Бил Федерер: Марксисти и ислямски фундаменталисти разрушават Америка отвътре чрез страх, разделение и зависимост

Марксистките идеи на Франкфуртската школа, стратегията „Клоуард–Пивън“, политиките от ерата на Обама и ислямският фундаментализъм разрушават Америка отвътре чрез страх, разделение и зависимост. Целта е свободният народ постепенно да бъде принуден сам да се откаже от свободите си и от юдео-християнските основи, върху които е изградена страната. Това казва американският историк Бил Федерер в подкаста на Мариса Стрейт за PragerU.

- Бил, добре дошъл в „PragerU“. Преди да започнем, искам да препоръчам на всички, които ни гледат, да си вземат лист и химикалка, защото ще има много информация. Вие сте един от най-големите историци, написал сте толкова много книги за толкова много неща, от които знам, че нашата аудитория се интересува. Затова натиснете пауза, вземете химикалка, защото ще искате да си водите много бележки. Да започваме.

Искам да започна с основаването на Америка. Искам да поговорим с Вас малко за нашата велика страна. Празнуваме своя 250-и рожден ден, а има голямо объркване относно нашето основаване. По-конкретно съществува въпрос дали сме юдео-християнска държава. Има въпрос дали сме християнска държава и дали „юдео“ е било внесено по-късно, и има ли то нещо общо с нашето основаване. Какъв е Вашият отговор на този въпрос?

- Трябва да се върнем назад и да погледнем Европа. Имаме крале, после мюсюлманите завладяват Турция и околностите, учените забягват на Запад с гръцките си ръкописи, с което слагат началото на Ренесанса. После Еразъм превежда Библията от гръцки на латински. Той е приятел с Мартин Лутер, стигаме до Реформацията. Ситуацията в Европа е такава, че всяка страна има свой крал, а всеки крал решава каква ще бъде вярата в неговото кралство. Това става според Мира от Аугсбург от 1555 г. „Cuius regio, eius religio“ (лат. „Каквато е религиата на владетеля, такава е и на държавата“ – б.пр.). Ако не вярваш така, както вярва твоят крал, биваш преследван и бягаш. Англия е англиканска, Шотландия е презвитерианска, Холандия е реформистка, Северна Германия и Швеция са лутерански, Швейцария е калвинистка, а Италия, Испания, Франция, Австрия, Полша са католически. Те все още се управляват отгоре надолу, но в Швейцария се появява човек на име Джон Калвин, който чете, че еврейската република в продължение на 400 години след Египет създава форма на управление съгласно завета, което означава, че може да има правителство без цар и това да върши работа, ако всички познават закона. („Еврейска република“ (на латински: Respublica Hebraeorum) е концепция от ранната модерна политическа теория. Европейските учени от XVI и XVII век разглеждат Еврейската Библия и равинските текстове като божествена политическа конституция. Те вярват, че древен Израил под управлението на съдиите и в рамките на завета е бил образец на републиканско управление – б.пр.) Затова той пише: „Ние сме подчинени на хората, които ни управляват, но сме подчинени само в Господа. Ако те заповядат нещо против Него, нека ни най-малко не се подчиняваме на това.“

Значи подчинението на владетеля е условно – децата слушат родителите си, обаче какво става, ако родителите са лоши и казват на децата си да се продават за проституция? Трябва ли да слушаш такива родители? Не, слушаш ги единствено ако това, което ти казват, е в съгласие с Божието слово. Слушаш краля единствено ако ти казва да правиш неща, които са в съгласие с Божието слово. Ако не прави това, той сам отменя властта си.

На Джон Калвин се отдава заслугата за измислянето на тази форма на управление чрез завет, договор, която той заема от еврейската република, а неговите последователи биват наречени калвинисти. Те повлияват баптистите и презвитерианците, холандските реформатори, които започват да имат конгрегационни форми на църковно управление без епископ. Кралете, разбира се, не харесват това, искат да имат контрол. Хенри VIII в Англия се отделя от папата и основава Англиканската църква, преследва хората, които не са съгласни с това. Образуват се малки „джобове“ от баптисти, квакери и прочее, които биват арестувани, затваряни в затвори, където не получават храна. Накрая някои от тях решават да дойдат в Новия свят. Вирджиния е основана в 1607 г., но като колония, която се управлява от краля, затова ще разгледаме по-подробно Масачузетс, пуританите. Пилигримите са щели да отидат във Вирджиния, но по пътя бурен вятър ги изтласква от този курс. Корабът им почти потъва и капитанът решава, че е твърде опасно да продължат плаването, и призовава всички да слязат от кораба. Сто и двама души слизат от кораба „Мейфлауър“, споглеждат се и се питат: „Кой ще управлява?“ Никой не е бил посочен от краля, но не можем да бъдем без правила, трябва да имаме някакво управление. И тогава вземат конгрегационното си църковно управление и го обявяват за гражданско управление. В договора „Мейфлауър“ се казва: „Ние, в присъствието на Бога, се обвързваме помежду си в договор за гражданско общество за самоуправление.“ Това представлява полярна промяна в потока на властта на планетата Земя. В утробата на „Мейфлауър“ е зачената рожбата на самоуправлението. Искам да вметна, че последователите на Джон Калвин изучават Еврейската република толкова много, че са наречени буквално християнски хебраисти. Един от тях е Джон Седлър, чиято сестра Ан Седлър се омъжва за Джон Харвард, затова в Йейл и Харвард се изучава еврейски език. В герба на Йейл надписът „Truth and Light“ („истина и светлина“) е изписан с еврейски букви. Има един пуритан, който е щял да бъде пратен в затвора, защото не е бил англикан. Предложили му да прочете няколко книги, а той поискал Йерусалимския Талмуд. Станал такъв експерт по него, че по-късно равините цитирали този християнин-пуритан като хебраист.

После Испания отблъсква мюсюлманите, а след това изгонва и евреите – много от евреите отиват в Португалия, Холандия и се установяват в град Лайден. След това пилигримите бягат от Англия в Холандия и се установяват в град Лайден. Така пилигримите започват да се асоциират с евреите, да се идентифицират с тях. Казват: „Вие напуснахте фараона, ние напуснахме краля на Англия. Вие преминахте Червено море, ние преминахме Английския проток. Вие отидохте във вашата Обетована земя, ние търсим нашата.“ Затова имаме еврейските надписи и не само – Езра Стайлс, тогавашният президент на Йейл, вижда в Джордж Вашингтон американския Иисус (Навин – помощник и наследник на Моисей, който въвежда еврейския народ в Обетованата земя – б.пр.). В произнасяните по онова време речи нашите бащи-основатели са се идентифицирали с древния Израил. Това е безспорно влияние.

Започват да се формират малки конгрегационни църкви, в 1630 г. английският крал Чарлз I казва: „Ще ги накарам да се подчинят или ще ги изгоня от земите си.“ С други думи, правителството казва: „Ще се подчиниш или ще те канселирам.“ Така 20 000 пуритани, групирани в малките си църкви, бягат в Нова Англия. Роджър Уилямс заедно със своята конгрегационна църква основава град Провидънс, Роуд Айлънд. Томас Хукър със своята малка конгрегационна църква основава град Хартфорд, Кънектикът. Това е уникално явление на планетата Земя. По същото време имаме 5 000 години китайски императори – управление отгоре надолу; имаме корейски императори, японски императори, индийски махараджи, мюсюлмански султани, монголски ханове, руски царе, африкански вождове; крале на Испания, Франция и Австрия – целият свят се управлява от владетели, а владетелите не са друго, освен възвеличавани лидери на банди. Такава е йерархичната система – приятел си на краля, значи си по-равен; не си приятел на краля, значи си по-малко равен; враг си на краля, значи си мъртъв, обвинен си в измяна или пък си роб. Това е нормата, но в Америка се случва промяна, няма крал – имаме църквите, които основават градове. Всички участват в църквата и всички участват в управлението на градовете. Тази идея те вземат от Еврейската република. Във всеки град в Нова Англия има Дом за събрания, в който пасторът чете Библията и в който те обсъждат делата на града. Думата „синагога“ означава дом за събрание. В нея равинът преподава закона и в нея се разглеждат делата на общността.

- Делата на града в църквата и в синагогата – това не е ли в противоречие с отделеността на църквата от държавата?

- Първоначалното разбиране на отделеността на църквата от държавата идва от баптистите, които са преследвани от англиканското правителство, богослуженията им са прекъсвани, пасторите им са пращани в затвора. Затова баптистите са първите, които настояват държавата да бъде извън църквата. Баптистите идват в англиканска Вирджиния, арестувани са, пращани са в затвора, Патрик Хенри отива в съда и защитава баптистите, въпреки че е англикан. Когато Джеймс Мадисън като млад стои пред затвора с баща си и чува как един баптист проповядва от прозореца на килията си, си казва, че учението на този човек звучи православно. Те разбират, че всъщност баптистите искат да накарат правителството да спре да потиска различните деноминации. Във Вирджиния всички е трябвало да плащат данък на правителството в тютюн, а правителството е плащало на пасторите. Заплатите на пасторите са идвали от правителството. Баптистите също са плащали такъв данък, с който са подкрепяли църкви, в които не ходят. Когато Томас Джеферсън става губернатор, помага за отмяната на англиканската деноминация от позицията ѝ на официална църква. Има и такива, които са против това отделяне и искат тя да остане държавна църква, наричат ги „анти-естаблишмънтъристи“. Това се превръща в най-дългата дума в английския език. Но Томас Джеферсън се застъпва за отделянето на англиканската църква, с което става герой за баптистите. Баптистката църква на Данбъри, в Кънектикът, пише писмо до Томас Джеферсън в началото на 1800-те години, в което казват: „Съгласни сме с Вас, че религията е нещо между Бог и човека, за което човек не дължи отчет пред правителството, освен за спазването на законите.“

Така че първоначалното разбиране за отделянето на църквата от държавата е да се държи правителството настрана и то да не може да разпорежда какво може и какво не може да прави църквата. Да не може правителството да ти казва какво можеш и какво не можеш да проповядваш. Да не може правителството да дойде и да затвори църквата ти, защото нямаш достатъчно социална дистанция. Искат да извадят правителството от църквата – това е първоначалната идея.

