Как ДНК-то на принц Филип разсея мистерията около Романови

Как ДНК-то на принц Филип разсея мистерията около Романови
Херцогът на Единбург имаше руска имперска кръв във вените си. Той помогна за разрешаването на една от загадките около убийството на руския цар Николай II и неговото семейство през 1918 г.

Принц Филип Снимка: АФП, архив

 

Познаваме репликата на принц Филип, който свободно изказваше мнението си и невинаги беше дипломатичен. Когато през 1967 г., в разгара на Студената война, го попитали дали е готов да отиде в Русия, за да помогне за разведряването между двата блока, той отговарил: “Много бих искал да отида в Русия, макар че тези копелета убиха половината ми семейство”.

 

Херцогът на Единбург действително имаше руска имперска кръв във вените си и неговото ДНК помогна да се разгадае една от загадките около жестокото убийство на Романови от болшевиките през 1918 г. в Екатерининбург, в Урал. Принц Филип е син на племенницата на царица Александра, чиято по-голяма сестра, Виктория фон Хесен (внучка по майчина линия на кралица Виктория, станала по-късно Виктория Маунтбатън) е негова баба по-майчина линия. Когато през юли 1991 г. от общ гроб са изровени девет тела, се смята, че тези кости принадлежат на последния руски цар, царица Александра, три от петте им деца и четирима души от свитата им. Две деца липсват. През 2007 г. останките на други две тела са намерени в поле в околността, и без съмнение те са на царевич Алексей и една от сестрите му (Мария или Анастасия).

 

През 2008 г. руската прокуратура публикува генетични анализи, които идентифицират намерените тела, именно като телата на Романови. Но някои продължават да изразяват съмнения, особено след слуховете за бягство в чужбина на едно или две от децата - особено Анастасия - след като се спасили от клането. Анализите, проведени от британски експерти обаче, позволиха да се разреши до голяма степен една от най-големите исторически загадки на новата епоха.

 

През 2018 г. изложба в Музея на науката в Лондон разказа как херцогът на Единбург е помогнал да се разсеят съмненията относно убийството на цар Николай II и семейството му. През 1993 г. екипът на Питър Гил от службата по криминалистика към британското вътрешно министерство започва разследване заедно с руски учени, предоставили кости, сред които е и биологът Павел Иванов. В лабораторията по криминалистика в Алдермастон, Западен Лондон, те използват кръвна проба, предоставена от принц Филип, за да сравнят неговата ДНК с тази на костите. Използват се и други проби, получени от живи хора, този път свързани с руския цар, принцеса Ксения Сфири Шереметева и херцогът на Файф. Британските специалисти заключават, че костите наистина са на Романови.

 

Цар Николай II и неговото семейство

 

Загадката на принцеса Анастасия

 

Но това не е краят на историята. Някои учени оспорват тези заключения, защото много малка част от ДНК-то на царя не съвпада с тази на живите роднини. “Работихме още една година, за да проверим резултатите си, но някои все още смятаха нашите заключения за съмнителни, разказва Питър Гил. Учени в САЩ и Русия работиха, за да потвърдят или отрекат нашите резултати. Една група дори ексхумира тялото на царския брат, Георгий, от катедралата в Санкт Петербург. Но всеки нов тест потвърди първоначалните резултати”. За съпругата и децата има пълна сигурност. За царя тя е “99,9%”, защото, обяснява Никола Рос в своето много подробно разследванеТе убиха царя” (Ils ont tué le tsar, 2018 г.), “е открита мутация, хетероплазмия, отсъстваща от гените на донорите”. Така ДНК-то на Николай II съвпада с това на потомците от семейството му по майчина линия “според 790 базови двойки - елементарните връзки на ДНК-то - от 800”, уточнява д-р Гил.

