- Автор: о.з. п-к, доцент, д-р Гергин Гергинов
- 05 Май 2026
- 2177
- 28
Все повече стават признаците, че противоречията между САЩ и Европа се задълбочават. Пред CNBC Доналд Тръмп определи ЕС като „книжен тигър“, което по рано каза и за НАТО, и настоя Европа сама да поеме защитата си, с което на практика я насочва да се подготви за военно сдържане на Русия. Нова стъпка в това отношение е обявеното в началото на май изтегляне на 5000 военнослужещи от Германия, както и възможен отказ от разполагане в Европа на ракетен комплекс със средна далекобойност "Тайфун", комплектуван с крилата ракета "Томахоук". Предполага се, че това е политика на тези, които зад кулисите формират дългосрочната политическа и военна стратегия на САЩ - нейната цел е запазване на глобалното превъзходство и съсредоточаване на усилията срещу Китай. Неясен момент е дали ръководните кръгове на Европа работят за нейното осъществяване или тяхната цел е тя да стане фактор в променящия се свят. Всъщност при първия вариант Европа ще остане зависима от САЩ, а при втория ще има значителна роля в международните отношения. Ако се съди по отношенията ѝ с днешната американска администрация, по-вероятно е тя да поеме по свой път на развитие. Редица политически и военни събития показват, че времето на днешните съюзи завършва и започва период на нови коалиции и временни съюзи за разрешаване на възникнали конфликти или за защита на интереси, общи за няколко страни. Във връзка с това става ясно, че военизирането на Европа е необходимо, независимо по кой от двата варианта ще се развива, защото без осъществяването му не е възможен нито един от тях.
Един от най-изявените привърженици на военизиран Европейски съюз е европейският комисар по отбраната Андрюс Кубилюс. Той предлага създаване на „европейска военна сила“ като интегрирана структура под формата на Европейски отбранителен съюз. Целта е „осигуряване независимостта и сигурността на Европа в дългосрочен план“. Споменава Европа, защото според него в съюза трябва да участват и Великобритания, Норвегия и Украйна, но в основата му да бъде ЕС. Именно затова ЕС започна да предприема практически стъпки в тази насока. На 23-24 април в Кипър се проведе неформална среща на лидерите, на която е обсъждан и въпросът за прилагане изискването на чл. 42, т. 7 от Договора за ЕС. Според него, в случай на въоръжено нападение на една от страните-членки, останалите са длъжни да окажат помощ с всички достъпни средства, с които разполагат, включително военни, но без провеждане на обща военна операция. Определяне на последователността за осъществяване на чл. 42, т. 7 означава конкретизиране на правилата за оказване на помощ и гарантира, че нападение срещу една държава от ЕС се разглежда като нападение срещу всички.
Важно направление за работа на ЕС е създаване на ефективен военнопромишлен комплекс, за което е необходимо увеличаване на разходите за отбрана. Впрочем вече четири години те непрекъснато се увеличават. През 2022 г. за отбрана са използвани 262 млрд долара, а през 2025 г. 381 млрд. Инвестициите във ВПК са увеличени от 64 млрд. през 2022 г. до 130 млрд. през миналата година, като 26 % от тази сума е усвоена от Германия.
