Защо договорът за свободна търговия между ЕС и САЩ е най-строго пазената тайна

<p>Експертът по въпросите на търговията Лори Уолък от организацията за защита правата на потребителите Public Citizen се отправя към трибуната в аудитория 405 на университета &bdquo;Джордж Вашингтон&quot;, недалеч от Белия дом.</p> <p>Уолък разполага само с 10 минути, както и всички останали докладчици.</p> <p>Публиката с часове наред слуша представители на всевъзможни лобистки групи, защото запознаването с различните гледни точки е задължителна част от процедурата. Но когато Лори Уолък започва да говори, всички притихват.</p> <p>Дамата с харвардска диплома на юрист е сред ключовите фигури по въпросите на търговията.</p> <p>През 1999 г. именно тя съумя да провали преговорите на Световната търговска организация (СТО) в Сиатъл, давайки тласък на масовите протести, а и до ден-днешен събитията в Сиатъл са смятани за първата искра на антиглобалисткото движение.</p> <p>Затова опонентите слушат Уолък още по-внимателно.</p> <p>&quot;Подписването на споразумението в този му вид ще доведе до изместване на властта от избраните правителства и институциите на гражданското общество към частните компании&quot;, казва Уолък.</p> <p>Тя оценява предлагания проект за споразумение като изключителна заплаха.</p> <p>Официалното му име е &bdquo;Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство&quot; (ТТИП).</p> <p>Този документ предвижда не просто отмяна на митническите бариери, но и уеднаквяване на техническите регламенти, стандарта и реда за експлоатация на активите.</p> <p>Движението на стоки и услуги в трансатлантическото пространство не трябва да бъде затруднявано от бюрократични и други бариери. Предметът на преговорите са напълно практични въпроси като например унификация на зарядните устройства на електромобилите.</p> <p>Но има и други моменти: ще могат ли американците да продават генномодифицираната си царевица в ЕС без съответната маркировка?</p> <p>И няма ли да им се наложи да признаят френското сирене &bdquo;Рокфор&quot; като безопасно и да разрешат продажбата му в своите супермаркети?</p> <p>Партньорите в преговорите страстно разказват за перспективите за ръста на благосъстоянието в света след подписването на споразумението, което ще засегне 800 млн. души.</p> <p>Американският президент Барак Обама говори за стотици хиляди работни места от двете страни на Атлантика. Икономиката на ЕС ще нарасне със 120 млрд. евро, изчисли Еврокомисията.</p> <p><strong>Но хорът на всеобщото ликуване се смесва с&nbsp;все повече критични гласове</strong></p> <p>Още отсега, след третия кръг преговори, се формира учудващо широк съюз от противници на глобализацията, неправителствени организации, защитници на околната среда и правата на потребителите, правозащитници, представители на профсъюзите, които протестират срещу ТТИП.</p> <p><strong>Критиците са смутени от много неща</strong></p> <p>&quot;Унификацията на стандартите може да обезсмисли постиженията в здравеопазването, продоволствената сигурност, защитата на околната среда и правата на наемните работници. Споразумението ще позволи на концерните да печелят по-лесно за сметка на мнозинството&quot;, предупреждават критиците.</p> <p>Това се отнася по-специално до водоснабдяването, здравеопазването и образованието.</p> <p>ТТИП ще отстрани препятствията пред внедряването на спорни технологии, примерно фракинга, и ще позволи на американците да предлагат в Европа храни, които европейците не желаят да консумират например месо, наблъскано с хормони на растежа.</p> <p>Разширяването на авторските права ще усложни достъпа до културата, образованието и науката.</p> <p>Според мнозина всичко това става, защото преговарящите са ориентирани изключително към желанията на бизнеса.</p> <p>&quot;ТТИП цели да гарантира и разшири привилегиите на концерните и инвеститорите&quot;, възмущава се Уолък.</p> <p>Може да изглежда, че подобни разговори са плод на теория на конспирацията, но опасенията не са лишени от основания.</p> <p>Това бе доказано от неправителствената организация Corporate Europe Observatory. Възползвайки се от Закона за свободен достъп до информация, тя организацията поиска от Еврокомисията имената на хората, с които са провеждани консултации преди преговорите.</p> <p>Изясни се, че 93 % от събеседниците са били представители на промишлеността.Пожеланията си за съдържанието на споразумението са могли да изкажат едва ли не всички...</p> <p>Но на защитниците на околната среда и правата на потребителите не е била дадена думата.</p> <p><strong>Бизнесът е заинтересован от нови пазари и в това няма нищо чудно.