- Автор: о.з. п-к, доцент, д-р Гергин Гергинов
- 04 Апр 2025
- 3261
- 62
В средата на март в интервю за Таня Джоева, epicenter.bg., посланик Воденски разказа следния случай. „Преди двайсетина и повече години (по разбираеми причини няма да цитирам имена, не съм го писал и в книгата си) един турски посланик в София бе казал на един мой колега, който в преговорите с турските ни партньори се опитваше да защитава българския интерес в предстояща за подписване двустранна спогодба: „Г-н Директор, ние, ако тръгнем през България, сме вече в състояние да стигнем за броени часове до западната ви граница, защо ни се перчите с тази ваша дипломация?". Звучи доста зловещо. Мога само да добавя, че не само Турция, но и Гърция, ако реши да тръгне на север, за часове ще премине през старопланинските проходи. Същото важи за Румъния, но в южна посока, а ако Сърбия реши да стигне до София, няма кой да я спре.
Такава е печалната истина и колкото и да не ни се иска да повярваме, тя няма да стане друга. Лъч надежда проблесна след казаното от министъра на отбраната Атанас Запрянов на 23 март 2025 в интервю пред БНР „В Министерство на отбраната работим по законодателни промени в Закона за въоръжените сили и този за запаса за задължителна военна подготовка“. Лъчът обаче бързо загасна и ето защо. По-нататък той каза, че “думата "задължителна" да не се разбира като срочна, наборна военна служба, а задължителна за онези български граждани“, чиято „професия да е свързана с използването на оръжие – МВР, охрана на съдебната власт, охранителните фирми, Гранична полиция. За тези категории да бъде въведена задължителна военна подготовка".
Идеята за законодателни промени е добра, но съдържанието, което се влага в тях, буди не само недоумение, но създава и впечатление, че не се работи по това, което е необходимо за отбраната на страната. Вероятно защото за нея се разчита на прословутия член 5 от Вашингтонския договор за НАТО. Той обаче не е достатъчно конкретно формулиран, защото не е записано ясно, че е задължително оказване на военна помощ при неговото активиране. Именно затова преди години американски конгресмен беше казал, че
САЩ могат да предоставят на нападната страна няколко галона бензин и с това помощта по чл. 5 ще бъде изпълнена.
И без това мнение е съвършено ясно, че грижата за отбраната на страната си е чисто наша грижа, а не на страни от Скандинавия или Пиренейския полуостров. Турция, например, може да изпрати на помощ няколко бригади, но след това може да „забрави“ да си ги върне обратно.
Правилно ли е за укрепване на обраната на страната да се въведе задължителна военна подготовка само за служителите на МВР, охранителите от съдебната власт, служителите на охранителните фирми и на Гранична полиция? Според мен не е. Министър Запрянов твърди, че „войната в Украйна показа, че при класически, дългосрочен конфликт трябва да има мобилизационни мероприятия. За да има мобилизация, трябва да имаме граждани, преминали военна подготовка и са в запаса“. Правилно. Трябва да имаме граждани, преминали военна подготовка и готови да защитят страната си, но защо трябва да се подготвят само посочените по-горе категории. А останалите граждани? За тях чл. 59 (1) от Конституцията не е ли в сила? Той е категоричен „Защитата на отечеството е дълг и чест за всеки български гражданин“. Следователно законодателната и изпълнителна власт са длъжни да създадат условия, позволяващи на българските граждани да изпълнят задължението си по чл. 59 (1). Ако няма такива условия, гражданите нямат вина, че не могат да защитят земята си, на която живеят и ще живеят както те, така децата и внуците им. Виновни ще бъдат посочените власти, но тъй като те твърде често се сменят, виновни няма да има за евентуалните проблеми на страната.
