Мисля, че е тази част от лекция на американският професор по компютърни науки- Алекс Халдерман, би Ви помогнала да кажете НЕ на 25 октомври.
Проф. Алекс Халдерман прави проучване заедно с трима свои студенти Дрю Спрингъл, Травис Финкенауер и Закир Дурумерич и сътридниците Джейсъм Киткат, Хари Хърсти и Маги Макълпайн.
„Електронното гласуване звучи страхотно да използваме компютри за сигурното преброяване на гласовете, да можем да гласуваме в интернет с всички удобства на технологията. Това би могло да намали разходите и да увеличи избирателната активност. Но същевременно електронното гласуване поставя пред трудно предизвикателство областта на компютърната сигурност. Аз го виждам като мотивиращ проблем пред различни сфери – криптографията, създаването на системи, удобство на ползване. То е изключително голям проблем за сигурността заради необичайните си изисквания. В сигурната електронна система ни трябват най-вече две неща. Първото е интегритет, под което имам предвид резултатът от изборите да съвпада с намерението на избирателя. Или по точно казано, да спечели този, който трябва. Тоест всеки трябва да гласува според намерението си, след което резултатите трябва да бъдат преброени. Но второто изискване, което е и причина това да бъде по-сложен проблем от обичайните- като онлайн банкиране и търговия на стоки,е, че вотът трябва да таен. Тайната бюлетина е едно от важните достижения в изборната технология. Тя ни предпазва от това да гласуваме по определен начин и да продаваме гласа си. Чрез нея никой не може да разбере за кого сте гласували, дори да се опитате да докажете какъв е бил вотът Ви. Целта е именно да се избегне продажбата на гласове. Причината електронното гласуване да е сериозен проблем, е, че тези две изисквания- интегритет и тайна на вота, са в напрежение едно спрямо друго. Много защити, които обикновено поставяме, за да увеличим интегритета- разписки и извлечения при онлайн банкиране и търговия, или отчетност, при която просто се проверяват всички парични потоци и свързаните с тях документи… Тези неща са много трудни или невъзможни за приложение, ако искаме да имаме тайна на вота, но и да запазим интегритета. Така че ни трябват различни механизми при една система за гласуване, която да спазва изискванията. Но това не спира хората да създават електронни системи. Много страни днес прилагат електронното гласуване, или изпробват гласуване в интернет. През последните няколко години имах късмета да участвам в някои от първите изследвания на такива системи. Например през 2007г. бях в екип от Принстън, който пръв анализира сигурността на такава машина в САЩ. Тогава „ Диболд Акювоут- ТС“ бе най-използваната в Щатите. Производителят бе доста потаен относно технологията. Разбира се, уверяваше хората, че е напълно сигурна, но не желаеше да разкрие как точно работи. Рядко това е добър знак. Едва след няколко години на дебати без налични факти, вътрешен човек предостави такава машина на екипа ни в Принстън. Работихме цяло лято по проучването на машината. Машината е в общи линии компютър, поставен в хубава кутия с тъчскрийн и преносима карта за памет, която зарежда интерфейса и отчита гласовете. Но научихме интересни неща относно сигурността й. Оказа се с обикновена операционна система и приложение, което чете и сумира гласовете. Заигравайки се с картата памет, спокойно може да се замени софтуера, без каквито и да е криптографски проверки. Ние създадохме приложение- нарекохме го “Stuffer”, което заредихме в машината. Чрез тъчскрийна то улавяше за кого и колко е гласувано, след което без проблем променяше записаните резултати, той като машината просто съхранява гласовете в електронна памет.“
Направете своя избор на 25 октомври!
Инициативен комитет, представляван от Павла Цветкова
Продаването и купуването на гласове е престъпление.