„Вълчият пакт” може и да не спаси Италия от фалит

<p>Реакцията на премиера Силвио Берлускони беше предвидима. За да избегне критиките срещу себе си, които в последно време добиха застрашителни размери заради всевъзможните скандали, провокирани от невъздържания медиен магнат, той изпреварващо разкритикува действията на своя финансов министър Джулио Тремонти, предложил огромни съкращения на публичните разходи, в опит да намали напрежението върху бюджета на страната.</p> <p>Този развой на нещата в Италия принуди председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой да свика извънредна среща на върха на ЕС. И макар че предварително беше обявено, че на срещата ще се разискват само проблемите на Гърция и мерките, които трябва да бъдат предприети за нейното спасяване, и лидерите на ЕС, и шефовете на Европейската централна банка показаха, че са сериозно разтревожени от случващото се на Апенините.</p> <p>Италианският държавен дълг е вторият по големина след този на Гърция. Съотношението на дълга спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) е 120%. Но поради това, че икономиката на Италия е много по-голяма от гръцката (всъщност италианската икономика е трета по размер в рамките на ЕС), Рим има облигации с падеж през следващите пет години на стойност 900 млрд,. евро, докато тези на Гърция са около 350 млрд. евро, където съотношението дълг-брутен вътрешен продукт е 130%.</p> <p>Така Италия изпада в ситуация, при която се налага да участва с вноски в спасителните пакети за Гърция, от една страна, а от друга, да търси свежи пари за собственото си финансово оцеляване. Напрежение има и по мерките, които трябва да бъдат предприети за стабилизиране на финансите на Италия.</p> <p>Финансовият министър твърдо държи на бюджетните реформи, които ще са категорично необходими, ако се стигне до искане на помощ от МВФ и други световни институции. Премиерът Берлускони обаче иска много по-щадящите самочувствието на италианците и импониращи на десните идеи на управлението данъчни облекчения.</p> <p>Но ако преди повече от една година Еврогрупата одобри активирането на плана за финансова помощ за Гърция в размер на 110 млрд. евро, които да бъдат отпуснати през следващите три години при лихви по-ниски от пазарните, то в случая с Италия тази сума може да се окаже не само недостатъчна, понеже задълженията на страната са почти три пъти по-големи, но вече може да няма кой да я отпусне.</p> <p>На опашката за финансови помощи отдавна са се наредили и други закъсали икономики от периферията на Еврозоната като Ирландия, чийто дълг надхвърпя 140% от БВП на страната, Португалия, чийто кредитен рейтинг вече беше намален до критични нива и също има незавидно съотношение дълг &ndash; БВП, и Испания, при която задълженията на местните правителства обременяват централния бюджет и блокират работата на правителството.</p> <p>На този фон поведението на финансовите пазари е като на &bdquo;глутница вълци&rdquo;, които ако не бъдат спрени, са способни да разкъсат на парчета по-слабите държави. Създаването на т.нар. &bdquo;вълчи пакт&rdquo; имаше за цел да успокои пазарите и да създаде условия за връщането към нормалното състояние на функциониране на пазара на държавни облигации.</p> <p>От цялата тази ситуация губеща се оказа само Германия, която като единствената държава в ЕС и Еврозоната с положителен търговски баланс и значим ръст на икономиката, трябва да плаща заради грешките на тези, които през 2007&ndash;2008 година, когато се надуваше големият &bdquo;имотен балон&ldquo;, трупаха дългове, които сега не могат да връщат.</p> <p>Парадоксът в тази ситуация е, че германските данъкоплатци отпускат пари на Гърция и на останалите закъсали страни, за да обслужват дълговете си към германските банки, в които същите тези данъкоплатци са или вложители, или акционери. И се оказва, че желанието им да спечелят допълнително пари от лихвите по депозитите или дивиденитите от акциите, всъщност се превръща в наказание заради проявената през годините благоразумност и пестеливост. Така германците плащат два пъти. Един път заради това, че са били благоразумни по време на икономическия бум в първото десетилетие на този век. И втори път заради това, че благоразумието им трябваше да се отблагодарява по време на криза.</p> <p>Всичко това се случва под покрива на обединена Европа с нейните претенции, особено в периода на благоденстивие, че нищо не може да разклати стабилността на съюза, и че интеграцията ще продължи и ще обхване всички спорни области, в които националните правителства искат да запазят своя суверенитет &ndash; какъвто в случая е финансовият.</p> <p>Очевидно е, че финансовата и икономическа криза, разтърсила света и докарала Голямата рецесия, върна интеграционите процеси години назад и разпали дебати, за които европейските лидери си мислеха, че са отдавна забравени. Именно липсата на по-пълна интеграция в областта на финансите, избягвана през годините с най-различни аргументи и дала повод за ожесточени дебати на всякакво равнище на настоящия етап, доведе до днешната ситуация, в която всяка страна се опитва да се измъкне от поетите ангажимети, но никоя не е в състояние да го направи, без това да й струва скъпо.</p> <p>Причината за това е, че ако Гърция бъде оставена да се справя сама, тя категорично ще изпадне във фалит (остава й още една степен намаляване на кредитния рейтиг до това), а това ще произведе ефекта на доминото и за останалите затруднени страни от периферията на Еврозоната като Ирландия, Португалия, Испания и отскоро Италия.</p> <p>Въпреки помощта, която гръцкото правителство продължава да получава от ЕС и Международния валутен фонд обаче, ситуацията там не се развива добре. Въпреки строгите мерки за ограничаване на публичните разходи и наливането на огромни средства за поддържане на икономическата динамика, безработицата продължава да нараства като само за последните месеци се е повишила от 11% на почти 15%. Това означава, че икономиката на страната продължава да стагнира, а на гърба на държавата и международните финансови институции продължават да се товарят все повече разходи за останалите без работа.</p> <p>Този предупредителен сигнал е насочен и към останалите икономики, които разчитат на подобен начин на действие за собственото си спасяване. Гръцкият случай им дава ясна картина какво ги очаква, ако не предприемат адекватни и спешни действия за стабилизиране на финансите си. Тук ясно се очертава и липсата на честно обяснение на кризисната ситуация, пред която са изправени правителствата на съответните държави. Консенсусът, постигнат сред всички партии в Гърция по отношение на необхдимостта от налагането на строги ограничения на публичните разходи, контрастира рязко с недоволството от тези мерки сред населението.</p> <p>Тази липса на комуникация между управляващи и управлявани може да докара европейския проект до разпад, понеже така или иначе брюкселската бюрокрация се възприема като нещо вредно и опасно за националните интереси. Прозрачността при вземането на решения, особено в областта на толкова сложна материя, каквато е финансовата, е наложителна, но съчетана с достъпно обяснение за взаимосързаността между икономиките и невъзможността за самостоятелни действия.</p> <p>Само единни и смели решения и действия могат да преодолеят надвисналата над Европа дългова криза, която добива застрашителни размери. Честността и откритостта на европейските лидери не само ще успокои &bdquo;увълчилите&rdquo; се финансови пазари, но и ще даде основание на европейското гражданство да даде подкрепата си за продължаването на интеграционните процеси в Европа. В противен случай бъдещето на ЕС ще става все по-неясно.</p>