Заради нашия народ

<p>Падналите за България обаче са неизмеримо повече, естествено, а някои от тях са и твърде неизвестни, за тях също знаем съвсем не много. Никога не бива да отдаваме на забвение защитниците на България, както и самия Христо Ботев впрочем. Особено по-отдалечените по време е твърде лесно да пренебрегнем &ndash; дали защото са упоменати само в някой натрошен и частично запазен каменен надпис например, или защото подробностите за героичната им смърт най-често липсват.</p> <p>Няма как който и да е и по каквато и да е причина да ни убеди, че само защото знаем обективно по-малко за отдалечените във времето сред падналите за родината ни, е редно да ги пренебрегваме на 2 юни. Даже трябва повече да се говори за тях, за да им бъде отдадено, на тях също, дължимото.</p> <p><br /> <img alt="" src="http://glasove.com/img/news/37397_gYTGiiUrLKcNWgXmg0bxy7eb3GsHJQ.jpg" style="height:313px; width:545px" /><br /> <em><strong>Възпоменателният надпис на копана Корсис Чакарар гласи: &bdquo;Кханасюбиги* Омуртаг [каза]: Корсис копанът беше мой сътрапезник и като отиде във войската, удави се в река Днепър. Той беше от рода Чакарар&rdquo; (превод на В. Бешевлиев).</strong></em></p> <p><br /> Най-ранните прояви на героизъм сред защитниците на България са свързани пряко, разбира се, с военните умения на славяните, прабългарите и остатъците от местното балканско, предимно тракийско население. Никак не е трудно тия традиции да бъдат открити в писмените извори, не е странно, че ранносредновековните автори обсъждат военните умения и склонността към саможертва. Йорданес (VI в.) ни е осведомил например, че венетите, предците на днешните източни славяни, &bdquo;били силни със своята многочисленост&rdquo;, понеже още били &bdquo;слаби във военно отношение&rdquo;. Точно отсъствието на тактически и стратегически военни умения в този ранен период и необходимостта да се разчита на многобройността прави сигурно наличието на масов героизъм у ранните славяни.</p> <p>Прокопий Кесарийски (ок. 500 &ndash; ок. 562) по същото време е подчертал в своята &bdquo;История на войните&rdquo;, че славянинът Хилвудий бил &bdquo;извънредно смел&rdquo;, но дори докато бил на византийска служба във времето от 530 г. до 532 г., &bdquo;толкова пренебрегвал парите, че смятал като най-голямо богатство в живота си да не притежава нищо&rdquo;. Темата за отказа на славяните от притежаване на вещи е съвсем различна от днешната, но все пак е показателно, че склонността към героизъм в боя не е свързана, поне у ранните славяни, а и преобладаващо у средновековния българин изобщо, с никакъв стремеж към облагодетелстване. Несъмнено е, че дори до края на средновековна България (вж. Свързани текстове) това е характерна особеност за българския воин &ndash; достатъчно е да се припомни пак за защитниците на България при османското нашествие, изброени в късните добавки към Синодика на цар Борил.</p> <p><br /> <img alt="" src="http://glasove.com/img/news/37397_BDco9L5igmeSjdkaWzHJPjlBIOFI8T.jpg" style="height:316px; width:545px" /><br /> <em><strong>Възпоменателният надпис на кандидата Турдачис: &bdquo;Кханасюбиги Омуртаг [каза]: Турдачис кандидатът беше мой сътрапезник и умря вътре&rdquo; (превод на В. Бешевлиев).</strong></em></p> <p><br /> Старите автори хвалят също и смелостта на прабългарите често, тях Магнус Феликс Енодий (473&ndash;521) в своето &bdquo;Похвално слово за крал Теодорих&rdquo; нарича &bdquo;непобедимо племе&rdquo;. Във времето след основаването на България през 681 г. нуждата от героизъм не само не намалява, но напротив, силно нараства. Във времето на имперска България (805&ndash;1018 г.) високото положение на държавата ни задължава към героизъм нейните бранители.</p> <p>Великият господар Омуртаг (814&ndash;832) впрочем пръв разбира, изглежда, че отдаването на признателност към героичните защитници на България е от особена важност и има силно възпитателно значение. Внимателният разбор на възпоменателните надписи, които владетелят издига на отличилите се негови съратници, показва, че те не са издигнати като надгробни, а именно като възпоменателни, за да се помнят имената на героите, които загиват за България.</p> <p>В основата на героизма на старобългарските воини стои, разбира се, патриотизмът, любовта към България и към родната земя, към формиращия се вече един български народ. Средновековният българин прави ясно разделение между &bdquo;своята&rdquo; и &bdquo;чуждата земя&rdquo;, както е видно е Похвалното слово за Кирил и Методий, написано навярно от Климент Охридски.</p> <p>Обяснението, че именно патриотизмът, а не нещо друго стои в основата на героизма на защитниците на България може да се намери в Пространното житие на Константин-Кирил, където откриваме, че своето дело светите братя Кирил и Методий извършили &bdquo;заради нашия народ&rdquo; (&bdquo;языка ради нашего&rdquo;). Защото героизмът никак даже не е само на бойното поле с меч в ръка, бранителя на българската духовност също толкова трябва да почитаме. Изглежда, че съвсем не случайно 24 май и 2 юни са така наблизо, те трябва да ни напомнят за единството ни като народ и държава всяка година.<br /> _____________<br /> * Другаде вече бе обсъждано предложението на автора за титлите на старобългарските владетели. При желание по-любопитните читатели могат да намерят подробности из мрежата.</p> <p>Свързани текстове:<br /> <strong><a href="http://glasove.com/komentari/35284-prinos-kym-teoriqta-za-hraneneto-na-chujdata-vojska">http://glasove.com/komentari/35284-prinos-kym-teoriqta-za-hraneneto-na-chujdata-vojska</a></strong></p>