- 10 Sep 2020
- 72
- 7
През последните десет години заемах различни държавни постове – народен представител, главен преговарящ, министър в две правителства и еврокомисар. Но пиша тези редове като гражданин и юрист.
Наскоро си направих труда да прочета отново и да проследя съдбата на стратегиите за съдебна реформа в последните десет години.
<p>Истината е, че голямата част от тях са изпълнени. Не мога да кажа, че са погрешно написани, защото са съгласувани с нашите евроатлантически партньори, които имат работещи съдебни системи. Тогава защо днес у нас имаме безпрецедентна криза в съдебната система, заплашваща функционирането й?</p>
<p>Моят отговор е – защото я разглеждаме като отделно явление и претенциите ни към нея са по-високи от претенциите ни към всеки един от нас – политици, лекари, учители, журналисти, държавни служители. А съдебната система не е и не може да бъде сама по себе си различна от всички нас.</p>
<p>Щом масово се купуват дипломи, ще има и некомпетентни съдии и прокурори. Щом може да се печелят нагласени обществени поръчки, излишно е да очакваме съдът да ги направи честни.</p>
<p>Щом на пътните полицаи се нарежда да не спират самозабравили се шофьори, понеже са спонсори на МВР, защо очакваме съдът да съди строго убийците по пътищата? Изобщо, щом обществото търпи безобразия, за чието съществуване всички знаем, защо да се учудваме, че тези безобразия са присъщи и на съдебната ни система?</p>
<p>Озаглавих този текст с цитат от произведението „Анали” на римския историк и държавник Корнелий Тацит, защото мисля, че това е първото, което следва да направим, за да можем да решим проблемите на съдебната система: да овладеем и яростта си, когато я нападаме, и личните си интереси си, когато я променяме. Да се вгледаме в нея без гняв и пристрастие, sine ira et studio. Тацит е отправил това изискване към историята, мисля, че ние се нуждаем от него и в политиката и публичния живот.</p>
<p>Конституцията беше променена четири пъти. Управлението на съдебната власт – няколко пъти също. Но напредък като че ли няма. Със сигурност някои неща във функционирането на съдебната власт могат да се подобрят с подобряването на някои закони. Неща, които ще улеснят магистратите във всекидневната им работа и гражданите в достъпа им до правосъдие.</p>
<p>Но само с преправяне на законодателството няма да стане. „Добрите нрави имат по-голямо значение от хорските закони” – пише на друго място Тацит. И още: „Колкото по-силно е падението на страната, толкова повече закони има”.</p>
<p>Днес имаме протести срещу ВСС. Но въпросът не е в това, ще си отиде ли този ВСС – въпросът е какъв ВСС ще дойде след него и КАК.</p>
<p>Висшият съдебен съвет съвсем не е безотчетен орган. За 11 от неговите членове отговаря Народното събрание, защото ги избира. Шестима представляват съдиите, четирима – прокурорите и един – следователите. Министърът на правосъдието е председател без право на глас. Т.е., и трите власти могат да искат отчетност на този орган.</p>
<p>Министър-председателят мълчи оглушително. Народното събрание не иска отчет от тези, които е изпратило там. Прокурорите и следователите очевидно са доволни от работата на представителите си. Единствено представители на съдийската квота сякаш изпълниха мандата си и, напускайки, изразиха мнението на тези, които са ги изпратили там.</p>
<p>Бързам да уточня, тъй като – пак според римските мъдреци – незнанието вреди на правото.</p>
<p>Това, че 11-те са избрани от предишното Народно събрание ни най-малко не освобождава сегашното от отговорността му. Съвършено безотговорно е да се твърди, че, видите ли, предишните ги били избрали и те са виновни за състоянието на ВСС, а ние сме света вода ненапита и нямаме нищо общо. Институциите са длъжни да действат и отговарят съгласно правомощията си без оглед на промените в тях. Иначе защо изобщо да говорим за правов ред?</p>