Споделих с Чарли Кърк, с когото бяхме приятели 10 години, допитваше се до мен по исторически въпроси, че съм чел хартата на всяка от колониите. Вирджиния е англиканска, Масачузетс е пуритански, Роуд Айлънд е баптистки, Ню Йорк е към холандската реформация, Делауеър и Ню Джърси са шведски лутерани, след което стават реформирани холандци, а после и англикани. Кънектикът и Ню Хемпшър са конгрегационисти, Мериленд са католици, Пенсилвания са квакери. И не се разбират помежду си. Разправят се и се дерат помежду си. Но в един момент им се налага да се обединят срещу краля. След революцията отношението им се променя, решават, че въпреки религиозните си несъгласия, всеки се е бил за свободата на другия и затова всеки трябва да получи свободата да практикува вярата си. Така започват да се толерират един другиго, но това става само на ниво между отделните щати. По времето на революцията има 98% протестанти, 3 милиона души и 1% католици, 30 000 души, като тези католици са допуснати само в три от колониите – Мериленд, Пенсилвания и Ню Йорк. Има и 1/10 от процента евреи, а в цялата страна има общо седем синагоги. Първите евреи идват в 1624 г., прогонени от Испания, откъдето първо отиват в Ресифе, Южна Америка. След това обаче холандците и испанците се готвят да нападнат Южна Америка и евреите бягат в Порт Роял, Ямайка, а след това в Ню Йорк. В 1654 г. първите евреи идват в Ню Йорк. Когато през 1664 г. Ню Йорк преминава от холандската реформирана църква към англиканството, англиканската църква не може да ги накара да ѝ плащат данък като на официална църква, защото холандците дори не говорят английски. Англиканската църква тогава казва: „Ние сме официалната църква. Трябва да ни плащате данъци, но можете да си вършите нещата по свой начин.“ И евреите успяват да оцелеят в това пространство, в което да не се подчинят на официалната църква в щата, точно както и холандските реформисти не се подчиняват напълно. След това евреите си създават различни синагоги – една в Ланкастър, Пенсилвания, една в Роуд Айлънд и т.н. Но интересно е, че когато революцията започва, щатовете започват да събират пари за собствени милиции, а континенталната армия на Джордж Вашингтон зависи от доброволното даване на пари от щатовете – които обикновено не искат да го правят. Патрик Хенри има някакви пари от Вирджиния, а Джордж Вашингтон отива при един евреин на име Хаим Соломон, който на собствена отговорност взема личен заем и помага на Джордж Вашингтон с пари за армията му. Така че на него се приписва заслугата, че е помогнал за финансирането на революцията.

- Чела съм тази история – Хаим Соломон вкарва цялото си семейство в банкрут, за да подкрепят революционната война. Семейството му след това е във финансов крах, но той побеждава, печели победа за Америка.

- Да, имаме също и Юрая П. Леви, който е първият еврейски комодор в Америка. Има писма от евреи в Америка до евреи в Англия, в които са описани много неща. Отначало, когато отиват в разсеяние, те не искат да се замесват в нищо. Има един равин във Вавилон, мисля, че името му е Самуил, който първи казва, че земята определя закона: „Ние сме разпръснати, целта ни е да оцелеем, затова, в която и страна да се намирате, живейте по нейните закони.“ Това е различно от шариата, който отхвърля законите на страните. Евреите са принудени да живеят в отделни квартали, наречени „гето“, и оцеляват, защото не се замесват в политиката. Били са държани под подозрение. Ако един град е нападнат от друг град, те не се намесват, защото веднага ще бъдат заподозрени. Когато се основава Америка, евреите за първи път се намесват в политиката, осъзнават, че в Америка имат свобода. В писмата на евреи от Америка до евреи от Англия пишат: „В Америка имаме свобода, можем да ходим на различни места, можем да излизаме от кварталите си, можем да участваме в управлението.“ Джордж Вашингтон пише писмо до една синагога и им казва, че всеки има право да седи под собствен смокинов храст и под собствена лоза и да бъде свободен в Америка.

После идва картофеният глад в Ирландия и милиони ирландски католици идват в Америка. В девет от първите конституции има изискване войниците да бъдат протестанти. В три се изисква просто да бъдат християни. Има една, която е без всякакви религиозни изисквания – Роуд Айлънд, който е основан от баптисти, които се противопоставят: ако се изисква някой да бъде християнин, той може да каже, че е такъв, само за да получи поста, а това би било лицемерие.

Това е много важно, защото в израза „протестант“ се включва всяка една от тези различни деноминации. Бен Франклин подписва конституцията на Пенсилвания, в която се казва, че всеки управник трябва да вярва в Бог, Твореца и Владетеля на вселената, Който въздава на праведните и наказва грешните, и изповядва, че писанията на Стария и Новия завет са боговдъхновени.

- Говорите за завета на църквите – може ли да обясните как заветът е свързан с американския закон?

- Идеята е, че няма владетел, но трябва да има ред. Не може просто да махнем краля и хората да се управляват сами, защото тогава всеки ще започне да прави каквото си иска и ще настъпи беззаконие. Трябва да има някаква структура. И идеята е, че Бог ни дава права като индивиди, но ние трябва да бъдем добри към ближния, защото трябва да отговаряме пред Бог за това. Всъщност първите четири заповеди са мотивация за спазването на останалите шест заповеди. Ако просто кажеш на някого „Не кради“, той ще каже: „А какво ще стане, ако крада, на кого му пука?“ Но когато има Бог, Който е справедлив и те гледа, и един ден ще ти потърси сметка, това вече е мотивация да спазваш шестте заповеди. Така че църковното събрание формира правителство, което е благословено от Бог, всеки доброволно споделя с ближния си, защото така е богоугодно. Думата „федерален“ е латинският израз за „договор, завет“. Така че в Америка имаме форма на управление чрез договор, при която ние, народът, управляваме себе си, отдолу нагоре, противоположно на краля, който управлява отгоре надолу.

- Но ние можем да оцелеем в такъв вид договор единствено ако всички приемат идеалите, които договорът предписва? Как може да има държава, която не иска да е обвързана с договора? Тогава ще има нужда отново от диктатор. Или договор, или диктатор.

- Точно така. Присъщото устройство на човешкото управление е бандата. А водач на банда, който има достатъчно оръжие, става крал, или фараон, или цезар, кайзер, султан, цар – името се променя, но властта се концентрира в най-силния индивид. Ако си негов приятел, си по-равен, ако не си негов приятел, си по-малко равен, ако си против него, си мъртъв или роб. Това е структура на банда. В течение на вековете оръжията са се усъвършенствали и лидерът на бандата – кралят – може да завладее по-голяма територия. Имаме примерите на Саргон в Акад, Гилгамеш, Рамзес, Кир в Персия, Александър Велики, Юлий Цезар, хуна Атила. Всички те продължават да стават все по-големи с помощта на нови бойни средства, като ятагана, композитния лък, барута, докато един ден кралят на Англия става най-голям, с неговите кораби, измазани с катран, който добивали от остров край бреговете на Южна Америка, Тринидад, струва ми се. По този начин ракообразните не можели да се закрепят по корпуса и корабът плавал по-бързо. Мачтите са били от горите в Мейн, това са били най-бързите кораби и Британската империя притежава най-мощната флота в света. Кралят на Англия става глобалист, но основателите на Америка се отделят и обръщат ситуацията, като правят народа владетел. Америка е експеримент за полярна промяна на устройството на властта – вместо отгоре надолу, тя се обръща отдолу нагоре. Тази идея те вземат от древен Израил, от първите 400 години след Египет, преди Израил да има владетел. В една от книгите, чийто съставител съм, наречена „Change to Chains“, малка игра на думи, разгледах всеки един век от записаната човешка история. Документирах китайските династии, индийските махараджи, полинезийските крале. Навсякъде има владетели, които стават все по-могъщи, но първият народ, който управлява сам, без владетел, е Израил. Те излизат от Египет около 1400 г. пр. Хр. – милиони хора без цар и това управление става възможно, защото всички те са програмирани...

- Са възпитани в този библейски завет, въплътен в реалния живот. Това е реален политически експеримент. Каква роля има Атина в основополагащите документи на Америка. Знаем, че авторите им са изучавали йерусалимските и атинските документи, за да сложат началото на тази велика страна?

- След периода 1400 – 1000 г. пр. Хр. Израил поставя Саул за цар. Струва ми се, че беше Исая, който говори, че когато евреите са отведени в плен, някои от тях отиват в Гърция. Вероятно те са и посяли някои идеи в Гърция. Това е малко спекулативно, но го има в Писанието. В Гърция имаме демокрация. Ако погледнем глобуса, ще видим солидна земна маса. В Китай е имало няколко различни династии, при които някои проспериращи градове са искали да се превърнат в републики, а императорът е трябвало само да ги обгради със 100 000 войници, да събори стените им и да сложи край на техния експеримент. И това се е повтаряло толкова много пъти, че хората са казали: „Добре, имаме нужда от стена.“ А императорът казва: „Ще построя Великата стена. Ще държим хуните настрана.“

Така че вие не можете наистина да имате успешни експерименти и управление без владетел в места, където сушата е свързана. В Гърция има много острови, вълни и бури, било е наистина трудно да се упражнява тоталитарен контрол над всичко това. Така че тези малки островчета в Атина можеха да бъдат градове-държави и да бъдат правени тези експерименти в самоуправлението. Това обаче е малко по-различен формат, защото в Атина, в атинската демокрация, думата „гражданин“ означава „съуправител“, но всеки гражданин е трябвало да присъства на всяко събрание всеки ден, за да обсъжда всеки въпрос. Около 40% от атиняните са били роби, защото, ако седиш по цял ден в събранието, имаш нужда от някой, който да се грижи за всичко останало. Гражданите развиват убедителни техники на говорене, наречени реторика. Ethos, Logos, Pathos – където етос е етическата репутация на говорещия, доверието, логос е логичната аргументация, а патос е чувството, емоцията, като дори Аристотел казва, че нито един логически спор не е убедителен без позоваването на емоциите. Гърците измислят и театъра, Перикъл плаща на бедните, за да могат и те да отидат на театър. Защо го е правил? Искал е и те да се развличат? Не, в театъра са се играели пиеси – комедии, трагедии, сатира – в които са били осмивани дадени възгледи, а други са били възхвалявани. В театъра са се правели шеги с живи, съществуващи политици, нещо като „Saturday Night Live“.

