- 30 Апр 2026
- 8425
- 21
Автор: Милен Георгиев за "Гласове"
„Магазини за хората“ бяха закрити. Гюров спомена финансови загуби, Христанов разгроми Пеевски. Но Христанов и издекламира: „Не е работа на държавата да осъществява търговска дейност, да продава галоши и ботуши. Държавата не се меси пряко в икономиката, трябва да има свобода на стопанската инициатива. Колкото по-малко държавата се меси, толкова е по-голяма свободата на частните субекти. Ниски цени не се постигат с магазини за хората, конкуренцията сваля цените, не държавата“. Христанов изреди това като записано в Конституцията.
Ако не е разпилян говор, значи ИИ му е писал изявлението, защото Конституцията се занимава минимално с това.
Пространното изявление на земеделския министър, което, за щастие, се забелязва случайно, не може да бъде оставено без коментар. Не може, не защото приятелите му от демократичната общност търчат да кадруват из регулаторите на същата тази лоша държава. Или да получават субсидии. А защото думите му онагледяват въпиеща посредственост, развяла знамето на свободата и благоденстващата икономика – като избирател с предварително попълнена бюлетина, претендиращ за честни избори. Докато тази посредственост не се изкорени, в България няма да има нито свобода, нито просперираща икономика. Ще има застаряващо малоумие със самочувствие, слугуващо на господари, чийто интерес е да съществува точно такава България.
Преди по същество, следва да се каже: „Магазини за хората“ бяха пиар и средство за източване на пари. На Делян Пеевски и ГЕРБ им пука за хората толкова, колкото на Тръмп за световния мир. Но това не значи, че „Магазини за хората“ не са изпълнявали социална функция. И 10 баби от пловдивско да са купували евтино от тях, аз съм съгласен да става чрез моите данъци. Решението трябваше да го вземе редовното правителство.
По-важно е, че самата идея за евтини магазини е добра, просто не е за това време и място. Ако времето се промени, мястото би било подходящо.
Няма такова нещо като „Държавата не бива да се меси, свободната конкуренция смъква цените“. Който не го схваща, е глупав поради глупостта на своето време – плаща, джобът му се изпразва, но декламира като Христанов, очаквайки свободата и конкуренцията да му намалят цените при неспиращите войни по трасетата на енергията. Ако не се схване тази простотия, ако не се разбере, че е умна колкото плакат, и съвременна колкото памперс от старчески дом, всички у нас ще си останем полезни идиоти.
А сега подробно. Това са добре известни теоретични постановки, които трябва да се повтарят всеки път, когато някой като Христанов декламира. С надеждата все някога плакатите да умрат, а България наистина да стане по-нормално място:
Никога в науката не е имало единно схващане коя е добрата пазарна икономика.
Съществуват различни видове - намеса или ненамеса на държавата чрез инвестиции, разпределение, програми - са сред основните разграничители.
Но не е имало консенсус или доказан опит кой вид е добрият. И двата са били подходящи в различни периоди, на различни места. Държавната намеса е вдигала икономики от разрухата (голямата депресия), оттеглянето на държавата е повишавало конкурентоспособността (80-те на XX век). Когато се казва „След харченето на държавата при левите идват десните, за да оправят нещата“, то това е тъпотия. Десните не идват, защото левите политики са били лоши – а защото е дошло време за десни. Левите са дошли по-рано, за да оправят бакиите на десните при ненамеса на държавата.
Общо взето, нещата следват махало. При повече държавна намеса се вдигат доходи, създава се заетост, инвестира се в социална инфраструктура и начинания. Това за определен период прави животът по-добър за повече хора. Но тъй като нищо не е идеално и вечно, идва ред за обратното. Така при държавно оттегляне се затяга финансова дисциплина, бизнесът получава конкурентен тласък, расте се без дългове, трупат се печалби – политика повече към бъдещето, отколкото за настоящето.
Всяка от доктрините има плюсове и минуси. Важни са балансът и моментът. Нужни са интелигентност и разбиране, умереност при прилагане.