</strong></p> <p>Така например немските химически и фармацевтични предприятия разчитат, че споразумението ще опрости процедурите за налагането на продукцията им на американския пазар с неговите строги правила.</p> <p>Селското стопанство, субсидирано от държавата, ще може да пласира отвъд океана излишъците от млечна продукция и свинско месо. Затова доскоро германското правителство бе смятано за движещата сила на подготовката за ТТИП.</p> <p>Но един немаловажен пункт в споразумението предизвиква сериозни упреци дори сред убедените привърженици на свободната търговия - това е процедурата по уреждането на споровете между инвеститорите и държавите.</p> <p>Зад привидната безобидност е опасността, че дадената процедура трябва да се прилага заедно с действащото корпоративно право. А това позволява да се заобикаля постоянно националното законодателство.</p> <p>Проектоспоразумението съдържа следното положение: ако някой от инвеститорите сметне, че е дискриминиран от страна на правителството, или се е сблъскал с непряка експроприация на активите, той може да се обърне към частен търговски трибунал от трима съдии.</p> <p>Първият е назначен от самата държава, вторият - от компанията инвеститор, а третият е посочен съвместно от страните или пък е избран от списъка на допустимите кандидати.</p> <p>Този трибунал ще трябва да взема по-специално решения за огромни обезщетения, които инвеститорът може да поиска, ако сметне, че някакъв нов закон ще повлияе зле на печалбите му.</p> <p>За да се обърнеш към този съд, се изискват сериозни причини. Но решенията му няма да могат да се обжалват,</p> <p><strong>това означава, че националните съдебни системи ще се окажат безсилни</strong></p> <p>Възможните последици може да се окажат катастрофални: страхът от големите обезщетения ще ограничи значително законотворческата свобода на правителствата.</p> <p>Аржентина се сблъска с този проблем още през 2003 г. - тогава валутната й реформа бе ощетила интересите на една американска компания. Възползвайки се от съществуването на двустранно споразумение за защита на инвестициите, компанията се обърна към частния търговски трибунал и Аржентина бе задължена да плати компенсация от 133 млн. щ.д. В подобна юридическа практика няма нищо ново.</p> <p>Страните от ЕС включиха подобни положения за защита на инвестициите в общо 1400 междудържавни договора, част от които са подписани още в края на 80-те години. Германия например е страна по 136 подобни споразумения.<br /> Първоначално тези договори служеха като защита за инвестициите в държави, които нямат надеждни правни системи.</p> <p>Днес обаче сходни положения се промъкнаха в почти всички двустранни договори дори ако те са подписани от развити индустриални държави. Като последица - нараства броят на делата между промишлени държави.</p> <p>Когато канадската провинция Квебек реши да забрани спорен метод за добив на петрол като фракинга, американска компания поиска от канадското правителство 250 млн. щ.д. обезщетение за направените инвестиции и пропуснати печалби.</p> <p>Тютюневият концерн &bdquo;Филип Морис&quot; се опитва да получи от Австралия компенсация от няколко милиарда заради решението на правителството цигарите да се продават в еднообразни кутии с плашещи картинки.</p> <p>При това корпоративните юристи се позовават не на договор между Австралия и САЩ, а на търговско споразумение с Хонконг, където се намира един от филиалите на &quot;Филип Морис&quot;.</p> <p>Най-накрая - на Германия бе предявен иск заради отказа й от ядрена енергетика: позовавайки се на енергийната харта със съдържащите се в нея положения за защита на инвестициите, концернът Vattenfall се надява да получи обезщетение от 3.7 млрд. евро. Изглежда, след този иск в Берлин започнаха да се отнасят сериозно към подобни договорености.</p> <p>Ако положението за защита на инвестициите бъде включено в документа в първоначалната му редакция, всички адвокатски кантори в САЩ ще трябва подробно да изучат всеки нов закон в ЕС.</p> <p>Официално Германия досега не се е възползвала от своето право на вето, тъй като това би поставило под заплаха започването на преговорите. Германските чиновници дори се въздържат от публични критики по дадения въпрос.</p> <p>Но в текста на протокола за мандата на преговорите<br /> писмено е фиксирана негативната позиция на Германия&nbsp;по въпроса за защита на инвестициите. Ето защо може да се очаква, че правителството в Берлин ще положи всички усилия, за да изключи дадения пункт от споразумението. Така критиците на договореността получиха неочакван и влиятелен съюзник.</p> <p>Стремително увеличаващата се съпротива срещу този проект не остана незабелязана в Брюксел, което предизвика сериозно безпокойство сред върхушката на ЕС.