- 26 Юли 2026
- 3272
- 0
Автор: Dialogue Franco-Russe
Не искам да кажа, че войната не убива и че руснаците не са убивали цивилни. Очевидно всяка война взема жертви, които бихме предпочели да бъдат избегнати, но това е същността на войната - да причинява странични щети, както се казва. Само че, когато американците вършат това във всички свои войни, медиите говорят за странични щети. Страничните щети са на лошото място в лошия момент, жалко е, но е така. Но когато това са руснаците, неизбежно това са военни престъпления, а тяхната цел била да премахнат украинското население, за което те казват впрочем, че няма разлика между украинци и руснаци. Значи излиза, че те са искали да премахнат руското население. Виждате ли абсурдната логика на пропагандата, пита Беноа Паре, бивш наблюдател на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), който прави голямо разследване на няколко обвинения във военни престъпления срещу руските сили. Той разглежда няколко случая - в Мариупол, Буча, Краматорск, Изюм, както и обвиненията, че руски войници масово са изнасилвали бебета и деца, и разобличава механизма на украинската военна пропаганда. Резултатът от разследването му е книгата “Украйна: Голямата манипулация” (Ukraine: La grande manipulation).
И още: Масовата пропаганда въпреки всичко постигна своя ефект с годините. Когато от 2022 г. сте били убеждавани, че руснаците са много зли, варвари, когато това е запечатано в емоциите, е много трудно да се върнеш назад и един от моите колеги от ОССЕ ми каза веднъж: “Но как можеш да поставяш под въпрос Буча? Все едно да поставяш под въпрос Холокоста”. Колкото по-отвратително е престъплението, толкова по-немислимо е да се постави под въпрос наратива за него. Това е механизъм за масова пропаганда, който, за съжаление, е много ефикасен, въздействайки върху емоциите. Особено е ефикасен, когато става дума за деца. Тогава е още по-трудно за хората да разсъждават.
Париж, 6 юли 2026 г.
Госпожи и господа, много благодаря, че дойдохте тази вечер. Приятно ми е да видя, че залата е доста пълна. Благодаря на Ирина Дюбоа за поканата, имайки предвид, че от много месеци имахме проект да направим тази конференция, която трябваше да отложа, тъй като сега прекарвам по-голямата част от живота си в чужбина, не толкова по избор, колкото по принуда, защото живеем във все по-сложен свят, особено когато решиш да не следваш наратива по темите, които са важни за властта. Когато решиш, въпреки всичко, да публикуваш книги по важните теми без компромис, трябва да промениш начина си на живот. Така е, за съжаление, но човек се приспособява. Така че съм щастлив от възможността да представя пред публика втората книга, която завърших миналата година. Тя е озаглавена “Украйна: Голямата манипулация” (Ukraine: La grande manipulation).
Непосредствено след мисията ми с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) в Босна и Херцеговина - договорът ми приключи в края на май 2022 г., бях нает като журналист от в. “Франс соар”, от Ксавие Азалбер. В началото се разбрахме само за интервю и след един час той ме попита дали имам ангажименти и дали искам да работя като журналист за “Франс соар”. Приех и започнах много бързо да работя за този вестник. Това ми позволи да получа истинска журналистическа карта за две години, така че по онова време можех официално да кажа, че съм журналист, тъй като в този момент “Франс соар” все още имаше одобрение от комисията, която издава картите на журналистите и служителите в медиите, одобрени от нея.
След като бях нает, пишех главно за Украйна, използвайки методологията си, докато работех като наблюдател, т.е. да наблюдавам, винаги да изхождам от фактите, а аз като начин на мислене не понасям лъжата, каквото и да е тя, откъдето и да идва, дори ако е в защита на кауза, в която вярвам. Мисля, че кауза, в която човек вярва, няма нужда от лъжа, за да бъде защитена. Това е моят начин на мислене и съм склонен да анализирам всичко, особено в драматична история като войната, искам всичко да анализирам и разбера, доколкото това е възможно. Имах проект, който бях подписал с “Франс соар”, да анализирам медийното отразяване на твърденията за военни престъпления, на които беше жертва Русия, ако мога така да се изразя, в първите месеци на специалната военна операция. Исках да напиша статия, знаейки, че това изисква много проучвания, много работа.
Аз самият, воден от естествено любопитство, едва напуснал Украйна, продължавах да се опитвам да узная максимално какво се случва там и от разстояние доста бързо установих, че следвайки определени канали в Телеграм или Туитър, по онова време, мога да получа много сурова информация, която не се открива в медиите. Така се научих да идентифицирам източниците, които ми се струваха най-надеждни и достоверни. Човек трябва да се дистанцира и да има много познания за контекста, за да може след това да прецени умостността на източниците в тези канали. Във всеки случай, това позволява да виждаш много събития от друг ъгъл, различен от този, който ни представят мейнстрийм медиите. Така че написах шест много подробни статии в тази серия, връщайки се към обвиненията във военни престъпления към руснаците. В книгата си доразвих тези статии, но няма да навлизам в много подробности, защото ще ми трябва не една, а няколко конференции, толкова богати на микросъбития са тези събития.
Ако добре си спомняте, всичко започна с историята за бомбардировката на родилния дом в Мариупол. Това беше на 9 март 2022 г., т.е. приблизително две или три седмици след началото на специалната военна операция и много бързо имаше планетарна медийна екзалтация, която обвиняваше руснаците, че умишлено са бомбардирали родилен дом. Това ми се стори любопитно, защото винаги си задавам въпроса “Кой има полза от престъплението?”. Въпрос, който журналистите от мейнстрийм медиите никога не си задават. Това ми се стори много любопитно: какъв интерес имат руснаците да бомбардират родилен дом? Изглеждаше абсурдно. Така че потърсих информационни източници, които можеха да ми помогнат да разбера какво се е случило.