- Ранната пропаганда.

- Подигравали са се с тях, всички са се смеели, а след представлението са осъзнавали колко е лош един или друг политик, дистанцирали са се от него и от възгледите, които той е застъпвал. В трагедиите пък са се почитали дадени личности и зрителите са искали да бъдат като този човек, да бъдат запомнени като него, да го копират – което е дошло до нас под формата на копиране на стилове, маратонки и прочее. Но това са били убедителни техники, за да се наведе народът на определени възгледи. Защото не е имало владетел, който да управлява чрез страх. Атина развива това, но то може да съществува само в мащабите на един град, така наречените градове-държави, защото е трябвало да присъстваш там физически.

Платон живее около 380 г. пр. Хр. По това време Рим е република с 600 сенатори. Лесно се помни, когато забележим, че първите три букви в думата „република“ са „реп“, както е и в думата за „репрезентатор“, представител. Така че републиканската форма на управление означава управление чрез представителство. Можеш да се занимаваш и с други неща през деня, с фермата, със семейството си, но имаш представител, който всеки ден отива на площада и говори за политика. Все още ти управляваш, но така да се каже, си възложил тази задача на този човек. И така става възможно републиката да се разраства. Еврейската република отговаря на този модел, но думата „република“ е латинска, евреите не са я употребявали. Но във всеки град евреите са имали старейшини. Моисей казва: „Изберете измежду вас такива, които мразят алчността.“ Защото те не могат да бъдат подкупени, няма да лъжат. И градовете са избирали своите представители. Не се казва точно как, но са били избирани. Не е имало цар, който да прати в града военачалник със свита войници и да наложи в града волята на царя. Старейшините на града са се събирали, вземали са решенията и са изпращали свой представител на племенното събрание. Племената пък са изпращали свои представители в Синедриона, по структурата отдолу нагоре, която днес наричаме република.

Тези три републики – Древен Израил, Древна Гърция и Древен Рим – бащите основатели на Америка са гледали най-вече, когато са формирали нашето управление без владетел.

- Забележително. Звучи, сякаш в известен смисъл Еврейската библия и Библията като цяло е била операционната система на Америка. И ако премахнем операционната система на Америка, с какво ще може да се идентифицира Америка? С границите си?

- Беше направено интересно изследване на книгите, от които са цитирали бащите основатели. Монтескьо, Шекспир, Джон Лок, Хюз, Хобс – около 15 000 различни документа, книги, памфлети, от които са цитирали петдесет и петимата автори на Конституцията. Познайте коя е най-цитираната книга? Книга Второзаконие.

- Разбира се.

- Книгата на закона, защото те са пишели законите. Имам копие на „Сините закони“ на Масачузетс, отпечатано в 1700-те г., в което след всеки от законите е вписан стих от Писанието.

- Невероятно.

- Например, престъпно е да се краде, Изход... Не убивай... и т.н. Мат Стейвър пледираше по дело пред Върховния съд, той ръководи „Liberty Council“ и ме помоли да дам нещо като експертно свидетелство по въпроса, така че разгледах всяка заповед поотделно и прегледах всичките си проучвания за Джон Адамс и Томас Джеферсън, защото повечето хора просто търсят къде се споменават Десетте Божи заповеди. Аз предложих да разгледаме всяка заповед поотделно. И така, събрах информацията и той я използва в своята пледоария, а също и при паметника на Десетте заповеди, който се намираше в Кентъки, и беше наистина увлекателно. Човек си мисли: как може думите „Аз съм Господ, твоят Бог, да нямаш други богове, освен Мене“, „Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог“ – как може това да бъде част от закона? През 1811 г., в делото „Народът срещу Ругълс“ в Ню Йорк, някой си употребил Божието име напразно и му наложили глоба от 500 долара. Казали, че ако позволим на някого да употребява Божието име напразно, това разрушава основите на даването на клетва в съда, неговата ефективност и сила.

- Това наистина е съвсем основателно.

- Така че, ако се закълнеш, че ще говориш истината, цялата истина, нищо друго, освен истината и искаш Бог да ти помогне да го направиш, но позволиш да се изговаря напразно Божието име, няма какво да те мотивира. Руши и доверието в съдията, увереността на съдебните заседатели относно истинността на казаното. Джордж Вашингтон казва, че не може да има никаква сигурност, ако религиозният дълг не е част от клетвата, която е средство за разследване на истината в нашите съдилища. Идеята на клетвата е призоваването на по-висша власт, пред която да носиш отговорност за изпълнението на това, което си казал, че ще направиш. Защото хората са знаели, че политиците ще търсят задни вратички и възможности за мръсни дела, но ако вярват в Бога – Той гледа зад рамото им и може би ще ги възпре. Но ако махнеш Бог, остават просто шепа закони, измислени от няколко старци. Защо да ги спазваш? Някои ще ги спазват, само докато това е социално удобно, но други ще кажат: „Остави тези работи, имам страхотна идея и ще я използвам, за да се облагодетелствам.“ Водата, знаете, винаги си намира път, те ще намерят начин да опорочат системата. Четох конституцията на Бил Райтс и проверих думата „избори“, „избор“, „избиратели“, която се появява десетки пъти, но нито веднъж не се казва как да имаме честни избори. Защото те просто са предполагали, че хората ще бъдат честни! Но махнеш ли моралната тежест на честността, става много лесно да лъжеш на избори. Има милиони начини да лъжеш на избори. Джон Адамс казва: „Нашата Конституция е създадена само за морални и религиозни хора. Тя е напълно неадекватна за управлението на различни от тях.“ И тук той говори за юдео-християнската религия. Той казва, че Десетте заповеди и Проповедта на планината са неговата религия. Но с религия като исляма, например, ще имаме затруднение, защото там има нещо, наречено „такия“ – свещена лъжа, свята измама, задължен си да лъжеш „неверника“, ако се чувстваш застрашен и ако смяташ, че това ще ти помогне. Това е дилема, защото, ако имаш някой, който се кълне върху Корана, за който се казва, че е даден директно от Аллах, той намразва хората, които сами участват в писането на собствените си закони. Те харесват управлението отгоре надолу, не харесват управление отдолу нагоре. Когато основателите са говорели за Бог и религия, те са имали предвид Господ от Библията.

- Как тогава ще примирите религиозните свободи със съществуването на ислямски общности в САЩ? Те имат правото да следват собствената си религия тук, защо тогава това не е юдео-християнско-ислямска държава?

- За всички религии в Америка има свобода, но ислямът не е само религия, защото Мохамед не е бил само религиозен водач. Той е бил политически лидер и военен лидер. Сражавал се е в 66 битки, убил е приблизително 3 000 души. Това е тристепенна система – религиозна, политическа и военна система. Видяхме това по време на Студената война, когато комунистите идваха в Америка и казваха, че искат да се възползват от свободата на словото, печата и събранията, за да можем да свалим Америка и да установим форма на управление, която не позволява свобода на словото, пресата и събранията. Затова Айзенхауер казва, че нито една група не може да използва Закона за правата като привилегировано убежище, от което да поведе война за унищожаване на Закона за правата. Не можеш да кажеш, че искаш религиозна свобода, а крайната ти цел да бъде да установиш шариат, който предвижда смъртно наказание за отказване от исляма. Имаше наскоро конференция, на която говорих с Насар Хусеин, пакистанец в Лондон, който се е обърнал в християнството, а собствените му роднини и приятели са се опитали да го убият, защото шариатът забранява да се обръщаш, да изоставяш религията. И този човек започва движение за легализиране на апостатството. Елинор Рузвелт и нейната харта в ООН за правата казва, че всеки трябва да има свободата да се присъединява към дадена религия или да я напуска. Основателите на Америка бягат от Англия, чиито крале искат теокрация: „Ще бъде моята воля, или ще бъдете преследвани, ще ви изгоря на клада.“ Основателите на Америка бягат от това и идват в Америка. Затова ценят свободата на съвестта. Не се разбират помежду си, но после им се налага да работят заедно срещу Англия, а Иисус е казал да правим на другите това, което искаме те да правят на нас, тоест искам да има търпимост към мен, затова ще толерирам другите. Евангелизмът по времето на основаването се състои от различни малки групи, които идват и ако искаш чрез Евангелието да достигнеш до тях, трябва да им позволиш да дойдат и да живеят с теб и тогава да ги евангелизираш. Един от първите мисионери, изпратени от Америка, е Адонирам Джъдсън в 1812 г., след духовното пробуждане с движението на Молитвата при копата сено (Haystack prayer revival) и Второто голямо пробуждане, отива в Бурма. Идеята да се качиш на кораб, да прекосиш света, никога повече да не видиш семейството си, да не знаеш как ще се издържаш, да бъдеш единственият чужденец – тази идея не се е раждала преди началото на 1800-те и Голямото духовно пробуждане. След това пращат мисионери в Хавай, Ямайка.

- Но тяхната идея не е била да правят „такия“. Не са имали идея да принуждават хората да обичат Иисус и Библията. Искали са да ги накарат да ги обикнат, без да има принуда.

- Връщаме се към това, че Бог е любов и Той иска да Му отвърнем със същото. Но за да бъде любовта любов, тя трябва да е доброволна. Не може да има принуда. Има различни сценарии, в които тя се изтръгва с принуда. Уилям Пен е бил затворен в Тауър за 8 месеца и казва: „Принудата произвежда лицемери. Единствено убеждението обръща хората във вярата.“ Той избягва и основава Пенсилвания, допуска създаването на синагога, допуска първата англоговоряща католическа църква в света, „Св. Йосиф“, в 1735 година. Това е единствено по рода си положение в Пенсилвания, защото в някои от другите колонии, въпреки че са избягали от преследване в Англия, когато идват тук, установяват своя собствена религиозна общност, както е било в Масачузетс с пуританската вяра. Затова пък после бягат баптистите, конгрегационалистите.

- В човешката природа е заложено желанието да контролира, но този „завет“, предполагам, е ваксината срещу това, както и „e pluribus unum“ – осъзнаването, че трябва да бъдеш един от многото, за да може да се поддържа този завет на Съединените американски щати.

