Живковия дълг изгладувахме, но Борисовият ще ни зароби

<p>Правителството призна само за първия етап от 12 години след присъединяването, който е за 3 млрд. евро, включващи и 350 млн. евро участие в капитала на ЕМС. Останалите са до поискване. Но това е нещо като капаро, правещо отстъпка на държавата заради нисък брутен национален доход. След преходния период ще има доплащане, като участието в капитала ще скочи на 700 млн. евро, а общата изискуема сума &ndash; на 6 млрд. евро.</p> <p>Разбира се, всичко това е съпроводено с уговорката, че ако се наложи вдигане на капитала, сумата ще расте колкото трябва. Но и да не расте, което е малко вероятно, защото размерът й ще зависи от по-нататъшните неволи на финансово закъсалите държави в Еврозоната, отсега става ясно, че в недалечно бъдеще, когато държавата се стопи съгласно демографските си тенденции до 6 млн. души, всеки български гражданин ще се ражда и умира с дълг поне от 1000 евро. Историята може да го запомни като Бойко-Борисовия дълг. Той ще е безсрочен и с неизвестен краен размер, а изплащането му вероятно ще продължи и след като се изтърка асфалтът по Бойко-Борисовите магистрали.</p> <p>Най-важното е, че механизмът за стабилност е</p> <p>гарниран с дисциплиниращите правила на пакта "Евро плюс",</p> <p>които ще ни гарантират стабилна мизерия със застопоряване на заплатите и пенсиите и с вдигане на данъците.</p> <p>Все пак парите за механизма трябва да се вземат отнякъде и няма никакво значение как ще се наричат подходящите мерки &ndash; хармонизация на данъчните основи, регулиране на заплатите според растежа на производителността или синхронизация на пенсиите с растящата възраст. Всички ще водят към едно и също &ndash; изземане на пари от населението, за да се погасяват нечии дългове. Тези дългове не са наши, защото България твърдо се придържа към националния си принцип "икономията е майка на мизерията" и за разлика от много по-развити държави простира краката си според къса черга. След Лукановия мораториум върху Живковия дълг от 10 млрд. долара народът бе заставен наказателно да го изгладува през 90-те години, защото никой дори и не помисли да го облекчи чрез опрощаване или разпределяне върху други държави. Сега със своите 17&ndash;20% външна задлъжнялост спрямо брутния си вътрешен продукт страната се отличава със спартанска финансова дисциплина в ЕС. Други обаче са черпили с пълни шепи лесни кредити от френски, германски, холандски, британски и пр. западни банки и многократно са надхвърлили всякакви допустими и разумни норми в ЕС. Нарушенията са налице, но кой да отнесе последиците?</p> <p>Държави не могат да фалират и изчезнат заради дългове. Но банките са изложени на такъв риск. Франция и Германия, които разработиха концепциите за пакта "Евро плюс" и за постоянния спасителен механизъм, първоначално разхвърляха тази отговорност върху всички граждани на Еврозоната чрез временен механизъм, за да помогнат на своите банки. Поради нарастващото недоволство в собствените си страни сега се стремят да привлекат</p> <p>и други държави да поемат част от бремето</p> <p>Словакия първа изпищя, защото още с влизането си в Еврозоната през януари 2009 г. получи сметка от 800 млн. евро като дял от гръцкия дълг, за който Еврозоната събра 80 млрд. евро плюс 30 млрд. евро от МВФ. Тя се оправда, че не е била предупредена и не носи никаква отговорност за финансовата разпасаност на гърците, но година и половина по-късно вече като член на Еврозоната не можеше да се измъкне и трябваше да се присъедини към временния Европейски инструмент за финансова стабилност, в чийто фонд от 440 млрд. евро на нея се паднаха 4,5 млрд. Този инструмент ще действа до средата на 2013 г., когато ще бъде заменен от ЕМС. За целта обаче ще трябва да се промени Лисабонският договор, защото в сегашния си вид той забранява едни държави в Еврозоната да спасяват други, като им поемат дълговете. А дълговете на най-закъсалите ще стават все по-големи. Всеки момент към "фалиралите" Гърция (помощ от 110 млрд евро.) и Ирландия (85 млрд. евро) се очаква да се присъедини Португалия (вероятно с помощ от 80 млрд. евро). Тези суми са тежки, но платими с общи сили. Никой обаче не смее да мисли как, ако се наложи, ще бъдат спасявани Испания и Италия, защото всяка от тях ще зине не за милиарди, а за трилиони евро. Тогава 700-те милиарда евро на ЕМС ще стигнат само за един транш на някоя от тях и увеличението на капитала ще става не чрез събиране, а чрез умножаване поне по 3. Съответно и 6-те милиарда на България ще се умножават по същия начин като изискуема гаранция.</p> <p>Може ли България да се съпротивлява и колко дълго?</p> <p>Бойко Борисов вече е вдигнал бялото знаме, но неговото съгласие не е достатъчно. Промяната на договора трябва да мине през всички парламенти, включително и през българския. Всяка страна има право на вето и по този начин гласът на България тежи 100%, докато не извърши ратификация. След това обаче неговата тежест ще падне на 0,44%, защото толкова ще бъде българският дял в капитала на ЕМС. Тогава всяка съпротива ще бъде безсмислена и държавата ще се превърне в безмълвен платец. Твърдението на премиера, че е много важно да влезем в пакта "Евро плюс", за да имаме глас при вземането на решения, олеква до нищожните 0,44%, заради които обаче всички българи трябва да се натоварят с бреме от 6 млрд. евро. В този смисъл не е важно да влезеш в Еврозоната, а по-важно е да договориш благоприятни условия, докато можеш да се пазариш. Полша, която също подкрепи "Евро плюс", се въздържа да поеме каквито и да е финансови ангажименти по ЕМС. По този начин тя си осигури политическо, но не и финансово участие. Унгария, от чието име Борисов прибързано каза, че щяла да преразгледа несъгласието си с "Евро плюс", направо заяви, че не тя ще променя данъчната си политика в хармония с европейската, а ще очаква Европа да вземе за пример унгарската данъчна система. Чехия пък гледа с отвращение всеки опит за финансов диктат и никак не бърза да влиза в Еврозоната, защото вижда в нея повече минуси от плюсове.</p> <p>Когото и да запитате от българските министри, включително и гласувалите "на подпис" за присъединяване към "Евро плюс", няма да може да ви обясни какви са ползите за България, нито какви ще бъдат финансовите последици. Неслучайно всички мълчат. Само една зам.-министърка на финансите, Боряна Пенчева, се държи мъжки и се осмелява да назовава числата, но за облекчения период на членството. Те напълно съвпадат с изчисленията на в. "Сега", каквито бяха обявени за първи път в броя на 26 март. Разликата е, че това е половината истина. Цялата се получава чрез умножение по две, защото след преходния период ще дойде и непреходният.</p> <p><em>Коментарът е публикуван във <a href="../../www.segabg.com" title="/www.segabg.com"><span style="text-decoration: underline;">в. "Сега"</span></a>.</em></p>