Един от основните източници за това събитие, който използваха и мейнстрийм медиите, беше свидетелството на една жена, родом от Донбас, от Макеевка, доколкото си спомням, източно от Донецк, но която временно е била в Мариупол в този момент. Според нея родилният дом всъщност е бил частично окупиран от военни части от украинската армия, които априори са били “Азов”. Според нея те са окупирали сградата, защото там имало слънчеви панели. Спомняме си, че Мариупол наистина беше отрязан от света в този момент и нямаше електричество, така че можем да разберем защо една военна част се настанява в сграда, в която има слънчеви панели, това е било от решаващо значение. Според тази жена те не са могли да изгонят на улицата бременните жени, онези, които са родили, с бебетата им плюс мъжете им, които са били там, плюс персонала, затова реорганизирали всички тези хора в различни сгради, в подземните етажи, като същевременно заели другата част от родилния дом.
Трябва да знаете, че в хуманитарното право болници или училища са защитени сгради - една въоръжена сила няма право да бомбардира без причина болница или училище. Това може да се смята за военно престъпление. Но ако въпросната сграда е заета от въоръжена сила, тя губи статута си на защитен обект и следователно се превръща в легитимна цел. От момента, в който има въоръжена сила, окупирала цялата или част от болницата, това превръща болницата в потенциална мишена за руснаците според законите на войната. Ужасно е като си помислиш, че украинските военни са могли да смятат хората, които са били там, за човешки щит. Впрочем, когато сградата беше ударена, имаше двама украински журналисти от “Асошиейтед прес”, които направиха снимки, заснеха я, те обиколиха света, дори направиха документален филм, който получи “Оскар”. Това беше страхотна възможност за пропаганда за украинската държава в онзи момент. Не мисля, че е било предварително подготвено. Мисля, че наистина е имало бомбардировка на сградата, имайки предвид кадрите, които видяхме, и събраните свидетелства. Но според мен проблемът е, че според свидетелствата сградата е била частично заета от армията, което я е превръщало в легитимна мишена. Това е основният проблем. Във всеки случай този аспект за военната окупация на сградата беше напълно пренебрегнат от мейнстрийм медиите. Нито една медия не говореше за това, просто казаха, че руснаците са бомбардирали родилен дом, защото са варвари. Ето така започна демонизирането на руснаците в тази война и впоследствие всeки изгоден случай беше добър, за да се добавят още пластове.
За да завърша историята с родилния дом, има свидетелство и на един полицай, който е бил там и който беше интервюиран от “Асошийтед прес”. Четох впоследствие интервю с него в пресата и този полицай казваше, че когато е отишъл на място, там вече е имало членове на силите на реда, военни, полицаи. Той казва дори, че два дни по-късно, когато пристигнали руските въоръжени сили, пехотинци по-конкретно, сградата била защитавана от хора от подразделението “Азов”, които се биели вътре, което подсказва, че именно те са заемали сградата. Това е вторият източник, който подсказва, че сградата е била окупирана от това подразделение. Но, пак казвам, този тип свидетелства беше напълно пренебрегнат от западната преса.
След това се случи второто събитие, което разглеждам във втора глава в моята книга, в театъра в Мариупол. Аз самият добре познавам театъра в Мариупол, защото ходих да гледам спектакъл с песни на Жо Дасен в този театър, изпълнявани от украинска певица, с която се срещнах впрочем в края на спектакъла, но разбрах, че тя не говори нито дума френски. Театърът беше най-красивата сграда в града. От руска гледна точка и дори бих казал от сепаратистка гледна точка, бомбардирането на това място е все едно парижани, които искат да освободят Париж, да решат да бомбардират Айфеловата кула, най-емблематичната сграда в своя град. Това няма никакъв смисъл. И, пак казвам, бях много изненадан да науча, че руснаците са бомбардирали тази сграда.
Когато се разровите, ще забележите, че има сенчести зони. Ако си спомняте, в началото се говореше, че има 300 загинали там, а по-късно това число нарасна на 600. Това беше “Асошийтед прес”, същият журналист, който направи репортажа за родилния дом, а след това напусна Мариупол. Той не беше в Мариупол по време на случая с театъра, но интервюира хора, които няколко дни преди това са намерили убежище в него. И той основаваше оценките си за броя на жертвите на свидетелството на тези хора, които са били в театъра няколко дни по-рано. Така че бихме могли да наречем това приблизителни оценки „на око“. Във всеки случай впоследствие, когато “Амнести интернешънъл” също направи свое разследване, потвърди само 14 жертви. 12 или 14, мисля, че бяха 12, а 14 беше окончателното число на ДНР, Донецката народна република.
Защо е тази разлика? “Амнести интернешънъл” обясни в дълъг доклад, който прочетох, че всъщност няколко дни по-рано е имало разрешения и от едната, и от другата страна за евакуация на хората, които са били в театъра. Така че повечето бежанци в театъра са имали възможност да се евакуират в двата дни преди бомбардировките, т.е. не е имало почти никой в театъра, когато е бил бомбардиран. Това е по отношение на жертвите. Но когато ви говорят за този театър, ще ви кажат, че да, имало е стотици загинали. Не, това не е вярно! Не е имало стотици загинали! Никой не може да потвърди, че е имало стотици загинали. Когато беше направено разследване от Донецката народна република, т.е. сепаратистите, които поеха контрола над сградата и разчистиха, имаше доклад на прокурора, който заключаваше, че са идентифицирани 14 жертви. Тоест това потвърждава числата на “Амнести интернешънъл”, която говори за 12 жертви. Това е много далеч от 600, но числото, което целият свят запомни е 600 жертви, тъй като то беше любезно разпространено от всички медии по света. Но очевидно, когато има опровержения, като това на “Амнести интернешънъл”, никой не говори за тях. Така работи военната пропаганда, това е един от нейните аспекти.