В книгата си засягате въпроса за това кой е кралят на Америка. Струва ми се, че описвате модел, който е съвсем нов. Описвате основателите, които са изключително млади, но са имали визията за нашата страна, мога само да си представям какво биха си помислили, ако ни гледат сега. Разкажете малко повече за тази книга, как решихте да я напишете и какви според Вас са важните уроци за нас в нея, особено днес.

- В Америка народът е кралят. В този преглед на световната история се опитах някак да капсулирам част от темите, които засягам в другите си книги: че Древен Израил е първият модел без владетел, после имаме пасторите и църквите, които основават Нова Англия, после идват лутераните и основават Ню Ебенизър, Джорджия, после католиците основават Мериленд. Идеята, че народът е владетел и че мнозинството от хората са вярващи, се появи по време на изследванията ми през 1990-те години. Има един уебсайт, CIA.gov, в който са изброени всички държави в света с всички възможни статистики, които искате да знаете – площ на обработваемите земи, ниво на смъртност от СПИН и т.н. Ако погледнете Япония, там са 80% будисти. В Индия са 80% хиндуисти. В Пакистан са 90% мюсюлмани. В Саудитска Арабия са 100% мюсюлмани. Когато погледнете САЩ, вярвате или не, преди 30 години данните са 94% християни.

- Преди 30 години в САЩ е имало 94% християни?

- Да, а в последните 30 години са спаднали с 30% и сега са 64%, но това е все още мнозинство. И щом като са християни, те ходят на църква, което превръща пасторите в съветници на краля. Някои съветници, някои пастори казват на краля да си легне да спи. Други поливат със студена вода своите събрания и им казват: „Не само че имате право да гласувате в Америка, но и ще ви бъде търсена отговорност за всичко случващо се.“ Ще използвам една картинка: представете си, че посещавате краля, например в старозаветно време. Вървите по улиците на Йерусалим и ставате свидетел на престъпление, влизате в покоите на краля, той е разтревожен и ви казва: „Иска ми се някой да може да поправи стореното.“ А вие му отговаряте: „Кралят си ти, това е твоето кралство, ти си отговорен пред Бога да оправиш тази бъркотия.“ Все едно да гледаш по телевизията в Америка всички тези ужасни истории и да си казваш: „Иска ми се някой да поправи всичко това.“ Добър ден! Протягам се през екрана, потупвам го по рамото и му казвам: „Ти си кралят! Ти си отговорен пред Бога да поправиш това.“ – „Ами, искам някой да ми каже какво да направя.“ Откога кралят седи на трона си и пита някого какво да прави?! Твоя работа е да си наясно с проблемите, да търсиш Божията воля и да кажеш на своите представители какво трябва да стане. Ти си кралят! Идеята да не се намесваш в политиката означава да си небрежен крал. Има стих в Новия завет, Римляни 13, в който се казва „всеки човек да се покорява на властите“. Кои са властите в монархията? Това е кралят. Кои са властите в републиката? Гражданите, народът. Идеята е, че ние носим отговорност. Поговорката казва, че добрият човек оставя наследство на децата на своите деца. Какво по-добро наследство можем да оставим от страна, в която те ще имат свободата да вярват така, както искат, да отвръщат с любов на Божията любов, да следват мечтите си, да бъдат благословени в постигането на мечтите си и да благославят другите. Но ние не искаме тази свобода да дава право на някой с диаметрално противоположни на нашите разбирания да дойде и да програмира нашите деца да ни мразят, да мразят страната ни. Свободата на съвестта не е направена да действа така. Ние имаме тази свобода именно поради нашето юдео-християнско наследство, именно заради идеята за Бога, Който е Бог на любовта и иска да Го обикнем в отговор, но за да бъде любовта любов, тя трябва да е доброволна. Ако трябва да обобщя Западната цивилизация с една дума, това ще бъде думата „индивид“. Ти си ценен, защото си индивид, който е създаден по Божи образ. И този Бог не прави разлика между хората, всички са равни. Затова правата са от Създателя и цел на властника е да ти гарантира тези дадени от Създателя права, според които всички сме равни. В целия останал свят стойността ти се определя в зависимост от групата, към която принадлежиш. Ако си мъж мюсюлманин, си по-ценен от жена мюсюлманка, която пък струва повече от неверника. В Индия има кастова система – ако си брахман, си в най-висшата каста и струваш повече от далита, недосегаемия, който е от най-нисшата каста. Ако си в комунистическа страна, стойността ти зависи от ползата, която правителството има от теб. Ако си от полза за управляващите, си по-ценен, а ако няма полза от теб, държавата ще те убие. Но в юдео-християнския Запад имаш стойност, защото си създаден по Божи образ. Това е библейската идея.

- Каква прекрасна идея – да мислим за американците като за крале. А крале, които не участват и не се интересуват какво става, са всъщност лоши и мързеливи крале. Това е чудесен поглед върху нещата.

- Пророците в Стария завет са отивали при царя и са го обвинявали за това, че позволява да се шири порокът. И в книга Царства ще прочетем за този цар, че е бил лош цар.

- Бил, говорихте за това, което се случва в нашата образователна система. И едно от нещата, които наистина ме тревожат, е типичното нещо, което тираните и комунистите ще се опитат да направят, а именно да се опитат да ни разделят. Те искат да разрушат нашето „e pluribus“, тази магическа съставка, която ни отличава от всички останали, и искат да въведат мултикултурализма. Искат да ни настроят един срещу друг, за да се бием. Вие сте написал книга за тираните. Можете ли да ни помогнете да разберем каква е атаката срещу Америка? Откъде идва това разделяне на „e pluribus unum“, което ни се случва?

— Представете си, че сте в рая, а някой сее разделение. Това се е случило, дяволът го е направил. И затова е бил прогонен, защото е посял разделение в рая, накарал е Адам да обвини Ева, а Каин да убие Авел. Има и една интересна история за Гедеон, който имал незаконен син на име Авимелех. Гедеон побеждава стотици хиляди мадианци. Няма народ, който дори да си помисля да напада Израил отвън, но отвътре Авимелех иска властта – незаконният син. Затова след смъртта на баща си отива в града на майка си Сихем и пита хората дали не е по-добре син на Гедеон да ги управлява. Припомня им също, че е негова плът и кръв. Хората на Гедеон решават, че трябва да го подкрепят, защото е техен брат. Това, което прави Авимелех, е политика на идентичността. Всява разделение. Страната е силна, победила е всичките си външни врагове, но отвътре има някой, който сее разделение. И така, Авимелех взема няколко души и избива всички синове на Гедеон, след което се обявява за цар. Царуването му е ужасно, започва война срещу един от градовете, по време на която една жена от крепостната стена на града хвърля камък върху главата му и го убива. Ако онази жена не беше направила това, Израил още тогава щеше да стане монархия, а не чак 150 години по-късно със Саул. Идеята в тази история е, че виждаме как се е сдобил Авимелех с властта – като е посял разделение отвътре. Виждаме това да се повтаря множество пъти. Преди 500 години Италия е шепа градове-държави: Венеция, Генуа, Неапол, Флоренция, които водят постоянни битки помежду си. Тогава Макиавели решава, че ако един принц може да контролира цяла Италия, вътрешните борби ще спрат. Постига добър край на този план и затова написва в книгата си: „Целта оправдава средствата.“ Целта един принц да управлява цяла Италия е много добър край. Ако някой принц иска да завладее даден град, който обаче не иска да бъде завладян, ще го намразят. Но ако принцът плаща на престъпници да сеят разделение, да палят плевни, да убиват добитък, да горят всичко, хората от града ще извикат за помощ. Принцът ще дойде, ще ги отърве от същите тези престъпници, които е подкупил да създадат безредици, и принцът ще бъде възвеличан като герой, защото няма да има нищо по-добро. Това е добър маркетинг – създаваш нуждата и я удовлетворяваш. Подпалваш задния двор на къщата, а после заставаш на предната врата и им продаваш пожарогасител. Хората ще платят мило и драго за него и дори ще ти благодарят. Това се нарича макиавелизъм, когато създаваш или се възползваш от криза, за да укрепиш контрола си.

Да вземем Германия, която в началото на 1800-те години е няколко кралства: Саксония, Бавария, Прусия, които също не се разбират помежду си. Кайзерът на Прусия има философ на име Хегел в Берлинския университет. Той е известен с хегелианската си диалектика, триадата теза, антитеза и синтеза. Един от студентите на Хегел пък е Карл Маркс. Той взема тази диалектика и казва: тезата е статуквото. Трябва да създадем проблем, който да е наистина много сериозен, всички да изпаднат в паника и да се откажат от свободите си, и да се задоволят с нещо, което е само наполовина по-лошо. Това става изходната точка, след което създаваш нов проблем, който е много сериозен, продължаваш да създаваш кризи, при които хората се примиряват все повече и се отказват от все повече свои свободи.

Това е същото като вътрешната криза, която Авимелех предизвика. Днес наблюдаваме умишлено създаване на кризи, за да накарат хората да се откажат от свободите си, да се откажат от републиката си и да се върнат към диктатура.

- Не използва ли и Великобритания същия подход в Индия?

- Точно така. През 1714 г. един британски моряк спрял в Бенгал, а махараджата бил болен; той разбирал малко от медицина и го излекувал, а махараджата му дал куп подаръци и попитал: „Има ли още нещо?“ Той отговорил: „Да, бих искал да отворя търговски пост.“ После го превърнал в търговска крепост и впоследствие в Британската източноиндийска компания. Тя започнала от крепостта да дава оръжия на някои съюзници. Същевременно давала оръжия и на други и съвсем скоро и едните, и другите се ожесточавали, а британците подклаждали древни вражди между кралствата. Така те се биели помежду си и се отслабвали взаимно, а след това британците можели да завладеят и двете отслабени кралства, да възстановят реда и да ги разоръжат. После повтарят това отново и отново, докато не завладяват цяла Индия.

- Значи тази стратегия „разделяй и владей“ не е непременно нещо ново.

- Точно така. Всички колониални сили действат така. Например, когато белгийците колонизират Конго и Руанда — хората се възприемат като едно цяло, но колонизаторите ги класифицират според външните им белези и им казват: „Ти си хуту, а ти си тутси“, започват да ги настройват един срещу друг, така че те да се бият помежду си, а след като се бият и отслабнат, тогава да могат да завладеят цялата страна. Нали?

- Винаги съм се чудила защо се бият.