 

Княгиня Анастасия

 

Тези изследвания позволиха да се разгадае още една загадка. Наистина няколко души твърдяха, че са принцеса Анастасия, четвъртата дъщеря на царя, която диаманти, носени под дрехите, са могли да защитят от куршумите. Случаят, който привлече най-много внимание, бе с Анна Андерсън, млада жена, спасена от самоубийство в Берлин през 1920 г., която впоследствие живее в САЩ и Швейцария, както разказва Жан-Кристоф Бюисон в колективното произведение “Великите загадки на историята” (Les grandes énigmes de l’histoire, 2021).

 

 

Анна Андерсън

 

Споровете по отношение на нея са разгорещени. Но през 1994 г. сравнението на ДНК-то на Анна Андерсън, запазено след операция на червата през 1979 г., с тази на принц Филип, се оказва отрицателно. Анна Андерсън не е от Романови. Анализите показват, че всъщност става дума за полякиня на име Франциска Шанцковска. Следователно всички членове на семейство Романови са били жестоко екзекутирани в Ипатиевата къща - срината със земята впоследствие по заповед на някой си Борис Елцин - в нощта на 16 срещу 17 юли 1918 година.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Жан Буридан

    21 Апр 2021 9:43ч.

    Да казваш, че нещо е извършено от комунисти или болшевики, е същото като да посочваш - че демократите са избили индианците и гилотинирали във Франция. Същото и ако посочиш, че християните всеки ден убиват някого.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Владимир Путин

    21 Апр 2021 10:03ч.

    Царското семейство е убито по заповед на еврейската световна олигархия и банкерски императори и аристокрация. Централната банка на САЩ е била зависима от руското злато и царските златни облигации. Интересното е че още през декември 1917 г., само два месеца след победата на Октомврийската революция в Русия, Владимир Илич Ленин нарежда да се публикуват всички тайни договори, споразумения и документи на руската външна политика. По такъв начин излизат на бял свят документите, според които руската държава отпуска на 2 септември 1912 г. заем на цар Фердинанд в размер на 3 000 000 златни франка, срещу които той гарантира с двореца „Врана” и с всички принадлежащи му имоти, намиращ се в околностите на София. Фердинанд се задължава да изплати този заем в срок от 25 години и 7 месеца. Той абдикира само след 6 години и в писмото си до сина си злорадства, че така е успял да измами руския император. Интересно, днес на кого по право трябва да принадлежи този заложен още преди близо един век дворец?! Още повече, че оригиналите на тези документи се пазят в руските архиви, а преписът му на руски език се съхранява в личния архив на един от най-приближените български генерали и душеприказчици на монарха, ген. Александър Протогеров.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Митето

    21 Апр 2021 11:35ч.

    Много обичат "демократичните" страни да се ровят в убийството на руското царско семейство.Но хората,които гледат на събитията безпристрастно и хладнокръвно,знаят,че това е широко применяема практика в целия свят.Ще дам само един пример от нашата история:Борис,за да наложи християнството,унищожава до корен 57 болярски рода,заедно с пеленачетата.И го оправдават с необходимостта от налагането на тази религия.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Царското семейство е убито по заповед на еврейската световна олигархия и банкерски императори и аристокрация.

    21 Апр 2021 11:52ч.

    Болшевишките изроди и техните наследници-чекисти нямат срама. Вместо да си признаят за тежките си грехове към руския народ, като избиха десетки милиони и съсипаха генофонда му, показват колко им е готино да се ровят в костите на царското семейство. А за Фердинанд трябва да знаете, че през 1902г и после през 1908 г. подписва Договори , с които поставя българската външна политика в пълна зависимост от царска Русия. С тези споразумения царска Русия обвързва България и постави в пълно свое разпореждане българската армия. Конвенцията от 1902 г. отнема всяка инициатива на България, забранява й да предприеме каквито и да било военни мерки или да води каквато и да било самостоятелна политика спрямо Турция, както и спрямо другите държави. Конвенцията е насочена не към „националното обединение“ на българския народ, а превръща България в сляпо оръдие на руските планове на Балканите и на още по-широките приготовления на Русия за Европейската война. Единственото задължение, което Русия поема с тая конвенция спрямо България - да запази целостта й от едно посегателства на Румъния, и тя не го изпълни. В решителния момент (на 12 юни 1913 г.), Сазонов съобщи на Данев да не разчита на конвенцията от 1902 г. Така Русия тласка Румъния в гърба на България в 1913 г., и след Букурещкия мир, руският цар Николай II отива в Кюстенджа, за да връчи лично на румънския крал Карол маршалския жезъл и да предостави руските понтони, по които румънските войски преминаха на българска територия