Като първостепенни задачи се очертават производството на въоръжение и увеличаване на инвестициите във военната инфраструктура. Важно техническо направление е разработване и производство на новото ударно оръжие на съвременната война – роботизираните бойни комплекси, в частност безпилотните летателни апарати (БЛА). В ЕС решават, че производството им е необходимо както за собствените арсенали, така и за въоръжените сили на Украйна. Затова то се осъществява съвместно с нея независимо, че ЕС става пряк участник в украинския конфликт. Това е така, защото решението на Втората световна конференция, проведена през 1907 г. в Хага, „забранява на страни, невъвлечени в конфликт, да организират на своя територия военно производство за участваща в конфликта страна. В противен случай тя вече не е неутрална“. Това дава основание на Министерството на отбраната на Русия на 16 април 2026 г. да направи официално съобщение за участието на фирми от ЕС в съвместно производство на БЛА с Украйна. То се осъществява чрез приемане на украински предприятия на територията на ЕС и чрез създаване на смесени фирми с Украйна за съвместно производство. В съобщението се посочват страните, произвежданата от тях продукция и адресите на промишлените предприятия. Например, такива предприятия работят в Германия, в Мюнхен на ул. „Лерхенауэр-штрассе“ №28 в Латвия, в Рига на ул. „Латгалес“ №462 – общо десет съвместни предприятия и 11 дъщерни фирми, финансирани с 6 млрд евро от ЕС. Според съобщението Германия, Дания, Нидерландия, Полша, Чехия, Литва, Латвия и Естония произвеждат съвместно с Украйна различни БЛА, а Испания и Италия доставят компоненти за тях. Планира се през тази година да бъдат произведени над 7 млн. БЛА, докато през 2025 г. те са около 4 милиона, Така ЕС се превръща в стратегически тил на Украйна, което някои наричат този процес „украинизация на ЕС“.
Докато в ЕС обсъждат евентуален отбранителен съюз и с участието на Великобритания, тя вече осъществява своя политика със същата цел. Вероятният замисъл е да се позиционира като самостоятелна сила, независима от плановете на ЕС. Тя активизира дейността на създадените по-рано Обединени експедиционни сили, а в края на април т.г. обяви създаване на Обединени военно-морски сили, в които участват десет страни от Северна Европа и Прибалтика, но без Франция и Германия. От своя страна Франция се готви да разпростре „ядрения си чадър“ над ЕС, а на 22 април т.г. Германия обяви план за създаване на най-мощната армия в Европа към 2039 г. Планира се увеличаване на днешния състав от 185 хил. на 260 хил., а подготвеният резерв от 60 хил. до 200 хил, т.е. ще има подготвен личен състав от 460 хил. военнослужещи.
Обявяването на Обединенине военноморски сили съвпадна с посещението на крал Чарлз III в САЩ. В речта си пред Конгреса той настоява за безкомпромисна политика спрямо Русия. Вероятно обявяването им по време на посещението е трябвало да убеди конгресмените да се присъединят към британския курс спрямо Русия. Според медиите президентът Тръмп не се е впечатлил нито от речта на краля, нито от предвожданите от Великобритания Обединени военноморски сили. Всъщност с тях се създава невероятен прецедент в НАТО – организира се съюз в него, за да му се помогне в противопоставянето с Русия. Ако се съди по желанията на ЕС и дейността на Великобритания, може да се допусне, че НАТО вече не е в състояние да осигури безопасността на своите членове и поради това запазването му вече не е актуално. Затова се обсъжда създаване на Европейски отбранителен съюз, затова са създадени Обединени експедиционни сили и Обединени военноморски сили.
Твърде важно е каква „въоръжена сила“ ще се създава в Европа - класическа конвенционална или такава, допълнена с ядрено оръжие (ЯО). Споменаването му не е случайно. Изглежда, че страхът от него е силно намален и затова редица страни проявяват желание да го създадат или притежават на своя територия. В края на 2025 г. в изданието „Бюлетин на ядрените учени“ е публикувана статия за състоянието на нестратегическото ЯО в Европа. Посочва се, че обсъждането му, значението му, подготовката на инфраструктура за него и за защита от него значително са се активизирали в сравнение с предишните десетилетия. Днес ядрено оръжие в Европа имат Русия, Франция и Великобритания, а САЩ са разположили своето на шест бази в пет страни - Белгия, Германия, Италия, Холандия и Турция. Руско ЯО има в Беларус. Дори Финландия, граничеща с Русия, обсъжда о приемането му на своя територия, независимо, че с това ще стане първостепенна руска цел. Но в Европа не е само тя. Франция и Полша провеждат учение за нанасяне на удар с ЯО по руски обекти, а в ЕС се обсъжда възможността да създаде собствено ЯО.