На следващо място, защо руснаците биха бомбардирали тази сграда? Това също ме накара да се замисля. Според версиите сградата е била заета от украински военни. Да допуснем, но нямаше очевидни доказателства за това. Според друга версия това е била истинска операция, поставянето на капан в сградата от хора от “Азов”, за да се организира впоследствие цяла пропагандна операция за демонизирането на Русия. Честно казано, не съм видял доказателства, че точно това се е случило, така че съм оставам предпазлив към тази версия. Засега за мен това е само хипотеза, само че другата хипотеза, че руснаците умишлено са бомбардирали сградата, също не е много достоверна за мен.
Имаше още един елемент, с който исках да разполагам преди да завърша статията. Позволих си да пиша на “Амнести интернешънъл” в качеството си на журналист от “Франс соар”. Казах им “Прочетох внимателно вашия доклад и в доклада на “Амнести интернешънъл” се казва, че има двама или трима свидетели, които твърдят, че са видели или чули руски самолет да бомбардира мястото”. Попитах “Амнести интернешънъл” дали е възможно да се свържа с тези свидетели, очевидно без да разкривам самоличността им и т.н. Само че така и не получих отговор от “Амнести интернешънъл”, което ме направи подозрителен. Може да са си помислили, че не си струва усилието да отговорят на медия като “Франс соар”, която вече има репутация, че е конспирационистка, т.е. става дума за презрение. Или може би у тях има съмнение относно достоверността на тези свидетелства. Във всеки случай това е въпрос, който си зададох, защото няколко месеца по-късно, през август 2022 г., имаше скандал, ако си спомняте, за друг доклад на “Амнести интернешънъл”, който обвини украинските войски, че окупират почти систематично училищата. Това беше преди времето, когато аз бях в Донбас, т.е. това не беше ново, само че този път беше разкрито от “Амнести интернешънъл”. Тогава украинските, международните медии се разбунтуваха срещу “Амнести интернешънъл”, казвайки, че това е скандално, защото обвинява украинската армия във военни престъпления. Тогава организацията се оказа под обстрела на критиките и имаше голям вътрешен конфликт, с който трябваше да се справи, и дори целият украински екип на “Амнести интернешънъл” подаде оставка по онова време. Представителката на “Амнести интернешънъл” в Украйна публикува в профила си във Фейсбук писмото с оставката си. Това показва, че в тази организация имаше проблем с комуникацията, с доверието между нейните членове. Това, което разбрах, е, че докладът, който “Амнести интернешънъл” направи за окупацията на училища от украинските въоръжени сили, е бил изготвен против въпреки мнението на украинския персонал на “Амнести интернешънъл”. Следователно това показваше, че международното управление на “Амнести интернешънъл” няма доверие на собствените си служители в Украйна. Когато знаете, че украинският екип на “Амнести интернешънъл” е направил разследването за театъра в Мариупол и си дадете сметка, че международното управление дори няма доверие на собствените си служители на място за голям доклад за украинската армия, можем да си зададем въпроса дали свидетелите, които “Амнести интернешънъл” твърди, че е интервюирал и които твърдят, че са видели руските самолети да бомбардират театъра, съществуват, дали не са били измислени или дали не става дума за хора, които са излъгали. Това е въпрос, който според мен основателно можем да си зададем и който винаги се задавам. Според мен няма убедително доказателство, че руснаците са бомбардирали това място. Това искам да кажа и смятам - след като аз самият зададох въпроси на “Амнести интернешънъл” - че има голяма неяснота около техния доклад, който не смятам, че е извън всякакво съмнение. Това е за историята с театъра в Мариупол. За това, което ви казвам, все още не съм говорил никъде и не съм чул някой да говори за него. За мен проучването на този случай остава нещо доста неизказано в медиите.
Малко след това това имаше няколко случая, но в хронологичен ред мисля, че това са обвиненията за масови изнасилвания срещу руските войски. Това се случи почти паралелно на прословутата история в Буча, за която също ще говоря. Когато погледнете отново всички източници по тази тема, ще си дадете сметка, че има два или три случая, които са правдоподобни. Те бяха подети от всички вестници и когато погледнете заглавията в рамките на една-две седмици и прочетете статиите, ще видите, че всички те разказват една и съща история. В дадения случай имаше два случая. Дори и да имаше само един случай, той е осъдителен, това е ясно. Всяко посегателство трябва да се разглежда като престъпление и да бъде осъдено. Изобщо нямам намерение да извинявам посегателствата, когато те са били извършени. Но там ни казваха, че посегателствата не са само няколко, а че са стотици, дори хиляди и че това е била умишлена политика. Това каза в един момент Антъни Блинкен. На какво се основаваше, за да отправи такива максималистични обвинения?
Когато се разровите, има много малко неща. Всъщност основното свидетелство, което позволяваше отправянето на този тип обвинения, идваше от украинския омбудсман, г-жа Денисова, за която говоря подробно в книгата си. Тази дама работеше със собствената си дъщеря за събирането на свидетелства за извършени издевателства, военни престъпления. Само че в един момент един украински вестник, който искаше да направи свое собствено разследване, поиска да говори със свидетелите, за които съобщаваше г-жа Денисова. В този момент, когато поискаха сведения, те разбраха, че отзад няма почти нищо. По онова време тези две жени обвиняваха руснаците, че са изнасилили 500 деца или 500 бебета, нещо такова. Имаше само един случай на изнасилване на бебе, подкрепен с доказателства в медиите, само че когато погледнете под лупа този случай, ще разберете, че това не се е случило в Украйна, че това е руски военен, който е бил обвинен, като руски граждани в Русия са го изобличили. И тъй като това е руски военен, обвинен по-рано за престъпление, което дори не се е случило в Украйна, те са взели този случай, за да го дадат за пример - “Ето виждате, че руснаците са изнасилвачи на деца, на бебета, има 500 бебета, които са били изнасилени от хора като него”. Само че има един-единствен доказан случай, който е бил разследван от руските власти. Следователно това е огромна манипулация, защото очевидно не ви казват, че това се е случило в Русия, не ви казват, че именно руснаците са го изобличили, не ви казват, че срещу този човек е имало съдебно преследване. Казват ви само “руснаците са варвари, те изнасилват бебета в Украйна”.