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Гайворонский

    21 Апр 2021 11:55ч.

    Редно е тук да видим оценката на един съвременен руски военен историк – Константин Гайворонский за българо-руските отношения от 1878-1918 г. Можете да прочетете неговата публикация „За старите проблеми на руската дипломация на Балканите“ тук: Как братушки стали братоубийцами - Ведомости https://www.vedomosti.ru › articles › 2017/10/20 Константин Гайворонский : „ Още през 1902 г. Русия сключила с България договор, 3-та точка, от който гарантирала на София помощ от руската армия в случай на нападение от страна на румънците. През 1913 г. молбата за помощ, с която България се обърнала към Русия не била изслушана и вместо да притисне Румъния да прояви сдържаност „Русия по косвен начин я тласкала към война“, пише английския посланик в Петербург Дж. Бюканан.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Вазов е винаги изпепеляващо точен:

    21 Апр 2021 12:55ч.

    "О, руси, о братя славянски, защо сте вий тука? Защо сте дошли на полята балкански немили неканени гости?/ Желали би вас възхитени да срещнем със сълзи и китки. Но идете вий настървени, на грозни зовете ни битки./

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Черно на бяло

    21 Апр 2021 12:59ч.

    Кървавите подкупи на Фердинанд Германия дава на цар Фердо по 1000 златни марки за всеки загинал български войник, отиват в банковата му сметка

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Вашите имена /задължително/

    21 Апр 2021 13:01ч.

    "Аз долуподписания удостоверявам с настоящето, че днес, 2 септември 1912 година, получих на заем от Руското Правителство сумата в размер три милиона франка в злато, която се задължавам да заплатя на същото Руско Правителство заедно с припадащите пет процента годишно за ръст и погашение, или всичко се задължавам да изплащам с еднакви полугодишни платки в размер седемдесет и пет хиляди франка златни всеки първи март и първи септември, начевайки от първи март 1913 година, до окончателното погасяване на цялата заета сума в продължение на двадесет [и] пет години и седем месеца. Изплащането на гореспоменатата сума гарантиран специално със собствения мой недвижим имот, който се намира в България в околността на гр. София, а именно с частно мен принадлежащия като собственик Дворец под названието Дворец "Врана", с всички приписани към този дворец други постройки и земята на пространство четири милиона квадратни метра, оценявани на около три милиона франка златни. В удостоверение на всичко гореизложено подписвам. Гр. София, 2 септември 1912 година. Фердинанд"

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • БИВШ БЪЛГАРСКИ ЦАР - ГЕРМАНСКИ ДЪРЖАВЕН ПЕНСИОНЕР

    21 Апр 2021 13:03ч.

