- 10 Sep 2020
- 87
- 2
„Ние оставихме всички мангизи да минават през банката на тоя лайнар, на Доган… заради един медиен комфорт и сега разбрахме, че това са едни гадове, които ни изпързаляха… Всички ли сме роби само на един дебел, грозен, на 20 г. милионер бе, да му е.а пу.ката майна. Всички ли сте роби на такъв изрод, нямате ли смелост... Как е станал този боклук мултимилиардер на 20 г. и е изкупил всички хора и за 1000 лева заплата всички му слугуват… Няма медии.
<p>Аз оня ден се обаждам на Валя Велева и казвам – искам да направя интервю, а тя казва: о, моля ти се, недей. После звъня в „Стандарт“ на Славка (Бозукова – гл. редактор на изданието – б.а.), нарочно го правя... Петьо Блъсков изцяло се е продал... По мое време г-н Борисов направи голяма грешка. Какво направи той – на него му трябваше медиен комфорт. Това са на Доган вестници. Ако смятате, че този фес не ви управлява, селски от Дръндар – то това ви е нацията на 1300 години, да ви е.а циганската нация…” (Вежди Рашидов пред журналисти, разкрит със запис от агенция ПИК - бел. ред.)<br />Нация, която е допуснала подобен простак да ѝ бъде министър на културата, си заслужава е…… И най-вероятно си го е получила. Но културата на бившия министър на културата не е територия, върху която тепърва могат да се правят открития. Нейните сериозни дефицити са евидентен факт. Затова приемете настоящото писание само като напомняне, без да търсите в него новости.<br />Във „Фокус” бяха пуснали само тази част от изказването на Вежди, която не изисква червена точка. Споменавам го, защото прави впечатление, че речта му е много по-объркана и неясна, когато в нея липсва ненормативната лексика, усеща се недостиг на речник, на места компенсиран с лично словотворчество. Но и то е лишено от инвенция. Неологизмът на Вежди „полицейство” по наше скромно мнение няма никакъв шанс пред „ваканцуването” на Хюсеин Хафъзов…<br />Тази разлика между способност за водене на формален и неформален разговор се забелязва и при други българи. Например сега се сещам за Стоичков: „Спортът в Пловдивския университет се развива на висока висота, въпреки липсата на подходящи теренни условия…" Вежди: „Хората трябва да разберат едно нещо и те го разбират, разбира се - бъдещето е наше!” И двамата се задъхват, когато им се отнеме глаголът, който изразява любодействието, людотворчеството… Между другото, Веждито и Стоичков доста си приличат. На Камата дал Господ в краката, на Веждичката позлатил ръчичката… И когато следват Божието предопределение, те са велики, поне Стоичков. Но отклонят ли се от промисъла, стават смешни. Щото Господ съвсем не бил така щедър в другите дарове. Дал, но колко да не е без хич.<br />В това отношение Вежди е вече анекдотичен. То и Стоичков, но в случая думата ни е за Вежди. Колчем си отвори устата и изтресе някоя чутовна глупост.<br />Навярно си спомняте онова интервю по сутрешния блок на БНТ (още мисля дали не беше ударил рано-рано едно-две „за пресичане на настроението”), което не бихме могли да определим по друг начин, освен като „чудовищно”: "Искам, каза Веждито, да направя чудовищен концерт в Болшой театър с най-големите ни гласове - от Пендачанска до Гена Димитрова..."<br />Вероятно Пендачанска много се е притеснила от перспективата да я съберат с Гена Димитрова, Бог да прости, че я споменаваме… На 11 юни се навършиха 8 г. откак ни напусна.<br />"Не може, продължи Вежди да дипли ред слама, ред култура, храната да е единственото, заради което хомо сапиенс е създал човека...”<br />Да го духат и еволюционистите, и креационистите! Човекът е самопроизлязъл, той не е резултат нито на „интелигентния дизайн”, нито на трудовата еволюция на маймуната.<br />Следващият пасаж от това чутовно интервю трябва да бъде изсечен на камък и турен на фасадата на МК, та да се помни какви министри и каква култура сме имали: „Ние, основното само, да, много е важно – трябва да ядем три пъти на ден. Но ние ядем три пъти на ден, за да се усъвършенстваме. Така че, вижте, и Библията почва по един странен начин. Той почва с дух и материя. На едно тяло двете ръце – духът е неговата идентичност, неговата култура, материята е неговата икономика и те вървят паралелно. Ние какво правим сега? Да лекуваме едната ръка, че държи лъжицата да лапаме с нея, другата по-нататък при по-добри времена?"