- 16 Юни 2025
- 1496
- 7
Автор: Саймън Тисдал, "Гардиън"
Това не беше неизбежно. Това е война, която самият Израел си избра. Тя можеше да бъде предотвратена. Дипломатическите преговори продължаваха, когато бомбардировачите излетяха към Иран. Продължаващите незаконни и неоправдани въздушни удари на Израел е малко вероятно да постигнат заявената си цел – трайно прекратяване на предполагаемите усилия на Техеран за изграждане на ядрени оръжия – и е възможно дори да ги ускорят. Те трябва да бъдат спрени незабавно. По същия начин Иран трябва да преустанови своите ответни действия и да се откаже от ескалиращите заплахи за атаки срещу базите на САЩ и Великобритания.
Този конфликт вече не се ограничава, както беше миналата година, до размяна на удари за отмъщение и т.нар. „прецизни операции“ срещу ограничен брой военни цели. Той е достигнал съвсем различно равнище. Почти нищо вече не изглежда под контрол. Цивилни загиват и от двете страни. Висши ръководители са мишени. Реториката е извън контрол. С Израел, което воюва на няколко фронта, и с режима в Иран, притиснат до стената, Близкият изток е по-близо от всякога до катастрофален пожар.
Винаги могат да се намерят причини за война. Корените на големите конфликти често се простират десетилетия назад – и това важи с пълна сила за израелско-иранската вендета, която датира от Ислямската революция през 1979 г. Така наречената „война в сянка“ между двете страни се засили през последните години. И все пак до момента пълномащабен конфликт беше избягван. Следователно, кой носи основната вина за тази внезапна, безпрецедентна ескалация?
Отговорът: трима ядосани старци, чието поведение поставя сериозни съмнения относно тяхната преценка, здрав разум и мотиви.
Фактът, че един от тях – израелският премиер Бенямин Нетаняху – от години активно търси сблъсък с Иран, не означава, че този конфликт е бил неизбежен. Факт е, че режимът в Техеран е необичайно уязвим след израелските удари от миналата година и след поражението на съюзника му „Хизбула“, но това по никакъв начин не легитимира изненадващото нападение върху неговата суверенна територия. Вярно е, че ядрените инспектори на ООН посочват нарушения от страна на Иран спрямо договорните му задължения. Но това не е равносилно на зелена светлина за война.
75-годишният Нетаняху е негоден да ръководи Израел, камо ли да взема решения за живот и смърт от името на нацията. Той не успя да защити израелските граждани по време на терористичните атаки през 2023 г., а след това избяга от отговорност. Не изпълни обещанието си да унищожи „Хамас“ и да върне заложниците, но въпреки това неговите военни сили убиха над 55 000 палестинци в Газа. Той нахлу в Ливан и Сирия. Сега дойде ред на Иран. Къде ще спре? Ще се бие ли следващия път с Турция? Не е изключено.
Войната е изборът на Нетаняху. Тя е причината той да става от леглото сутрин. Тя е това, което държи него и санкционираните от Обединеното кралство крайнодесни негови съюзници във властта и далеч от затвора. Действията му нанесли огромни щети върху репутацията на държавата му, подхранвайки антисемитизма по света. Той твърди, че Израел се бори за своето съществуване – но и собственото му политическо оцеляване е с първостепенно значение. Нетаняху е обвинен в предполагаеми военни престъпления в Газа. Той трябва да бъде арестуван, не защитаван – преди да бъдат извършени още престъпления.
Пламъци от израелска атака срещу петролно депо в Техеран, Иран, 15 юни 2025 г.
Аятолах Али Хаменей, войнственият върховен лидер на Иран, е вторият основен виновник. Той трябваше да бъде изтласкан в Кум още преди години. 86-годишният мъж е начело на репресивен и корумпиран теократичен режим, който е загубил връзка с обществото, на което уж служи. Изборите са манипулирани, съдебната система – корумпирана, а цензурата в медиите – повсеместна. Военната некомпетентност, икономическото безсилие и бруталното преследване на млади жени, гейове и правозащитници като Насрин Сотудех са добре известни.
Подобно на Нетаняху, Хаменей също разчита на подкрепа от твърдолинейни консерватори и е противопоставен на умерените реформатори – но именно той взема ключовите решения. Неговото упорство по отношение на обогатяването на уран – въпреки липсата на граждански цели – в крайна сметка дава на Нетаняху повод за атака. Макар че се твърди, че е влошил здравето си, Хаменей остава водеща причина Иран да не се откаже от ядрената си програма. Дори без него, илюзията на Нетаняху, че тази програма може да бъде напълно унищожена, е просто фантазия.
Именно това сляпо петно може да доведе до окончателния крах на иранския режим. Израелските удари убиха висши военни командири и повредиха ядрени съоръжения, както и сили, отговарящи за балистичните ракети и дроновете. Самият Хаменей, както и жизненоважният енергиен износ на Иран, могат да се окажат следващите цели. В покровителствено видео Нетаняху призова иранския народ да се надигне и да се възползва от своята „свобода“. Мнозина вероятно биха искали. Но подобен съвет от съмнителен източник може да има обратен ефект – да обедини обществото и арабските лидери около режима.
Заплахите на Иран да атакува американски, британски и френски бази и кораби, в случай че те се включат в защитата на Израел, както и заканите за блокиране на Ормузкия проток, увеличават риска от пълномащабна война и глобален енергиен шок – с вредни последици за Запада и ползи за Русия. Това е едно от преките последствия от слабата и колеблива политика на Доналд Тръмп.
79-годишният Тръмп е третият човек в тази предотвратима трагедия. Преди това заявяваше, че предпочита нова ядрена сделка с Иран – след като сам провали предишната по глупав начин. Но така и не успя да се определи относно условията, а аматьорските му преговарящи постоянно променяха позициите си. Отчасти това се дължеше на факта, че – както и в случаите с Палестина и Украйна – Тръмп е твърде мързелив, за да се запознае с детайлите. Вместо това действа импулсивно, ръководен от инстинкти, които обикновено го подвеждат. Това го прави лесна плячка за хитри манипулатори като Нетаняху.
Слабостта и некомпетентността на Тръмп доведоха дотам, че когато израелският премиер настоя миналата седмица, че е настъпил подходящият момент за пълномащабна атака срещу Иран, той просто се съгласи. Впоследствие, след като нападението започна, Тръмп се преориентира, опита се да си припише заслугите и отправи собствени заплахи. Всеки път, когато отвори уста, той неволно потвърждава опасенията на Иран, че САЩ и Израел действат в тясна координация.
Спешно послание към Киър Стармър и към всеки, който все още вярва, че Тръмп има поне бегла представа какво прави в условията на големи международни кризи: изучете внимателно тревожните събития от последната седмица. Независимо дали се продава на Владимир Путин, въоръжава се с митове, проваля прекратяването на огъня в Газа или тормози съюзници и съседи, Тръмп представлява пълна и реална заплаха. Много по-добре и по-безопасно е Великобритания отсега нататък да го заобикаля и да се стреми към независима външна политика спрямо САЩ.
И тези ядосани старци могат да убият всички ни.
Източник: "Гардиън"
Превод за "Гласове" Павел Павлов
