Защо и диктаторите, и демокрациите се провалят?

<p>Как диктаторите успяват да оцелеят? Лъжат ни. Муамар Кадафи бе един от най-големите лъжци в историята. Той твърдеше, че неговият народ го обича. Той също така контролираше информацията, която достига до хората, за да предотврати възможността да се появят други алтернативни варианти. След това обаче мобилните телефони дадоха възможност на хората да общуват помежду си. Истината се разпространи из страната, за да заглуши всички лъжи, които полковникът разпространяваше по радиото и телевизията. По подобен начин диктаторските режими в Египет и Тунис загубиха контрол над разпространението на информация. Накратко, технологиите подкопаха възможностите на диктаторите да лъжат народите си.</p> <p>Тогава защо демокрациите се провалиха в същото време? Отговорът е прост:</p> <p>демократичните режими също разпространяват лъжи</p> <p>Например днес знаем, че еврозоната бе създадена на базата на една голяма лъжа. Всички европейски политици увериха народите си, че противоречието между валутния съюз и бюджетната независимост ще бъде разрешено чрез спазването на бюджетна дисциплина. Всяка страна членка на еврозоната, която наруши изискването за бюджетен дефицит, който да не надхвърля 3%, ще бъде наказана.</p> <p>Всичко това се оказа голяма лъжа. Когато Франция и Германия нарушиха това правило през 2003 г., нищо не се случи. Това позволи и на други държави да нарушат изискването за 3% бюджетен дефицит (Португалия, Ирландия, Гърция и Испания). Дори по-лошо, Гърция започна да лъже европейските си партньори още от самото начало. Но за да бъдем честни към Гърция - европейските й партньори знаеха, че Атина лъже.</p> <p>Жителите на Европа приемаха голямата лъжа,</p> <p>докато не им се наложи да плащат за нея. Голямата финансова криза, обхванала Западна Европа през 2008-2009 г., обаче промени всичко. Банкерите трябваше да бъдат спасени. Данъкоплатците трябваше да платят цената. Лекомислено, ирландското правителство пое дълговете, натрупани от ирландските банки, прехвърляйки това бреме на гражданите на страната. Днес германските данъкоплатци не искат да плащат цената за спасяването на икономически експеримент, основаващ се на голяма лъжа.</p> <p>Европа обаче не е сама. Американците също са толкова ядосани на правителството си. Нито един американски лидер не посмя да каже истината на народа. Всичките им изказвания се основават на митичното предположение, че "възстановяването" е близо. Те казват, че това е обичайна рецесия. Това обаче не е обичайна рецесия. Няма безболезнено решение. Ще бъде необходима "жертва" и американският народ знае това.</p> <p>Но нито един американски политик не се осмелява да произнесе думата "жертва". Болезнената истина не може да бъде изречена. Освен това има и една доста по-фундаментална причина, поради която те не могат да кажат истината. На теория в Америка "правителство, избрано по волята на народа и за народа, няма да изчезне от лицето на Земята". На практика обаче това е голяма лъжа. Да вземем за пример изработването на бюджета на САЩ. На теория правителството събира данъци, за да предостави на народа обществени блага. На практика обаче бюджетът на САЩ е контролиран от групи с различни интереси. Точно затова се провали и американският план за стимулиране на икономиката. Малка част от него бе посветена на създаването на нови работни места. Голяма част от него пък се основаваше на различни специални интереси. Както казва икономистът от Харвард Джефри Майрън: "Планът за стимулиране на икономиката бе направен толкова зле, че парите щяха да отидат при затворници, мъртъвци, за изграждането на мостове, които водят доникъде, и за безполезни правителствени сгради".</p> <p>Накратко, политическата система в САЩ е опасно объркана</p> <p>Американският народ инстинктивно усеща, че нещата са ужасно сбъркани. Те знаят, че финансовият елит е тясно свързан с политическия елит. Те ще се погрижат за интересите на банките, но не и за интересите на хората. И докато всичко това се случва, политиката продължава да е на автопилот.</p> <p>Малко американски политици изглежда са наясно, че целият свят бе шокиран от "сделката", която бе сключена за въвеждането в ред на американските финанси, но без да се повиши нито един данък. Когато кредитната агенция S&amp;P обяви присъдата си, че това няма да проработи, вестоносецът, както обикновено, бе разпнат на кръст.</p> <p>Голяма част от хората обаче знаят какво се случва. Следователно, има прост начин, по който политиците могат да си върнат доверието: да кажат истината, дори и това да боли. Но те няма да го направят, докато не разберат, че лъжите вече не действат: а диктаторите като полк. Кадафи никога няма да се променят.</p> <p><em>Преводът е публикуван във вестник <a href="http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=10058&amp;sectionid=5&amp;id=0001102">"Сега"</a>. Заглавието е на българските колеги</em></p>