Тези две жени - г-жа Денисова и дъщеря ѝ, не спряха да правят високопарни изявления за хилядите жени, жертви на изнасилвания. Само че журналистите, след като си свършиха работата, поставиха тези жени в деликатно положения, така да се каже, защото те не бяха в състояние да докажат твърденията си. Намеси се украинският парламент, тъй като омбудсманът в Украйна е отговорна пред парламента, и историята беше толкова неудобна за г-жа Денисова, че тя трябваше да подаде оставка. Коя западна медия съобщи, че г-жа Денисова, след като обвини руснаците, че са изнасилили хиляди жени, е трябвало да подаде оставка, защото не е способна да подкрепи с доказателства обвиненията си? Ако някой е виждал статия в западната преса, която споменава това, бих искал да знам, защото аз самият никъде не видях. Следователно това е друг случай на манипулация. Този път, може да се каже, че от страна на човек от държавния персонал и, когато г-жа Денисова подаде оставка, тя се оправда с думите “Да, но Украйна беше нападната. Трябваха ни оръжия, за да се защитим, затова трябваше да кажа това, което е нужно”. Парафразирам, но по този начин тя оправда действията си. За да дам конкретен пример, тя “свидетелства” пред италианския парламент, отново изричайки максималистични обвинения и опитвайки се да развълнува аудиторията. Тя каза, че благодарение на това, благодарение на тези неподкрепени с факти обвинения, тя е издействала от италианския парламент средства за закупуването на оръжия за Украйна и по онова време това бяха първите покупки на оръжие за Украйна. Така че тя беше доволна от себе си и смяташе, че е изпълнила мисията си благодарение на своите лъжи, и Украйна успя да получи оръжия. Кой има полза от престъплението? Престъплението манипулация имаше за цел да развълнува западните политици и аудитория, за да получат оръжия. Така работи пропагандата. Пропагандата имаше цел и начин, по който беше осъществена. Пак казвам, че това не беше описано никъде в западната преса.
После, почти по същото време, беше прословутата афера в Буча. Буча е нещо сложно, защото това са 400 жертви и не е само едно събитие, а няколко събития. В самото начало не беше очевидно да си съставиш мнение. Това, което лично мен винаги ме държи нащрек, когато току-що са намерени трупове и дори не знаете къде е това, кои са тези хора, кой ги е убил, кога, а вече всички медии в целия свят, всички политици ви казват “Това са руснаците! Руснаците!”. Веднага ставам недоверчив и направих своето малко разследване онлайн. Всъщност онлайн има много неща и е факт, че не съм единственият заинтересован, така че се възползвах от работата на други хора, по-конкретно един американски изследовател, Адам Ларсън, от който много се вдъхнових за статията, която написах. Той свърши отлична издирвателна работа на източници, снимки, за да разбере какво се е случило. Не е само той. Има и други хора, които също направиха подробни разследвания какво се е случило в този момент. Те дори направиха карти, картографии улица по улица, квартал по квартал, за да узнаят в кой момент кой коя зона е заемал в Буча. Обикновено това е работа, която трябва да извършат силите на полицията, когато разследват, за да разберат кой кого е убил. И тук разбирате, че град Буча е преминавал в други ръце няколко пъти в седмиците, предшестващи новината за т.нар. клане. А когато знаете, че много хора са били убити при артилерийски бомбардировки и че градът е преминавал от едни ръце в други няколко пъти, е много трудно да се разбере кой е убил тези хора. Това биха могли да бъдат както руските, така и украинските бомбардировки, тъй като по това време те използваха един и същ калибър. И двете страни имаха тогава въоръжение от съветски тип. Така че е трудно да се разбере кой кого е убил.
Но това не беше единственият аспект. Имаше също една афера, извадена наяве от “Ню Йорк таймс”, за арестуването на 8-9 души, облечени в цивилни дрехи, които всъщност са били членове на т. нар. украинска териториална отбраната. Това е подразделение, съставено от цивилни, които са били набрани много бързо като допълнение към украинските въоръжени сили, в самото начало на руската специална военна операция. Познавах системата, тъй като когато бях в Одеса, което разказвам в книгата си, интервюирахме украинския полковник, който отговаряше за териториалната отбрана в цяла Южна Украйна, петта области на юг от Одеса - Херсон, Николаев и т.н. И той ни обясни системата. Обясни ни, че масово набират хора, подготвяйки се за евентуална руска офанзива, но все още не са имали време да ги обучат. Това, което се случи междувременно по време на специалната военна операция, е, че украинските власти масово даваха оръжие на тези хора, без да са обучени и да имат униформи. Така че видяхме арестуването на тези хора, а след това ги видяхме мъртви зад сградата, която заемаха руските въоръжени сили в града. Това предполага, че руснаците са убили тези хора. Честно казано, нямам доказателство, че това е някой друг, но имайки предвид привидното, бихме могли да си помислим, че в този случай това са руснаците. Но това не е сигурно, защото и тук бихме могли да допуснем манипулация, тъй като когато видим труповете, върху тях има руски кутии с бойни дажби, сякаш наистина са искали да покажат по един почти нелеп начин, че именно руснаците са ги убили. Това изглежда малко смущаващ детайл, но защо руснаците ще поставят кутиите си с бойни дажби върху труповете? Това е въпрос, който можем да си зададем, но е един дейтайл сред другите в тази сложна история в Буча.
