Време е за Македония

<p>От втората половина на 40-те години на миналия век в Повардарието никой не може да бъде политик, журналист, университетски преподавател, учен &ndash; особено историк, археолог, философ или етнограф, дори учител или говорител в радиото и в телевизията, ако не е доказал антибългарските си убеждения. Ще останете смаяни, че това никак не е променено и днес &ndash; може да си всякакъв, но ако не си с отявлени антибългарски убеждения, за теб са затворени всички врати в републиката им. Вероятно никога няма да престана да се удивявам на тия разкази на колегите и познатите си от Повардарието.</p> <p>Трябва да се повтори още веднъж, не съществуват никакви възможности за установяване дори на обичайните отношения на добросъседство между България и БЮРМ, докато в Скопие са на власт представителите на сегашната им политическа класа, името на партията е без значение &ndash; по отношение на България всички са единни в омразата си.</p> <p>Ето защо основните български предложения към БЮРМ &ndash; подписване на някакъв договор за добросъседство и общо честване на исторически дати, са напълно безсмислени, тези инициативи никога няма да заработят. Този четвъртък групата &bdquo;Македонски манифест&rdquo;, в която членуват известни имена от Повардарието, изпрати нагло послание до българския президент, с което по същество се отрича възможността да бъдат приети двете главни български инициативи &ndash; Договорът за добросъседство и общото отбелязване на исторически събития.</p> <p>Не бива да съществува никакво съмнение, че подобни идеи се санкционират от най-високите места в политическата йерархия на БЮРМ, това трябва да е напълно ясно. Ето защо подобни писания трябва да се възприемат всъщност като официална позиция на Скопие, която изисква от България тя по същество да се откаже от огромна част от своята история. Предполагам, че няма българин, който да приеме подобно развитие на събитията.</p> <p>Понеже трябва да е понятно дори на аморфното наше Министерство на външните работи, че инициативите им са напълно неработещи, възниква въпросът как да се действа занапред.</p> <p>Струва ми се безспорно, че най-напред трябва да се постигне онова единство на политическата ни класа по този въпрос, което се наблюдава в Скопие, а и в Атина, например &ndash; политиката на България към БЮРМ, или както там ще се казва в бъдеще тази територия, трябва да бъде неизменна независимо от името на управляващата партия или коалиция. Точно заради нескопосната ни външна политика през последния четвърт век ставаме свидетели днес на скопската наглост. Позицията ни трябва да е желязна, всички възможности за блокиране на Скопие по пътя му към всякакви международни общности трябва да бъдат използвани. Друга възможност просто не виждам, БЮРМ трябва да бъде принуден към добросъседство.</p> <p>Що се отнася до общото честване на исторически дати, изобщо не разбирам смисъла на едно такова предложение при изтъкнатото по-горе състояние на нещата в Скопие, там ще продължат да крадат историята ни със или без общи чествания. В тая връзка сигурно ще е полезно да се попроменят най-сетне двете-трите имена на платени български патриоти, които направиха състояния от дейността си, но чиито исторически обяснения и научни способности с нищо не допринесоха за решаването на кой да е проблем в двустранните отношения или в изясняване на историческата истина, те толкова могат. Не може да има никакво съмнение, време е с повече мъдрост да се заемем с решаването на въпросите, свързани с областта Македония.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/39026_ZYBDxlW7WZ2zJjR0OzWadQy3ZoeVUb.jpg" style="height:583px; width:345px" /></p> <p><strong><em>Бъдещият паметник на цар Самуил в София. Автори на отличения проект: скулптор Александър Хайтов, ландшафтни архитекти Мария и Росен Гуркови. Местоположение: в градинката на пресечката на бул. &bdquo;Патриарх Евтимий&rdquo; и ул. &bdquo;Цар Самуил&rdquo;. Откриване: октомври 2014 г.