Истинският Зорба живял в Скопие, забравен от всички и в крайна бедност

<p>Според вестника прототипът на известния в цял свят герой на Никос Казандзакис се е казвал Йоргос (Георгиос) Зорбас, а не Алексис, и е живял две десетилетия в Скопие от 1926 до смъртта си през 1941 година.</p> <p><strong>Същият е като него. Възможно ли е толкова да прилича на баща ми.</strong></p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/31297_9NvSrrXwxFuLr38TymmuhD7LEEhTWy.jpg" style="float:left; height:160px; width:300px" />Само че моят баща не беше рибар. Така реагирала Екатерина, дъщеря на истинския Зорбас, когато видяла Антъни Куин във филма &quot;Зорба гъркът&quot; на 22 юли 1966 година в Белград.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Ден по-късно югославският вестник &quot;Политика експрес&quot;&nbsp;отбелязал събитието, което станало повод за журналистически разследвания дали най-известният грък е бил истинска личност.&nbsp;</p> <p><strong>Разследването стигнало до скопските гробища &quot;Бутел&quot;, където е погребан Георгиос Зорбас,</strong></p> <p>както се казвал истинският &quot;Зорба&quot;.</p> <p>Търсенето започнало по електронен път, като първоначално е бил открит гробът на един католик на име Стефан Зорба, починал през 1993 г.<br /> <br /> <img alt="" src="http://glasove.com/img/news/31297_ZixvGPA6jqazVbvtMUxX5L0wQtFJ7n.jpg" style="height:501px; width:477px" />Разследването стигнало до семейния гроб на фамилията Яда от Сърбия. Там бил гробът на дъщерята на Зорба, Катина Яда, и на нейния съпруг Йован Яда. Имената им били написани на кирилица, &nbsp;на латиница било изписано името на Йоргос Зорбас.</p> <p>Спасения Китановска, която е настойник на семейната гробница, в която почива Зорбас, потвърдила пред списание &quot;Пулс&quot; през 1991: &quot;Вярно е. Алексис Зорбас, чието истинско име беше Георгиос, е погребан в Скопие и почива в гробницата на моите родители&quot;.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/31297_46mzYN0WkyCPk3SsXrOkW6X3RCH8vE.jpg" style="height:464px; width:400px" />Известно е, че авторът на романа Никос Казандзакис сменил истинското име на героя си от Георгиос на Алексис, за да избегне възможни усложнения със семейството.</p> <p>Само веднъж, на премиерата на филма, той потвърдил пред журналисти, че е познавал лично героя си:</p> <p>&quot;Зорбас години наред живееше и работеше в Скопие. Познаваме се отлично, винаги са ме привличали неговият изключителен живот и необикновеният му характер. Никога не съм срещал човек, който умее толкова добре да се забавлява, колкото Зорбас. А как само играеше сиртаки.</p> <p>Ние гледахме час по-скоро да залезе слънцето, да си отидат работниците, та да се проснем и двамата на крайбрежния пясък, да хапнем от вкусното ни селско ядене, да пийнем от сухото критско вино и да подхванем приказките&quot;, казал Никос Казандзакис..</p> <p><strong>Георгиос бил роден в Катерини в Северна Гърция.</strong></p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/31297_HmPzxOpIjqKJJV2vbb2pvQgeNz1yDm.jpg" style="float:left; height:282px; width:250px" />Оженил се за красивата Елени, дъщеря на богат собственик на мини, при когото работел. Бащата бил против, но Зорбас отвлякъл любимата си и тайно се оженил за нея.</p> <p>Със сигурност се знаело само, че Елени е била единствената жена, с която Зорбас е минал под венчило. Тя родила 7 деца и починала млада - на 36 години.</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>След тази трагедия Зорбас, заедно с 11-годишната си дъщеря Екатерина, отива през 20-те години в Ниш, където станал собственик на рудник. По-късно купил за разработване мините Драчево и Зеленика, край Скопие.</p> <p><strong>Дъщерята и бащата живеели в хотел &bdquo;Ловец&quot; в Скопие.</strong></p> <p>Малко преди смъртта му Екатерина се омъжила за известния скопски търговец Нико Яда, с когото заминала в Белград. Двамата имали и син, Вангел, който впоследствие се оказва единственият човек, запазил фотография на дядо си.</p> <p>Близки на Георгиос разказвали, че нямал отношение към парите, бил алтруист и почти насила карал сиромасите да приемат помощта му.</p> <p>А кръчмата в старата махала &quot;Ловец&quot; често работела до зори заради него и компанията му.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/31297_E66MrH5tfuagX5sebd26RHIPTNl5tx.jpg" style="float:right; height:219px; width:300px" />Той починал сам в същия този &quot;Ловец&quot;, където се настанил и когато пристигнал в Скопие... Само дето години по-късно той вече бил западнал и превърнал се в долнопробна гостилница с пансион.</p> <p><strong>Погребението на Зорбас било скромно,</strong></p> <p>но поменът, направен от неговата любовница Люба, бил величествен и достоен за прототипа на прочутия литературен герой.</p> <p>Според изданието Никос Казандзакис получил съобщението за смъртта на своя стар приятел Зорбас от писмото на селски учител, комуто Гергиос бил заръчал следното: &quot;В Гърция имам приятел -</p> <p><strong>ако умра, съобщи му и му напиши, че до последния си миг съм мислил за него&quot;.</strong></p> <p>В писмото си до Казандзакис даскалът написал: &bdquo;Аз съм селски учител и Ви пиша, за да Ви съобщя тъжната вест, че Алексис Зорбас, собственик на тукашния рудник за магнезий, почина миналата седмица. Преди смъртта си той ме повика и ми каза: Ела, учителю, и ме слушай внимателно. Пиши му и че не съжалявам за нищо в живота си&quot;.</p> <p>В романа си &quot;Рапорт пред Ел Греко&quot; Казандзакис пише: &quot;Вкъщи ме чакаше писмо в траурен плик със сръбска марка на него.</p> <p>Държах плика и ръката ми трепереше. Защо да го отварям, си казах, веднага разбрах горчивата новина, &quot;починал е, починал е&quot;, промърморих и светът се смрачи... затворих очи и бавно усетих да се стичат топли сълзи по бузите ми. Починал е Зорбас, умрял е смехът, спряла е песента... такива души не бива да умират, извиках&quot;.</p>