Друг аспект, който изостри бдителността ми и то след като написах статията, така че я обнових за нуждите на книгата, е, че видях свидетелството на американския анализатор Скот Ритър, който е бил наблюдател на ООН в Ирак, специалист по оръжия за масово унищожение. Ще говоря за него след малко, затова го цитирах. Той беше убеден, че Буча е инсценирана от британските тайни служби. Една от причините, поради които е убеден, е, че в самия ден, в който започнаха да се разпространяват снимките с труповете, 3 април, шефът на МИ-6 написа в Туитър за тази история, веднага след министъра на външните работи, в същия ден. Това е много любопитно, тъй като никой не можеше да знае каквото и да било за това събитие - тъкмо бяха открили труповете. Най-висшата британска власт, включително шефът на външното разузнаване, си направи труда да туитне пред целия свят “Да, да, това са руснаците!”. Честно казано, това не е много достойно за доверие. Не може да кажете “Това са руснаците”, след като току-що са открили труповете. В противен случай, това навежда на мисълта, че това е операция по манипулация. Това е логичната реакция и е факт, че има много елементи, които дават основание да се смята, че това е манипулация.
Има елементи, които бяха изложени подробно от други хора, като факта, че сред труповете, които видяхме на улицата, преброих най-малко четири, които имаха бял лента на ръката. А знаем, че хората, които носеха бяла лента на ръката, са искали да се идентифицират пред руските въоръжени сили като проруски, а украинските въоръжени сили носеха сини или жълти ленти на ръката. Има и друг аспект - видяхме видео, не помня дали в Инстаграм или Туитър по онова време, заснето от един човек, чийто псевдоним е “Боцман”, който е украински рецидивист. Когато погледнем откъде идва, което е проверено от украинските медии, това е криминален престъпник, човек, обвинен в тежки престъпления, който е успял да бъде нает в подразделението “Азов” и е имал група, наречена “Боцман Бойс”. Това са първите украински военни, влезли в Буча след заминаването на руснаците на 1 април. Има видео с туитовете на това лице, те са с дата 1 април. Той самият се снима с тези хора, които са влезли в Буча, и признава, че улицата, на която се намират, е същата улица, на която ще видим два дни по-късно труповете. И този човек два дни по-рано се снима на тази улица с хората от своята част. В един момент се чува, че един от тях го пита, ако видят цивилен, който няма синя лента, дали могат да стрелят, и той казва “Да”. Тоест той дава на тези хора заповед пред камерата да стрелят по цивилни, които нямат знак за вярност към Украйна.
Съществува също и свидетелството на Адриен Боке от този период. Той твърди, че е бил там заедно с украинските въоръжени сили, които са преместили труповете, за да подготвят фотосеанса, който обиколи света. Има и друг случай - на бивш украински депутат, смятан за проруски, който беше намерен мъртъв. Може би това е единствената идентифицирана жертва в Буча. Четох за неговия случай и украинската версия за смъртта му е, че руските въоръжени сили често идвали да се срещнат с него, тъй като той бил нещо като естествен авторитет там, като бивш депутат, смятан за проруски. Според украинската версия, тръгвайки си, руските въоръжени сили решили да го убият, понеже бил пиян. Това е оправданието, нещо абсурдно. Представете си въоръжена сила в една воюваща страна, която решава да убие съюзниците си, тръгвайки си, само защото са пияни. На тази история ще повярват хората, които имат желание да вярват, но при човек, който се опитва да е рационален, това обяснение не минава. Впрочем, ако този човек е бил познат като проруски, първите украински военни, проникнали в града още на 1 април, напълно биха могли да почукат на вратата му и да го екзекутират. А след това ви разказват история, че, разбира се, това са руснаците. Това няма никакъв смисъл. Четох също, че семейството на този депутат е направило изявление, което априори потвърждава украинския разказ, което изглежда подозрително, но може да допуснем, че семейството е било заплашено, че са им казали “Трябва да направите това изявление” и това беше единственото изявление на семейството му. Беше казано, че то по никакъв начин няма да говори с пресата. Това също изглежда подозрително.
Още един подозрителен знак - руснаците са си тръгнали на 29 март и на 30 или 31 март кметът на Буча се снима във видеоклип. Излиза усмихнат на улицата и се снима, казвайки “Руснаците си тръгнаха” и не споменава за никакви трупове, пръснати по улиците. На 1 април пристигат силите на “Боцман” и чак на 3 април избухва скандалът в цял свят. Тоест те са имали време да подготвят - имали са най-малко 48 часа, за да подготвят мизансцен, поставяйки трупове тук и там, за да обвинят руснаците в масови военни престъпления. А я има и тази прочута купчина с трупове, наполовина изгорени, овъглени, която беше показана на журналистите от цял свят наблизо, без да се знае кои са тези хора. Вижда се само една ръка, която се подава от купчината наполовина овъглени трупове, което е ужасно. Урсула фон дер Лайен дойде на място, за да се снима с ужасено изражение на лицето. Имаше нещо непристойно в това, защото вижте всички снимки от мястото. Украинските сили поставиха заграждения, за да държат журналистите на разстояние, и това създаваше впечатлението за своеобразно фотосафари - “Елате да си направите фотосафари, за да видите мъртвите в Буча”.
Нещо подобно е и на улицата, където има цял куп изгорени руски бронирани машини, това трябва да се уточни, това бяха първите, влезли в града няколко седмици по-рано. Тоест априори жертвите в този момент са били руски военни. Има друга снимка, получена от Адам Ларсън, на която се виждат два овъглени трупа върху релсите в Буча. Тази снимка беше публикувана в “Екс” от един украински вицепремиер. Не помня името му, но то е в книгата. Вицепремиер, който си позволява да туитне тази снимка, казвайки “Ето военните престъпления на руснаците в Буча”. Само че Адам Ларсън откри друга снимка, направена 15 дни по-рано, на която се вижда, че сниманите трупове са на руски войници. Те дори са описани като руски войници от журналист, който е бил там. Те са в същото положение, върху релсите, но в този момент труповете не са изгорени, така че се разпознават руските униформи. Само че за да внушат, че това са цивилни жертви, убити от руснаците, е трябвало да бъдат изгорени. Така не се знае кои са те и може да се каже “Ето, това са цивилни, убити от руснаците”, докато всъщност това са руски войници. И тук имаме формалното доказателство за манипулация. За осемте или деветте жертви от териториалната отбрана можем да си задаваме въпроси, но няма доказателство, че са били убити от едните или от другите. Докато тук знаем поне, че жертвите са руснаци, т.е. априори не са убити от самите руснаци или във всеки случай не са местни цивилни жители. Но това беше експлоатирано като “доказателство” за руското варварство.
