- 10 Sep 2020
- 103
- 48
Щом подслушват лекарите в горнооряховската болница, представете си за какво масово подслушване иде реч в окаяната ни страна. Страна, чието население е най-бедно и най-подслушвано в Европа. Такова беше положението в България и преди 30 години, а фактът, че нещата не са се променили кой знае колко за тези три десетилетия, може да доведе до отчаяние и най-големите оптимисти в България. Някои ще кажат, че случаят в Горна Оряховица има много различни аспекти за тълкуване, но за мен те са сведени до два: отвратителната полицейщина, с която започнахме май да свикваме точно както по времето на Живков, и масовото лицемерие, чийто основен носител са медиите. Не знам чие поведение е по-противно в случая – това на Цветанов, който чете СРС-та от трибуната на Народното събрание, или на журналистите, които побързаха да нарекат лекарите убийци и да ги пратят в Сибир, а след това направиха няколко постановки, за да докажат, че тези хора са едва ли не рецидивисти и в болницата на Горна Оряховица през някоя и друга седмица убиват деца.
<p>Още по-престорено звучи отношението в този случай на фона на масовите телевизионни и други кампании, които печелят милиони от реклами и есемеси за сметката на нечие нещастие, а най-често за сметка на деца с увреждания. В България по-противни от политиците са само журналистите, които хващат някоя кауза и започнат да ровичкат с безобразна некомпетентност и липса на каквото и да било внимание към фактите и детайлите.<br />Вчера сутринта гледах една възмутена лекарка от Горна Оряховица, която някакъв репортер идиот беше изкарал убийца, без да провери фактологията по случая, който изнася. Водещите в студиото се държаха нахално, сякаш не тяхното предаване изпълни поръчка срещу горнооряховските лекари, и се чудеха защо директорът на болницата, когото общинският съвет остави на поста му им отказва коментар. Между другото от семейството на ученичката-родилка, чиято рожба всички обсъждат със загриженост, заявиха, че няма да подават жалба в прокуратурата срещу лекарите. Много силно прозвуча гневът на лекарката, която излезе в ефир, за да им вдигне скандал, макар че от нейна гледна точка злото срещу нея вече е сторено. Журналистите са я изкарали бездушна убийца, пуснали са това да се върти в ефир, а после върви да се обясняваш на другия ден, че са те линчували несправедливо.</p>
<p>Между другото, истерията на журналистите около този случай е много по-дразнеща от копойските прийоми на Цветанов, които не са изненада. От две-три години насам стана модерно репортери да ходят по болници и да търсят скандали за лекарски грешки и немарливост. В 80–90% от случаите въобще не са проверили фактите, но произвеждат скандал, след който става ясно, че не са били прави, но това не означава, че лекарите излизат без поражения от ситуацията. Напротив, те са омаскарените, срещу тях се насъсква цялото общество, а най-големият им страх е от нахален журналист, който всеки момент може да влети в болницата и да изкара някой случай с краката нагоре така, че в него да са верни само имената на главните герои.</p>
<p>Всичко това, естествено, не означава, че лекарската професия в България е на ниво и че няма немарливи и некомпетентни, а понякога дори и просташки груби и нахални лекари. Мога обаче със сигурност да твърдя, че процентът на нахалните и некомпетентни лекари е много по-нисък от процента на нахалните и некомпетентни журналисти, които разполагат с доста по-голяма власт от тази на лекарите и съвсем безпардонно злоупотребяват с нея. Никой в България не обръщаше внимание на масовите убийства в т.нар. детски домове, които могат да бъдат наречени предумишлени и за които са отговорни редица държавни чиновници и цели правителства със съответните министър-председатели и министри, докато една жена от Би Би Си – истински журналист – не направи потресаващ филм за Могилино. Оттогава журналистите в България се втурнаха да правят едва ли не същото, само че не им се получава, защото не го правят от сърце и с убеждение, а по подражание и заради рейтинг.<br />В България чуждата трагедия е най-продаваната телевизионна новина.</p>
