- 10 Sep 2020
- 149
- 13
Напоследък във всички посткомунистически страни се забелязват опити процесът на преосмисляне на комунистическото минало да бъде спрян или поне манипулиран в полза на комунистите. У нас бивши офицери от ДС от асоциациите на разузнавачите и контраpазузнавачите от запаса ходят при българския омбудсман и искат блокиране на закона за досиетата. Същите хора предлагат на президента Първанов да награди с държавна награда Румяна Угърчинска за книгата й „Истината за атентата срещу Йоан-Павел Втори”...
<p>В Чехия има натиск да бъде отстранен от поста директорът на Института за изследване на тоталитарните режими Павел Жачек – един от лидерите на европейското движение за памет и съвест. В края на февруари в Прага участниците в конференцията „Престъпленията на комунизма” излязоха с декларация в подкрепа на Жачек, както и на директора на румънския Институт за разследване на комунистическите престъпления Мариус Опря.</p>
<p><strong>Въпреки това два дни по-късно Мариус Опря беше уволнен по политически причини, а и защото под негово ръководство институтът се занимаваше с разкриване на масовите гробове на комунистическия терор.</strong> Това уволнение има своята предистория, а действията на румънското правителство заслужават коментар, включително и от гледна точка на динамичната политическа ситуация в България.<br /><br />На 18 ноември 2009 г. правителството на Емил Бок, макар и тогава с временен статут, взе решение за сливането на Института за разследване на престъпленията на комунизма (ИРПК) с Националния институт за паметта за румънското изгнаничество (НИПРИ). Аргументът: <strong>по време на криза публичните разходи трябва да се свият. Дали обаче това беше истинската причина?</strong><br /><br />Нека припомня, че НИПРИ беше основан през 2003 г. под патронажа на Негово величество крал Михай І (сега вече това качество му е отнето). А ИРПК беше създаден през 2005 г. по инициатива на тогавашния премиер от Национал-либералната партия Калин Попеску-Таричану и поверен на Мариус Опря. <strong>Съществуването на института и „либералният му произход” обаче скоро влязоха в противоречия с интересите на президента Басеску и неговата Демократично-либерална партия (ДЛП).</strong> Трескаво търсещи легитимация вдясно, демократ-либералите се опитаха да изземат темата за антикомунизма. В тези условия ИРПК се превърна в пречка по пътя им. Като контрапункт Басеску създаде Президентската комисия за анализиране на комунистическия режим, ръководена от живеещия в САЩ историк и политолог Владимир Тисманяну – без съмнение стойностен учен и изследовател на комунизма. Задачата на комисията бе да изработи доклад, който да стане научната обосновка за осъждане на комунизма. Речено – сторено, през декември 2006 г. <br /><br /><strong>Колкото повече обаче пропастта между Басеску и либералите се увеличаваше, толкова повече ИРПК ставаше нежелан като живо доказателство за това, че публичното осъждане на комунизма в нито един момент не мина отвъд предизборната реторика на президента.</strong> Докато в същото време резултатите от дейността на ИРПК бяха осезаеми, защото Опря беше разбрал, че са необходими действия, за да възтържествува справедливостта. Внесе в парламента пакет закони, които донесоха обезщетение и пенсии за политическите затворници. <strong>Предложи и законопроект, предвиждащ намаляване на пенсиите на бившите активисти на комунистическия режим и служителите на Секуритате до минималното ниво за домакинство, който обаче не беше приет.</strong></p>
<p>След това Опря и младите му сътрудници пристъпиха към другата важна задача: <strong>изследователска работа и разкриване на мъчителите и убийците, защото как е възможно осъждане на комунизма, без да бъдат предадени на съд виновните?!</strong> Търсеха ясни и категорични доказателства, разкриваха масови гробове на невинни хора, убити без съд и присъда, вкл. през 80-те години. В сравнително кратък период предоставиха на прокуратурата добре документирани и мотивирани данни за извършени над 400 ужасяващи престъпления заедно с имената на техните извършители и подстрекатели. Престъпления, за каквито само общество с болна съвест може да смята, че имат давност. <strong>Не последваха обаче никакви наказателни преследвания и съответно никой не бе осъден. </strong>Обяснението е просто: <strong>навсякъде в съдебната система са роднини, деца и внуци на бивши партийни функционери и служители на Секуритате, а много от тях са малко или повече виновни за съсипаните съдби и отнети животи.