- Те създадоха расово разграничение, което преди това не е съществувало там, защото искаха да посеят това разделение. Това е като дяволската тактика да разделяш.

Да погледнем британците и Америка. След Френско-индианската война американските заселници и индианците бяха постигнали равновесие и се разбираха добре. И британският генерал Джони Бъргойн дебаркира в Канада, слиза на юг, среща се с индианците мохавки, подклажда ги и им обещава пари за скалпове. Така индианците започват да скалпират американците и нещата излизат толкова извън контрол, че това е една от причините за нашето разбунтуване, изброени в 27-те оплаквания в Декларацията за независимост.

Кралят е подстрекавал местните жители по границата — безмилостните диваци, чието известно правило във воденето на война е безразборното унищожаване на мъже, жени и деца. Но тук се казва, че кралят е отивал и е подстрекавал местното население да напада американците.

Това по същество се превръща в марксисткия модел. И особено след Студената война. Как унищожаваш една държава? КГБ изпращаше агенти, които да наблюдават всички групи. Те го наричаха критическа теория, където просто наблюдаваш всички икономически групи – пролетариата срещу буржоазията, работническата класа срещу собствениците на бизнеса; етнически групи — босненци, хървати, сърби; религиозни групи — сунити, шиити, православни. И ги категоризираха като жертви и потисници, имащи и нямащи. След това ги настройваха едни срещу други, за да се бият. Избухваше кръвопролитие, а когато се стигнеше до кръвопролитие, хората искаха да обвинят някого. Тогава те привличаха медиите на своя страна, за да обвинят лидера на страната. И когато популярността му спаднеше, организираха преврат или фалшифицирани избори и заменяха лидера със съветска марионетка. Цялото насилие спираше и за известно време всички бяха щастливи, докато не осъзнаеха: току-що се отказахме от свободата си. И зад Желязната завеса ги наричаха „съветски сателити“. След това ЦРУ се научи как да прави същото, но в обратната посока.

Например лидерът на Иран през 1953 г. беше Мосадък. Той национализира и поема контрола върху целия петрол. Хората нямат представа, че през 1908 г. Великобритания създава Англо-иранската петролна компания, по-известна като BP. Иран имаше светски лидер на име Реза Шах. Те бяха приятели, но той беше свален от власт и Мосадък пое управлението. И така, ЦРУ искаше да се отърве от Мосадък и да постави на власт сина на Реза Шах — Реза Пахлави. За тази цел ЦРУ по същество използва съветските тактики в обратна посока. Кърмит Рузвелт-младши е внук на Теди Рузвелт и е експерт по чужди езици. Той организира страната — знаете, с недоволните хора и другите групи — организира бунтове и протести, а след това привлича медиите на своя страна, за да обвинят Мосадък. Популярността му спада, той е поставен под домашен арест, след което поставяме на власт Реза Шах Пахлави, който обича Америка. Той се среща с Труман, Айзенхауер, Кенеди, Никсън, Форд. Но Джими Картър го предава и довежда аятолаха на власт. Така че за всички проблеми в Иран можем да благодарим на Джими Картър.

- Наред с много други проблеми.

- Но именно Обама преобърна тези тактики, които ЦРУ използваше на територията на други държави, за да не позволи на страните да попаднат в съветската орбита, и през 2014 г. ги насочи навътре, към Америка. Нарича се Закон за модернизиране на „Смит-Мундт“.

- Тъкмо щях да кажа — много от нещата, които описвате: насаждането на разделение, мултикултурализма, гледането с подозрение към съседа, защото не носите една и съща фамилия или може би не изповядвате една и съща религия... Това звучи познато. Това буквално е усещането от социалните медии в момента.

— Да. Знаете ли, в моята книга за социализма, която посветих на Чарли Кърк, с когото правехме интервюта по нея, той хареса особено една част, в която задавам въпроса: как караш един свободен народ да се откаже от свободите си? Чрез страх и безплатни неща. Ако ги вкараш в състояние на страх, те ще изпаднат в паника и ще разменят свободата си за сигурност. Но другият начин е чрез безплатни неща. И те постепенно ще се отказват от свободата си, за да продължат да получават безплатните неща. Например как се ловят диви прасета? В Тексас има много диви прасета. Слагаш един кол в земята и разпръсваш малко царевица. На следващия ден има два кола и отново разпръсваш царевица. Прасетата идват, изяждат царевицата и не обръщат внимание на коловете. На следващия ден има три кола и отново... Те просто продължават да ядат царевицата. След това започваш да поставяш коловете в полукръг, докато накрая почти се затвори целият кръг и остане само един малък отвор. Прасетата влизат през отвора, продължават да ядат царевицата, а ти затваряш портата и си хванал диви прасета. Хванал си ги чрез зависимост.

Последователите на Карл Маркс са били наричани Франкфуртската школа. Но когато са изгонени от Германия, те идват в Колумбийския университет в Ню Йорк. Те са социалисти и учат: „Никога няма да победите Америка с танкове. Трябва да го направите през задната врата. Трябва да го направите чрез зависимост.“ Така се появява стратегията на Ричард Клоуард и Франсис Фокс Пивън, наречена стратегията „Клоуард–Пивън“. Именно те съветват Линдън Джонсън да въведе всички тези програми на „Великото общество“. И идеята е, че ако страната може да бъде доведена до икономическа нестабилност, хората доброволно ще отидат при правителството и ще кажат: „Моля ви, помогнете ни.“ А правителството ще каже: „Добре, ще ви помогнем, но в процеса ще поемем контрола върху живота ви.“ И то прилага тази стратегия „Клоуард–Пивън“, като има почти преднамерено усилие да накара хората да се запишат за социални помощи, защото тогава те винаги ще гласуват за кандидата, който им дава безплатните неща. По този начин си изграждаш електорална база.

Но има два начина да въведеш социализма. Единият е чрез танковете, а другият е чрез зависимостта.

- И тогава хората просто се отказват от собствените си свободи, защото са станали много зависими от безплатните неща.

- Да. Казвам на хората: ако всяка седмица получавахте по 1 000 долара по пощата от някого, когото не познавате, седмица след седмица, бихте ли спрели и бихте ли се запитали: „Кой ми изпраща тези 1 000 долара всяка седмица? Ще разбера кой е и ще гласувам да бъде отстранен от длъжност.“ Не. По-скоро ще си кажете: „Имам още няколко сметки за плащане.“ Така че, веднъж щом накараш хората да получават безплатни пари, можеш да разчиташ на гласа им.

- Бил, повечето от книгите Ви са посветени на Америка. Знам, че очевидно сте силно фокусиран върху собствената ни страна. Кандидатирал сте се за политически пост. Защо решихте да напишете книга за Корана? Защо смятате, че има неща, които всеки американец трябва да знае за Корана?

- Точно така. Ами... Кийт Елисън положи клетва като първия мюсюлманин в Конгреса, с ръка върху Корана. Това беше Коранът на Джеферсън. А медиите казаха: „Не е ли прекрасно? Джеферсън сигурно е обичал исляма.“ А аз си казах: „Не, той е водил война срещу мюсюлманите — войните с берберските пирати.“ Помислих си, че някой трябва да изясни фактите.

И така... Мохамед е бил воин. Той е участвал в 66 битки и набези. Неговите хора нападали кервани, а след това отивали в Средиземноморието и нападали кораби. Нападали бреговете на Испания, Италия и Франция и отвеждали робите в Северна Африка. Те поробили над един милион европейци. През Средновековието в Европа е имало цели католически ордени, наречени тринитари, а ръководителят на ордена бил наричан „изкупител“.

- Мюсюлманите са поробвали европейци?

- Точно така. Да. А освен това са поробвали и чернокожи. Мохамед е бил бял арабин. В хадисите се казва, че Мохамед е бил „белият човек, полегнал на диван“. В друг хадис се казва, че вдигнал ръцете си и се виждала белотата на подмишниците му. В друг хадис бил на магарето си, допрял се до някого и човекът казал: „Видях белотата на бедрото на пророка.“ Мохамед е притежавал чернокожи роби като Билал.

И така, ислямът е поробил десетки милиони африканци, кастрирал мъжете, превръщал ги в евнуси, а жените продавал в сексуално робство. Тимбукту, където кануто се среща с кервана, е бил голям център за търговия с роби; Хартум, крайбрежието на Занзибар... Танзания. Знаете, в продължение на векове са продавали чернокожи хора из цяла Африка, а след това и в Османската империя. Но когато турците нахлули в Европа, те пленявали християнски градове — знаете, в България, Албания и Румъния — и вземали християнските момчета и ги превръщали в свои мюсюлмански войници — еничарите. В Египет били наричани мамелюци — роби-войници. И така, идеята била, че европейците плащали ежегоден данък на мюсюлманските пирати, за да оставят корабите на страните им на мира. Така е било в Швеция през 1600-те години. Някакви мюсюлмански пирати нападат Балтимор, Ирландия, събират цялото население на града, отвеждат ги в Мароко и ги продават в робство, в Драгут Рейс.

Дори поклонниците през 1625 г. изпратили кораб, натоварен с боброви кожи, обратно към Англия. Уилям Брадфорд казва, че корабът се намирал в Ламанша, когато турски военен кораб го пленил, отвел го в Мароко и продал екипажа в робство.

След като Америка става независима от Великобритания, султанът на Мароко казал: „Ами, вече не сте обвързани от британското плащане на данък. Вие сте самостоятелна държава. Трябва да си платите.“

- В противен случай берберските пирати ще нападат корабите ви.

- Да. И по тази причина президентът Обама каза, че Мароко е първата държава, признала независимостта на Америка. Да, но за да могат да ни облагат с данък.