<p>В случая с лекарите от Горна Оряховица полицаите и журналистите издадоха присъди на базата на подслушани и манипулирани записани разговори, които дори нямат тежест на доказателство в съда. Всички други факти продължават да остават неизяснени, но хората в тази болница са вече омаскарени. Колкото до зле изиграния потрес от циничния език на лекарите в т.нар. СРС-та, практикуван от журналистите в последните дни, ще им кажа следното – много по-голям потрес предизвиква начинът, по който се изразяват министър Цветанов във вашите студиа и премиерът Борисов във и извън тях. А ако някой реши да прочете как министър-председателят на републиката говори в неформални срещи, ще почервенеят ушите на цялата нация. Това престорено възмущение от вулгарния език на лекарите, за чийто професионален цинизъм има стотици анекдоти, е ужасно лицемерно от представители на професията, която има най-голям принос за тоталното опростачване и вулгарност на българския език. Впрочем журналистите в България са много по-цинични, бездушни и безотговорни, отколкото лекарите, срещу които толкова настървено и систематично се опитват да насъскат останалата част от обществото. Ето че и аз самият паднах в този капан, говорейки за професията като цяло. Има изключения, има и добри журналисти, които си вършат работата, но това, което се очертава като основен стил на работа и на поведение в най-големите медии, които имат и най-голямо влияние, е пълна катастрофа. Цветан Цветанов трябва да бъде унищожен за това, което направи по случая “Горна Оряховица”. Той превърна методите на Държавна сигурност в институционална политика, а четенето на СРС от трибуната на НС трябваше да доведе до неговата оставка, ако България беше ефективна демокрация.</p>
<p>Това четене на подслушани разговори разчита на мръснишкия подход, на който до голяма степен се крепеше тоталитарната система. Тя работеше, изхождайки от презумпцията, че всеки има някакви прегрешения в частния си живот, и управляваше благодарение на страха, че тези малки или големи частни прегрешения могат да станат публично достояние. Тоталитаризмът наричаше частната собственост и частния живот престъпност. А най-малката лична слабост можеше да изглежда като огромно провинение, прекарана през институции и публичност. Всеки може да е на мястото на тези подслушани лекари и всеки може да се срамува от думите, които употребява в ежедневието си с други хора, когато те бъдат прочетени от трибуната на НС или от някой видиотен водещ. Затова и в нормалния свят такова нещо е недопустимо. Защото там хората си дават сметка за изопачаването и изкривяването на истината, когато личният живот бъде поставен под лупа и направен публично достояние.<br />Между другото, и от така цитираните СРС-та става ясно, че тези хора не са хладнокръвни и цинични убийци, каквито бяха изкарани в първите публикации. От тези разговори става ясно, че хората са в стрес, някой от тях е допуснал грешка, те са в обсъждане как да постъпят под натиска на обстоятелствата, това е говорене в криза, и то, забележете, при обстоятелства, които са извънредни. Става дума за аборт, а не за нормално раждане, и за болница, лишена от условията, които са крайно жизненонеобходими за оцеляването на плод с такива жизнени показатели. Тук има редица обстоятелства, с които едно внимателно журналистическо разследване трябва да се съобрази, преди да направи своето заключение или да издаде публичната присъда. Това журналята не направиха.</p>
<p>Журналята предпочетоха да крещят “Убийци!”, да гримасничат загрижено в малоумните си телевизионни предавания и да се държат отвратително неадекватно, предизвиквайки масова истерия и психоза. Между другото, директорът на болницата каза в едно интервю: „Като си чух думите, които съм говорил, ми щръкна косата”. Това беше симпатична реакция на човек, който може да изпита срам от думите си. Дразнещо в случая “Горна Оряховица” е безсрамието на журналистите и безсрамието на Цветанов, които осъществиха поредното си съвместно мероприятие, пак да кажа, с похватите на Държавна сигурност. Полицията извърши поредните безсмислени и показни арести, а медиите произнесоха присъди, преди още да са повдигнати конкретни обвинения. Това е „1984” , антиутопия, която е самата реалност през 2010 г. в България. </p>
<p><em><strong>Коментарът е публикуван във в. "Галерия".<br /></strong></em></p>
