- Автор: Керстин Гамелин, Раймунд Льов
- 10 Sep 2020
- 66
- 5
В своята книга "Европейските кукловоди“ авторите Керстин Гамелин, кореспондент в Брюксел на авторитетния "Зюддойче Цайтунг", и Раймунд Льов, ръководител на бюрото на австрийската телевизия ORF в Брюксел, разкриват как се вземат решенията в столицата на Европа, след като са се добрали до строго поверителни протоколи. В няколко поредни публикации ще представим откъси, които разкриват важни моменти от политиката на Европа и начина, по който са вземани решенията в Брюксел
<p>През 2011 г. на водещите европейски политици им става ясно, че евентуалното излизане на Гърция от еврозоната по принуда би могло все пак да се преглътне, но не и такова на Италия. И са единодушни, че страната има нужда от премиер, който да e по-благонадежден.</p>
<p>Иначе казано – Силвио Берлускони трябва да си тръгне. И така – тази идея се превръща в цел.<br />
<br />
В един ден в края на октомври 2011 г., посред най-горещите седмици за Италия, когато десетгодишните италиански държавни облигации отчитат печални рекорди, звъни телефонът на вътрешния министър Роберто Марони по време на среща. От другата страна на линията е Европейската комисия в Брюксел, по-точно шефът ѝ – Жозе Мануел Барозу. </p>
<p>Марони напуска мястото си, а малко по-късно се връща на стола си пребледнял.</p>
<p>Барозу в прав текст е призовал министъра и целия кабинет да бламират Берлускони.</p>
<p>"Моля ви, не е лично – нито към вас, нито към останалите членове на кабинета. Но трябва да отстраните Берлускони."</p>
<p>Същевременно Барозу споделя измислената в европейските столици стратегия, която трябва да доведе до оставката на италианския премиер.</p>
<p>Предвижда се истинска буря от декларации – писмени и устни, срещу премиера от всички лагери и от всички политици.</p>
<p>Няколко дни по-късно по време на среща на Г-20 в Кан съдбата на Берлускони е решена окончателно, на пръв поглед - случайно.</p>
<p>В деня на официалното откриване лорд Търнър, тогава все още шеф на британската финансова администрация FSA, казва:</p>
<p>"За нас Италия е много по-голям проблем от Гърция. Трябва да бъде взето бързо решение, преди да се случи най-лошото".</p>
<p>С това изказване изглеждащият съвсем невинно британец дава началните изстрели, а думите му довеждат до нов скок на италианските разходи за финансиране.</p>
<p>Силвио продължава да се чувства под натиск и се решава на една последна маневра в опита си да остане на власт. Премиерът разрешава на Международния валутен фонд да наблюдава Италия и спазването на договорените фискални и икономически мерки. Но че не е сериозен, става ясно почти веднага. Защото директно след прибирането си от Кан Берлускони обяснява в Рим, че Италия не чувства никаква криза.</p>
<p>"Ресторантите са пълни, полетите са разпродадени, а хотелите също за резервирани."</p>
<p>В Италия започват масови протести срещу Берлускони, а на 12 ноември 2011 г. той е принуден да подаде оставка.</p>
<p>Четири дни по-късно Марио Монти оглавява преходно правителство, а на същия ден Европейската централна банка започва да купува масово италиански ценни книжа, вследствие на което лихвите започват да падат.</p>
<p>Така клубът на евространите успява да направи поносимо финансирането на Италия.</p>
