Вместо да се борят с вятъра и с цените, управляващите да помислят за енергийната ефективност

<p>А да се прехвърля горещият картоф в ръцете на вносители и преработватели на петролни продукти е напълно безплодно упражнение. Това не означава, че спекулациите по темата с високите цени на бензина и дизела няма да продължат, но означава, че трябва да се внесе яснота по цялата верига &ndash; от закупуването на петрол от пазарите, до пистолета на колонката на бензиностанцията.</p> <p>Много важно е да се изчисти хаосът по отношение на ролята на държавата в процеса на ценообразуване. В една пазарна икономика и за една страна, членка на Европейския съюз, тази роля се свежда единствено и само до контрола върху качеството на продаваното гориво, до налагането и събирането на акциз, респективно до предотвратяването на данъчни и митнически измами, до съобразяването с изискванията, наложени по договора за присъединяване към общността и достигането на минималните акцизни ставки върху горивата. Това, което може да направи в случая българската държава като пълноправен член на ЕС, е да внесе предложение и да повдигне дебат за временно облекчаване на строгите изисквания, поне до съживяването на икономиката. Проблемът е, че ако държавата си позволи да намали акциза върху горивата, ще се отвори дупка във и без това изтънелия републикански бюджет. Изумително изглежда на този фон общото насторение на гражданите, че държавата трябва на всяка цена да се погрижи за цените на горивата. Тя нито може, нито трябва да го прави. Ако го направи, това означава да започне да субсидира ниската цена, а парите за тези субсидии, разбира се, ще дойдат от плащаните от същите тези хора данъци.</p> <p>Вторият компонент по веригата са вносителите и преработвателите на петролни продукти. За съжаление в България остана само една петролна рафинерия и тя държи повече от половината пазар на горива у нас. Но и тук има доста спекулации относно приписвана й роля на монополист. Както стана ясно от множеството репортажи и изявления по темата, крайната цена на бензина и дизела по българските бензиностанции се образува на базата на три основни компонента &ndash; производствени разходи, акцизи и печалба. Производствените разходи включват калкулирането на борсовата цена на петрола, разходи по транспортирането му до рафинерията, процеса на преработка, заплати на персонала, инвестиции в рехабилитация и модернизация на производствените мощности и множеството задължения към държавата. Вероятно в тези разходи се включват и всевъзможните нерегламентирани плащания от всякакъв характер, но това е спекулативно предположение, а и е малко вероятно да съставлява толкова голяма част от крайната цена на произведения продукт. За съжаление обаче в цената се калкулират и всички загуби от неефективно производство и аварии заради неспазване на технологични изисквания, които в последните години все пак значително са намалели. Скритите натрупвания върху цената заради умишлено надуване на разходите за реклама, консумативи или реконстуркции и модернизации са трудно изчислими, но е възможно и те да добавят по нещо върху крайната цена за потребител.</p> <p>Както казахме по-горе, вторият компонент от крайната цена на бензина и дизела&nbsp;&ndash; акцизът &ndash; се опраделя от държавата на база на договореното с Европейския съюз равнище на акцизните ставки, които на този етап са най-ниските в Европа. Това означава, че дори и да положи усилия за временно облекчение на режима, държавата в дългосрочен план ще трябва да увеличава акцизните ставки, докато те достигнат до минималните изисквани от съюза. Ако сега се стигне до някакво намаление на акциза, то в следващите години може да се окаже, че ще трябва да вдигаме акциза драстично. Третият компонент &ndash; печалбата &ndash; според единствената рафинерия в България е от порядъка на 5&ndash;6 процента. Това е така, защото производствените разходи съставляват малко над 50% от крайната цена на едро, а акцизите &ndash; малко над 40%. Криенето на печалба може да стане при завишаването на първия компонент, а именно производствените разходи, и това е най-разпространеният и единствен начин на този етап. Всъщност държвата може да се поинтересува именно от този компонент от ценообразуването и само там може да търси вратичка за намаляване на крайните цени на горивата. Истината обаче е, че и при вносителите и преработвателите не може да се търси отговорът за тревожно високите цени.</p> <p>Най-малкото защото внос на бензин може да се осъществи, особено в рамките на ЕС, от Гърция, което и сега се прави от някои вериги бензиностанции в района на Западна България, и от Румъния, което пък става в Североизточна България. Трябва да се има предвид, че ако вносители и бензиностанции имаха възможност да намалят цените, едва ли биха се поколебали, като се има предвид силно намаляващото потребление заради високите цени. Това е една от особеностите на пазара. Да продават на загуба е невъзможно, защото това ще им струва фалит и загуба на целия бизнес, а на държавата този фалит ще струва още социални разходи за компенсации при безработица и допълнително свиване на потреблението.</p> <p>Стигаме до световната конюнктура. Случващото се в арабския свят безспорно е основна причина за сегашното нестабилно състояние на петролните пазари. Всяка нестабилност от своя страна провокира апетити за спекулации.</p> <p>Ако от една страна наистина имаме завишено търсене на енергийни суровини от страни като Китай, Бразилия, Индия и други бурно развиващите се икономики, то от друга страна имаме сериозно спекулативно влияние, породено от чисто психологически нагласи. Страховете от възможен негативен изход от революциите в Близкия изток и Северна Африка и нарастване на влиянието на противниците на Запада тласкат борсовите цени нагоре. Фактът, че огромна част от доказаните петролни залежи се намират в този регион, кара борсите всеки ден да тръпнат в напрегнато очакване какво ще се случи. Макар и засега конфликтите да се локализираха до няколко не толкова важни за добива и осигуряването на доставките страни, то нестихващите протести в други и особено в Саудитска Арабия, най-големия производител на петрол в света, не дават основание за успокояване на нервността на пазарите. България е малка страна без или с нищожни свои енергийни източници и затова е сериозно повлияна от случващото се. Но да се хвърля вината за сегашните високи цени на горивата върху светованата конюнктура е като да се плюе срещу вятъра.</p> <p>Очевидно е, че ще се наложи да изтърпим настоящата ситуация и да позатегнем поне за малко коланите. Разбира се, някои ще кажат, че няма накъде повече, че вече отдавна сме на последната дупка. Но това е и шанс да се помисли за увеличаване на енергийната ефективност, да се инвестира, особено от бизнеса, в новите енергийни източници, държавата да помисли за затваряне на кранчетата за източване на ресурси от все още неприватизираните фирми в енергетиката.</p> <p>Вместо да реже ленти и да връчва награди, премиерът може да възложи на прекомерно раздутия държавен апарат няколко основни задачи: да търси начини за увеличаване на енергийната ефективност, да контролира стриктно всички бизнеси по веригата &ndash; от доставка и преработка до бензиностанция &ndash; и да спре да се оправдава и да прехвърлят вината за своята слабост на други.</p>