Ето цял куп такива примери, които показват, че наистина можем да подозираме манипулации в Буча, а когато поставим това в геополитическия контекст по онова време, какво се случваше тогава? Имаше преговори в Истанбул, които напредваха много бързо и на 29 март, според това, което четем, президентът Путин самият предложи да изтегли всички руски войски от Северна Украйна като жест на добра воля, за да покаже решимостта си за сключван на споразумение с украинските власти. И какво казваше споразумението, което се договаряше по това време в Истанбул? То казваше, че руснаците ще се изтеглят от всички територии, които бяха окупирали в този момент, включително от териториите в Донбас, и че всичко, което искат от украинската страна, е обещанието никога да не влизат в НАТО, а статутът на Крим и Донбас ще договорят по-късно. Тоест това изглеждат невероятни отстъпки. Има две видни фигури, които потвърдиха тези споразумения, това са Олексей Арестович, който беше стратегически съветник на президентството и член на делегацията преговарящи, а също и Давид Аракамя, който беше лидер на “Слуга на народа”, партията на Зеленски, в Радата. Тоест това не бяха хора на ниска позиция, а високопоставени лица в украинския апарат. И двамата потвърдиха, че са близо до споразумение. Единственият аспект, по който не се бяха споразумели, беше какъв трябва да бъде форматът на украинската армия. Руснаците искаха да бъде възможно най-умалена, докато украинците искаха да запазят по-значителна армия и този въпрос трябва да бъде решен по-късноэна президентско ниво от Зеленски и Путин.
Историята в Буча се случи, докато мирното споразумение е на масата. В този момент вече имаше натиск върху Зеленски да каже “Не е възможно да подпиша мирно споразумение с хора, които са извършили такива престъпления в Буча. Не може да се сключва мир с варвари, които са убили 400 цивилни”. Точно това беше дискурсът. И отново: кой има полза от престъплението? Англичаните са били в течение, че преговорите може да приключат и с някои елементи от украинския държавен апарат са могли да организират мизансцен в Буча, за да има претекст да не бъде подписано мирно споразумение и да започне безпощадна война.
Какво се случи на 8 април, няколко дни по-късно? Бомбардировката на гарата в Краматорск, която е отделна глава в моята книга. За нея малко се говореше впоследствие. Имаше петдесетина убити. Много добре познавам мястото, тъй като в живота си съм минавал петдесет пъти през гарата в Краматорск, защото почти всеки път, когато напусках Донбас, трябваше да минавам оттам. Денят, в който стана тази бомбардировка, не е без значение, тъй като украинските власти бяха решили да организират безплатен транспорт за цивилните, които искат да се евакуират. Познавам цивилни в региона, защото запазих някои контакти с хора, които се възползваха от тези специални влакове, за да се евакуират от града. За съжаление, лелята на един човек, когото много добре познавам, умря в този ден, денят на бомбардировката, 8 април. И отново си задавах същия въпрос: защо руснаците да бомбардират гара, пълна с цивилни, в този ден? След като беше съобщено в пресата, че има евакуация на цивилни. Наистина трябва да си напълно извратен, за да бомбардираш в този момент града. От гледна точка на руснаците или сепаратистите, това няма никакъв смисъл. Когато видите изявленията на Пушилин, който е ръководител на Донецката народна република (ДНР), т.е. на сепаратистите в Донецк, които претендират за Краматорск, за тях Краматорск е част от тяхната територия. Трябва да си припомним, че в самото начало на бунта в Донбас, един от първите градове, който падна в ръцете на сепаратистите, беше Краматорск. Те трябваше да се евакуират няколко месеца по-късно под натиска на украинските въоръжени сили. Но, както казва Пушилин, тези хора са нашият народ. Защо да бомбардираме нашия народ? В това няма смисъл. Хората от ДНР обвиняваха едно украинско подразделение, базирано в град Доброполье, за който се говори днес, единственото украинско подразделение, което имаше прочутите ракети “Точка-У”, че една от тях е отговорна за клането на гарата. Ракета “Точка-У”.
След това прочетох анализа на Скот Ритър, ракетен специалист. Ако има признат ракетен специалист в света, това е той. Той обясни, че това всъщност е ракета с касетъчни боеприпаси и, когато тя е изстреляна, опашката винаги пада зад взривния заряд, така че се изравняват в права линия. Той казва, че когато се наредят в права линия взривният заряд и опашката на ракета, се очертава права линия и ако продължите тази права линия назад, автоматично стигате до мястото на изстрелването. Аз си направих този труд. Видях къде точно е опашката на ракетата, видях къде са главните последици от удара на гарата. Взех Google Earth, както често правех в Украйна. Когато проучвах последиците, използвах същата техника - начертах права линия, свързваща тези две точки, и когато продължим правата, докъде стига? Право в Доброполье, градът, в който беше разположено единственото украинско подразделение, което имаше ракети “Точка-У”, според ДНР. Тоест това се потвърждаваше. А след това прочетох текстове, написани от проукраински хора, които искаха да разобличат тази история, казвайки, че неминуемо руснаците са са бомбардирали, и по въпроса за подравняването в права линия на опашката на ракетата с взривния заряд тяхната версия беше, че има изместване от 90 градуса, което те си измислиха. Ако е имало изместване от 90 градуса, може да се смята, че ракетата е тръгнала от Донецк. Това е теория, която те си измислиха, за да могат да твърдят, че това са сепаратистите, но от научна гледна точка това няма никакъв смисъл.