</p> <p>За това колко бързо понякога се променят настроенията в обществото, свидетелства печалната съдба на търговско споразумение за борба с фалшифицирането ACTA (Anti-Counterfeiting Trade Agreement).</p> <p>През лятото на 2012 г. беше публикуван работен документ на преговарящите, от който ставаше ясно, че интернет провайдърите ще могат да запазват и преглеждат всеки файл на потребителите, за да установят дали са нарушени дадени авторски права. Подобен начин на действие предизвика всеобщо възмущение и масови протести, след което огромна част от евродепутатите гласуваха против АСТА и го погребаха.</p> <p><strong>Подобно въстание на гражданите може да се повтори</strong>.</p> <p>Само за няколко седмици над 316 000 души подписаха съответна петиция на германския &bdquo;мобилизиращ&quot; сайт Сampact.de. За сравнение - два пъти по-малко хора се подписаха да се предостави убежище на Едуард Сноудън, разобличителя на американската Агенция за национална сигурност.</p> <p>Историята с АСТА показа, че Еврокомисията е готова да жертва интересите на гражданите в полза на индустрията.</p> <p>И второ, открит остава въпросът какво точно европейците ще предложат на американците, за да отстъпят те от своите доста по-строги финансови регулации?</p> <p>Освен това цялата информация по ТТИП се смята за държавна тайна (както беше и при АСТА). А все пак става дума за бъдещето и интересите на повече от половин милиард граждани на Евросъюза.</p> <p><strong>Но страните - членки на ЕС решиха, че на хората не трябва да им се обясняват подробности.</strong></p> <p>Всички хартиени документи, електронната кореспонденция и протоколите са с гриф &bdquo;Секретно&quot;.</p> <p>С тях могат да се запознаят само ръководителите на фракциите в комисията по търговията на Европарламента, на които обаче им е строго забранено да разгласяват получената информация.</p> <p>Обществеността дори не знае какъв е мандатът, който имат преговарящите.<br /> Освен това САЩ отказаха да предоставят документите с позициите на американската страна дори на членовете на Европейския съвет и Европарламента, макар че в самата Америка те бяха предоставени без колебание на шестима лобисти на промишлеността.</p> <p>Именно за да парира упреците за недостатъчна прозрачност, Еврокомисията организира напоследък невиждано количество брифинги и срещи с неправителствени организации, евродепутати и представители на страните членки.</p> <p>Беше създадена и консултативна група, в която влязоха по седем представители на неправителствени организации и на бизнеса. Съответните екипи провеждат срещи и изслушват кратки доклади на неправителствените организации и предприемачите.</p> <p>Евродепутатът от групата на &quot;Зелените&quot; Мартин Хойслинг определи тези действия като &quot;показен процес на консултации&quot;.</p> <p>&quot;За какво всъщност става дума на тези преговори, остава неясно&quot;, убеден е Хойслинг.</p> <p>Той отхвърля довода, че съдържанието на преговорите трябва да се запазва в тайна по стратегически съображения.</p> <p>&quot;Дори Световната търговска организация публикува документите по своите преговори&quot;, припомни той.</p> <p><strong>Всичко това обаче не е толкова просто</strong></p> <p>Всеки, който е участвал в подготовката на подобни &quot;хитри&quot; договори, разбира, че при тях са важни всяко изречение и всяка запетая.</p> <p>&quot;Докато нямаме пред очите си точния текст, е невъзможно да съдим за какво всъщност става дума&quot;, убедена е и Пия Еберхард от Corporate Europe Observatory.</p> <p>Последиците за гражданите от Северноамериканското споразумение за свободна търговия между САЩ, Канада и Мексико, което беше подписано преди 20 години, се оказаха нееднозначни например.</p> <p>В САЩ бяха съкратени милиони работни места в промишлеността, а хиляди мексикански производители на царевица останаха без средства, тъй като тяхната продукция не успя да се конкурира с експорта от САЩ, където държавата щедро субсидира аграрния сектор.</p> <p>Стокообменът се увеличи в пъти, но от това спечелиха предимно големите концерни.</p> <p>За икономиката на Европа прогнозираните 120 млрд. евро съответстват на допълнителен растеж на &bdquo;цял&quot; половин процент - и то при най-оптимистичния сценарий. Еврокомисарят Де Гухт уверява, че споразумението за свободната търговия ще донесе на всяко семейство в страните от ЕС допълнително 545 евро годишно.</p> <p>Няма обаче да е лесно да се внуши на европейските избиратели, че заради тях си струва да се откажат от правото да провеждат независима политика.<br /> &nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>