    При второто четене на военния бюджет комунистическият депутат Книпенбергер изнесе тайните финансови връзки на живеещия в Кобург бивш български цар Фердинанд с германското правителство. Той се позова на едно поверително писмо на Финансовото министерство. Според служебната стенограма на Райхстага от 19 март т.г. Книпенбергер е казал дословно: "Всички осигурявания, които бяха обещани на царя през 1915 г. по повод неговото влизане във войната, са изпълнени напълно. Това значи, че на царя е казано: ако тръгнеш с нас, ще получиш толкова и толкова. Това е, което по-късно наричаха верността на Нибелунгите. Царят е получил сумата 25 милиона марки. Въз основа на това плащане той е потвърдил писмено, че с това са изпълнени обещанията на германското правителство от 1915 г. Въпреки тази писмена декларация царят се е опитал отново да получи нови средства от германската държава. Молбите му са подкрепени от Външното министерство и Бюрото на председателя на Райха. Като се има предвид общоизвестната търговска обиграност на царя и на неговия адютант и финансов съветник генерал Петър Ганчев, не може да се приеме, че сумата от 25 милиона марки е била вложена в банкови сметки или спестовни каси, а по всяка вероятност в скъпи вещи, ценни книжа или девизи. Въпреки че с изплащането на тази сума царят е бил окончателно удовлетворен, германското правителство е отстъпило на повтарящите се настоявания и отново му е изплатило на два пъти чрез пълномощния министър Грюнау един милион марки. Освен това е била заплатена и още една малка сума, която не е отбелязана в документите. С встъпването в длъжност на сегашния президент на Райха Хинденбург царят е представил отново настоятелна молба за по-нататъшни плащания. Кабинетът се е отзовал на тази молба и решил да му се осигури веднага една годишна рента от 60 000 марки, платима първия път веднага, а за в бъдеще това да става на 1 април всяка година. Тази сума бе много малка за царя и той я отказа. В отговор на новите постъпки относно размера на рентата кабинетът реши да я увеличи на 100 000 марки. Царят отказа да приеме и тази сума. Въз основа на нови преговори кабинетът реши рентата да се увеличи на 120 000 марки и да се отпуска пожизнено." Въпреки големия отзвук на тези съобщения на Книпенбергер правителство продължава да пази пълно мълчание. Необходим бе един втори удар, за да може да си развърже малко езика. На 25 март т.г. при третото четене на бюджета на Финансовото министерство комунистът Тоглер запита според служебната телеграма: "С какви средства от Министерството на финансите, Министерството на външните работи, бюджетът на канцлера или на президента е бил изплатен бланкочек на Райхсбанк на сума 500 000 марки, който пълномощникът на българския цар генерал Ганчев е осребрил на 25 февруари 1931 г. Господин министре, как може да се обясни, че вие в това тежко време, когато се зачеркват в държавния бюджет и последните суми за прехраната на децата и за семейните помощи, така щедро предоставяте 500 000 марки на този бивш български цар? Ако това не ви е известно, запитайте министерския съветник Кюсел Глагау от вашето министерство, той ще може да ви разкаже нещо по този въпрос. Също и държавният секретар д-р Майснер би бил в положение да ви даде точни сведения, че този бланкочек е бил изплатен в края на февруари т.г. редовно и незабавно на генерал Ганчев." Може би позоваването на държавния секретар д-р Майснер съдържа ключа за разкриването на този финансов роман? Правителството го третира засега като една книга затворена със седем ключа. На добре обоснованото запитване на Тоглер финансовия министър Дитрих отговори съвсем кратко: "Що се отнася до случая с бившия български цар, то аз не съм готов да дам сведения по въпроса. Не съм компетентен, затова не мога да го обсъждам сам. Бих предпочел да отнесем случая, който произхожда от войната, в комисията на Министерството по външните работи." На правителството ще бъде удобно, ако случаят се разисква в комисията по външните работи. Там ще бъде окончателно погребан, понеже нейните обсъждания са поверителни. Много богатият български цар Фердинанд като добър фамилен баща не вложи своето собствено състояние в страната на обичните си поданици, а в Английската банка в Лондон. Когато през 1915 г. той възнамеряваше да започне война против Сърбия за уголемяване на страната си, бяха водени преговори с германското правителство, за които и сега не е оповестено нищо автентично. Положително се знае само, че Фердинанд е бил склонен да не изтегли своите влогове от Английската банка, тъй като това би породило най-голямо съмнение у Съглашението. За да се откаже от това, бе му осигурено едно обезщетение. Според твърдението на двамата оратори бившият цар е получил досега от държавните средства следните суми: 1. През 1921 г., т.е. в началото на инфлацията, еднократно обезщетение от 25 милиона марки, за което тогава е заявил, че е задоволен. 2. На два пъти досега на неизвестни дати по 1 милион марки чрез посредничеството на пълномощния министър Грюнау. 3. Един път му е била изплатена неизвестна сума. 4. На 29 март 1931 г. 500 000 марки чрез посредничеството на генерал Ганчев. 5. Една пожизнена годишна рента от 120 000 марки. Ако посочените суми не бяха точни, правителството би излязло срещу комунистическите оратори с едно опровержение, вместо да се задоволи с бягството на Дитрих в тъмнината. Това, което прави случая особено отблъскващ, е, че и в държавния бюджет не са отбелязани никакви изплащания на бившия цар. Всичко се е вършило тайно. От някой поверителен фонд? Тогава би било желателно да се знае от кой? Този поверителен фонд е злоупотребяван, поради което следва да бъде зачеркнат от следващия бюджет. Особено възмутително изглежда обременяването на държавните финанси с една продължителна рента. Естествено има известна трагедия в съдбата на седемдесетгодишния бивш цар - от висините в пропастта. Обаче какъв бе той, ако не един хазартен играч, който влезе във войната, без да бъде принуден? Той заложи на губеща карта. Това той следва да заплати. Но германският народ не следва да заплаща погрешните сметки на чуждите монарси. Милионите живеещи в страната, десетките хиляди пръснати в чужбина германци, които по-рано бяха състоятелни, днес живеят с грижи и в немотия и трябва в напреднала възраст да понасят непосилни лишения. А те не бяха никакви играчи на хазарт, а само жертви на съдбата. Фердинанд игра и загуби. Пострадалите от войната и от инфлацията германци не залагаха, а бяха залагани. Обаче никой не мисли даже да помисли да ги обезщети поне отчасти. Достатъчно лошо е, че нашите собствени князе начело с виновния Вилхелм II са така щедро обезщетени. Но да се плаща сметка на чуждестранни князе - благодаря! X. И. Герлах Публ. във в. "Ди Велт ам монтаг", Берлин, 13 април 1931 г. и в. "Дума", 9 август 1990 г. (С. Хаджихристов, Милиони марки за Фердинанд. Неизвестни факти за монарха).

