- Автор: Гласове
- 15 Юни 2025
- 4322
- 19
Автор: Георгий Зотов, Фейсбук
Израел се справи с иранската противовъздушна отбрана още в първия ден на нападението — не с дронове, а с куфари, пълни с долари. Когато корупцията е навсякъде, и вярност се купува лесно, патриотизмът отстъпва пред кеша.
Това написа във Фейсбук руският журналист от „Аргументи и факти“ Георгий Зотов, споделяйки лични впечатления от работата си в Иран и разкривайки как подкупите подкопават дори теократичен режим.
Ето целия анализ:
Много хора сега си задават един и същ въпрос – защо израелското разузнаване в Иран се чувства като у дома си?
Не, не става дума за Щирлици, които говорят перфектен персийски и носят униформи на Корпуса на стражите на Ислямската революция. Отговорът е до болка банален – става дума за пари.
През 2024 г. в Техеран беше убит един от лидерите на Политбюро на ХАМАС – Исмаил Хания. Съществуват две версии за смъртта му: че в стаята му е била поставена бомба или че е използван снаряд с малък обсег, изстрелян от територията на Иран. Има вероятност в операцията да е участвал неговият охранител, а дори бе оповестена и сумата, която му е била платена – 6 милиона долара.
Така ли е било – не знам. Но съм бил много пъти в Иран, и корупцията там ме шокираше дори след живот в Русия. У нас още се взема, но не от всички. Там – вземат ВСИЧКИ.
Още през 2002 г. не ми хареса системата. Дават ти прес-виза. Тя е по-скъпа от туристическата. Трябва да се явиш в Министерството на културата и ислямската ориентация и да платиш за издаването на акредитация. Задължен си да работиш с лицензирана агенция за прием на чуждестранна преса срещу $200 на ден, в противен случай НЯМАШ право да пребиваваш в Иран. Аз свалих цената на $100 – това беше максимумът, който успях да постигна. Така беше винаги, с изключение на последния път. Тогава ме пуснаха в Иран без услугите на агенцията – изглежда, имаше облекчения.
Работят по следния начин. Пристигнах в град Решт, за да направя репортаж как в Иран се добива черен хайвер.Предприятието каза, че писмото ми от правителството не струва особено, и го изпратиха обратно (!) за верификация в Техеран. Колко време ще отнеме това – дявол го знае. Никакви обяснения, че репортажът вече е одобрен, не помогнаха – казаха, че може би писмото е фалшиво. Едновременно с това, в лични разговори започнаха да ми искат $1 000 за репортажа. Не им платих – и репортаж нямаше. По-късно подобни случаи се повтаряха. Имаш одобрение от пресслужбата, но „дай пари за гориво, иначе няма да отидем“. Пари се искаха под всякакъв претекст, навсякъде и винаги.
А уж Иран е Ислямска република. Строги шериатски норми, средновековни наказания, пълна забрана за алкохол – освен за арменците, на които е разрешено да правят вино за църковни церемонии. Но в страната действа огромна мрежа за нелегална продажба на алкохол. Може да се намери лесно навсякъде и всички знаят къде. Контрабандистите плащат на полицията и се чувстват чудесно. Същото е и с проституцията. Жени са ми предлагали във всеки хотел, макар че според закона за това се полага смърт чрез пребиване с камъни. „Откупват се“, ми отговориха с усмивка. „Вземат и полицията, и шериатските съдии.“
Официалният курс на долара е 42 000 ирански риала. Но уличните чейнджъри го купуват от туристите за 920 000 риала и повече. Сделките с валута „на ръка“ не се приветстват, но винаги знаех къде е най-изгодно да продам долари. Полицаите не се месят – те също са в схемата.
Подкупи има практически във всяка сфера. Това е норма.
Затова Израел се чувстваше в Иран като риба във вода. Навсякъде можеше да се наеме агентура срещу добри пари – и точно така беше неутрализирана иранската ПВО още в първия ден на нападението. „Мосад“ се ръководи от две правила: това, което не може да се купи с пари, може да се купи с много пари; и – всяка, дори най-укрепена крепост може да бъде превзета от едно-единствено магаре, натоварено със злато. Точно това и се случи.
Разбира се, престарелият духовен (а и светски) лидер на Иран – 86-годишният Хаменей – не знае за това. Той е болен и до него не стигат лоши новини. Той искрено вярваше, че всичко е прекрасно и законите на Ислямската република се спазват с ентусиазъм.
Докато не настъпи 13 юни.
И се оказа, че израелците отдавна и прекрасно знаят къде живеят всички генерали, къде се намират най-добрите изтребители и къде са разположени средствата за ПВО. И всичко това изчезна за миг. Просто защото израелците плащат – и плащат щедро. А за патриотизъм и любов към родината хората, които вземат тези пари, се замислят едва на последно място.
Макар че... греша.
Те въобще не се замислят.