И така, те пленявали американци и ги поробвали, това са случаите с кораба „Поли“ и различни други кораби. Непосредствено след революцията Томас Джеферсън е изпратен като посланик във Франция и се среща с Абдерахман, мюсюлманския посланик, и го пита: „Защо поробвате нашите хора? Какво сме направили, за да ви обидим?“ И мюсюлманският посланик му казал: „Не, просто е записано в нашия Коран, че всички народи, които не признават властта на исляма, са грешници и че наше право и задължение е да ги превърнем в роби, а всеки мюсюлманин, който загине в битка, със сигурност отива в рая.“

Джеферсън притежавал Коран, за да разбере какво има в тази книга, което кара тези хора да ни мразят, след като ние не сме им направили нищо лошо. Вместо това медиите казват: „О, Кийт Елисън положи клетва като конгресмен върху Корана на Джеферсън. Леле, Джеферсън сигурно е обичал исляма.“ Не. В деня след встъпването си в длъжност като третия президент той получава искане от пашата на Триполи за четвърт милион долара — изнудване за плащане на данък. Джеферсън казал: „Направих единственото разумно нещо. Изпратих ескадра от наши кораби.“

- Бил, смятате ли, че някои мюсюлмани не са чак толкова крайни? Че са умерени, а мюсюлманите фундаменталисти по същество дават лоша репутация на исляма?

- Да, бих казал, че повечето от тях са умерени. Думата „ислям“ означава подчинение на волята на Аллах. Мюсюлманин е човек, който се е подчинил на волята на Аллах, затова те смятат, че ще има световен мир, когато целият свят се подчини на волята на Аллах. За тях световен мир означава световен ислям. Това е различно определение на думата.

Когато ние казваме „мир“, имаме предвид различни групи, които не вярват в едни и същи неща, да се научат да живеят в разбирателство.

Когато те казват „мир“, това е моментът, в който всичките ти врагове са победени, няма останал никой за покоряване, няма останал никой, с когото да се воюва.

Умереният мюсюлманин вярва, че светът ще се подчини на Аллах по-късно. Може би в далечното бъдеще, може би в края на света, а може би дори в преносен смисъл. И тъй като това е толкова далеч във времето, те наистина не мислят за него. Просто искат да живеят живота си и са прекрасни хора, които искат да бъдеш техен приятел и част от семейството им.

А мюсюлманинът фундаменталист иска светът да се подчини на Аллах сега. И те са наистина ентусиазирани и искат да помогнат това да се случи. И ще го направят по всякакъв начин. Дилемата за Запада е, че колкото по-добронамерени сме ние, толкова повече фундаменталистите мюсюлмани възприемат тази доброжелателност като слабост. И приемат това като покана за нападение. Ние си мислим: „Ако отстъпим още малко, те ще бъдат добри към нас.“ А те ни виждат как отстъпваме и казват: „Вижте, Аллах ни е предал враговете ни. Те ни показват врата си, нали?“

И така, когато губят голяма битка — битката при Лепанто през 1571 г., битката за Малта през 1565 г., битката за Виена отново през 1683 г. — всеки път, когато губят големи битки, се връщат към умереността за едно-две поколения. Но след това отново предприемат няколко пробни нападения и ако не получавали силен отпор, приемали това като сигнал, че трябва отново да се върнат към агресивния си подход.

И така, умерените мюсюлмани предпочитат да бъдат под чадъра на Запада и да се наслаждават на свободите. Жените могат да носят каквито дрехи искат, могат да ядат каквото искат и да излизат, когато искат. Жените могат да напускат дома без разрешението на съпруга си. Могат да напускат дома, без да бъдат придружавани от мъж — член на семейството. Те предпочитат свободите.

Но когато фундаменталистите извършат терористична атака, а Западът не се стовари силно върху фундаменталистите, умерените си казват: „Ами, щом няма да ни защитавате, единствените, които са останали, са те. Трябва да се наклоним в тяхната посока.“

- Нямат друг избор. Понеже слабостта, демонстрирана от Запада, тласка умерените мюсюлмани към фундаменталисткия ислям?

- Да, а фундаменталистките мюсюлмани са също толкова склонни да убият умерен мюсюлманин, колкото и неверник. Те ги смятат за хора, които са се отклонили от пътя на Аллах.

- И така ли по същество са завладели християнските държави? Например Египет е бил християнска държава, а сега е предимно мюсюлманска. Ливан, Сирия — всички тези страни са били християнски, а сега са мюсюлмански държави чрез същото това противоборство между фундаменталисти и умерени мюсюлмани, които по същество не са имали подкрепа, с която да се противопоставят?

- Да. В по-ново време те използват нашата толерантност срещу нас. Но първоначално те просто са играли политическата игра.

Малко предистория. Мохамед е роден през 570 г. сл. Хр. Баща му умира, преди да се роди, майка му умира, когато е на шест години, дядо му и неговият настойник умират, когато е на осем. Той остава сирак и е приютен от чичо си Абу Талиб, който е търговец, пътува с камили до различни градове и чува за различните религии. Някои от градовете били персийски и там изповядвали зороастризъм, според който раят бил изпълнен с девици, които щели да изпълняват всички желания на мъжете. Мохамед чува това и то бива включено в неговата система от вярвания. Зороастрийците също вярвали в джинове — или духове, като в „Хиляда и една нощ“. Имаме и религията на манихейството. Мани бил човек, който смятал, че във всяка религия има малки частици истина и че човек може да ги извлече. Последовател на манихейството бил Свети Августин, докато не се срещнал с този човек и не разбрал, че той всъщност не знае за какво говори. След това прекарал остатъка от живота си в разобличаване на манихейството. Но Мохамед чул за това и си казал: „Може пък и да има по малко истина във всяка от тях.“ Имало и сабеи в района на Йемен. Те били привърженици на практики като отрязване на ръце и крака, ходели на поклонение, плюели върху дявола и хвърляли камъни по него. И това също било включено в мюсюлманските традиции. А в Арабия, в Мека, имали 360 различни езически божества в една квадратна сграда, наречена Кааба. Най-популярният бил Хубал, богът на луната. Имали един камък, който смятали, че е паднал от Луната. Това е стъкловиден камък от удар на метеорит — метеорит е паднал в пустинния пясък и го е разтопил, превръщайки го в кафяво стъкло. И тези езичници целували този камък, обикаляли около него и му се покланяли в продължение на векове преди Мохамед. Мохамед също целунал този камък и това било включено в неговата система от вярвания. След това отишъл при някои еврейски общности и първоначално учел последователите си да се покланят с лице към Йерусалим през първите 17 месеца на исляма. А след това се запознава с християнската вяра. „Енциклопедия Британика“ казва, че евангелието е станало известно на Мохамед чрез апокрифни и еретически източници. Той смятал, че Троицата се състои от Отец, Мария и Исус. Никой никога не му обяснил за Светия Дух.

И така, Мохамед отива в една пещера. По това време в Египет се разпространява движение, наречено монашество, според което, ако наистина станеш християнин, трябва да раздадеш парите си и да живееш като отшелник в пещера. Нещо като нашата версия на разделението между църква и държава. „Просто ще се оттегля от политиката. Просто ще се наслаждавам на собственaта си връзка с Бога.“ Наричали тези хора „отци пустинници“. Но Мохамед отива в една пещера и се моли, а пред него се появява дух, който го стиска и му заповядва да чете. А той казва: „Не мога да чета.“ Защото бил неграмотен. Духът го стиска втори път и казва: „Чети.“ Той казва: „Не мога да чета.“ Това се случва и трети път. И тогава той най-накрая започва да рецитира. Така Коранът достига до него. Той получавал тези стихове, рецитирал ги, докато ги запомни, и след това ги преподавал на своите последователи. Хората казват: „Как може някой, който е неграмотен, да запомни всички тези стихове?“ На арабски те имали определена рима, определен ритъм, много подобен на рап музиката. Затова Томас Карлайл пише през 1840 г.: „Арабите виждат повече стройност в него, а голяма част от него е ритмична — един вид дива песен.“

И така, Мохамед се връща при съпругата си Хадиджа. Тя е на 40 години, а той е на 25, работил е за нея, след което тя се омъжва за него. И той ѝ казва, че смята, че е обладан от демон. И според „Животът на Мохамед“ на Ибн Исхак тя решава да изпита духа. Кара го да седне на лявото ѝ бедро и пита: „Виждаш ли духа?“ Той казва: „Да, ето там.“ След това го кара да седне на дясното ѝ бедро. „Виждаш ли духа?“ – „Да, ето там.“ След това започва да разкрива лицето си и да сваля част от воалите си и казва: „Виждаш ли духа?“ И той казва: „Не.“ А тя казала: „Тогава трябва да е бил от Бога, защото се е засрамил да ме гледа, когато не съм с всичките си воали.“ Това бил тестът.

- Това потвърждава ли се и прието ли е от хората, които изучават исляма?

- То е част от техните предания. Да — Ибн Исхак. И така, тя отвежда Мохамед при своя братовчед, който е ебионитски християнски свещеник — една еретическа секта, която твърди, че Исус е нещо по-малко от Бог. Този човек им казал: „Може би това е бил духът, който се е явил на Мойсей.“

След това той умира и така Мохамед остава с този дух. През 610 г. сл. Хр. Мохамед отива в Мека и усеща, че в неговата вяра има по нещо за всеки, но никой не е особено въодушевен от това. Той става конфликтен. Първоначално го прогонват от града през 619 г. През същата година умира съпругата му — това е неговата „година на скръбта“. Опитва да отиде в град ал-Таиф. Те не го искат и го замерят с камъни. Затова през 622 г. сл. Хр. той отива в град с еврейско мнозинство, наречен Медина. Там са добри и толерантни и допускат Мохамед в града като първия мюсюлмански имигрант. Той представя своята вяра и те казват: „Ти не си пророк от линията на нашите еврейски пророци“, но му позволяват да остане. Той отива в кварталите на малцинствата и организира последователи. Нещо като обществен организатор. Когато последователите му стават достатъчно много, той се връща при евреите и започва да оказва натиск. Включва се в политиката. Натиска евреите да го приемат политически заедно с новите му последователи. Те се съгласяват и сключват договор. Така Мохамед вече е политически лидер, освен че е религиозен лидер.

След това последователите му в Мека започват да създават конфликти. Прогонват ги от града заради нарушаване на обществения ред. С това се създава началото на много мюсюлмански имигранти. Евреите го допускат, а Мохамед им позволява да ограбват керваните, пътуващи към Мека, като отмъщение за това, че жителите на града са ги прогонили. Така се появява идеята за жертвата: „Ние сме жертвите, те бяха нетолерантни към нас, следователно сме оправдани да нападаме керваните им.“ Това е различно от Исус, който казва: „Ако ти вземат връхната дреха, дай им и ризата си.“ И така, Мохамед получава стихове от своя Аллах, в които се казва, че те получават една пета от плячката от ограбването на керваните. Един от стиховете казва: „Аллах ви е дал робините като ваша плячка.“ И така той казва на хората си, че могат да имат четири съпруги плюс толкова допълнителни жени, колкото притежават с дясната си ръка — тоест които са пленили по време на битка. Това са робини, наложници, робини-съпруги. Просто нямат статута на съпруга.