Аз не съм специалист по ракетите, т.е. не съм 100% сигурен, взривният заряд се е подравнил в права линия спрямо точката на изстрелване и опашката на ракетата. Само че когато видяхме кадрите от бомбардировките над Израел и иранска ракета, която пада над Израел - разпространяваха се много видеоклипове и аз гледах внимателни тези видеа - ясно можеше да се види, че когато има ракета с касетъчни боеприпаси, изстреляна срещу Израел, в момента, в който касетъчните боеприпаси са пуснати, се вижда ясно опашката на ракетата в задната част, която продължава своя курс. Взривните заряди падаха на дадено място и опашката на ракетата падаше отзад, следвайки същата траектория. За мен това потвърждаваше онова, което обясняваше Скот Ритър, за начина, по който функционират тези ракети.
Вие ше кажете “Но защо украинците да бомбардират тази гара?”. И Скот Ритър не успяваше да повярва, че те са направили това нарочно. Според мен в това е неговата наивност. В замяна на това, когато кажете, че това става в навечерието на посещението на Борис Джонсън, което ще промени всичко в Украйна, защото на 9 април Борис Джонсън убеди Зеленски да не подписва мирното споразумение с руснаците и да води война докрай, казвайки му “Ще ви помогнем, ще ви въоръжим, ще ви дадем всичко, което искате”. Именно Борис Джонсън. И когато има такава атака, която се случва предния ден, като че ли искат да добавят още един пласт в случай, че има колебание. А ако украинските въоръжени сили са извършили удара, то можем да смятаме, че или отдел на украинската държава е съучастник в тази афера, или самият Зеленски е спомогнал за организирането на този мизансцен, за да убеди своето население, че руснаците наистина са варвари и следователно не може да се преговаря с тях. Това е в стадия на хипотезите, но за мен, имайки предвид наблюдаваните факти, е почти очевидно, че единствено украинците са могли да извършат това клане и са имали причини за това. Това не е било безпричинно.
Ето това мога да кажа за тази история. Разпрострях се малко върху нея, защото тя беше пренебрегната впоследствие от медиите, може би защото някои си дадоха сметка, че е малко неубедителна и за първи път, във всички интервюта, които давам, развивам тази тема. Всички, които искат да се запознаят с дейталите, ще ги намерят в книгата, включително линкове.
Остават два случая, които все още не съм споменал. Единият е историята в Изюм. Тази история се случи малко по-късно, през септември 2022 г. Показаха ни гробове в гората, близо до град Изюм, казвайки “Ето, намерихме 400 гроба с кръстове в гората. Това е доказателство, че руснаците са избили цивилното население, докато са окупирали града”. Отново същият наратив, който се опитаха да пробутат на пресата в целия свят. Пристигнаха журналисти от цял свят, за да видят общите гробове, намерените трупове и т.н. Само че когато се поразровим в тази история, разбираме, че много от хората, погребани там, са били погребани от самите руснаци по времето, когато са окупирали града, защото това са били жертви на бомбардировки и то на украински бомбардировки. Има цял куп свидетелства, по-специално от американски журналист, който работи в Донбас, който обясняваше “Чакайте, градът е бил окупиран от руснаците в продължение на няколко месеца. Според вас кой е бомбардирал града?”. Отговорът изглежда очевиден - руснаците не са се бомбардирали сами в града. Тоест това е същото нещо като в Буча. И те дори са се снимали, докато погребват хората. Първо са събрали труповете и след това са ги погребали в гората. Много добре се виждаше във видеата и дори можеше да се разпознае цвета на пластмасовите чували, чували за трупове. И мястото изглежда същото, в гората. Те дори са направили кръстове и са написали имената върху кръстовете. По принцип когато някой извършва военно престъпление и иска да скрие злодеянията си, прави общи гробове и преди всичко не иска да бъдат намерени. Но тук са направили хубави гробове с кръстове и дори имена върху кръстовете. Като оставим това настрана, това е военно престъпление. Имаше един-двама души, които са били погребани със следи от връзване в областта на китките, което подсказва, че преди това са били екзекутирани. Това беше потвърдено от мейнстрийм журналисти, отишли на място. Имало е само два такива трупа. Но пак казвам, какво доказва, че това са руснаците, а не украинците? Тъй като градът е бил окупиран от руските сили ограничено време. Така че е трудно да се разбере кой кого е убил в тази история. Може да са били руснаците, не затварям вратата за тази възможност, но е нужно истинско разследване, за да го докаже. И докато не е доказано, не може така да се хвърлят обвинения, както правят големите управници и повечето медии, през повече време хвърлят обвинения, които не са потвърдени.
За да се върна към Буча, ето нещо, което ми довери Ерик Денесе на 4 юни миналата година, пет дни преди да бъде убит. Според мен това по никакъв начин не е самоубийство, за мен това е убийство. Точка. Пет дни по-рано, на 4 юни, той ми каза, че е разговарял с високопоставен генерал от жандармерията, който е в течения с разследването, тъй като бяха изпратени жандармеристи на място, за да помогнат на украинците в разследването в Буча, и тяхното заключение е било, че не е възможно да се разбере кой е убил повечето жертви в Буча, защото повечето са били убити от отломки от снаряди, а двете армии там са използвали едно и също въоръжение. Така че е много трудно в този случай да се установи кой кого е убил. Когато се палят, че руските въоръжени сили са убили тези 400 души и че това е военно престъпление, просто правят манипулация. Това е. И почти всички наши медии се оказаха съучастници в операцията по манипулация.