<br />И изобщо, дет’ викат в крайните квартали , “Култура, бе, да му е.. майката!”<br />„Мите, Митовски, къде си бе? Ела бе, д...ба"…<br />Не знам дали покрай майка си, която е била певица, но Вежди е развил особен афинитет към музиката. За постиженията на руската музика каза: „Там има такъв голям диапазон от композитори – от Достоевски до Чайковски…”<br />Точно катооня нашенец пред паметника на Гьоте във Ваймар: Хайне, Хайне, знам те аз, "Малка нощна музика"…<br />На мястото на Вежди бих изключил от репертоара си руската класика във всичките й аспекти. Не му върви с нея. Помня едно интервю в „Стандарт” през 2003 г. Говореше за СДС нещо и каза: “Тези хора винаги ми напомнят онази случка със Сталин, който кани Горки да убеди руския народ, че бедността не е порок. Но не бива да забравяме, че на това Гогол е отговорил: не е порок, а е свинщина.” Ние изследвахме въпроса задълбочено и установихме, че Гогол е умрял 1852 г., а Горки е роден 1868.<br />Тъй че Гогол не е бил в състояние да отговори нищо на Горки, та камо ли пък по времето на Сталин. В друго интервю, което според нас също трябва да бъде изсечено дума по дума на един мемориал на българската култура, Вежди каза: „По 24 часа не спим, броим тухла по тухла и един изведнъж добър, хубав костюм луксозен, който цял живот само това, и изведнъж той вика за провала. Ами посади и ти едно дърво, направи една тоалетна за обществото!” Изобщо изказванията на Вежди са едно от най-големите удоволствия, които човек може да си достави облечен…<br />Водещата му пуска репортаж за един байчо в Смолян кръстил добитъка си с имена на политици. Което не е някоя рядкост… Само на Вежди не бил кръстил. И тя го попита това гордее ли го. Не, не го. „Защото щях да се зарадвам, но е така в ерекцията на обществото, обществото винаги е едно крайно…” Ерекцията на обществото!? Лелей…<br />Проблемът не е в незнанието. Много хора не знаят много повече неща. Проблемът е в компетентното говорене по теми, по които не е компетентен. Казахме по-горе да избягва руската класика, но тя не му е единственият проблем. Спомням си какво каза, когато беше поканил шефа на Лувъра да ни гостува: „В Лувъра български крак не е стъпвал, откакто има Лувър! Лувърът е построен от времето на Лудвиг 14!” Сигурно може и Лудвиг да се каже. Но по-често го наричат Людовик XIV, Луи на галено.<br />През негово време много културни работи са станали, но Лувър не е откриван. И при Людовик XV не е. Открит е чак през 1893 г. Но тогава и последният Людовик – Людовик XVI, вече бил скъсен с една глава… На церемонията по откриване на обновената сграда на Сатиричния театър Веждито сподели, че Калин Сърменов го нарекъл смешник преди време. Пък той му рекъл: „Не, аз не съм смешник! Аз съм голям смешник!” И много странно, че от стотиците гости на мероприятието никой не го опроверга.<br />Излезе така, сякаш всички са съгласни с него… А като администратор, ешът му няма. Още не мога да си обясня как стигна до извода, че на културните заведения трябва да се дават пари според броя продадени билети. Тогава обяснихме как бихме постъпили ние, ако сме директор на театър. „Поставям само български пиеси. За български дават 5% отгоре. Пускам билетите по 5.10 лв. За цени над 5 лв. дават още 10%. Тегля потребителски кредит и изкупувам билетите… И си гледам кефа.<br />След 3 м. вземам субсидията, барабар с всичките й екстри, връщам кредита и изкупувам билетите за следващото тримесечие... Ще се измислят и други подходи. Някъде ще абонират без пари училище, другаде поделение, работнически колектив, болница, психиатрия... Изобщо, празен стол вече няма да се допусне. Коя пенсия няма да изкара два часа на топло, ако е без пари? Боже, те зимата по цял ден висят в рейса, дето е топло само относително…”<br />Трябва да имаш акъл колкото грахово зърно, за да не се сетиш, че така ще стане. А Веждито не се сети… От нашите уста направо в ушите на театралните мениджъри. На следващата година Вежди вече ревеше като „бяла мечка в топло време”, че някои театри и опери мамели с продадените билети и източвали бюджета. Един от „музикалните институти” показал ръст в продажбите от 1055%, друг успял да накара общината да купи 24 000 билета за 120 000 лв., за което държавата ще му даде 1.6 млн. лв. субсидия… Но не може да се отрече, че спечели Бойко за театъра.