Законодателните промени, подготвяни от МО и посочени от министър Запрянов, са принципно неправилни, именно защото не осигуряват условия за защита на отечеството от всички граждани. Освен това служителите на посочените от него ведомства имат преки и то нелеки задължения и отклонението им от тях ще създаде проблеми както на тези служители, така и на ведомствата, в които служат. Да допуснем, че идеята на МО се осъществи и за определен период от време съответните служители се подготвят по определена военна специалност. За да поддържат знанията и уменията си, периодично, през няколко години, те отново трябва да се отделят от ведомствата си за преподготовка. Без това те ще престанат да бъдат военни специалисти и може би ще бъдат годни само за използване на автомат Калашншков. Това обаче те могат да го правят и сега, без да имат военна подготовка.
Има и друг проблем. При възникване на необходимост, ако служителите на МВР и Гранична полиция се мобилизират, кой ще поеме техните задължения? Вече е пределно ясно, че в съвременната война няма ясно очертан фронт и тил – удари и диверсионни групи ще има по цялата страна. Това явно не се има предвид и изглежда, че за МО е по-важно да докладва и отчете, че резервът е попълнен, а когато възникне необходимост ще се мисли допълнително как ще се разрешават възникналите проблеми. Очевидно е, че този подход просто е нецелесъобразен.
Вероятно така може да се окачестви и предложението на премиера за създаване на нашето крайбрежие на Център за наблюдение на Черно море. Според западни медии Великобритания проявява интерес към нашето крайбрежие и нищо чудно идеята за такъв център да е подсказана от нея. Особено, ако не ѝ се позволи да създаде военноморска база на украинското крайбрежие. Този център след време може да прерасне именно в такава база, което никак няма да е безопасно за този наш град, където тя ще се изгради. При определени условия последствията от това предложение могат да бъдат като тези, изразени с поговорката за кучето, вълка и кошарата.
Само за година и половина войната в Украйна коренно се промени.
Промениха се средствата и тактиката за воденето ѝ. След злополучното контранастъпление на украинската армия през 2023 г. вече не се чува за използване на бригади и дивизии, а предимно се сражават многобройни разсъсредоточени щурмови групи от 5-10 бойци, много рядко се използват танкове, БМП и БТР и то като единични машини, които без проблем се унищожават от безпилотните летателни апарати (БЛА). Противотанковите ракетни комплекси сякаш се забравиха, а артилерията е далеч зад фронтовата линия, която след един-два изстрела задължително сменя огневата позиция и се укрива. Стрелба по площи вече почти не се извършва, но се увеличава използването на снаряди с коректируема и управляема траектория - направление, върху което би трябвало да помислят нашите производители на артилерийски снаряди. Причина за всичко това е масираното използване на БЛА. Насищането на фронта с войскови средства за ПВО с малък обсег не позволяват да се използва масирано армейската (вертолетите) и щурмовата фронтова авиация.
На фронта в Украйна операторите непрекъснато наблюдават от укритие бойното поле чрез разузнавателни БЛА и за минути поразяват откритата цел с ударни такива. Масовото им използване не оставя почти никакъв шанс за оцеляване на оръжия, които се използват само при пряка видимост на целта, т.е. на бойци, използващи стрелково оръжие, противотанкови ракетни комплекси, бронирани машини. Поради това възниква необходимост от добра маскировка, укрепени укрития за хора и техника и увеличаване на възможностите за индивидуална защита от БЛА на бойците и на бойните машини. Така е днес, но вече на войскови изпитания на фронта са БЛА-прехващачи за борба с противниковите БЛА и въоръжени земни роботи. В близко бъдеще те коренно ще променят съвременната война и армията, която изостава в развитието си, ще трябва да изправи войниците си срещу роботизирана противникова армия.