Нищо не бива да се отхвърля по принцип както прави Христанов, нито да се развява като знаме.
На този фон една от най-големите глупости е, че държавната намеса, например магазини за галоши, накърнявали свободата. Значи всеки може да е свободен да продава галоши, но не и държавата? Ако тя ги пусне по-евтино е лошо? А свободен ли е наистина бедният човек?
Отделно никой никога не е казвал, че икономиката, в т.ч. и печалбата, трябва да бъде алфата и омегата на живота. Нима не е добре хора в затруднение да купуват храни по-евтино, да се лекуват по-евтино, да образоват децата си по-евтино? Не е ли добре за всички? Нима е лошо някой да не продава на печалба, просто да покрива разходи? Може ли да е друг той, освен държавата? А когато насреща се каже „Това е невъзможно“, това пак е плакат – възможно е при умерен подход, балансираност.
Всичко това е наука. Нещата такива, каквито са. Но на политически терен винаги са се интерпретирали частично, истината се е поднасяла избирателно.
От левите - ляво, от десните - дясно, либерали, консерватори и т. н. Размахване на лозунги като „Да върнем държавата!“ или „Никаква държава!“.
Включително от учени. В академичния си труд пишат едно, в медиите – друго. Защо такова лицемерие? Ами за да може политиката чрез простота (и простотия) да улеснява хората в разбирането на живота, да им създава илюзията за постижимост, съпричастност – и да гласуват, с което политиците да печелят избори и управляват. Без тази лъжа нищо не е възможно, тя дори е благородна. Постоянно леви политици прилагат десни мерки и обратно. Това не е, защото са гадняри. А защото реалният живот е сложен, пъстър, изисква комбиниране - не е прост и елементарен, както го искат хората, и им е обяснявано в търсене на гласовете им.
Стигаме до България. По някаква причина, която е тема на друг анализ, местната наука и политика са си стиснали ръцете – „По-малкото държава носи свобода, свободата е свещена, тя смъква цените, вдига доходите, прави живота по-добър!“.
Това е официалният български идеал от 36 години. Той е знамето, плакатът, мотото, дори да се погазва.
Такива като Христанов и десетките институти по пазарна икономика, които са институти колкото петроханската асоциация е асоциация, са му ученици. Но този идеал не само не отчита сложността на живота и зачерква другата половина от икономическата наука. Той е идеал на туземeца – показваш му кока-кола, той си мисли, че щастието е в кока-колата; пускаш му климатик, оня е готов да отрече слънцето и вятъра. Такова туземско е цяло едно българско поколение, посрещнало 1989 г. на 20-годишна възраст. Бе му обяснявано, че модната вълна на Фридман е светая светих, до днес то искрено вярва в това. В бизнеса, администрациите, медиите е пълно с такива вярващи. Те просто не знаят!
Но не само светът е многообразен, а доктрините не са една и две и са преходни. Ами и това поколение остаря, изкуфя. Незнанието и декламацията са естетически грозни.
Почне ли да декламира, на мига трябва да бъде ударено през устата.
И да му се изобличи незнанието, да се посочат държавните политики в Германия, Франция, Скандинавия и други пазарни икономики. Да му се сложат пред очите пъстрият свят, красотата на сложността, предизвикателството на многообразието. Да му се покаже колко глупаво е самото то. Защото, ето колко безкрайно нелепи са нещата: Някой държави правят войни, унищожават хора, ресурси, цените се вдигат. И по цялата логика на туземския плакат други държави, или същите дори, нямат право да регулират цени, да инвестират в ресурси?!
Накрая остава въпросът кой печели. Кой печели, когато държавата не се намесва, когато принципът е „Свобода и повече свобода!“. Напълно свободна е джунглата. Лъвовете изяждат останалите. Така и в икономиката. При пълна свобода, без някой да регулира, сепарира или стимулира, печелят най-големите - държави, корпорации, бизнеси. А полезните идиоти сами влизат в менюто.
