Правителството на Бойко Борисов получи доверие от парламента. Всички го очакваха. Никой не се учуди и на нискокачествените дебати. А кой ще се възмути? Или натъжи? Коментар от Александър Андреев.
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p>От напоителните дебати в парламента преди вота поникна единствено буренът на политическата деградация. Ако останем при тази природно-селскостопанска метафора: на теория можехме да очакваме някакви свежи кълнове на нови „полезни култури”. Примерно – депутатите да се обединят отвъд политическата си принадлежност около общи идеи за правовата държава и срещу полицейския произвол. Или пък по същество да обсъдят както успехите, така и провалите на сегашното правителство в борбата срещу престъпността.</p>
<p>На теория.</p>
<p> </p>
<p>На практика обаче с този вот българските граждани поеха поредната доза партизанщина, лични нападки, отровен популизъм, политическо хулиганство, безобразно нескопосни полемики и един български език, който предизвиква остри стомашни колики.</p>
<p><strong>Ти ли бе? </strong></p>
<p>Да, в българската политика дебатът по идеите и практическите решения винаги – без преход! – се превръща в дебат за личностите. Но този път обсъждането в парламента си беше съвсем автентичен селски мегдан. В наратива: „Ти ли бе?” и „Той ли ще ми каже, дето сестра му...”. Няма какво да се чудим: откакто Борисов е излязъл на сцената, хората съвсем свикнаха с мисълта, че няма политика, а има политици. Едни – силни, добри, могъщи и вездесъщи, други – корумпирани, крадливи, малодушни и каквото друго си поискате. И понеже няма политика, а само политици, езикът на политиката се оказва езикът на политиците. При едни откровено просташки, при други – с позабравения бригадирско-физкултурнически саунд, при трети – сив поток на апаратно говорене. Тази девалвация на политиката може да се впише изцяло по сметката на новите партии като "Атака", РЗС и ГЕРБ, за които между мегдана и парламентарната трибуна явно няма никаква разлика. Уви, включително и водачът на СДС Димитров попадна в капана на популисткото бръщолевене с уникално наивното си съобщение, че неговите хора подкрепят вота, но няма да допуснат падането на правителството.</p>
<p> </p>
<p>Да не говорим, че точно в дните след кръвопролитието в Норвегия оратори в българския парламент без никакво колебание се гмурнаха в канала на ислямофобията и омразата, от които черпи вдъхновение масовият убиец Андерш Брейвик. Депутатите Сидеров и Шопов вероятно следят новините, но въпреки това използваха дебатите по вота за високоволтово насъскване срещу малцинствата. Вторият от тях в гнева си наговори и чисти глупости по въпроса къде другаде в Европа има или няма джамии и мюсюлмански молитви. Мога само да препоръчам на г-н Шопов първо да обиколи Европа, преди да заблуждава българските граждани.</p>
<p><strong>Да те спаси Сидеров...</strong></p>
<p>И тъкмо партията на Сидеров и Шопов осигури оцеляването на правителството. Този многозначителен факт ще предизвика еднозначно отрицателно ехо в Европа и със сигурност ще бъде единствената важна информация за вота на недоверие, която ще архивират партньорите от ЕС. След масовите убийства в Норвегия европейците са настръхнали срещу расизма и ксенофобията, докато в България правителството драговолно приема животоспасяваща услуга тъкмо от партия в тази кафеникава разцветка.</p>
<p>Тъжно е.</p>
<p> Коментарът е публикуван в българската страница на "Дойче Веле".</p>