Залогът в Сирия е повече от Асад

От този момент недоверието към Запада утежни украинската криза, в хода на която Москва бе подложена на санкционен натиск. Тя повече не гледа на НАТО като на партньорска структура и не разглежда държавите участнички в него – на първо място САЩ – като партньори.

Опитват се да ограничат военното й присъствие и в Черноморския басейн, и в Средиземно море. Превъоръжаването на Военноморския флот на НАТО със съвременни морски крилати ракети де факто игнорира договора за съкращаване на ракетите със средна давност.

Разбирането, че сирийският курс на руската политика ще се промени сериозно, предизвика спешното посещение в Русия на министър-председателя на Израел – еврейската държава е най-заинтересована в сравнение с всички останали съседи на Сирия да координира политиката си по отношение на нея с тази на Русия.

Опасенията на Тел Авив

Целта на израелския премиер при визитата му в Москва – наред с въпросите, свързани със Сирия – бе и да обсъди продажбата на системите за противовъздушна отбрана С300 на Иран. Страните трябваше да определят правилата на „взаимното съществуване“ в региона. При това анализаторите на израелското военно разузнаване настояват, че режимът на Башар ал Асад ще падне, независимо по кой сценарий ще се развият събитията, независимо от обема на военнотехническа помощ от страна на Русия и Иран.

В процеса на руско-израелските консултации бе обсъждано и как да се предотврати възможността руско въоръжение да попадне в ръцете на терористите и поддръжниците на „Ислямска държава“.

Експертите смятат, че за Израел оптималният вариант е не свалянето на Асад, а укрепването на режима му. Заедно с кюрдите неговата армия е единствената военна сила, която се противопоставя на ислямистите.

Колкото до „изтощеността“ на режима в Сирия – войната се води вече четири години и макар армията да е уморена, победата на „Ислямска държава“ би означавала физическото унищожаване на алевити, християни и кюрди – следователно Асад просто няма накъде да отстъпва.

Другата гледна точка

Появиха се поредните съобщения за „руски войски“ в Сирия. Нужно ли е наистина Русия да изпраща там наши бойци?

Колкото до сирийските въоръжения, военната помощ на Русия и Иран ще регулира ситуацията. Авиацията и артилерията играят главна роля във войната, отчитайки човешкото превъзходство на противниците на режима.

Неуспехите на сирийската армия през последната година бяха свързани с критичното положение с военновъздушните сили и загубата на част от авиобазите й.

Именно затова спонсорите на ислямистите искат в Сирия да бъде създадена забранена за полети зона, а техните отряди атакуват базите на ВВС.

Неотдавнашното използване на авиацията в Латакия принуди командването на „Джабхат на Нусра“ да промени посоката на настъпление, пренасочвайки силите към Хама, където ударите на артилерията и авиацията позволиха на правителствените сили да започнат локални контранастъпления.

В случай, че възникне критична ситуация, остава реално и задействането на сухопътните сили на Иран. В околностите на Хама Техеран строи база на ВВС, което му дава възможност да организира въздушен мост за прехвърляне на техника и войски. На такъв сценарий арабските монарси могат да се противопоставят единствено чрез увеличаване на финансирането на воюващите срещу Асад сили. Това не би им помогнало само в Йемен.

Върху какво концентрира вниманието си Западът

Макар САЩ и Великобритания да не поставят под съмнение необходимостта действащият президент на Сирия Башар ал Асад да подаде оставка или да бъде свален, в последно време те признават, че този въпрос трябва да се обсъжда при участието на всички заинтересовани страни – което и заяви държавният секретар на САЩ Джон Кери след приключване на преговорите между него и британския външен министър Филип Хамънд в Лондон.

Той отбеляза, че Русия и Иран могат да съдействат за това Асад да участва в преговорите за мирно урегулиране на ситуацията в Сирия. Думите на главата на Държавния департамент съвпаднаха с възобновяването на контактите между Русия и САЩ на ниво министри на отбраната и разузнавателни служби, което се случи успоредно с неговата визита в Лондон. Това означава, че се поставя началото на поврат в политиката на Вашингтон по отношение на Сирия – вече във формат с участието на Русия.

