Възраждането на двуполюсния свят е в ход

<p>&bdquo;САЩ опитаха да приложат една идея твърде бързо, в момент, когато основата за сътрудничество не е толкова стабилна, колкото беше по време на кризата&rdquo;, сподели след приключване на форума шефът на Международния валутен фонд Доминик Строс-Кан и добави, че &bdquo;чувството за единство пред лицето на разгръщащата се икономическа криза отслабна по време на фазата на възстановяването&rdquo;. И наистина бързането от страна на Съединените щати беше съвсем ясно заявено на заключителната пресконференция, на която президентът Обама сложи край с думите, че закъснява за самолета. Припряността в действията на американския президент издава сериозни опасения за състоянието на икономиката на страната и търсенето на адекватни решения за нейното стабилизиране.</p> <p><strong>Какви са все пак предизвикателствата пред света, по които страните, участнички на срещата на върха в Сеул, не можаха да намерят верните решения?</strong></p> <p><strong>На първо място</strong>,</p> <p>определено остава проблемът със световните търговски дисбаланси. &bdquo;Ако богатите страни не консумират и искат икономиката им да разчита на износ, светът ще банкрутира, защото няма да има кой да купува. Всеки иска да продава&rdquo;. Това изявление на вече бившия бразилски президент Луис Инасио Лула да Силва категорично илюстрира предизвикателствата, пред които се изправят страните от първата двайсетица на света.</p> <p>От една страна, това е желанието на закъсалите големи икономики да увеличат собствения си износ, благодарение на който да се укрепят и да създадат нови работни места, а от друга страна, е агресивното желание на новоизгрелите световни икономики да задържат постигнатия с много усилия и проведени болезнени реформи икономически растеж и да запазят положителния си търговски баланс.</p> <p><strong>Това поставя втория голям проблем</strong>,</p> <p>а именно възникналите от горните напрежения&nbsp; валутни войни. В стремежа си да увеличат износа от своите страни, богатите и доминиращи от векове западни икономики, в това число и Съединените щати, се опитват да обезценят валутите си, за да може производството да стане конкурентоспособно в условията на свиващи се пазари и обедняло вследствие на финансовата и икономическа криза световно население (разбира се, предимно от богатите страни). Но от другата страна отново се оказват държави като Китай, Индия, Бразилия, Турция, всички до една с огромен за мащабите си и за мащабите на кризата икономически растеж, които нямат никакво намерения да отстъпят трудно извоюваното си място сред големите световни икономики. Затова и когато Съединените щати наляха преди седмица допълнително 600 млрд. долара в подкрепа на икономиката си, нямаше държава в света, която да не реагира бурно против тези действия, но и в същото време да очаква напрегнато реакцията на пазарите. Тази стъпка, направена непосредствено след частичните избори в Америка и преди срещата на Г-20 в Сеул, беше категорична заявка, че администрацията на Обама няма никакви намерение да прави компромис с възстановяването на страната си. Това действие в голяма степен беше причина за разочароващите резултати от срещата на Г-20 и остави света във вакуум до следващата такава среща.</p> <p><strong>И естествено, тук идва ред на третия голям проблем</strong>,</p> <p>останал нерешен и на този форум. Напрежението в международните отношения, възникнало като резултат от финансовата и икономическа криза, и предизвиканото от това сериозно отслабване на влиянието на Съединените щати в определянето на политическия дневен ред на света. Силно нарасналото влияние на Китай, както заради неговия &bdquo;успешен&rdquo; икономически модел, така и заради военните му възможности, накара много от враговете на Америка да заложат твърдо на него в битката срещу смазващото допреди време влияние на САЩ. Не по-малко безпокойство буди нарасналото доверие към Турция в Близкия изток. Тази новост накара американската администрация да предприеме безпрецедентни маневри на международната сцена в опит да задържи и укрепи влиянието си не само в този регион, но и навсякъде по света, като дори се стигна дотам, че американският посланик в България Джеймс Уорлик си позволи да даде индулгенции на &bdquo;омразната&rdquo; доскоро партия на турското малцинство у нас, ДПС, в опит да спечели ключови съюзници със сериозни контакти сред управляващите в Турция елити. Засиленото влияние на Китай, на Турция и все още силното влияние на Русия на международната сцена обаче накара страни като Индия и други държави от Източна Азия да поемат протегнатата от Америка ръка, за да се защитят от неблаготворното и агресивно налагано напоследък влияние на Китай в този район на света. Така, макар и частично, балансът беше възстановен, но с това тази игра на нерви не е приключила и също както горепосочените точки на напрежение, обещава горещо бъдеще за света в близките десетилетия.</p> <p>Светът, както и преди две десетилетия, във времената на Студената война, се оказа в положение да избира между два модела на икономически и политически взаимоотношения. Възраждането на двуполюсния свят е в ход. И всяка страна в света е поставена пред дилемата накъде да поеме. Макар и членка на Европейския съюз и НАТО, за България съвсем не може да се каже категорично, че е избрала своя път. Лъкатушенето между трудните демократични промени и носталгията по комунистическото минало, между твърдата заявка за окончателно обръщане към Запада и поддаването на откровените изнудвания от страна на Русия по въпросите на енергийните проекти, между желанието за повече свобода и права и сантимента по стабилното лидерство на управляващите страната преди 1989 година, не дава основание за оптимизъм.</p> <p>Но оптимизъм все пак има и той се крие в идващото поколение граждани, необременени от спомени за &bdquo;златната ера&rdquo; и непознаващи нищо друго освен западната мода в музиката, облеклото, киното и правенето на бизнес.</p>