- 10 Sep 2020
- 66
- 44
Медиите имат голяма отговорност, дори бих казал вина, за днешното състояние на България. Това е банална констатация, но не е зле да си я припомняме, защото днес някои медии се опитват да се държат като лидер и авангард на гражданското недоволство срещу политическата мафия, забравяйки, че до вчера безскрупулно обслужваха тази мафия и ежедневно работеха срещу гражданския интерес. До днешните протести може би нямаше да се стигне, ако четвъртата власт си беше на мястото и беше критичен опонент на останалите власти, защитавайки обществения интерес.
<p>Част от гражданите на България излязоха на улицата и защото техният глас не се чуваше през медиите. Въпросите, които днес се обсъждат в най-големите телевизии, до вчера бяха забранени.</p>
<p>Достатъчно е да дам като пример само името на Делян Пеевски, което днес не слиза от устата на журналисти и протестиращи, но само допреди два месеца за него бе забранено да се говори.</p>
<p>Да не припомням и ежедневните участия на министри от кабинета „Борисов“ във всички големи електронни и печатни медии, което на практика ги превърна в една от най-монологичните власти в последните 20 години.</p>
<p>Слагачеството на медии и журналисти към самия Борисов надмина дори онова по времето на Живков и комунистическата диктатура, а допускаме, че самият Тодор Живков би се изчервил от срам, ако му се слагаха по толкова долнопробен и безвкусен начин. Дори в прочутата реплика на Левчев „Др. Живков, дори и Вие не можете да ми забраните да Ви обичам“ има белези на поезия и опит за проява на парадоксално въображение.</p>
<p>Бих искал да дам и още по-конкретен пример за това как днес ситуацията в България можеше да бъде друга, ако голяма част от медиите бяха на мястото си и служеха на обществения интерес, а не на новозабогателите си собственици.</p>
<p>Много от днешните протестиращи не са участвали активно в политическия живот и не си дават сметка за това колко неблагодарна, а в България направо черна е политическата работа.</p>
<p>Да общуваш с други българи е проблем, а да ги организираш е почти невъзможна мисия, казано иронично. Дори бих казал, че не Изборният кодекс и не изборните правила са толкова голям препъникамък за провеждането на истински, честни и свободни избори, колкото тоталното запушване на медиите и непосилните парични средства, които трябва да отделите, за да се появите в тях, та хората да чуят посланието ви.</p>
<p>Днес протестиращите са галените деца на българските медии. В централно време и в новините има поне две преки включвания от протестите, а повечето от дискусионните студиа в големите телевизии и радиостанции са посветени на тях и е дадена трибуна на гласа на протестиращите.</p>
<p>В една политическа кампания дотук това би струвало няколко десетки милиона лева.</p>
<p>Добре е протестиращите да знаят това, след като от началото на излизането им на улицата мина точно месец, колкото трае една предизборна кампания. Ако българските медии показваха с такова настървение и внимание политически партии и граждански лица извън управляващите и онези, които са в парламента, днес Народното събрание щеше да изглежда по съвсем различен начин.</p>
<p>Няма защо да се лъжем - големите телевизии играят огромна роля за формирането на обществено мнение у нас и наистина могат да вкарат магаре в парламента според римската мъдрост.</p>
<p>Ще дам и конкретен пример. Ако през месец януари тази година вместо Яне Янев и Волен Сидеров, които не слизаха от екран, бяха показвани лидерите на „Зелените“, на „България на гражданите“, на ДСБ или представители на днешните протестиращи, като Асен Генов или Стоян Радев, днешният състав на Народното събрание определено нямаше да бъде такъв, какъвто е сегашният, и протестиращите от улицата щяха да имат със сигурност свое политическо представителство в парламента.</p>
<p>Дадох конкретни лица и примери, за да бъда по-ясно разбран, но това е принципен въпрос, който е далеч по-широк и засяга далеч повече хора и общности от имената, които изброих.</p>
<p>Добре е и протестиращите, които скачат срещу олигархията, да си дават сметка, че тази олигархия в момента ги спонсорира с няколкостотин хиляди лева на ден, осигурявайки им на практика неограничено ефирно време.</p>
<p>В една от най-гледаните телевизии по време на кампания 30-секундно клипче може да достигне цена от 12 хил. лв. за еднократно излъчване, а основният бюджет на политическите сили се излива в медиите, за да се осигури поне минимално участие на съответните кандидати за народни представители, общински съветници или президент.</p>
<p>Още един пример. Ако Меглена Кунева разполагаше с равен достъп до големите ефирни телевизии, редом с Плевнелиев и Калфин, тя би имала всички шансове да стигне до балотаж на президентските избори през 2011 г. Ако Волен Сидеров не беше показван всяка сутрин в продължение на месец и половина по време на февруарските протести, той нямаше да влезе в Народното събрание на изборите през месец май тази година.</p>
<p>Казвам всичко това, защото отговорността на журналистите е огромна, какъвто и натиск да им оказват техните работодатели. Днес например балансът пак е изкривен и е изцяло в полза на протестиращите, като критичните гласове спрямо протестите почти не стигат до ефира на големите телевизии.</p>
<p>Би било много добре това старание и опит за закъсняло връщане на равновесието, изгубено през последните четири години, да се превърне в постоянна мярка и грижа за спазването на основни принципи в журналистиката.</p>
<p>Темата за предизборното наливане на пари в медии е основна и би трябвало да се превърне в тема на онези от протестиращите, които наистина желаят промяна и нови правила на играта.</p>
<p>Ще го изпитат на гърба си утре, когато се опитат да се организират в политически съюз и с изненада открият, че някоя провинциална кабеларка им иска 7000 лв. за десетминутно участие, което ще гледат няколкостотин жители на малък град.</p>
<p>Освен това днес протестиращите проспиват по много глупав начин, бих казал, възможностите, които медията им дава, и ръсят в така скъпоструващото време банални обобщения с морализаторски тон и плитък емоционален патос, вместо да поставят с острота проблеми от ежедневието на всички хора, които живеят в България.</p>
<p>Като се започне със съдебната власт, корупцията по високите етажи на управлението и се свърши със здравеопазване, образование и защита на българските производители.</p>
<p>Вместо да мислят коя хубавица да покаже гръд на поредния им инфантилен ивент, протестиращите могат да излъчат щаб от говорители по конкретни теми с конкретни предложения, които да използват в предоставения им ефир и да ги поставят аргументирано и смислено пред българското общество.</p>
<p>С хилежа на Найо Тицин, аркашката всеотдаденост на „Комиците“ и почти честните сини очи на Евгений Михайлов, нищо няма да се постигне. Просто поредните десетки милиони левове, хвърлени в канала.</p>
<p>Журналистите, от своя страна, бих могли да положат малко повече труд и да изнамират интересни и автентични гласове от улицата, вместо да се засилват към първата позната физиономия, която видят там.</p>
<p>Едва ли нещата ще могат да се подобрят, след като в продължение на месец и двете страни показаха на какво са способни, но е добре да знаем, че бихме могли да я караме, протестираме и работим и по друг начин.</p>
<p>Достатъчно е да не се оставим на течението и да започнем да мислим със собствените си глави, и то в задължителен режим на лична свобода.</p>