Какъв е оптималният формат на участието на Русия в разрешаването на сирийската криза? Предпоставки за повтаряне на афганистанския сценарий днес няма. Москва е концентрирала усилията си върху ясно очертани направления. Те се изразяват преди всичко в изграждането на инфраструктура в крепостта на алевитите Латакия, което означава наличие на тилова база на режима независимо от развитието на ситуацията.

Не е изключено създаване на такава база, която да гарантира безопасността на населението, да е било главното изискване на Дамаск в хода на обсъждането с Москва на постепенното оттегляне на Асад от властта и предаването й на „преходно правителство“. При това активизирането на Русия вече изигра своята роля.

Просаудитските групировки, които настъпваха към Латакия от военното летище в Идлиб, се отказаха от тези свои планове. След кървавите бомбардировки, съдейки по всичко, случилото се очевидно е и в резултат на неформалните договорености между Москва и Ер Рияд.

Във Вашингтон си остават въпросите за посоката на действията на Русия в Сирия. Американските анализатори не разбират крайните цели на цялата тази активност и нейния мащаб. Данните на американските спецслужби за готовността на Москва да предаде режима на Асад, които в основата си са били получени от арабските монархии, се оказаха дезинформация.

Още повече че Москва официално предупреди Международната организация за гражданска авиация (ИКАО) за скорошно започване на военноморски учения в крайбрежните райони на Сирия, и никой не дава и няма да дава гаранции, че част от участниците в тях няма да останат в Тартус или Латакия.

Върху какво съсредоточава вниманието си Западът във връзка със засилената военна активност между Русия и Сирия? Това е прехвърлянето на новите модификации БТР-и, на безпилотни летателни апарати (БЛА – разузнавателни и ударни), на стрелково оръжие, на ръчни противотанкови гранатомети (РПГ) и товароносители „Урал“. В Латакия са настанени морските пехотинци от десантните сили, които охраняваха товара, и най-вече мобилните системи за противовъздушна отбрана.

Спътникова снимка на американското разузнаване показва, че в района на летището в Латакия, смятано за една от крепостите на Башар ал Асад, се извършват инженерни дейности. Там именно се реализират полети на руската военнотранспортна авиация.

По оценки на американците на летището в Латакия се строи военна база: издигнат е пункт за управление на въздушното движение, разширява се пистата, построени са жилищни помещения. Строят се две вертолетни площадки. Наземните работи се простират по цялата дължина на пистата. Скоро летището ще може да приема тежки транспортери.

През Босфора от Севастопол на Сирия са доставени два големи десантни кораба с всичко необходимо за поддръжката им.

Американците твърдят, че руско военно присъствие е забелязано и в други части на Сирия, включително провинцията Латакия, Хомс (там военна база строи Иран) и Дамаск. Във военноморската академия в Латакия са се появили руски консултанти (вероятно, автономно подразделение за планиране). В Тартус е изпратена подкрепа за личния състав на подразделения на морската пехота: 810 и 336-а гвардейски бригади.

Всеки получава своето

Сирия е страна, чието състояние ще определи бъдещето на целия регион, включително на Ливан и Йордания. На 18 август в Бейрут лидерът на шиитската групировка „Хизбула“ Хасан Насрала обяви изграждането на нови центрове на военното командване (в долината Бекаа с център в Хермел и на границата със Сирия).

В Ливан има около милион сирийски бежанци, представляващи резерв за салафитските групировки от рода на „Джабхат на Нусра“ и „Ислямска държава“. Страната е преходна база за ислямистите, заминаващи за Сирия.

„Хизбула“ загуби в Сирия над 1800 бойци, около 3000 бяха ранени. Но в Сирия се решава и съдбата на самата „Хизбула“. Макар и в по-малки мащаби в сравнение с ранния стадий на конфликта, ливанците продължават да воюват в Сирия – основно в района на Забадани и по периметъра на сирийско-ливанската граница.

Превод от руски: Елена Дюлгерова