<p>Кой да дойде във ВСС и как? Законът казва, че за членове на ВСС и изобщо на ръководни позиции в съдебната система се избират „юристи с високи професионални и нравствени качества”. Скандалът с Владимира Янева: не е ли очевидно, че няма никакви доказателства за професионалните й качества. Ако беше доказан професионалист, хората сигурно не биха я заподозряли в такава степен, че е избрана, защото е протеже на вътрешния министър.</p>
<p>Спряганият за главен кадровик на новия специализиран съд пък може да има професионалните качества, но очевидно няма нравствените, щом 7 пъти е ползвал услугите на Красьо Черния.<br />Тези, които изпращат хората във ВСС, очевидно по аналогия трябва да имат същите високи професионални и главно – нравствени качества. Ще оставя настрана и на плещите на колегите качеството на магистратската квота. Ако българските магистрати смятат, че хората там наистина ги представляват – ще замълчим завинаги.</p>
<p>Но половината от състава на ВСС се избира от политици. За част от тях е много вероятно някой ден да бъдат разследвани, обвинявани и съдени от тези, които ВСС назначава, атестира, наказва, повишава, прави началници. Печалната истина е, че политиците не се интересуват от нищо друго в съдебната власт, освен кадруването в нея. Нито едно правителство не се трогна от ужасните условия в Софийския районен съд, където няма място нито за магистратите, нито за гражданите. Никой не обърна внимание, че вече няма съдебни медици. Всички си затварят очите, че кашоните с доказателства няма къде да бъдат прибрани, защото няма място за хранилища, да не говорим за дигитализирането на архивите.</p>
<p>Категоричното ми мнение, що се отнася до политическата квота, е, че единственото спасение от задкулисен политически натиск е прозрачността.</p>
<p>Първа стъпка – да има ясно разписани критерии какво означава „високи професионални и нравствени качества”. Всяко обосновано съмнение в професионализма и морала на кандидата да е достатъчно основание кандидатурата му да бъде отхвърлена. Честни и способни магистрати има, въпросът е защо не тях избираме. На всички, които се притесняват кой, а не как ще ги съди, си позволявам да кажа – по–добре е да е магистрат с наистина високи професионални и нравствени качества, отколкото верен на партията другар или господин.</p>
<p>Защото утре партията ще е друга, а той ще е все така верен.</p>
<p>Втора стъпка – създаване на комисия от всички парламентарни групи в Народното събрание на паритетен принцип, която да взема решенията си единодушно и да е длъжна да публикува мотивите си за избора, съгласно разписаните критерии.</p>
<p>Трета стъпка – в тази комисия да участват поне със съвещателен глас правозащитници, излъчени от целия неправителствен сектор.</p>
<p>Политическата воля, за която днешните управляващи обичат да говорят къде с основание, къде без него, не е волята на ръководителя на една партия и сама по себе си няма нищо общо със справедливостта. Без обществена енергия и воля може да изменим конституцията сто четиридесет и седем пъти и резултатът да е днешния.</p>
<p>Съдебните решения започват с думите „В името на народа”. Крайно време е да се подсетим, че следва да се управлява от името и в името на народа. В България това вече звучи като куха фраза. Защо? Защото имаме твърде много печални основания да смятаме, че повечето хора, получавайки власт, са свикнали да я упражняват най-вече в своя изгода, а не за някакво абстрактно общо благо. Това даже ни изглежда естествено.</p>
<p>Но не е справедливо. Тъкмо затова не е зле тези, които сме имали, имаме или ще имаме отговорността да получим власт, да си припомняме думите на още един римки мъдрец и юрист – Луций Аней Сенека: „Iniqua nunquam imperia retinentur diu”. Несправедливата власт не е дълга.</p>
<p><em>Текстът е публикуван в сайта <a href="http://meglenakuneva.bg/"><span style="text-decoration: underline;">meglenakuneva.bg</span></a></em></p>