</strong><br /><br />Не бих могла да забравя думите на Мариус Опря миналата година през лятото в Румъния: „Скоро ще дойде времето, когато моят почти петгодишен син, научавайки какво се е случило, ще ме попита: <strong>когато ставаха всички тези ужасии, ти къде беше, какво направи? Именно нашите деца ще осъдят комунизма. Аз не мога да простя – човек прощава тогава, когато някой му поиска прошка, и не мога да се преборя с комунизма.</strong> Знам обаче, че преди съда Господен хората трябва да бъдат съдени за престъпленията си на земята. Няма оправдание за никакво престъпление, независимо от каузата, заради която е извършено, независимо от времето, когато е извършено. <strong>Престъпленията в името на който и да било режим или идеология трябва да бъдат възприемани и наказвани по един и същ начин”. </strong><br /><br />Нека обаче се върнем към настоящите събития. В крайна сметка Басеску успя чрез приближения си премиер не само да слее двата института под общото название Институт за разследване на престъпленията на комунизма и за паметта за румънското изгнаничество (ИРПКПРИ) в края на 2009 г., но на 27 февруари бяха уволнени и директорите им Мариус Опря и Дину Замфиреску. Според поредното правителствено решение новият изпълнителен директор е Йоан Станомир – бивш председател на президентската комисия за промяна на конституцията, а председател на Научния съвет, разбира се, е Владимир Тисманяну. От него всъщност ще зависи по-нататъшната работа на института.</p>
<p>Факт е, че никой не отрича достойнствата на Тисманяну като учен. <strong>Но за разлика от Опря, който гледа комунизма с очите на жертвите, Тисманяну го третира интелектуално, той е помирител и съучаства с властта, която и да е тя.</strong> Неговият антикомунизъм е служебен, умозаключителен, политически коректен – това е антикомунизмът на симпозиумите, на кръглите, квадратни и овални маси... <strong>докато антикомунизмът на Мариус Опря е ненапудрен, непримирим, радикален, осмислящ жестокостта на историята и стремящ се да поправи това, което може да бъде поправено.</strong> Тисманяну осъжда комунизма идеологически (сякаш една идеология може да бъде изправена пред съд), проучва мъртвите в библиотеката. Опря не ce дави в думите, а иска да осъди комунизма индивидуално, започвайки от неговите палачи.</p>
<p>От тази гледна точка <strong>уволнението на Опря не е просто уреждане на политически сметки с човек, достоен за уважение, но неудобен, както управляващите искат да внушат.</strong> То е същото като решението, с което през 2008 г. ограничиха правомощията на румънската комисия за досиетата да разкрива лицата, свързани със Секуритате. <strong>Защото използвайки острия публичен дебат „за” и „против” Тисманяну и Опря, правителството успя тихомълком да промени основни текстове от предишното си решение, с които отне на Института именно функциите, които осмисляха дейността му. </strong><br /><br />Какво имам предвид? Ето например сравнение на текстовете на чл. 2:</p>
<p><strong>Чл. 2 (отменен).</strong> Институтът има за цел: а) научно изследване и идентифициране на престъпленията, злоупотребите и нарушаването на човешките права през целия период на комунистическото управление в Румъния, както и сезиране на правосъдните органи в случаите, когато са разкрити закононарушения; б) събиране, архивиране, проучване и публикуване на документи, отнасящи се до румънското изгнаничество в периода 1940–1989 г., както и разрешаване на някои висящи проблеми, свързани с бивши румънски изгнаници.<br /><br /><strong>Чл. 2 (нов).</strong> Институтът има за цел: а) администриране и анализиране, коректно и научно, на паметта за комунистическото управление в Румъния, както и на последствията от него, в пряко сътрудничество с останалите държавни институции в духа на конституционните ценности на демокрацията, правовата държава и плурализма; б) подкрепа за създаването на образователни и информационни механизми, предназначени да утвърждават на публично, национално и международно равнище паметта за комунистическия период от историята на Румъния, и за изграждането на култура на свободата, демокрацията и правовата държава чрез изразяване на почит към жертвите на комунистическата диктатура в Румъния и анализирането на механизмите на тоталитарната държава; в) развитие и насърчаване на научните изследвания и съвременната наука в областта на историята на комунизма чрез използването на сравнителни и критични методи и в съответствие с международните стандарти; г) събиране, архивиране и публикуване на документи, отнасящи се до румънското изгнаничество в периода 1940–1989 г.