- Автор: Иван Петрински
- 10 Sep 2020
- 348
- 22
Има една особеност в историята на Русия, която трудно може да се срещне другаде в подобен вид. Като цяло неизменно постъпателното движение в развитието на държавата още от основаването й през ІХ в. е от време на време забавяно по разни причини. Такива „забавяния”, често с катастрофичен изглед даже, са характерни за всички държави, достатъчно е да се хвърли един поглед върху българската история, която се предполага, че читателят тук познава най-добре.
<p>Особеност на руската държавност е удивителното постоянство, с което Русия успява да преодолее тези кризисни състояния. При това излизането от периодите на „забавяне”, както ги нарекохме, е винаги със съдействието на някой забележителен държавник. И още нещо, задължително след това същият този държавник със своите умения и сили успява да изведе Русия към нова слава.</p>
<p>Макар историческите успоредици, които започнахме да привеждаме в подкрепа на победоносното управление на сегашния руски президент, да ограничаваме само до края на Средновековието и до самото начало на Новото време, то пак би трябвало да става ясно, че историческа особеност на руската държавност е именно неизменната й способност за преодоляване на кризисните времена в историческото й развитие, последвани от възраждането на страната. В нашата съвременност Владимир Путин е руският държавник, който представя нагледно тази особеност на историческото развитие на Русия. Той е брънка от една поредица руски владетели и държавни дейци, които чрез неизменното си упорство и държавническо умение успяват винаги не само да изковат поредица от победи, но и да изведат Русия отново към ускорено развитие.</p>
<p>Възродителите на Русия са нагледен пример за ролята на личността в историята изобщо, историческо щастие за руската държавност е тяхната равномерна поява винаги, когато това е нужно на държавата. На пръстите на едната ръка се броят страните в света, които могат да се похвалят с такова развитие, историята на България също не предлага нищо подобно, но това е съвсем друга тема.</p>
<p> </p>
<p>* * *</p>
<p><strong>Успоредици</strong></p>
<p>(продължение от миналата неделя)</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52386_vFw0ococnSwLXCuXuiHoRiq6HUCLpl.jpg" style="height:773px; width:500px" /></p>
<p><strong style="line-height:1.6em"><em>Изображение* на княз Олег (879/88–912); рисунка в Радзивиловската летопис; началото на ХІІІ в., вероятно копие на по-ранна рисунка, може би дори от ХІ в.; библиотека на Руската академия на науките – Санкт Петербург</em></strong></p>
<p> </p>
<p>Първият общоруски княз е Олег (879/882<em>–</em>912). Понеже така наречената „варяжка теория” за основаването на руската държава е дълбоко вкоренена в съвременните представи, веднага ще трябва да побързаме да уточним, че народностната принадлежност на княза днес е неясна. Началната руска летопис не дава еднозначен отговор на този въпрос, а редица изследвачи, опиращи се на данните в Йоакимовската летопис, го смятат за брат на жената на княз Рюрик, когото той наследява като регент на малолетния му син.</p>
<p>Първоначално княз Олег владее само Новгородското княжество, както и предшественикът му Рюрик, но през 882 г. успява да завоюва Киев и околните земи, с което обединява по-голямата част от земите на племената на източните славяни. Макар тези събития да са представени твърде романтично в Началната руска летопис, изглежда първото завладяване на Киев и преместването тук на столицата на Древната Рус става в тясно сътрудничество със славяните, населяващи града, и със славянските племена от околните земи.</p>
<p>Въпреки противоречивите данни от изворите безспорно е, че при управлението на княз Олег първоначалното Новгородско княжество се превръща в могъщата Древна Рус, а стремлението на юг, към Черно море и към топлите морета изобщо, е най-важната цел на руската политика и до днес.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52386_YU0vVpIjB5b8R8Lm6fEODw64DOYfAn.jpg" style="height:618px; width:500px" /></p>
<p><strong><em>Ранен портрет на цар Иван Страшни, който цар Фьодор Алексеевич (1676<strong>–</strong>1682) предава през 1677 г. на датския посланик Фридрих фон Гебел като подарък за датския крал; края на ХVІ <strong>– </strong>началото на ХVІІ в.; Музей на Копенхаген, Дания</em></strong></p>
<p><span style="line-height:1.6em">Първият руски цар Иван Страшни (1533</span><strong style="line-height:1.6em">–</strong><span style="line-height:1.6em">1584; цар от 1547; през 1575</span><strong style="line-height:1.6em">–</strong><span style="line-height:1.6em">1576 номинално велик княз е Симеон Бекбулатович) създава, сам или с помощта на патриарх Макарий, стройната руска самодържавна имперска доктрина. Тъй като титлата „цар” е равна на „император”, „венчанието за царството” през 1547 г. според тогавашния изказ превръща и на дело руските царе в претенденти за наследството на Рим и Цариград. Универсалната имперска идея на руска почва не само получава непрестанно развитие след Иван Страшни, тя в известен смисъл продължава да е в развитие и днес.</span></p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52386_AziB4d0NxBTJJKSv6YKLMoiTsVHqbh.jpg" style="height:696px; width:500px" /></p>
<p><strong style="line-height:1.6em"><em>Портрет на цар Петър І (1682<strong>–</strong>1721), най-известното изображение на владетел, художник Пол Дьоларош; 1838 г.; Салон на изкуствата <strong>–</strong></em></strong><span style="line-height:1.6em"> </span><strong style="line-height:1.6em"><em>Хамбург</em></strong></p>
<p><span style="line-height:1.6em">Широката си известност цар Петър І (1682</span><strong style="line-height:1.6em">–</strong><span style="line-height:1.6em">1721) дължи колкото на усърдното си реформаторство, толкова и на грандиозните си военни успехи. Пръв Петър І приема и официално титлата „всерусийски император”, която носят всички владетели на Русия чак до Николай ІІ. Всестранната модернизация на Русия при неговото управление я изравнява стопански и културно с останалата част на Европа, но в същото време редица изследвачи изтъкват загубата на самобитност в развитието на Русия.</span></p>
<p>Вероятно точно Петър І е владетелят, който не познава друго освен победи във времето на своето управление, та затова сравняването на сегашния руски президент именно с Петър І е най-често срещано.</p>
<p><span style="line-height:1.6em">* * *</span></p>
<p><span style="line-height:1.6em">Ако не искаме да звучат голословно изводите ни от първата част на този текст, ще се наложи да продължим темата и следващата неделя. Тогава, поне доколкото позволява мястото тук, ще видим какви промени в Русия донесе управлението на Путин. При това единствено с факти, и с нищо друго освен с факти. Пропагандата ще оставим другиму.</span></p>
<p><em>(следва)</em></p>
<p>--------------</p>
<p><em>*Качеството на изображението е съизмеримо с много малките му размери в оригинала.</em></p>
<div> </div>
<div><span style="line-height:1.6em">Свързани текстове:</span></div>
<p><a href="http://glasove.com/komentari/52136-pobeditelqt-putin">http://glasove.com/komentari/52136-pobeditelqt-putin</a></p>
