За гръцката реформа – догмата на хаоса ІІ

Василис Вилиардос

Както казахме в първата част на анализа, Германия се стараеше да открие начин да се възползва от своето убеждение, според което нейната собствена икономика се подхранва от кризата на еврозоната - следователно, ако рецесията продължеше, тя би получила възможност постепенно да получи независимост от САЩ и да поеме хегемонията над Европа.

Именно в момента, в който Германия търсеше да открие начин за налагане на катастрофалната за нейните партньори политика на „затегнатите колани“, в пълно противоречие с целия останал свят, на сцената се появи Гърция - в края на 2009 г., когато, както си спомняме, еврозоната внезапно промени политиката си.

Новото гръцко правителство твърдеше, че предшественикът му е фалшифицирал статистиките, докато в действителност бюджетният дефицит е много по-висок, докато държавният дълг е достигнал огромни размери, подлагайки страната на риска да фалира. Германия като по чудо откри своя „бог от машина“ в лицето на Гърция - чийто министър-председател в никакъв случай не може да се нарече „прозорлив“, а от друга страна, вероятно е служел на друг тип планове.

Да продължим. Германия се постара да убеди, че обръщането на европейската политика на 180 градуса, което тя самата наложи, се дължи, от една страна, на двете дотогавашни проучвания (възвръщане на доверието на пазарите, невъзможност за икономически растеж при държавен дълг, по-голям от 90% от брутния вътрешен продукт), а от друга - на прекомерното задлъжняване на много държави, сред които и Гърция.

Едновременно с това нямаше нито един исторически пример за успех на „затегнатите колани“ през епохи на криза, както твърдеше първото проучване - второто пък се базираше на сгрешени изчисления.

Що се отнася до Гърция, тя беше твърде малка, що се отнася до брутния вътрешен продукт на еврозоната (2,5%), а от друга страна, икономическият й растеж не беше по-различен от този на Германия - този растеж се влоши едва след меморандумите.

Накрая, относно размера на дълга, който по презумпция възпрепятства взимането на експанзивни мерки от страна на държавния сектор, решението, разбира се, не беше „затягането на коланите“, а заличаването на част от него, така че да се възстанови кредитоспособността както на държавата, така и на частния сектор.

Освен това освен променената позиция на Германия, според която нейната икономика се храни от кризата, последваха някои неприятни изненади през 2009 г. - изненади, които направиха живота на политиците много труден. По-специално те са следните:

БАНКОВАТА БОМБА

По време на кредитната криза от 2008 г., която беше свързана и с крах на борсите, европейците бяха все още горди, наблюдавайки рухването на американската банкова система - смятайки, че основният виновник за настъпилия библейски потоп са били именно САЩ и ипотечните кредити с ниска гаранция, с които американците заразиха целия свят.

Постепенно обаче същите тези европейци откриха, че техните собствени банки са в много по-лошо положение, което и до днес не се е възстановило - основно поради зависимостта им от държавни ценни книжа, които веднага след приемането на еврото бяха смятани за напълно сигурни и гарантирани от Европейската централна банка.

Процедурата, която беше приложена, включваше колкото може по-голямо кредитиране на банките от страна на Европейската централна банка с много ниски лихви. С парите от това кредитиране бяха изкупувани грамадни количества държавни ценни книжа и бяха покривани разликите - които в случая на Гърция надвишаваха 3%. Следователно ставаше дума за едно напълно сигурно начинание до момента, в който не избухна кризата - и не се оказа, че банките имат заложена в основите си огромна бомба.

ПРАВИЛАТА НА ЕВРОТО

Следващата неприятна изненада беше откритието, че еврото има една скрита дотогава особеност - обвързваше държавите, които го бяха приели, много по-силно от „златното правило“.

Казано с думи прости, държавите не можеха да приложат нито един от познатите методи за борба с икономическите кризи - нито можеха да девалвират валутата, нито да намалят лихвите, нито да печатат повече пари (което всъщност представлява средство за намаляване на дълговото бреме).

Следователно политиците от еврозоната бяха само формално виновни за политиката на икономии, водена в страните им - в действителност през периоди на кризи те не можеха да направят нищо, с изключение на приказване на празни думи без никакъв смисъл.

При тези условия, налагани от еврото, което в началото беше прието, за да гарантира икономическата стабилност, се оказа в действителност един катастрофален механизъм за създаване на нестабилност и разложение. Именно еврото автоматично генерира кризи поради задължението на държавите да следват една и съща валутна политика - било във време на криза, било през години на икономически растеж.

Именно поради тази причина еврото попречи за справянето с тези кризи, докато единствената страна, която по необходимост беше напълно наясно с катастрофалните му характеристики, беше Германия - именно тя беше принудена да заплати огромна цена (повече от два трилиона евро) за обединението си с ГДР.

Поради поставената пред нея необходимост за изравняване на стандартна в бившите ФРГ и ГДР Германия прие в ущърб на останалите първата вътрешна девалвация през 2000 г., както и политиката на „затегнатите колани“, дъмпинга на заплатите, както и меркантилизма - като основната цел беше финансирането на собственото й обединение от страна на партньорите й и на икономическите й съюзници.

По този начин тя се оказа автоматично в много по-добро положение от останалите държави, хранейки се в резултат на това от тяхната криза с постоянно повишаващи се след 2008 г. темпове.

Това е може би мястото да отбележим, че германците като народ не са нито „способни“, нито „умни“, нито „работливи“ (какъвто е изграденият им стереотипен образ) - те обаче са изключително наясно с недостатъците си и ги балансират, експлоатирайки колкото е възможно повече недостатъците на останалите.

Например те не позволяват на нито едно чуждо предприятие да се установи в страната им, тъй като германските потребители, без никой да ги кара, отказват да купуват чуждестранна продукция - докато техните собствени предприятия се разпространяват навсякъде, знаейки добре, че няма да срещнат подобно отношение в другите страни.

Да продължим. Еврото имаше още една катастрофална характеристика в сравнение със „златното правило“ - не позволяваше на нито една страна, която го беше приела, да излезе от него, като по този начин буквално вкара страните от еврозоната в клетка. Напускането му би било скок в неизвестното, който може да се окаже самоубийствен - понеже старата валута на всяка от държавите вече е спряла да съществува.

МИТЪТ ЗА КРИЗАТА НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ

Резюмирайки - през септември 2009 г. европейските политици преживяха един кошмар. Те се намериха с вързани ръце и крака на влакче в лунапарк, което с нарастваща скорост се засилваше по низходяща спирала, докато долу ги чакаше банкова бомба от няколко мегатона, която заплашваше да избухне всеки момент.

Обаче именно в този момент, когато европейските политици бяха в невъзможност да направят каквото и да било, се появи като „бог от машина“ Гърция - и им предостави възможността да:

1. кръстят общоевропейската банкова криза „криза на държавния дълг“, като по този начин запазят банките извън фронтовата линия;
2. спасят банките от зависимостта им от държавни ценни книжа, прехвърляйки загубите си към данъкоплатците (Ирландия, Гърция, Испания, Германия, Франция, Кипър и т.н.);
3. поставят Гърция в окото на урагана, обвинявайки я за греховете, за огромните грешки и пропуските на всички останали - така щото да се прикрият истинските проблеми на еврозоната зад нашата страна;
4. прекрати Германия политиката на фискално разширяване, която следваха останалите страни, възприемайки политиката на „затегнатите колани“ - като целта на това беше икономическата окупация на целия ни континент.

НАРОЧНО НАПРАВЕНАТА ГРЕШНА ПРЕЦЕНКА

На първо място, вече е изцяло доказано, че Гърция беше използвана безсрамно и коравосърдечно както от САЩ, така и от Германия, от което се възползваха и доста други държави - които не можеха другояче да спасят собствените си банкови сектори (основно Франция), както и да се преборят със свързаната със създадените обстоятелства криза на недвижимите имоти (Испания, Ирландия, Холандия и т.н.).

Причината, поради която сега на Гърция е отредена ролята на пожертваната от баща си Ифигения и поради която тя даде възможност на всички останали страни да я експлоатират, беше корумпираното и традиционно неспособно политическо ръководство, включая синдикалистите - повечето от които никога не са се интересували реално от родината си и нейните граждани.

По-точно, преценката на европейската криза беше изцяло сбъркана (разбира се, нарочно) в две насоки:

1. Кризата не беше създадена от държавния сектор, а в частния - чрез банките, както и чрез „балона“ в пазара на недвижими имоти в повечето страни. Само в Гърция и в Италия държавният дълг беше голям, като Гърция, за разлика от Италия, разполагаше с един напълно здрав банков сектор, който рухна след подписването на т.нар. PSI (Private Sector Involvement)[1].

В същото време тези, които платиха, не бяха онези, които се насладиха на купона и забогатяха - тъй като банките бяха спасени с наливане на стотици милиони, а борсите бяха закрепени с грамадни суми (тук също Гърция беше изключение). От друга страна обаче, милиони работни места бяха изгубени, намаляха заплатите и пенсиите, приватизирани бяха многобройни държавни предприятия на унизителни цени и в същото време социалната политика беше значително ограничена.

2. Основният виновник за хиперзадлъжняването на много държави не беше това, че те са живели над възможностите си (и следователно трябвало да платят цената на „затегнатите колани“), а еврото - което причини нарастването на дълга им, без да позволява преборването с кризата в момента, в който тя настъпи. Най-голямата жертва беше Гърция, при положение че никой не спомена факта, че най-скъпата спасителна програма на всички времена изобщо не достигна страната ни - 90% от паричните потоци бяха насочени към европейските банки.

Във всеки случай, системата на еврото не работи без фискално и политическо обединение на еврозоната - следователно следващата криза, която закономерно ще настъпи, ще причини вълна от фалити, която, започвайки от Европа, ще унищожи целия свят.

Що се отнася до политиката на „затегнатите колани“, тя не предоставя никакво лечение и не представлява никакво лекарство - напротив, тя изостря болестта, отравяйки непоправимо с лекарствата си горкия болен.

ЕПИЛОГ

Заместителят на националната независимост е „твърдата ръка“ - с която си служат кредиторите в държавите, които превръщат в свои протекторати. „Затягането на коланите“, тоест „догмата на хаоса“, е катастрофална политика - в същото време кредитите, които се дават за спасяване на държавите, не им помагат с нищо.

Едновременно с това, изглежда, тази политика се възцари в Европа, тъй като носи дивиденти на Германия - поради тази причина представлява и единствена икономическа догма на нашето време.

Последствията обаче, които няма да закъснеят и няма да бъдат само икономически, но също така и политически и социални, ще са повече от катастрофални - освен ако Европа не смени насоката си, преди да се събудят призраците от миналото.

Както изглежда, както Франция, така и Италия, разбират това - Испания обаче не изглежда да е наясно, при положение че нейният министър-председател си сътрудничи с Германия, за да се затвърди на поста си.

--------------------- 

[1] Става дума за програма за т.нар. „Въвличане на частния сектор“, според която частните кредитори на Гърция получават гаранции за предоставените от тях средства, срещу което се съгласяват на орязване на задълженията към тях с 50%.

*Василис Вилиардос е съвременен икономист, завършил Атинския икономически университет. Има магистърска степен от университета в Хамбург, където работи по специалността си доста години. Публикувал е три книги във връзка със световната кредитна криза с акцент върху националната и международната макроикономика, както и върху световната кредитна система.

Оригиналния текст можете да видите тук:

http://www.analyst.gr/2015/08/08/to-dogma-tou-xaous-ii/2/

Първата част на анализа, публикуван в „Гласове“, четете тук:

http://glasove.com/categories/komentari/news/gryckata-reforma-dogmata-na-haosa

Превод от гръцки: Камен Иванов