И така, през 624 г. сл. Хр. меканците изпращат хиляда войници, за да защитят своя керван, а Мохамед с 300 души побеждава хиляда в битката при Бадр. Тази невероятна победа го убеждава да се превърне във военен лидер. А след това, през 627 г. сл. Хр., меканците изпращат 10 000 войници към Медина. Мохамед изкопава ями и окопи около целия град – това е наречено битката при Рова – което обезсмисля кавалерията на меканците. Не можеш да препускаш с коне през поле, пълно с ями и окопи — ще им счупиш краката. Мохамед отива при някои от меканците през нощта, подкупва ги и те се измъкват. Отива при други меканци през нощта, заплашва ги и те се измъкват. Нещо като политиката в Чикаго — подкуп или куршум. Става ужасно студено за една седмица, останалите меканци губят кураж и се оттеглят. Мохамед приема това като победа — че враговете му са били страхливци. След това се връща в онзи еврейски град, обижда се на едно от еврейските племена, конфискува имуществото им и ги прогонва от града. Другите две племена по същество се отдръпват. „Е, поне не закача нас, а и те винаги са били наши конкуренти.“ Сега вече има само две еврейски племена. Той се обижда на по-малкото от двете. Голямото племе по същество стои настрана. „Е, той не се заяжда с нас, а те винаги са ни били конкуренция.“ Сега вече остава само едно еврейско племе.

Според хадисите, докато Мохамед взема баня, му се явява дух и казва: „Как можеш да почиваш, когато всичките ти врагове са сред теб?“ Той пита: „Къде?“ И духът посочва последния еврейски квартал. Мохамед ги обкръжава за 28 дни. Когато те се предават, той ги довежда на пазара, отрязва главите на мъжете — около 600–700 души — а след това продава жените и децата в робство. Така, в рамките на пет години след идването на Мохамед в еврейския град Медина като имигрант, в град Медина вече няма нито един евреин. Те са били прогонени, убити или поробени.

Ето защо Мамдани преди няколко седмици каза: „Моята религия започва с това, че Пророкът е бил имигрант.“

И така, това е процес от три стъпки: имигриране, увеличаване, елиминиране. Имигрираш като религиозен бежанец, след това увеличаваш броя на последователите си в кварталите, населени с малцинства, и се включваш в политиката. След това започват случайни изблици на насилие, обикновено извършвани от млади мъже — намушквания, изнасилвания, нападения с киселина — и жителите на квартала вече не се чувстват в безопасност и се изселват, а ти поемаш квартала. След това правиш същото град по град, държава по държава, нали? Има 1400-годишна история, която показва как това се случва.

Така че има два начина, по които се разпространява. Единият е чрез меча, а другият е чрез имиграцията, нарича се „дауа“ — D-A-W-A-H, дауа. Това е имиграционен джихад, цивилизационен... Тоест идваш в приемащата държава, донякъде като инвазивен вид, след което се разрастваш и изграждаш общността си.

Интересна е историята с Хенри Форд, който не харесвал профсъюзите. Той обикалял света в търсене на друг източник на каучук, защото първоначално се добивал от растения. И бил в Близкия изток, когато един йеменец качил багажа му на кораба и свършил толкова добра работа, че Хенри Форд му казал: „Ако дойдеш в Детройт, ще ти плащам по 5 долара на ден.“ Това поставя началото на арабската миграция към Детройт. И действително, те не се присъединявали към профсъюзите и работели усърдно. Радвали се, че са в Америка. Създали първата ислямска асоциация в Америка. Основали първата джамия в Америка. И били дружелюбни. Всички казвали: „Те са дружелюбни, трудолюбиви са, няма от какво да се страхуваме. Нека пуснем още.“ Идват още. Те са дружелюбни, трудолюбиви са — нека пуснем още. И след това започват да изграждат общност. Появява се имам, който казва: „Добре, сега, когато всички сме тук, трябва да започнем да следваме Корана малко по-стриктно. Видях жена ти да пазарува и не беше облечена достатъчно скромно.“ Човекът се прибира вкъщи и казва: „По-добре започни да се покриваш.“ След това вижда някого и казва: „Видях те да обядваш с този неверник, а не трябва да бъдеш близък приятел с неверници.“ Или: „Видях и дъщеря ти в обществения басейн по бански.“ И така тези имами постепенно насочвали общността към все по-стриктно следване на примера на Мохамед.

И това ни отвежда до още нещо интересно. Шариат — думата означава „закон“ — и е основан върху Мохамед. Това, което Мохамед е разрешавал, е разрешено. Нарича се халал. Това, което Мохамед не е разрешавал, не е разрешено. Нарича се харам.

И така, Мохамед харесвал котки. Котките са халал — разрешени са. Мохамед не харесвал кучета. Кучетата са харам — не са разрешени. Шариатското право представлява дълъг списък от халал и харам — какво е позволено и какво не е позволено — а местният имам поддържа този списък. Но ако попиташ: „Ами, искам да знам защо това е харам?“ – „Съжалявам, не можеш да питаш защо.“ – „Но аз наистина искам да знам защо това е харам.“ – „Не питай отново, иначе ще те убия.“ Ти дори не знаеш защо. Просто това е религия на „прави“ и „не прави“, а имамът ти казва кои са нещата, които трябва и които не трябва да правиш.

И така, християните искат да подражават на Исус, а мюсюлманите искат да подражават на Мохамед. С изключение на това, че в християнската теология не отиваш на небето, защото си като Исус. Ти вярваш, че Исус е Божият Агнец, Който е понесъл наказанието за нашите грехове, така че ние да не понасяме наказанието за собствените си грехове. Той е бил заместникът. Теологичната символика е в Стария завет — имаш закона и агнето. Имаш Петокнижието и всички тези закони, но също така и всички тези жертви. И почти за всеки нарушен закон е предписана определена жертва. А след това веднъж годишно е Йом Кипур — Денят на изкуплението, когато с кръвта на жертвата се поръсва върху умилостивилището (Ковчега на Завета) и всички грехове на народа са опростени. Всички започват новата си година с бял лист.

Идеята е, че се приближаваме към Бога не защото сме достатъчно добри. Не сме достатъчно добри. Всички... всеки нарушава закона. Приближаваме се към Бога, защото се уповаваме на Неговата милост. И именно този Заместник... Евреите имат вяра в Агнеца, Който предстои да дойде. Християните имат вяра в Агнеца, Който вече е дошъл. Но спасението е чрез Агнеца. Ти не се уповаваш на това, че си достатъчно добър. Уповаваш се на Божията милост.

А в исляма няма нищо от тази теология. Той е просто религия на „прави“ и „не прави“, религия на делата. И колкото по-близо можеш да следваш примера на Мохамед, толкова по-голям е шансът ти да отидеш в рая. Но дори самият Мохамед казал: „Макар че съм пророкът на Аллах, не знам какво ще направи Аллах с мен.“ Така че дори той не е знаел.

И хората казват: „Прочел съм Корана, познавам исляма.“ Ами, не го познаваш. Коранът представлява частни откровения, дадени на Мохамед. От една страна са стиховете, които получава в Мека, които са по-миролюбиви — да уважава евреите и християните, хората на Писанието. Но стиховете, които получава в Медина, са по-политически и войнствени. А по-късните стихове заменят или заличават по-ранните. След това има хадисите, които съдържат 60 000 разказа, запомнени за Мохамед — от неговите съпруги и воини. След това има сирата — биографията на Мохамед, която подрежда живота му в хронологичен ред, написана 100 години след смъртта му. И след това има 1400 години решения, разделени в четири различни школи, които интерпретират Корана и хадисите. Много е сложно. Имаш шиитската и сунитската версия.

- И те също се бият.

- Да. Това е интересна история. Знам, че прескачам в много различни посоки. Сунити и шиити — важно ли е да разбираме това, за да разберем какво се случва в Иран?

Мохамед имал дъщеря Фатима, омъжена за Али. И неговите последователи са „Шия Али“ — или шиити. Около 15% от мюсюлманите са шиити. Те са предимно в Иран.

- Иранци.

- Мохамед имал много съпруги и следователно много тъстове. Но тъстът на Айша — шестгодишната, за която се оженил и с която консумирал брака на девет години — баща ѝ бил Абу Бакр. Той воювал с Мохамед в неговите битки — неговите 66 битки и набези — и казал: „Аз знам пътя.“ А думата за „път“ е „сунни“. И така имаме шиити и сунити.

В битката при Кербала, ако не греша, Хюсеин, синът на Али, е убит от сунитите. И така започва кръвна вражда, която продължава и до днес.

И дванадесетият потомък — по кръвната линия на Мохамед — които са наричани шарифи. Но дванадесетият от тях изчезва от историята през 874 г., когато бил на пет години. Шиитите вярват, че той се крие в пещера от 1200 години и че ако аятолахът успее нарочно да предизвика световна война, този дванадесети имам, този Махди, ще излезе от пещерата. След това събитие тяхната версия на Христос, която донякъде е християнската версия на Антихриста, ще се завърне и заедно те ще убият Малкия Сатана — Израел. Ще убият Големия Сатана — Америка. Ще убият всички християни и всички евреи, както и всички маймуни и всички прасета. И ще създадат едно световно правителство, което ще бъде ислямско — халифат.

И така, докато комунистите разполагат с ядрени оръжия, но не бързат да ги използват, аятолахът, според тази дванадесетническа версия на шиитския ислям, всъщност иска да създаде глобална война, за да постави началото на това глобално ислямско управление.

Затова и Тръмп, и Хегсет казаха: „Не можем да позволим на този човек да има ядрени оръжия, защото ще ги използва.“ Той току-що е убил 50 000 от собствените си хора, които са демонстрирали.

- Трябва да те попитам — предвид колко огромно е всичко това и знам, че и ти, и аз сме вярващи хора... Вярваш ли в божествена намеса? Мислиш ли, че когато става дума за толкова огромни неща, Господ ще ни защити? Вярваш ли, че Бог се е намесил в това да направи Америка такава, каквато е? Изглежда като чудо, когато описваме основаването на страната ни, шансовете за завета и корените на тази страна, и чудесата, които нашата страна е преживяла. Мислиш ли, че е възможна божествена намеса?