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • грейки

    21 Апр 2021 13:11ч.

    Не съм историк и нямам задължения да помня точно имена на дипломати и медиатори в преговорите, но В. Пякин привежда конкретен пример как е "действал" император Николай ІІ при оглавяваща намеса в работите на руската дипломация във връзка с международни преговори на Антантата през Първаата световна война. В общия случай - руският император приема безпрекословно всякакви договорки, свързани с безпринципното присъединяване на Руската империя към войната на страната на Антантата, въпреки опитите му на съветници и част от генералитета да го убедят, че съвсем директно изпълнява всъщност директивите на английската корона и Русия е жертвана като пешка в голямата игра на английската импераска дипломация. В конкретния случай Пякин приведе пример, как на преговорите за изпращане през 1916 г. на 400 000 руска армия срещу Германия в полза на съюзниците от западния фронт (разбира се, на западния фронт), императорът покорно изразява съгласие без даже минута замисляне или поне някакво възражение - тогава на представители на генералния щаб им писва и те директно му изземват императорските пълномощия, заявявайки в лицето на царя и на англичаните, че това е не само изнудване, но и абсолютно поставяне на кръвта и труповете на руския народ на разположение на англичаните и с оглед на антируски и антигермански цели на политиката на РИ. Противопоставянето е било толкова силно и праведно, че виждайки реакцията, Николай ІІ се уплашва и напуска залата. В крайна сметка, милиони руснаци стават жертва по фронтовете и в тила на абсолютната безгръбначност на своя государь, оказващ се 100%-ов проводник на английски интереси и не даващ пет пари за бъдещето на Русия, което и собствено докарва революцията и закономерната мъст. дали го е правел от сервилност или от простотия, няма никакво значение - резултатът е бил един и същ. Монархията е била не само изчерпана, но и безкрайно вредна чрез тая династия, която на практика е изпълнявала интересите на глобалистите и единствено умни и способни радикали са можели да пресекат това умишлено търсено пропадане на Русия, запазването и умножаването на имперските й сили и издигане на концептуалния й суверенитет, оказали се възможни само в условията на болшевишка съветизация, уви.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    21 Апр 2021 13:31ч.