<br /><br />От сравнението на двата текста ясно личи проблемът: <strong>в статута на института две кратки и конкретни изречения са заменени с четири дървени и ужасно неясни, които – признавам си – трудно преведох.</strong> <strong>Чрез тази „лингвистична операция” предметът на дейност на Института напълно и окончателно се губи в мъглата.</strong> Декларираните нови негови цели страдат от същото заболяване като прословутия доклад „Тисманяну”. Спомням си, че там се лансираше идеята за „анамнестичната и педагогическа” роля на „паметта като част от общото благо на една нация”. И тук е същото – бомбастични, надути слова, чието съдържание е нерационално. Защото не може да има „жертви”, щом престъпленията са неидентифицирани и неназовани законосъобразно, а <strong>„почитта към жертвите” нито носи справедливо обезщетение, нито помага за откриването и осъждането на извършителите на престъпления.</strong><br /><br />А съгласно Декларацията на ООН относно основните принципи на правосъдието, отнасящи се за жертвите на престъпления и жертвите на злоупотреби с власт, приета през 1985 г., жертвите имат право на достъп до правосъдие, право на справедлив процес, на обезщетяване, възстановяване, компенсация и помощ (от медицинска до социална). В същата декларация се казва, че в случай на правонарушение, довело до виктимизация, което е извършено под юрисдикцията на вече несъществуваща държава или режим, държавата наследник е пряко отговорна за справедливото компенсиране на жертвите.<br /><br /><strong>Е, единствената институция, която наистина работеше в полза на жертвите на комунистическите престъпления, вече няма да има такава възможност.</strong> Правителственото решение отмени тези функции и Институтът вече няма да идентифицира правонарушенията и престъпленията, извършени, инспирирани или заповядани от комунистическото управление, няма да предоставя и доказателства на прокуратурата. В замяна на това получава благородната мисия да направи интелектуалните източници на комунистическата доктрина публично достояние...</p>
<p><strong>При тези обстоятелства не е чудно, че голяма част от членовете на „стария” научен съвет подадоха оставка, вероятно ще ги последват и по-млади техни колеги.</strong> Впрочем вече напуснаха и тримата археолози, работили с Опря по разкопаването на масовите гробове. Защото е ясно, че въпреки публичните си декларации новият шеф Владимир Тисманяну сменя методологическата философия на изследване на комунистическото минало, изключвайки теренната работа.<strong> И този подход неминуемо ще пренебрегне юридическото осъждане на комунизма и ще наложи политически удобното интелектуално осъждане.</strong> Всяка политическа група с идването си на власт създава своя институция за пренаписване на историята. Илиеску и Настасе поставиха комунизма в пакет с управлението на Карол ІІ и на маршал Антонеску, Басеску и компания направиха от същия комунизъм колекция от жертви без виновни.</p>
<p><strong>Ако Айхман беше станал обект на рафиниран академичен анализ за интелектуално осъждане, щеше може би още да си живее в своята хасиенда в Аржентина, поглъщайки жадно страниците на „Произходът на тоталитаризма”...</strong><br /><br />И се сещам за Йедвабне: 60 години след избиването на евреите в това полско село престъплението стана предмет на наказателно разследване. Защото Полският институт за национална памет, чийто председател е независим от държавната власт, смята това за свой дълг – да предаде на правосъдието престъпленията срещу човечеството и военните престъпления и да компенсира жертвите за страданията, преживени в резултат от действията на държавата. <strong>Интелектуалните упражнения, образователната и изследователската дейност са допълващи основната мисия задачи, а не самоцел.</strong></p>
<p><strong>Но това се случва в Полша, където комунистическите престъпници не заемат държавни постове, не са богати, нямат политически връзки и мрежа от протекции на високо равнище. </strong></p>
<p>В Румъния поне известно време имаше Мариус Опря (който впрочем не вярвам, че ще се откаже така лесно от досегашните си занимания), а какво да кажем за нас? На път сме да трансформираме комунизма в абстрактен музеен експонат, защото забравихме разбитите съдби и отнетите животи. Страшно е.</p>
