- 10 Sep 2020
- 73
- 1
Повече от 2 месеца отне на финансовото министерство да изготви правилата, по които държавните компании прозрачно и в обществен интерес да избират обслужващите ги банки. Това обещание финансовият министър Симеон Дянков пое след поисканата през април от главните редактори на 13 медии, членуващи в Съюза на издателите, справка в кои търговски банки са депозирани парите на най-големите дружества с държавно участие. Неслучайно самото предоставяне на отговора по закона за достъп до информация беше мъчително – бе потвърдена публичната тайна, че половината пари на държавните фирми са концентрирани в една банка. Интересен момент беше и това, че след изборите миналата година процесът се е задълбочил, т.е. същата банка се е сдобила с още държавни клиенти, а ефектът от конкурентните ползи на подобна позиция може да се сравни с доста сериозна нерегламентирана държавна помощ.
<p>А широкото свързване, макар и по косвени белези, на тази финансова институция с мощно разраснала се в последната година медийна група поставя допълнителни въпроси към принципите на държавното управление.</p>
<p>За съжаление, макар и реално първа стъпка към това, което се нарича добра практика, обещаните от финансовия министър строги правила се оказаха в твърде семплия жанр "насоки". Тяхното спазване не се гарантира от нищо, тъй като не са обвързани нормативно с нито един документ, който да задължава ръководствата на държавните предприятия да го правят.</p>
<p>Както и досега, приложението им ще зависи единствено от добрата им воля, тъй като за обратното не са предвидени санкции. Така още от момента на обявяването им започва да расте вероятността ефектът от предложените от Дянков мерки да се окаже предимно незначителен.</p>
<p><em>Редакционен коментар на <a href="http://www.dnevnik.bg" title="www.dnevnik.bg">в. "Дневник"</a></em></p>