    Херцогът на Единбург не е имал руска имперска кръв във вените си, защото в последните представители на руската династия такава няма изобщо.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • акад. проф. д-р инДж. о.з.полк. Кънчо ПЕТКОДЕРОВ, чл-кор. БАНда "и т н "

    22 Апр 2021 19:55ч.

    Към гръцкия и шведския двор са го причислявали да принадлежи младият Принц Филип БатенБерг преди да си го хареса Елизабет и преди да приеме британско гражданство с превод на английски на фамилното име от БатенБерг на МаунтБатен и преди да стане Дюк оф Единбъръ. (Доколко думата Херцог е приложима не ми са занимава; европейските пък титулатури са пъзъл особено италянцити)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • "МАРКЕЗЕ" акад. проф. д-р инДж. о.з.полк. Кънчо ПЕТКОДЕРОВ, чл-кор. БАНда "и т н "

    22 Апр 2021 20:00ч.

    . . . последният да затвори вратата!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • маркезе акад. проф. д-р инДж. о.з.полк. Кънчо ПЕТКОДЕРОВ, чл-кор. БАНда "и т н "

    22 Апр 2021 20:55ч.

    Оп-па стават грешки: не шведския двор, а датския. Баща му е Принц Андрю на Гърция и Дания, а майка му Принцеса Алис фон БатенБерг. "Prince Philip, Duke of Edinburgh (born Prince Philip of Greece and Denmark" Провинциална аристокрация, с други думи. (Оня ден ми се мярна някакъв Княз от Панагюрище. Както Райна Княгиня, де...)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • северомакедонец

    26 Апр 2021 13:38ч.

    АРИСТОКРАТ - МУТРА ТРЕТО ПОКОЛЕНИЕ, "ЧОВЕК КОЙТО СИ Е НАПРАВИЛ ТРУДА ДА СЕ РОДИ". А ЕКЗЕКУЦИИТЕ НА ЦЕЛИ ВЛАДЕТЕЛСКИ СЕМЕЙСТВА СА РИСКОВЕТЕ НА ПРОФЕСИЯТА И СЕ ПРАКТИКУВАТ ОТ ХИЛЯДОЛЕТИЯ ..УБИТ Е ДВОРЯНИНЪТ РОМАНОВ, ПРЕСТЪПНИК, УБИЕЦ, ВКАРАЛ ДЪРЖАВАТА СИ В ЗЛОЩАСТНИ ЗАГУБЕНИ ВОЙНИ И ДВЕ ГРАЖДАНСКИ, СТРАХЛИВО ЛИКВИДИРАЛ ДИНАСТИЯТА И ИМПЕРИЯТА..САМОСТОЯТЕЛНО СЕ ОТРЕКЪЛ С ЕДИН ПОДПИС, ВСЕ ЕДНО ЧЕ Е СДАЛ КОМАНДВАНЕТО НА РОТА...МОГЪЛ Е ДА СПАСИ ДЕЦАТА СИ, НО Е РАЗЧИТАЛ НА АНГЛИЙСКИТЕ СИ РОДНИНИ КОИТО ХЕМ МУ СПРЕТНАЛИ ПРЕВРАТЧЕ, ХЕМ ГО ИЗОСТАВИЛИ....

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи