- Автор: Александър Дугин, katehon.com
- 10 Sep 2020
- 398
- 11
Днес това може да се възприема като исторически анекдот, но от гледна точка на историята на идеите, културологията и социологията събитието е във висша степен символично и показателно. Тук ние засягаме важна тема – метафизиката на модата.
Работата е там, че националният костюм – начинът на обличане и като цяло даденият външен вид – са част от цялостната култура на народа. Чрез външния вид се изразява идентичността. Елементите на дрехата, прическата, характерните накити, моделите на тоалетите, кройката и различните атрибути въплъщават принадлежността на индивида към някакво цяло, общо, към единство и цялостност.
Националната носия е също такава органична част от народния бит, каквато е езикът. Това именно представлява езикът – визуалният език на културата. По външния вид можем винаги да определим с кого си имаме работа – с лекар или свещеник, с ученичка или стоманолеяр. Но точно така, както е с професиите и половете, често пъти по дрехите определяме принадлежността към народите и цивилизациите. По чалмата – индуса, по кипата – евреина, по вълнените калпаци – кавказеца.
През XVII век руските хора не се различават силно от тези през XVI, XV или XIV. А впрочем, ако разлистим енциклопедията на народния костюм, лесно ще забележим, че външният вид на руснаците се е променил твърде малко през годините. Мъжът в рубашка на празник задължително носи пояс или кафтан – при князете везани, при простолюдието обикновени. Задължително с брада. Жената е пременена в сукман и пребрадена.
Както отбелязва княз Сергей Трубецки, облеклата и накитите на руското простолюдие и аристокрацията се отличават единствено по материалите, от които са изработени. Но всички – от най-бедния до царя – носят дрехи с една и съща кройка. По това се разпознава единството на руската култура, еднаквостта на руския код.
И ето че Петър Първи с един указ разбива многовековната традиция. Това е изключително силен удар по руската идентичност. Разбит е руският код. Никакви кафтани, никакви сукмани, никакви бради. Указът на Петър означава: „Стига сте били руснаци. Сега сте част от евроатлантическата католико-протестантска цивилизация. Бъдете любезни да се пренастроите според новия ред. Повече никакъв Трети Рим. Никакъв византизъм. Забравете за Святата Рус. Оттук насетне вие сте развиваща се европейска държава. Затова ето ви бръсначът и холандският шивач: повече не сте руснаци. Вие сте европейци.“
Разбира се, това засята само знатните, аристокрацията, болярството и дворянството. На Петър изобщо не му е до мужиците и жениците, до селяните и търговците. Низшето съсловие може да изглежда както си иска. Кодът се променя на равнището на управляващите елити.
Във висшите слоеве обаче новата мода се внедрява почти насилнически. Унищожавайки руския стил в обличането, Петър пречупва психологията на целия управляващ елит. Внася уравниловка в правата и статуса на потомците на древни родове, превръщайки ги в хора, които се различават по ранг във властта и кариерата.
Пред лицето на абсолютизма на Петър Първи всички са равни – и князът и парвенюто, и истинският герой, и успелият подлизурко. Ударът на Петър се стоварва върху руския елит. Той е принуден или да престане да бъде руски, или да умре.
Петър Първи започва да строи съвършено друго общество, друга поструска цивилизация. Епохите до Петър и след Петър – това са две култури. До Петър – руска, след Петър – русийска, тоест руска само по някои признаци, а по други – западна.
.jpg)
Народът обаче и след Петър си остава руски – тоест в кафтани и с бради, в сукмани и със забрадки. И с Православието, а не с протестантско-католическото малоруско униатско богословие. Със своята руска вяра, старата вяра и руския дух. С руската мода. И не по инерция се облича по старому, а по силата на верността към този дух, духа на древната и единна руска идентичност. Показателно е: за руските мужици с бради и в кафтани входът в европейския Санкт Петербург формално е забранен. Войниците на пропукателните пунктове разочароват „низшите“: „Марш, отивай си обратно на село!“
Оттук и дълбокият разкол в синодална романовска Русия. В низините е вечният и неизменен еднакъв руски народ. А на върха – новомодният европеизиран бръснат елит и безвкусно натруфените „дами“, вчесани с букли по германски маниер.
.jpg)
Отчуждаването на елита от народа е забелязано отдавана от други славянофили и целият IXX век отива в усилия двете половини на руското общество отново да се съберат – под знака на възвръщането на Святата Рус. Последните Романови вече се появяват не само с бакенбарди, но и с пълноценни руски бради. Това вече не са само руски императори, но и руски царе. Жалко, че не успяват да довършат тази консервативна славянофилска истинска руска революция до край.
Външното е израз на вътрешното. Днес не е толкова важно дали ние, руснаците, обличаме руски костюм макар и в изключителни случаи. Но сме длъжни в гардероба на всеки руски човек да виси поне един руски костюм. За да помним кои сме.
Превод от руски: Елена Дюлгерова