Не искам да кажа с всичко това, че войната не убива и че руснаците не са убивали цивилни. Очевидно всяка война взема жертви, които бихме предпочели да бъдат избегнати, но това е същността на войната - да причинява странични щети, както се казва. Само че, когато американците вършат това във всички свои войни, медиите говорят за странични щети. Страничните щети са на лошото място в лошия момент, жалко е, но е така. Но когато това са руснаците, неизбежно това са военни престъпления, а тяхната цел била да премахнат украинското население, за което те казват впрочем, че няма разлика между украинци и руснаци. Значи излиза, че те са искали да премахнат руското население. Виждате ли абсурдната логика на пропагандата.
Навлязох в детайли, не знам дали не беше твърде дълго, но за мен това наистина бяха най-важните статии, които развих в тази книга, за обвиненията във военни престъпления срещу руснаците през 2022 г. Има и други неща в книгата, които набързо ще спомена. Има две други важни статии. Това не значи, че останалото не е важно. Една статия съм озаглавил “Диктаторският уклон на Украйна”, която изискваше много труд и проучвания и която беше приета трудно от началството във “Франс соар”, защото отиваше твърде далеч. Но аз си казах, че има много доказателствени елементи, които навеждат на мисълта, че това, което се случва в Украйна, е сериозно. Има престъпления, които се извършват в Украйна на много нива, и никой не говори за тях. Трябва да говорим за тях. В крайна сметка, тази статия беше публикувана и това, което казвам в нея, няма да го намерите никъде другаде, във всеки случай не и в пресата, тъй като почти всичките ми източници са от алтернативните медии и най-вече от “Телеграм” и “Екс”. За съжаление, когато направих ревизия на книгата си, исках да тествам няколко линка и много линкове с компрометиращи неща, публикувани по онова време в “Телеграм”, вече не съществуват. Имало е прочистване според правилата. Все пак успях да намеря някои видеоклипове, имаше дори видеа, на които направих стоп-кадри, които първоначално не бяха публикувани, за да подчертая наистина емоционалния и фактологичен аспект на това, което се съобщава. Така че за мен тази статия е важна. Изобщо не ме радва да кажа, че Украйна е станала ужасяваща страна, но наистина смятам така. Разговарях с много хора, които са били измъчвани в Украйна, лице в лице. Нямам никаква причина да смятам, че ме лъжат, и мисля, че днес е още по-лошо. За съжаление, имаше елементи, които могат да се намерят в социалните мрежи, които навеждат на мисълта, че е още по-лошо.
И последната статия, която е важна за мен, съм озаглавил “Как Украйна стана американска пионка”. Това е обстойна статия за корените на конфликта и се връща далеч назад. Връщам се към прочутата книга на Збигнев Бжежински, големият стратег на Демократическата партия от полски произход, който през 1997 г. публикува книгата си, белязала историята на геополитиката, която е “Голямата шахматна дъска”. Когато прочетем отново тази книга днес, тя е много интересна, защото разбираме по-добре причините за войната в Украйна. Той обяснява, че стратегическата цел на САЩ в този момент, след края на Студената война, е да попречат на появата на силна власт в Русия, за да запазят Съединените щати световната си хегемония, изключено е да имат нов стратегически съперник в Москва. И следователно, за да попречат на това, обяснява той, Украйна трябваше да бъде отделена от Русия. Когато човек познава района, знае, че руснаците и украинците са много близки народи. Има много смесени семейства в Донбас, в Крим, т.нар. Новорусия, разбира се много по-малко в западната част, но е безспорно, че има много силни връзки между двете страни. И, от американска гледна точка, абсолютно е трябвало да се прекъснат тези връзки. Всичко това доведе до Майдана, а Майданът доведе до войната в Донбас, а войната в Донбас, заедно с други неща, доведе до днешната война. А сега имаме впечатлението, че цялата тази дълбока държава, не само американската, но и британската, изглежда иска да улови историческата възможност да повали Русия, да я разруши и да вземе нейните ресурси по един или друг начин. Изглежда това сега е тяхната цел, тъй като стремежът не е търсенето на мир, а точно обратното - безпощадна война докрай, знаейки много добре, че това е много опасна игра, защото Русия е ядрена сила и че в един момент нейното търпение ще се изчерпи и това очевидно може да излезе извън контрол.
Ние оставаме свидетели на случващото си и, тъй като днес има толкова много залози, смятам, че е важно да свидетелстваме, за да се опитаме да убедим малкото наши съграждани, които не са напълно завладени от пропагандата, да ги убедя, първо, че Украйна не е пример за демокрация, която заслужава да пожертваме всичко заради нея и, второ, че Русия не е непременно въплъщението на злото на земята и нямаме интерес да воюваме с нея. Това са доста основни неща, но за съжаление, когато говоря с хората около мен, забелязвам, че има доста работа за вършене. Масовата пропаганда въпреки всичко постигна своя ефект с годините. Когато от 2022 г. сте били убеждавани, че руснаците са много зли, варвари, когато това е запечатано в емоциите, е много трудно да се върнеш назад и един от моите колеги от ОССЕ ми каза веднъж: “Но как можеш да поставяш под въпрос Буча? Все едно да поставяш под въпрос Холокоста”. Колкото по-отвратително е престъплението, толкова по-немислимо е да се постави под въпрос наратива за него. Това е механизъм за масова пропаганда, който, за съжаление, е много ефикасен, въздействайки върху емоциите. Особено е ефикасен, когато става дума за деца. Тогава е още по-трудно за хората да разсъждават.
Това исках да кажа в общи линии за основните елементи на тази книга. Но не е само това, има много други аспекти на тази руско-украинска война между 2022 и 2024 г. Искам да завърша с нещо, което ми каза Слободан Деспот, швейцарски анализатор, когото много ценя, защото той има много интересен различен поглед. Той беше така любезен да прочете книгата ми и след това да ме интервюира за своята медия. Той ми каза, че тази книга всъщност е енциклопедия за манипулацията. Наистина направих почти систематичен списък на всички тези операции на манипулация в медиите през тези две години. Това е, благодаря ви.
Превод от френски: Галя Дачкова
