- Автор: The Independent
- 10 Sep 2020
- 96
- 3
Антониу Гутериш казва пред Ройтерс:
„Само когато бедните влязат в дневните на богатите, богатите забелязват, че бедните съществуват".
В продължение на години Ливан, Турция и Йордания бяха натоварени със задачата да се справят с милионите бежанци, които бягаха от разкъсваната от война Сирия, докато пристигането на десетки хиляди в Европа създадоха напрежение между държавите членки по въпроса как тези хора да бъдат настанени и как да им се помогне.
За нещастие само когато бедните влязат в дневните на богатите, богатите забелязват, че бедните съществуват. Докато не видяхме огромно придвижване на хора из Европа не бяхме признали колко сериозна е кризата всъщност.
Ако в миналото бяхме насочили повече помощ към тези държави в развиващия се свят и ако те ги получаваха и ги защитавахме, всичко това нямаше да се случи.
Бежанците живеят все по и по-зле. Те нямат право да работят, по-голямата част от тях живеят под линията на бедността. Все по-трудно и по-трудно става за тях да видят някакво бъдеще пред себе си. Без мир в Сирия, без масирана подкрепа за съседните й държави, рискуваме масово преселение. И мисля, че политическите лидери започват да проумяват... размерите на проблема и нуждата за много по-твърди действия по отношение на хуманитарните помощи.
Една от причините бежанците да започнат да се преселват в такива огромни групи бе отказаната международна помощ
Превод от английски език: Лияна Панделиева