- Определено. Ако нямаше божествена намеса, Бог не би бил справедлив. Как би могъл да съди хората, ако вече е определил какво ще се случи? Така че моето виждане е, че ще стигнем до края и в християнската теология това е книгата Откровение. Ще стигнем дотам, това е като GPS-а на телефона ти. Ако се покаем, Той може да ни поведе по дългия път. Ако не се покаем, ще се случи веднага, нали?

Написах книга, наречена „Believe“ („Вярвай“), в която ставам малко по-академичен, но говоря за това как Бог е създал светлината. Светлината е фотон, който представлява перпендикулярна вълна в електромагнитното поле, движеща се със скорост 186 000 мили в секунда. А видимата светлина е само малка част от целия електромагнитен спектър, заедно с гама-лъчите и ултравиолетовите лъчи. И така, когато Бог е разпрострял небесата, Той също е разпрострял електромагнитното поле, за да може светлината да пътува през небесата.

Теорията на относителността на Айнщайн казва, че колкото по-близо можеш да се движиш до скоростта на светлината, толкова повече времето за теб се забавя. А ако можеше да се движиш със скоростта на светлината, времето би спряло. Добре, Бог е създал светлината, така че Той е по-бърз от светлината. Следователно за Бога времето е неподвижно. Никога няма да можем да разберем напълно това, но най-близкото, до което можем да се доближим, е стихът: „Един ден при Господа е като хиляда години.“

С други думи, ние живеем в забавен каданс в сравнение с Бога. Бог съществува във вечното настояще. „Аз съм, Който съм.“ И когато си в Неговото присъствие в молитва, не можеш да мислиш за миналото или бъдещето. Просто си в присъствието на Господа. Така, за да създаде нашата реалност, Бог е трябвало да вземе настоящето и да го разтегне, да го забави. Сега имаме компютри, наречени квантови компютри, които могат да извършват милиард пъти по милиард изчисления в секунда. Можеш да потърсиш в Google: „Бог толкова ли е бърз?“ Да. Бог може да извършва безкрайност по безкрайност изчисления. Той е толкова бърз, че е по-бърз от бързината. Той е извън времето.

Можеш да зададеш въпрос в Google на телефона си, той ще излезе в целия интернет, ще събере цялата информация, ще я подреди и ще я покаже на телефона ти за наносекунда. Ако човек може да направи нещо толкова бързо, Бог толкова бърз ли е? Да. Бог е по-бърз от бързината.

Той е извън времето.

И така, ние вземаме малките си решения със свободната си воля, но се движим толкова бавно, че Той може да пренастрои всяка променлива и всеки електрон в цялата вселена, преди да позволи на времето да премине към следващия наносекунден кадър.

Времето се движи, но идеята е: защо? Заради свободната воля. Защото Той иска да ни позволи свободата да вземаме решения. И тогава правя още една крачка и това се връща към идеята, че Бог е любов. Той ни обича и иска ние също да Го обичаме. Но за да бъде любовта любов, тя трябва да бъде доброволна. Не може да ни принуди. И ако ни принуди, Той самият ще знае, че ни принуждава, и ще знае, че нашата реакция не е реакция на любов, защото ще знае, че ни е принудил. Но Той иска нашата любов и никога няма да ни принуди. Искам да кажа, какво можеш да дадеш на някого, който има всичко? Бог е съществувал цяла вечност.

Четох за телескопа „Хъбъл“ и през 2003 г. те го насочили към участък от небето, където няма нищо. Това е било миниатюрно петънце с размера на песъчинка, държана между пръстите ти на една ръка разстояние на фона на нощното небе. Малко петънце — нищо няма там. След 11 дни обработили изображенията и в това малко петънце се оказали 10 000 галактики, всяка с по стотици милиарди звезди. Нарича се Hubble Ultra Deep Field — ултрадълбоко поле на „Хъбъл“. Това е най-отдалечената снимка, правена някога от планетата Земя до този момент. И всяка точка, която виждаш, е галактика със стотици милиарди звезди, всичко това в онова малко пространство.

След това започнали да гледат в други посоки. Сега изчисляват, че наблюдаемата Вселена е широка 93 милиарда светлинни години и все още се разширява със скоростта на светлината. А най-голямата звезда, която са открили, е Stephenson 2-18. Това е свръхгигантска газова звезда. Тя е толкова огромна, че ако я поставиш в нашата Слънчева система, би погълнала орбитата на Сатурн — шестата планета от Слънцето. Ние сме третата планета от Слънцето. Можеш ли да си представиш една-единствена звезда, толкова огромна? И Бог е създал всичко това.

И е създал теб. Защо би създал теб? Защо би създал мен? Защо би създал нас, хората? Какво бихме могли да предложим на едно същество, което е толкова безкрайно могущо? Нищо.

- Истинска любов.

- Може би нещо... Знаете ли, какво всъщност е една галактика? Купчина скали. Горещи скали, студени скали, разтопени скали, изпарени скали. Една скала не може да те обича.

И сякаш някога, в миналото на вечността, Бог си е казал: „Това вече съм го правил. Мога да създам всичко. Наистина бих искал някого по Мой образ, който да може да Ме обича.“

Тук става интересно, защото по определение любовта трябва да бъде доброволна. Затова, в контекста на всичко, което Бог контролира – време, материя, пространство, енергия - Той умишлено е създал едно малко нещо, което не контролира: твоята воля. Искам да кажа, че Той е достатъчно могущ, за да я контролира, ако поиска, но това би унищожило самата причина, поради която ни е създал различни от всичко останало.

Той няма нужда от нашата любов.

Той не е непълен без нашата любов.

Той не се нуждае от нашата любов, но я иска.

Това е като родителите — те не се нуждаят от любовта на децата си, но я искат. И колкото повече обичаш някого, толкова повече искаш този човек да те обича в замяна.

Бог те обича безкрайно. Той има безкрайно желание ти да Го обичаш в замяна, но никога няма да те принуди. Защото ако те принуди, Той ще знае, че те принуждава. Но Той иска любовта ти и никога няма да те принуди.

Иска любовта ти.

Ние сме създадени по Божия образ. А кое е най-важното нещо в живота ни? Да обичаме и да бъдем обичани. Важно е да имаш цел и всичко останало, но когато някой е на смъртното си легло, не казва: „О, да, кажете на секретаря ми още едно последно нещо, преди да умра.“ Не. „Кажете на жена ми и децата ми, че ги обичам.“ Знаете — любов.

Ако сме създадени по Божи образ – Бог обича всичко, което е създал. Но въпросът е: може ли създаденото от Него да Го обича в замяна? Галактиките не могат да обичат. Скалите не могат да обичат. Електроните не могат да обичат. Животните следват инстинкта. Ако потърсиш думата „ангел“ в Библията, в превода на крал Джеймс тя се среща 289 пъти. Нито веднъж думата „любов“ не се използва, за да опише отношенията на ангел с Бога. Те се покланят на Бога. Хвалят Бога. Прославят Бога. Думата „ангел“ означава „вестител“. Те предават Божиите послания. Предават Божиите съдби — например в Египет. Те пеели, когато били създадени звездите. Радват се, когато един грешник се покайва. Знаете, Исус казва: „Ще ви изповядам пред ангелите“ — или пред небесните свидетели. Те са могущи същества. Невъобразимо могущи същества.

Но не са създадени по Божия образ. И в християнската теология Исус не е умрял на кръста за ангелите. Те са създадени с определена цел. Ако се запитаме: „С каква цел сме били създадени ние?“ Ние не сме могущи и не сме особено умни. Но, знаете ли, един цар може да има замък с много могущи войници, но да има и деца. Собственик на бизнес, който е милиардер, може да има 100 000 служители, които са изключително интелигентни, но да има и деца. Сякаш те са били създадени с определена цел. И с каква цел сме създадени ние? Ами, познайте.

Думата „любов“ се използва навсякъде в Библията, за да описва отношенията между мъжете и жените и Бога. „Обичай Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, душа, ум и сила.“ Псалм 91: „Понеже той ме възлюби, затова ще го избавя.“

- Какво чудесно послание, с което да завършим сложния разговор за нашата история като американци — с решението, че когато хората изпитват усещане за конспирация, отчаяние и разделение, в крайна сметка да живееш по образа на Бога, по чийто образ сме създадени, означава да създадеш собственo семейство, да се ожениш и да имаш деца и да внесеш щастие. И това е истинският антидот срещу атаката срещу нашата велика западна цивилизация.

Бил, благодаря ти много. Надявам се, че хората са си записали много малки подробности, а ти имаш толкова много книги. Аз дори не знам коя да препоръчам. Коя е препоръчителната книга в момента?

- Ами, моята най-продавана книга е „America's God and Country“. Това е голяма, дебела енциклопедия с цитати за Бога и страната. Абигейл Адамс, Линкълн, Джеферсън, Франклин. Със съпругата ми Сузи съставихме няколко книги, наречени „Miracles in American History“. Написах и една със сина ми, наречена „Courageous Christianity“. Тя проследява произхода на YMCA, след това историята на играта баскетбол, после Олимпийските игри и всички тези забавни истории. Имам и друга за Букър Т. Вашингтон и Джордж Вашингтон Карвър.

- Както казах, хората ще имат нужда от химикал и хартия, защото има толкова много, толкова много неща, които могат да научат от теб. Благодаря ти много. Беше наистина страхотен разговор.

- Благодаря ти, Мариса. Моят уебсайт е americanminute.com, ако някой се интересува. Изпращам ежедневни имейли и дори правя седмично видео за Turning Point Ed, наречено „How We Got Here“ („Как стигнахме дотук“). Но за мен е чест да бъда с теб и благодаря на Бога за Денис Прагер и PragerU, както и за огромната работа, която вършите. Ти и твоят екип в PragerU сте много важни за това да помогнете за запазването на западната цивилизация и свободите, с които разполагаме. И искам да благодаря на теб, Денис Прагер и целия екип на PragerU за това, което правите.

- Благодаря ти. Това означава много. И на нашите поддръжници, които правят всичко това възможно.

Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова