- 10 Sep 2020
- 109
- 10
Въпреки медийно наложената мания по здравословен и природосъобразен начин на живот, малцина се замислят за собственото си здраве, преди да се разболеят. Обикновено здравите физически и психически общества са и икономически проспериращи. И докато в миналото грижата за личното здраве е била отговорност на отделния индивид, то от 50-те години на миналия век, с възникването на „социалната държава”, тази отговорност в огромна степен е приоритет на правителствата. Чрез събиране на повече данъци и справедливото им разпределяне здравеопазването се превръща в един от стълбовете на съвременните държави, наред с образованието, пенсионното осигуряване, инфраструктурата и др.
<p>Разбирането на важността на здравето в обществото осигури огромното икономическо предимство на Запада след Втората световна война и ускори възстановяването на Европа само в рамките на период от двадесет години.</p>
<p><strong>Дали обаче има подобно разбиране за политическите и икономическите измерения на здравето на хората в България през последните двадесет години?</strong></p>
<p>Свиването на разходите за здравеопазване, оправдавано с икономическата и финансова криза, подсказва, че това правителство няма намерение и воля да гарантира дори минимума от полагащите се срещу платените от гражданите данъци здравни грижи. Няма как да бъде оправдано запазването на всички бюджетни привилегии на МВР например, паралелно с ожесточената битка за орязване на бюджетите за здраве. Това показва, че все още министър-председателят не разбира механизмите на действие при разпределение на благата, но за сметка на това добре е научил всички популистки похвати за поддържане на висок рейтинг. Популисткият импулс наистина носи електорални дивиденти, но той е краткосрочен и гарниран с предизвестен провал.</p>
<p>Спорът от последните месеци с лекарското съсловие не намери разумно решение и е на път да ескалира. Бойко Борисов трябва да разбере, че това не е спор между него и шепа гласоподаватели, а ситуация, в която на карта е заложено здравето на хората, а оттам и на икономическия просперитет на държавата.</p>
<p><strong>Здравната реформа и пенсионната система</strong></p>
<p>Здравната реформа е задължителна най-малкото заради влошаващия се здравен статус на българите. Преки последици от този влошен статус в краткосрочен и средносрочен план ще има върху пенсионната система.</p>
<p>Болният човек е преди всичко нетрудоспособен, нископроизводителен и в тежест на бюджета. А здравият освен за собственото си здраве ще плаща и за лечението на болните. И когато стигне до пенсионна възраст (може да звучи цинично, но с увеличението й тази възможност силно намалява), може да се окаже, че в рамките на трудовия си стаж българите са взели повече пари от бюджета – за болнични и лечение – отколкото са внесли като здравни осигуровки. Относително по-здравите ще бъдат принудени напълно несправедливо да плащат не само пенсиите на пенсионерите, ако се запази сегашният солидарен модел на пенсионно осигуряване, но и лечението и безплатните им лекарства. Тези хора ще плащат също и за болничните и лечението на временно или трайно нетрудоспособните. И ако сега един работещ издържа трима пенсионери, то може да се окаже, че след време един работещ ще издържа дузина пенсионери и почти толкова болни или с намалена трудоспособност български граждани. Естествено, такава държава няма да издържи подобно съотношение и или ще внася свежа, млада и здрава работна ръка отвън, или ще фалира.</p>
<p><strong>Здравната реформа и училището</strong></p>
<p>Кой следи здравния статус на учениците в българското училище и как се интегрират децата със специфични заболявания, изискващи специални грижи, в нормална училищна среда?</p>
<p>След като премахнаха лекарските и стоматологичните кабинети в училищата, се образува огромен здравен вакуум и грижата за здравето на учениците стана отговорност изцяло на родителите. Но родителите не са специалисти по здравни грижи и много от хроничните заболявания, които причиняват временна или постоянна нетрудоспособност в бъдеще, не се откриват в ученическа възраст, а след като вече е станало твърде късно.</p>
<p>Ранното идентифициране и диагностика на гръбначните изкривявания, затлъстяването вследствие на нездравословното хранене, различни психологически проблеми, предизвикани от силно стресовата училищна среда (истинско недоумение буди масовото съкращаване на щатове за педагогически съветници и психолози, оправдавано с делегираните бюджети и липсата на пари), алергии, предизвикани от ниската хигиена, е задължение на принципалите на училищата – общините или държавата – и родителите с право губят търпение, когато им се търси отговорност за неща, които не са от техните компетенции и за които те разчитат на училищата.</p>