Това става ясно от публикуваното на 8 април 2026 г. официално съобщение на Службата за външно разузнаване на Русия. Според него няколко страни от ЕС са започнали тайно да обсъждат въпроса за създаване на потенциал за производство на ЯО. В съобщението се твърди, че засега „ръководството на ЕС публично не се отказва от ядрения чадър на САЩ, за да печели време за формиране на собствена инфраструктура и за подготовка на общественото мнение“. Обосновката за това е необходимост от сдържане на Русия. Посочва се, че Великобритания и Франция се стремят да формират обща европейска доктрина за ядрено сдържане с привличане и на други европейски страни, като в бъдеще се създаде самостоятелно командване на европейски ядрени сили. Подчертава се, че Германия, Италия, Чехия, Белгия, Холандия, Швеция и Испания могат да използват наличното отработено ядрено гориво за извличане на плутоний, годен за създаване на ЯО, например Германия може да направи това в продължение на няколко месеца. Предполага се, че евентуален Европейски отбранителен съюз, въоръжен с ЯО, ще може да сдържа ядрената мощ на Русия. Това обаче е заблуждение, защото, първо, само част от руския тактически ядрен потенциал е предостатъчен за Европа и второ, тя е гъсто населена и няма стратегическа дълбочина. Затова при евентуална размяна на ядрени удари Русия ще оцелее, а Европа ще престане да съществува. Следователно дори не си струва да се обсъжда въоръжаване с ЯО.
Възниква въпросът – може ли Европа да сдържа Русия само с конвенционално въоръжение? Отговорът е положителен като се има предвид европейския човешки и промишлен потенциал. Защото при създаване на мощен европейски ВПК и добре структурирани европейски въоръжени сили Русия самостоятелно не може да се справи с такава военна мощ и поради това няма да предприеме въоръжено нападение на ЕС. Още повече нейните интереси все повече се насочват към Азиатско-тихоокеанския регион. Само един пример. Конфликтът между САЩ и Иран заплашва интересите на Русия и Китай, поради което двете страни направиха недвусмислена стъпка за запазването им. По време на посещението през април на министър Лавров в Китай група руски военни кораби пристига в пристанище Чжанцзян, което е закрито, изключително важно е за китайския ВМФ и затова досега в него не е допускан нито един чужд военен кораб. Това е не само знак за САЩ, че двете страни се сближават за защита на своите интереси както в иранския конфликт, така и в Азиатско-тихоокеанския регион, т.е. интересът на Русия в Европа няма военен аспект. Сега Европа води война с Русия чрез Украйна, за да й нанесе стратегическо поражение и, ако продължава така, тя неминуемо ще забави икономическото си развитие и ще се превърне във второстепенна икономическа сила. Тогава дори евентуален Европейски отбранителен съюз с ЯО няма да бъде нещо повече от второстепенните ядрени страни от днешния ядрен клуб.
Комисарият Кубилюс включва в състава му и Украйна. Като се има предвид политиката на днешното украинско ръководство може да се допусне, че Украйна е необходима на Европа не само като конвенционална въоръжена сила, но и като научно-технически потенциал за разработване на европейско ядрено оръжие, също и като страна, която най-вероятно ще го използва. Твърде е възможно Украйна да е запозната с тази идея, защото желанието ѝ да притежава ядрено оъжие е изразявано няколкократно от нейните ръководители.
Още през 90-те години на ХХ век президентът Кучма иска от Москва да му бъде подчинена 43-та ракетна армия, но му е отказано. След разпада на СССР Украйна става третата страна в света по наличен ядрен потенциал. На територията ѝ беше развърната 43-та ракетна армия, въоръжена със 176 стратегически ракети комплекса, комплектувани с 900 ядрени бойни глави. В страната останаха 38 стратегически бомбардировача, 800 стратегически крилати ракети и над 2500 тактически ядрени заряди. В Украйна остават специалисти по ракетна техника, ядрени учени и изследователски звена, способни да създадат ядрено оръжие. При допитване до руски ядрени учени след преврата в Киев през 2014 г. дали е възможно Украйна да създаде ЯО, те са категорични – може да го разработи. Впрочем тази възможност е една от причините за започване по-късно на специалната военна операция.
