще продължи ли подкрепата за Украйна за сметка на икономическото си развитие, или ще преглътне поражението си в борбата с Русия.
Поражението вече е очевидно, но дамското ръководство на ЕС в лицето на Урсула фон дер Лайен и Кая Калас не желае да го признае,
защото няма вариант за достойно излизане от конфликта. САЩ могат да излязат прилично от него, отказвайки се от по-нататъшни преговори и посочвайки Европа като виновник за провала им. Ако се създаде такава обстановка, Европа може да се изправи сама срещу Русия и имено това налага коренно преструктуриране на отбранителната ѝ политика. Според "Файненшъл таймс" се очаква към средата на май ЕС и Великобритания да подпишат споразумение за съвместни действия по конфликта. Евентуалното споразумение ще улесни и желаното разполагане на миротворчески контингент на украинска територия. Инициативата за него е на френския президент, но активно се подкрепя от Лондон, в чийто действия прозира желание да използва ЕС и Украйна и в бъдеще в борбата му срещу Русия.
Впрочем тази идея не е нова. През октомври 1925 г. в Локарно, Швейцария, се провежда конференция, в резултат на която на 1 декември в Лондон са подписани седем споразумения. Те са гаранция, че Германия признава установените западни граници, но по късно тя не признава източните. Поради това споразуменията се разглеждат като подготовка за Втората световна война. Твърдението има основание, защото Франция и Великобритания по-късно сключват договори с Германия, които насочват агресията ѝ на изток.
Изглежда днес историята се повтаря. Желанието за военен съюз на Великобритания с ЕС е идея на Тони Блеър, която не беше осъществена, но при днешната обстановка има реални условия за това. ЕС не може да бъде силен във военно отношение без мощна германска армия. За създаването ѝ вече е направена първата стъпка - Германия въведе поправка в конституцията, която ѝ позволява да увеличи военните разходи чрез увеличаване на държавния дълг – това позволява създаване на фонд от 500 млрд. евро за военни цели. Подготвя се и въвеждане на наборна служба в Бундесвера. Тези стъпки са в съответствие с казаното от Олаф Шолц, че Германия ще изгради втората по-големина армия (след турската) в Европа.
Желанието за създаване на съвместни въоръжени формирования под формата на „сили за сдържане“ (понятието „миротворчески контингент“ вече се забравя) и настаняването им в Украйна е стъпка към директен контакт с Русия. Предприетите действия, разговорите в Европа, че война с нея е възможна към 2030 г. и стремежът за въвличане на Турция, са подготовка за такава война.
В политиката на САЩ се очертават две направления. Първото е извършващата се преднамерена изолация от световната икономика с цел подготовка за сблъсък с Китай - в документа „Временно стратегическо ръководство за национална отбрана“ той отново е наречен „единствена сериозна заплаха“ за САЩ. Второто е свързано с Европа и Украйна. Възможно ли е с оттеглянето си САЩ да тласкат Европа именно към сблъсък с Русия, преследвайки очевидна цел – обвързване на Русия на Запад, за да не се ангажира на Изток? Може би именно затова те действат от позицията на миротворец, снемат военното си покровителство от Европа и планират предислоциране на войски на Европейския ТВД, закриване на бази в редица страни и проявяват желание за икономическо сътрудничество с Русия. При това обещават снемане на санкциите и признаване на Крим за руски, но не юридически, а четирите нови субекта на Руската федерация ще ѝ дадат тихомълком, т.е. предоставят на Русия това, което вече е завоювала. Така те ще бъдат в сравнително добри отношения с Русия и в бъдеще могат да застанат в ролята на наблюдател, както преди Втората световна война, с идеята да се намесят, когато Европа и Русия бъдат изтощени в един евентуален конфликт и леко ще попаднат отново под тяхното влияние. Това допускане позволява да се посочат две основни цели на американската политика - подготовка за сблъсък с Китай и дълготрайно противопоставяне между Русия и Европа. Ако изводът на норвежкия изследовател Фабиан Хофман, че част от произведеното въоръжение се оставя на склад, е верен, това означава, че Русия разбира замисъла и своевременно се подготвя. Впрочем известно е, че
Москва няколко пъти категорично е заявявала, че втори 22 юни 1941 г. няма да допусне.
Това е само предположение, основаващо се на политиката на САЩ, известна от открити източници. На пръв поглед е невероятно, дори фантастично. Но нима, когато Хитлер пое властта в Германия, някой предполагаше какво ще направи в бъдеще? Разбира се, освен тези, които го създадоха и насочваха. Ще бъде много добре предположението да не се осъществи, но ако не се преустанови дейността на формиращия се съюз Великобритания-ЕС-Украйна, вероятността за европейска война ще се увеличава. Оставянето на Украйна в орбитата на Великобритания и ЕС може да превърне невероятното предположение в реална действителност. Тя обаче зависи единствено и само от Русия.
Следвайте "Гласове" в Телеграм и Инстаграм