<p>Връзката между общинските (респективно държавните) болници и училищата трябва да бъде възстановена и редовните профилактични прегледи възобновени. Тук дори не искам да споменавам, че за деца със специфични здравословни проблеми и специфични изисквания, които нямат умствени затруднения, няма кой да полага грижи.</p>
<p>Учителите не желаят и не са мотивирани да обръщат специално внимание, а назначаването на отделен щатен възпитател за тази дейност е невъзможно. Така тези деца или са оставяни да се оправят сами, или за тях се грижи родител или роднина, което затруднява адаптацията им в училищната среда. А да ги вкарат в специализирани училища от ранна детска възраст е жестоко и е показател за нецивилизовано и нехуманно отношение.</p>
<p>Обществото ни е далеч от идеята за толерантно отношение към тях. Това ранно вкарване в рамки и слагане на етикет „инвалид” оставя дълбоки травми и тези деца излизат от училище неуверени и самотни.</p>
<p>Здравето трябва да се следи и съхранява още от училищата. Голяма част от учениците имат изградени силно нездравословни навици и постъпват в трудовия си живот с влошен здравен статус. Превенцията на здравето в училищата е неотложна задача, която трябва да върви паралелно с реформите в науката, висшето и средното образование. Само с ябълки, доставяни чрез неясни и миришещи на корупция конкурси, здраве не се гради, пък и не всеки подрастващ обича ябълки. Недопустимо е правителството да решава, че с ябълката приключва и ангажиментът му.</p>
<p><strong>Здравната реформа и правителството</strong></p>
<p>В настоящия момент премиерът Борисов се опитва да вкара спора с медиците в една ниша с болезнени рефлекси, натрупвани в последните двадесет години. Несъразмерно високите заплати на някои лекари в някакви болници на фона на некачественото здравеопазване и лошото отношение на лекарите към пациентите. Тези атаки обаче са несъстоятелни и трябва да си зададем въпроса колко души в България са способни да присадят черен дроб или сърце на сравнително ниска спрямо европейските равнища цена? Лекарите, които са способни да направят подобно нещо, не само са си заслужили високите заплати, но и държавата им дължи почит и уважение. И докато премиерът се учи да управлява в движение, то един лекар не само трябва да учи, но и да практикува с години, за да му се позволи да извършва сложни операции. Премиерът управлява по телефона, обикновено в почивките на двете полувремена на махленското мачле. Той, разбира се, носи отговорност като министър-председател, но има възможност да раздава задачи на цяла армия администратори, работеща за разсейване на тази отговорност.</p>
<p>Хирургът, извършващ сложни и животоспасяващи операции, продължаващи понякога над десет часа, е длъжен да бъде най-компетентният и след това отговаря с репутацията си за резултата от операцията. И докато след един или два мандата премиерът ще си отиде и няма да носи отговорност освен пред историята или в случай че е направил големи поразии – пред съда, то „скъпоплатеният” хирург при една грешка не само рискува живота на пациента, но и своята свобода. Защо премиерът Борисов не споменава за хилядите честни специалисти, някои със статут на национални консултанти по различни заболявания, които от години получават унизително ниски за квалификациите и познанията си заплати и не се оплакват. Не дължим ли и на тези хора уважение и най-вече адекватна заплата? Докато българските правителства имат подобно отношение към лекарите, заявките на последните за работа в чужбина ще растат, а докладите за състоянието на здравната ни система ще са все с негативен нюанс.</p>
<p>Здравната реформа не се ограничава само до намаляване на „високите заплати” и плащането на здравни осигуровки от 48 хил. завършили средното си образование. Този популистки подход е унизителен не само за лекарското съсловие и потърпевшите ученици, но и за всички граждани. Вместо настоящото правителство да съсредоточи вниманието си върху собствената си отговорност за здравето на населението, то се опитва да изнудва, извива ръце, рекетира и обвинява тези, които са водеща част от държавната система за здравни грижи.</p>
<p>Възползването от негативното отношение на българите към здравната система, за състоянието на която вина имат всички български правителства на прехода, включително и настоящото, не е трайно решение на проблема с влошения здравен статус. Това подло и популистко използване и управляване на нагласите е скандално и трябва да бъде прекратено. С началото на активния политически сезон Бойко Борисов и неговото правителство спешно трябва да се заемат със своите задачи, а не да се опитват да отнемат насила, оправдавайки се с кризата, или да бягат от отговорност. И заплахата с връщането на Станишев и Доган да не се ползва като универсална заплаха, защото алтернативи винаги могат да се появят.</p>