Отделям внимание на тази промяна, за да посоча, че не само комплектуването на армията е важно, но и подготовката на нови специалности за нея, като оператори на БЛА, на преносимо или стационарно средство за радиоелектронна борба и на роботизирано оръжие. Днес такива специалисти воюват твърде успешно, а в бъдещите военни конфликти те ще станат още по-необходими, особено при вграждане на изкуствен интелект във въоръжението, а такива образци вече има. Младежите на България без проблем ще усвоят това оръжие, важно е само да се заинтересуват и да им се създадат условия за това. Именно такива специалисти ще станат основа на армията, а не слабо обучени бойци за „атака на нож“. За това обаче е необходим съвсем друг подход към комплектуването и подготовката на сухопътните войски, т.е. на армията.
Известни са три форми за комплектуване – наборна, професионална и смесена (професионална и наборна). Професионална армия имат САЩ и Румъния, смесена Русия (професионална и всеобща наборна), наборна и частично професионална Турция и Гърция, професионална е армията на Сърбия, но от ноември т.г. преминава към задължителна военна служба, като по всяка вероятност ще се установи смесена форма на комплектуване. Задължителната военна служба в посочените страни е с продължителност 4-6-12 месеца, като призивът се извършва на части с отчитане на възможността за настаняване на наборниците, окомплектоването им, провеждане на единичната подготовка и поемането им от строевите части след нея.
Не бих си позволил да препоръчвам как би трябвало да се комплектува нашата армия, защото в МО има достатъчно подготвени офицери, които могат да създадат оптимален модел за това. Проблемът е, че висшето ръководство на МО няма смелостта да разпореди създаване на такъв модел и да го отстоява пред правителство и парламент. Основание за това твърдение ми дава факта, че ръководството на МО се занимава с половинчата дейност, а не разработва цялостен модел за комплектуване и подготовка на армията в съответствие с новите условия и твърдо и последователно да го отстояна, където трябва и пред когото трябва. Защото ръководството на МО носи отговорност за отбраната на страната и, ако тези, от които зависи окончателното решение, не се съобразят с предложен модел от МО, трябва отговорните му ръководители, дори с оставките си, да уведомят народа, че те не могат да поемат вина за състоянието на отбраната на страната. Сигурен съм, че българите ще одобрят такова поведение и че ще окажат въздействие върху правителство и парламент да осигурят необходимите условия за отбраната на страната. Крайно време е това да стане, защото започналите промени в геополитическата обстановка ще се ускоряват и нищо чудно в определен момент да се наложи страната сама да осигури отбраната, суверенитета и съществуването си.
За информация на гражданите, далеч от същността на разглеждания проблем, ще посоча как се комплектува шведската армия. Спирам се на нея, защото според специалисти приетата от нея форма е една от най-сполучливите. Населението на Швеция е 10.5 милиона, а личният състав на армията е 30 000, 10% от които са жени. Освен това 21 000 служат в териториалната отбрана, която помага при възникване на различни опасности за страната и е резерв на армията. Военно задължени са всички мъже и жени на възраст от 16 до 70 г. След 2017 г. комплектуването е по смесената система – професионална и наборна. Професионалните военнослужащи са приблизително 14500, от тях 8500 са офицери и 6000 войници и сержанти, а наборниците са около 15500.
Годишно за задължително военно обучение на няколко призива се приема необходимия контингент, като обучението на наборниците е с продължителност от 4 до 12 месеца в зависимост от специалността, от които 2-3 месеца заема единичното обучение. След него службата продължава в строевите части. Обучението на наборника от териториалната отбрана продължава едни месец, а за младшите командири - четири месеца.
Възможно е да се вземат отделни моменти от шведската форма за комплектуване с отчитане на нашите условия и възможности. Например, териториалната отбрана. Такава има в минимум 15 страни от Европа. Гражданите им с отговорност се отнасят към задълженията си и помагат на страната си при необходимост. Наскоро за охрана на южната ни граница и при бедствия бяха привличани подразделения от армията, което е несвойствена задача за тях и ги откъсва от ежедневната бойна подготовка. С такава задача или оказване на помощ при бедствия по-добре биха се справили части от териториалната отбрана. Тя би била изключително полезна при съвременната война, при която, както вече бе посочено, няма ясно очертани фронт и тил.