</em></strong></p> <p>Трябва да призная, че със страх очаквам честването на главното историческо събитие през тази година, което е &bdquo;общо&rdquo; за България и БЮРМ &ndash; 1000-годишнината от смъртта на цар Самуил (997&ndash;1014). Съвсем наскоро стана известен и победителят в конкурса за паметник на бележития български владетел в София. Понеже организаторът на събитието съвсем не е безспорен &ndash; фондацията &bdquo;Българска памет&rdquo; е известна с невежествените си исторически инициативи, страхът ми от решението на конкурсното жури не остана напразен. Впрочем това не беше ли работа на Министерството на културата например, поне доскоро имаше такова министерство на бул. &bdquo;Ал. Стамболийски&rdquo; в София, сега не знам, може и да са го закрили вече...</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/39026_skjdm1wtYQGv7BfMLGnHs6YIy73l4k.jpg" style="height:289px; width:545px" /></p> <p><strong><em>Украсата върху дрехата на отличения проект за паметник на цар Самуил (вляво) е заимствана от изображението на лъвове върху щитовете на &bdquo;царските войници&rdquo; (вдясно) според ръкописа на Анонимния арабски пътешественик, ХІV в.</em></strong></p> <p>Не мисля да се вмъквам в анализи на художествените достойнства/недостатъци на отличения проект, не ми е това работата, само ще отбележа като обикновен потребител на култура, че не харесвам нито мястото, нито изгледа на творбата, нито внушенията й.</p> <p>Тук мисълта ми е за друго, разбира се, за историческата правда, с която е пресъздаден образът на цар Самуил. След като през 1989 г. излезе масивното и тежко тритомно изследване на проф. Н. Муцопулос за разкопките му на о. Свети Ахил в Малкото Преспанско езеро през 1969 г., с цял трети том само с карти, археологическа среда, изображения и възстановки, никой няма оправдание, че сведенията за този български цар са недостатъчни. Напротив, макар погребаният в гроб № 3 да не е упоменат чрез нарочен надпис, отсъства вече каквото и да било съмнение, че там лежи славният и трагичен български цар Самуил. Поради това е непонятно защо в отличения проект за негов паметник в София като украса на гърдите му стои изображение, което Анонимният арабски пътешественик видял върху щитовете на царските войници в Търновград през втората половина на ХІV в. Нерде ХІ в., нерде ХІV, както се казва.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/39026_WlkWpzPoz3ZSw3QJtnIsMBLEmAyyBV.jpg" style="height:342px; width:545px" /></p> <p><strong><em>Гробът на цар Самуил (гроб № 3 по археологическата номерация) при откриването му през 1969 г. Запазените части от дивитисия (тържествената дреха, с която е бил облечен царят при погребението му) са открити върху дясната половина на тазовия пояс. Според последвалото изследване тъканта е от памук, следи от коприна, златни и сребърни нишки. Южен дял на кораба на базиликата &bdquo;Св. Ахил&rdquo; на едноименния остров в Малкото Преспанско езеро, начало на ХІ в.</em></strong></p> <p>Напълно е непонятно защо всъщност нито един детайл от този скулптурен проект не отговаря на историческата истина &ndash; нито дрехата, която няма нищо общо с царския дивитисион, с който е погребан Самуил, нито коланът, абсолютно безумен, макар и загатнат, нито дългият владетелски кръст в дясната ръка, дори короната, всичко е пълна художествена измислица.<br /> <br /> <img alt="" src="http://glasove.com/img/news/39026_9PYdKJIAGckg4hdFjw1s1NzWLAZlZf.jpg" style="height:548px; width:545px" /></p> <p><strong><em>Папагали в кръгъл медальон, графична възстановка на изображението по остатъците от дивитисия в гроб 3</em></strong></p> <p>В представите ми, ако едно съвременно художествено произведение може да се доближи до историческата истина такава, каквато я познаваме, то редно е това да бъде сторено. Има достатъчно време поне царските инсигнии и дрехата на бъдещия паметник да бъдат поправени, налице са всички данни царският Самуилов дивитисион да получи исторически верния си образ. Такава златна възможност не бива да бъде пропусната.</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>