<br />Вика, че 7 пъти го водил на театър. Ние следяхме културния живот на премиера, което, предвид интензивността му, не ни затрудняваше особено, и твърдим, че посещенията са само 3. Но важното е, че на Бойко му хареса: „Явно на премиера театърът все повече започва да му харесва… Забелязвам у него една приятна възбуда към театъра.<br />След спектакъла си казахме, че скоро ще идем и на опера.” Представям си какво вълнение е да откриеш магията на театралното изкуство в зряла възраст! Откъде я вади Вежди тая самородна простоватост не мога да ви кажа… Хич не се усеща как прави премиера за смях. „Започва да му харесва”… Ей, говориш за човек, чиято социализация би трябвало отдавна вече да е приключила, бе! Но, както казват древните римляни, гърнето само си избира зарзавата. Сашо Андреев, „Дойче веле”:<br />„Не случайно Бойко си взе за министър на културата квинтесенцията на некултурното нещо в лицето на Вежди Рашидов, а това е единствената позиция, на която е необходимо да има човек, прочел книги, който има някаква представа от култура…" Добре, че не всичките му реформи видяха бял свят. Предлагаше на заслужилите артисти да се дава орден, който да носи и месечна пенсия. И обясни как ще се прецени кой е заслужил. При писателите, вика е лесно: "Когато сложиш на масата творчеството на един писател, когато една над друга книгите се издигнат, един ще има 50 см., а друг 10 см." Колко е глупав, подритва си интереса! Ако се приеме творчеството да се оценява по системата СИ, той с неговата малка пластика ще диша праха на автора на „седмокрилия петохуйник” пред НДК.<br />Представяте ли си за какво става „на въпрос”?! Например Харпър Ли, дето е написла едно кратко романче („Да убиеш присмехулник“), ще бере зазъбица. Ако че това романче печели „Пулицър” и е обявено за най-добрият роман на всички времена във Великобритания.<br />Също и Селинджър. Само със „Спасителят в ръжта” и четирите си новелки от "Семейство Глас" я направи 2 сантима, я не… И нашият бай Антон Дончев няма да види голям келепир по системата СИ… И е скромен Веждичката, много скромен… Когато Сидеров го нарече турски шпионин, той му отговори: „Никога не съм бил член на партия, никога не съм бил ченге. Никога не съм бил друго, освен прекрасен български художник. (Скромността много му отива, не ли?) Това, че съм временно министър и че си върша прекрасно работата... (Не се шегувам, страшно му отива!)…<br />Не сте имали такъв министър, който сърцато да е работил за нацията си. Винаги ще бъда голям художник, за разлика от теб. Лигльо!” Ако се умираше например само от скромност, Вежди щеше да живее вечно. По-голяма пудра е и от Бойко. „Има вид на човек, който държи да бъде заговорен” на тема мен си… Веднъж беше дошъл в кръчмата на „Монитор” - аз така, аз иначе, аз, аз… По едно време се усети. Хайде, вика, стига сме говорили за мен, какво мислите за новия ми проект?<br />А сега да се върнем за малко към началото, към изказването на Вежди, което стана причина за този текст. Оказва се, че е излъгал. „Той не ми се е обаждал и не съм го чувала, откакто вече не е министър”, каза Славка Бозукова. Валерия Велева го изобличи още по-категорично: „Думите на Вежди не отговарят на истината, само преди няколко дни, на 27 юли, във в. "Преса" излезе негово интервю по моя инициатива… Затова с огромно недоумение и огорчение приемам това, което той е споделил в парламента, независимо дали го е казал публично или го е казал в неформален разговор.<br />При всички случаи смятам, че това е недостойно.” Като никога ще се съглася с Велева. Недостойно е. Много е недостойно да говориш едно пред приятелите си, а съвсем друго зад гърба им. Нарича се лицемерие. „Няма да позволя на нито един подлец да манипулира отношенията ми в обществото. Нито ще разреша да бъдат накърнени дългогодишни, искрени и скъпи на душата ми приятелства.<br />Към Славка Бозукова, Валерия Велева и Тошо Тошев изпитвам само обич и вяра. Извинявам им се, ако у тях е останало чувство на огорчение след вчерашния измислен и изкуствено създаден конфликт. Безкрайно ги уважавам и като професионалисти, въпреки че те като личности са ми стократно по-ценни, отколкото възможността да присъствам в медиите, които управляват. Имам достойнството да поискам прошка.” Дано ти простят…</p>
