- 10 Sep 2020
- 284
- 18
В началото на прехода се роди следният остроумен виц: след като Александър Лилов разпуснал Държавна сигурност, веднага след 10 ноември 1989 г., служителите от VI управление станали шофьори на такси. Качваш се в колата им, казваш си ЕГН-то, и те карат на адрес. Сетих се за този виц покрай поредното активно мероприятие и скандалите около т.нар. дело “Галерия”. На мен самия ми е трудно да ви обясня в какво се състои скандалът, защото подслушването е сиво ежедневие за българските служби от десетилетия насам. Репликата “не е за по телефон” знам откакто се помня, а много хора я употребяват и днес. Разбира се, във всяка друга нормална страна с функционираща демокрация това дело щеше да предизвика оставката на правителството. В България, както вече казах, това е обичайна практика, но от време на време около някой случай започва да се шуми, настъпва суматоха, в която всички говорят едновременно, публиката нищо не разбира, но някой бива отстранен от някаква длъжност, обикновено на по-ниски нива, без да се дава обяснение защо.
<p>Доносите на тайните служби най-често са предизвиквали политически сътресения у нас, като се започне от Бриго Аспарухов от времето на правителството на Филип Димитров, мине се през доклада на Атанас Атанасов, след който бяха отстранени десет министри от правителството на Иван Костов, и се свърши с министър Петканов, който беше подслушвал дори колегите си от кабинета на Симеон Сакскобургготски. Забравих да спомена още едно прословуто подслушване - това на ген. Атанасов, който подслушваше американското и английското посолство, разбира се, по нареждане на Костов, с което последният окончателно се дискредитира в очите на западните ни партньори. И едно мнимо подслушване, измислено от предишния главен прокурор Никола Филчев, с което пък той целеше, от своя страна, дискредитация на Костовото управление.</p>
<p>Употребих думата доноси малко по-горе неслучайно, защото споменатите доклади и подслушвания не бяха облечени в юридическа форма и не залегнаха в основата на справедливи съдебни процеси. Ефектът от тях бе изцяло пропаганден, а те се използваха за разчистване на политически сметки. <br />Чел съм няколко такива разработки (сами можете да си представите колко са били секретни) и много често съм се чудел на профанския начин, по който са направени, както и на езика, на който са написани. Последният много напомня на дебилно-административния стил на Държавна сигурност. Хубаво е читателите да знаят, че по-голяма част от тези т.нар. секретни доклади са писани въз основа на вестникарски публикации и популярни софийски слухове от кулоарите на властта. Много рядко те са подкрепени със същинска изследователска работа, доказваща чрез факти дадена теза. Впрочем не е случайно, че разработката “Галерия” е започната след публикации в “Уикенд”, доказателство, че този вестник върви пред службите. Винаги съм подозирал, че най-строго пазената тайна на тези служби е тайната на тяхното нищо-неправене. Това, което правят, е толкова тайно, че остава в тайна за самите тях и понеже нямат какво да правят по цял ден, се занимават с клюки и политически интриги. Впрочем това са най-активно политическите хора в България, което не е малка група и което обяснява защо политиката ни е такава, каквато я виждаме днес - кълбо от сплетни, интриги и скандали, което вече 20 г. не можем да разплетем, та да се успокоим и да мирясаме.</p>
<p>Ето ви една иронична теза: понеже многобройните хора в службите скучаят по цял ден, защото няма какво да работят, насочват енергията си към политиката и така последната се явява като резултат от скуката на безделници под пагон. Не искам да обиждам тези служители, просто искам да кажа, че няма видим резултат от тяхната толкова тайна работа. Съвсем насериозно обаче ще трябва да кажем, че България е май единствената страна от цивилизования свят, в която щатните бройки и бюджетите на службите за сигурност си остават тайна, а гражданският контрол над тях мечта.</p>
<p>Темата за “Галерия” обаче е далеч по-сериозна от клюкарската страна на въпроса кой кого е подслушвал и защо го е правил. Това е темата за скритата власт, единствената, от която като че ли българите имат респект. Тази “любов към тайните” не ни позволява да изградим една здрава, легитимна и ясна форма на управление в държавата си. Институциите са само фасада, която трябва да заобиколим, за да намерим скритата зад нея власт, която да ни свърши някаква работа. Никой не вярва на легитимната власт, защото знае, че я движат скрити за обществото механизми, но това не е проблем само на политическия елит, това е проблем на манталитета на българите. Бих потърсил корените на това зло още в богомилството. Липсата на политическа любов към институциите, както нарича този феномен френският антрополог Пиер Льожандр, в България е свързана с липсата на любов от по-дълбоко естество. Ние не вярваме във вечния праобраз на всекидневните си отношения и не виждаме идеалната същност на материалния свят. Виждаме предметите, но не и идеите, които стоят зад тях. Затова и животът в България е с толкова ниска битова култура и толкова плоско едноизмерен. Политиката тук не е идея, а само страст, което я прави уморителна за онези, които я упражняват, и отвратителна за онези, които я съзерцават. Не казвам, че страстите са лошо нещо в политиката, напротив те движат света, но когато останат само те и нищо друго, става страшно.</p>
<p>Позволих си това малко философско отклонение, за да очертая по-широката рамка на проблема с властта на тайната власт у нас. Между другото, в Евангелието от Марк 4: 22-23 Христос казва: “... няма нищо тайно, което да не стане явно; и нищо не е станало, за да бъде скрито, но за да излезе наяве. Ако някой има уши да слуша, нека слуша!”. Българският живот е подчинен на обратната логика - всичко, което се случва в него, трябва да остане някак скрито.</p>
<p>Накрая ще си позволя да повторя още един аспект, който засегнах миналата седмица, и той се отнася до болезнено нарцистичната природа на хората, които се стремят към тайната власт. По принцип заболяването от мания за величие е по-разпространено у нас от сърдечносъдовите, раковите заболявания и инсултите, взети заедно, което прави създаването на общности невъзможно. Реакцията, която наблюдавам масово у обявени агенти на ДС, ми дава основание да смятам, че това заболяване е особено разпространено в редиците на тайните служби, което наистина може да бъде разрушително оръжие срещу опитите да се изгради свободна и демократична държава. Хора, тотално поробени от своето его, не могат да виреят в свободна среда, затова те инстинктивно се връщат към миналото, което създава подозренията за заговор. Истината е, че няма заговор, а жадните за тайна власт се оказаха повече и по-активни от жадните за демокрация и свобода. Ето защо не ме интересува много какво пише в “Галерия”, което заедно със стотици хиляди други дела представлява хроника на една некадърна система, в която най-голямата тайна е липсата на смисъл.</p>
