За Свободата и Бастилията в нас

<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/53669_no2e6nYJklFpQRvZXYm62kMAC8g8pf.jpg" style="height:260px; width:347px" /></p> <p><em>Щурмът на Бастилията. 14 юли 1789 г.</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>И днес много публични чествания, военният парад в Париж, народни събори с трапези, танци и фойерверки ще запълнят медийното пространство. Но също така и душите на милиони хора по света, които са горди с дързостта на французите. Макар Свободата да не е техен патент. Както и гърците нямат лиценз върху демокрацията, нали така?&nbsp;&nbsp;</p> <p>Защото в глобалния свят, покрай всичките му несправедливости, диспропорции, неравенства, че и опасни залитания към пропастта - ценностите - говоря за истинските, за гражданските, не тези обсебени от малцина, още по-малко налагани като &bdquo;прокрустово ложе&ldquo; върху по-малки народи &ndash; са на всички.</p> <p>Или поне така ни се ще да бъде. Дори да ни липсва самочувствието,че, ако щете, и волята за борба за това, което &bdquo;ни се яде, ни се пие&ldquo;.</p> <p>В сюблимни мигове от нашата история и битка за по-достойно място под небето &ndash; ние не по-малко сме отстоявали Свободата. Спомнете си нашия Април 1876 г. Сетете се за &bdquo;Смешен плач&ldquo; на Ботев. Погледнете, ако имате още зрънце вяра и упование - Левски, Караджата, Райна Княгиня, които ви гледат от портретите.</p> <p>За да разберем за какво говори светът днес на един език, когато и ние, българите, като други свободни народи, вдигаме бокала, за да поздравим Франция като символ на Свободата.</p> <p>Но имат и обратна страна лъскавите медальони, с който се закичват френските кметове. &nbsp;На трикольорите, с които се препасват през кръста и президенти &ndash; всякакви проминенти, че и платени патриоти даже по големия свят.</p> <p>Парадът на милиони свободни хора, ако не по време на марша и вдигнатите гирлянди, малко, щом приключи шоуто &ndash; обикновено завършва с едно едва доловимо &bdquo;Ех...&ldquo;. То рядко се чува, защото иде от душата.&nbsp;</p> <p>И като отпият още от виното, което сами са си направили или пък е донесъл близък приятел, като усетят, че то вече добива тръпчив вкус, тогава едва всичко си идва на мястото. Защото това е вкусът на Свободата. И тя нагарча, нали?</p> <p>Припомня тя, че е птиче, което каца за малко. Дали върху рамото на избрани щастливци или &bdquo;белязани&ldquo; от Съдбата? И чак като отлети се разбира какво е загубил човек. И пак почва да чака, да се надява&hellip;</p> <p>Е, и ние българите я дочакахме. Но не съвсем, не съвсем, както ще кажат мнозина. Защо ли? Нека сами си отговорим на въпроса.</p> <p>Той няма да е колективен, хоров, както ни се &bdquo;спускаше&ldquo; преди време отгоре. И сега не са се отказали да ни &bdquo;матрицират&ldquo; по универсални критерии. Макар че универсалното минава през индивидуалното, нали така? Иначе си остава чужд калъп, по който и обувки да си направиш &ndash; и конституция да ти натаманят - все стискат.</p> <p>Значи, че <em>свободата е иманентна</em>, както казват философите. Дадена е всекиму, според кой колкото може да я понесе. И като шанс, и според мяра. Но най-вече като отговорност. Преди всичко към себе си, че сетне и към другите.</p> <p>А иди, че живей, но не наготово, а като се потрудиш. И то здравата. Но и си отстоиш правото да не ти издърпат залъка от устата. Това е тя цената на Свободата. Че сетне едва се усеща и вкусът й... &nbsp;</p> <p>Денят на Бастилията във Франция е почивен, празничен ден. Затворени са пощи, банки и повечето бизнеси спират. Ресторантите и кафетата извън туристическите центрове също затварят.</p> <p>Виж, пекарните и някои магазини в Париж, както и по аерогари и жп гари, респективно покрай главните магистрали, работят. Публичният транспорт и графикът му може да е разреден, в зависимост от това къде живее човек или желае да пътува.</p> <p>И центровете на малките села, градове, да не говорим за по-големите и особено Париж, обикновено затварят за своя парад и други публични събития.</p> <p>Всичко замира на този ден. Само Свободата продължава да диша. И да върви с &bdquo;шапка невидимка&ldquo;, ако не непременно с тази на Мариане, между народа. Какъв по-хубав усет за щастие, че и смисъл на човешкия живот?&nbsp;</p> <p>И знаете ли защо? Защото Бастилията е само в спомена, в главите, в страховете ни от неизвестното даже. Символ е станала тя на една виртуална реалност, на оковите, които мнозина си слагат и доброволно. Но не и в този ден.</p> <p>Не и когато Свободата слиза при хората. Или те изправят гърбина, за да се извисят и крачат до нейното рамо. Че и за ръката посмяват да я хванат, като жест на близост и взаимност. &nbsp;</p> <p>А тя ни се усмихва, но в същото време ни гледа с бялото на окото си, защото си знае цената, нали разбирате? А тя се нарича <em>достойнство.</em></p> <p>Другото е за консуматори и несретници в любовта. То се знае.</p> <p>Бастилията е средновековна крепост и затвор в Париж. Като Лондонския Тауър. Много хора във Франция я асоциират с жестокото управление на Бурбонската монархия от края на 1700-та година.</p> <p>На 14 юли 1789 г. войската щурмува Бастилията. Това е повратен момент за началото на Френската революция. <em>F&ecirc;te de la F&eacute;d&eacute;ration</em> &nbsp;е на 14 юли 1790 г. Когато се отбелязва установяването на конституционната монархия във Франция.</p> <p>Официалните чествания в почит на Република Франция се провеждат в Париж на 30 юни 1878. На 14 юли 1879 г. те се разрастват и включват военен преглед в Longchamp край Париж и чествания навред из страната.</p> <p>Политикът Бенжамин Распел (Benjamin Raspail) предлага 14 юли да стане празник във Франция през 1880. Законът е приет на 6 юли 1880. Денят на Бастилията става национален празник за пръв път на 14 юли 1880 г.</p> <p>Военният парад в Париж се провежда всяка година от 1880 г. насам с изключение на Втората световна война. Свободните френски сили провеждат на този ден парад в Лондон от 1940 до 1944 г. Жан Мишел Жар (Jean Michel Jarre) провежда концерт в Париж, който събира 1 милион души, след това и най-големия концерт, записан на открито през 1979 г.</p> <p>Специални чествания се провеждат за 200-годишния юбилей на Френската революция през 1989. Френският футболен отбор стана шампион на 12 юли 1998. Това прерасна в чествания по цяла Франция на деня на Бастилията.</p> <p>Денят на Бастилията се чества във френски общности и Френския институт (<em>Institut de France)</em><em>&nbsp;&nbsp;</em>&nbsp;по цял свят. Такива събития се организират в Милуоки, Минеаполис, Ню Йорк Сити, Филаделфия, Сан Франциско и Сиатъл. Провеждат се и фестивали на френската култура във Франшоек, /Franschhoek/, Южна Африка и Унгария.</p> <p>Айфеловата кула в Париж и френският национален флаг, или &bdquo;трикольорът&ldquo;, са важни символи на Деня на Бастилията. Френският национален флаг е един път и половина по-широк, отколкото дълъг. Състои се от три вертикални, еднакво широки ленти в синьо, бяло и червено. Същите цветове се използват за украсата и знамена в много форми в Деня на Бастилията. Хората също носят дрехи или оцветяват лицата си с такива цветове.</p> <p>Денят на Бастилията е едно отложено, ако не закъсняло наше просветление, така да се каже. Което предполага човек първо да си наплиска очите, че сетне да погледне към свободния свят. Това е нашата &bdquo;тиха революция&ldquo; на съизмерване преди всичко със себе си, че сетне и с другите.</p> <p>Колко струваме и дали могат да ни търкалят по тезгяха, като разменна монета, разни службогонци, вражалци и всякакви тарикати. Да не говоря за тези, които бележитият наш социолог Иван Хаджийски /1936 г./, нарече &bdquo;бедни хора с пари&ldquo;.</p> <p>Не, не, пак няма да им се получи. Свободата излиза по-скъпо.</p> <p>А нашата Бастилия може да събира само туристи, дошли отдалеч да видят това, което никой вече не ще да знае. Понеже и Свободата тръгна между нас българите. Остана да я провидим и прегърнем. На този ден и това е разрешено. Стига да не оставя червило по бузите&hellip;</p> <p>http://republica.bg/articles/view/za-svobodata-i-bastilijata-v-nas-117/</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>