Президентът Зеленски няколко пъти настоява за придобиване на ядрено оръжие. Това прави на 20 февруари 2022 г. на Мюнхенската конференция за сигурност, т.е. четири дни преди началото на специалната военна операция. Какво е имал предвид не е ясно, но са възможни два варианта – създаване на радиологично оръжие и на реален плутониев заряд. Изработване на радиологично оръжие („мръсна“ ядрена бомба) е елементарно за Украйна и, ако я имат, могат да я използват повече за провокация, отколкото за нанасяне на сериозно поражение - радиоактивното заразяване на местността е ограничено при единичен случай. Такава провокация е била замислена през лятото на 2023 г. на летище в руската Ивановска област, но е предотвратена поради своевременното ѝ разгласяване от Русия. Впрочем тогавашният началник на войските за радиационна, химическа и биологическа защита генерал Игор Кирилов няколко пъти през периода 2022-24 г. заявява, че „не се съмнява в наличието на такава бомба в Украйна“. Навярно и поради това на 17 декември 2024 г. той беше убит при украинска терористична операция.
На 17 октомври 2024 г. на пресконференция след заседанието на Европейския съвет Зеленски потвърди, че на срещата си с Тръмп е пиискал „или Украйна да има ядрено оръжие за своя защита, или трябва да бъде член на някакъв съюз“. Всъщност това е ултиматум към Запада – ако не станем член на НАТО, ние ще създадем ядрено оръжие. Украйна няма да бъде в НАТО, но може да стане член на евентуален европейски отбранителен съюз. Ако се запази днешната политическа ориентация на страната, най-вероятно е в бъдеще тя да стане причина за ядрено опустошаване на Европа.
Днес желаещи в Европа да въвлекат Украйна в ядрената бездна не липсват. Ще се позова също на руската служба за външно разузнаване. На 24 февруари 2026 г. тя официално съобщи, че Великобритания и Франция обсъждат възможността за скрито предаване на Украйна на комплектуващи, оборудване и технология за изработване на ядрено оръжие. Разглеждат се различни варианти за ядрено или радиологично оръжие, което да изглежда изработено от украински специалисти. Това е предвидено така, защото в Париж и Лондон много добре знаят, че грубо нарушават Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО) и затова коварният им замисъл е да направят така, че то да е дело на Украйна, т.е. този път да вкарат страната и в ядрена провокация с идеята да останат встрани от нея. Един от обсъжданите варианти, според съобщението, е предоставяне на малогабаритна термоядрена бойна глава TN75 (мощност 150 кт) от френската стратегическа балистична ракета с морско базиране М51.1. Медиите в двете страни наричат съобщението абсурдно, но липсата на официално опровержение само засилва подозрението, че то има основание. Ненапразно Русия отправи призив до Съвета за сигурност, Международната агенция за атомна енергия и до щаб-квартирата на ООН в Ню Йорк, където се провеждат Конференциите по ДНЯО, да оценят действията на двете страни. Реакцията на Русия показва, че замисълът на Великобритания и Франция може да доведе до крайно нежелателни последици за континента.
Очевидно е, че ЕС е изправен пред политически, икономически и военни проблеми, които се усилват от продължаващите конфликти в Близкия изток и Украйна. Той, като част от обединения Запад, който впрочем вече не е обединен, не постигна стратегическо поражение на Русия, но направи от Украйна полуопустошена страна с огромен демографски срив. Днес ЕС остава сам и продължава да вярва, че Русия ще бъде изтощена, в страната ще възникнат протести и правителството ще бъде сменено. Действително Русия изпитва трудности при преодоляване на вече 20-тия пакета санкции, наложени от ЕС. През годините на войната, независимо от въздействието им, Русия остана четвъртата икономика в света, създаде мощен ВПК, разработи нови оръжия, включително на нови физически принципи и успешно отстоява статута си на велика сила. За разлика от нея ЕС, поради допуснатата стратегическа грешка, се изправя пред все по-задълбочаващи се проблеми, които, ако не се разрешат в близко време, едва ли ще му позволят да заеме достойно място във формиращия се полицентричен свят.
