- Автор: Михаил Епщайн, Факел Експрес 2002г.
- 10 Sep 2020
- 303
- 16
Това, което става днес по света, не може да бъде сведено до ислямския терор и неговата борба със западната цивилизация. Самата цивилизация придобива различно качество предвид нейната новооткрита уязвимост. Срещу нея няма защо и да замахваш особено силно – достатъчно е да нахлузиш на ръката си тази гладка ръкавица и да я обърнеш наопаки. И тогава пътническият самолет се превръща в управляема ракета, а пощата – в средство за доставка на смъртоносни бактерии. Показателно е, че в материален смисъл терористите не вложиха нищо свое в акта на масовото убийство на 11 септември. Те така изкусно събраха елементите на високоразвитата цивилизация – самолети с небостъргачи, че последните взаимно се извадиха от строя и взаимно се унищожиха. Помежду им беше само готовността на самите терористи за смърт, т.е. за самоунищожение. Оттук и изяществото на терористичния акт, неговата пределна икономичност, елегантност и ефективност, които дадоха повод на композитора Щокхаузен да възкликне смаяно: “Това, което се случи там, е велико произведение на изкуството. Тия хора с един акт успяха да направят онова, за което ние в музиката даже не смеем да мечтаем. Те се бяха подготвяли фанатично, като луди, цели десет години само за един концерт и умряха. Това е най-великото произведение на изкуството в целия космос. Аз не бих могъл да го постигна. Сравнени с него, ние, композиторите, сме кръгла нула”.
Такава естетизация на ужаса, разбира се, може да предизвика единствено ужас от самата естетика. За своето естетско изказване великият маестро бе подложен на остракизъм, концертите му в Хамбург бяха отменени, авторитетът му бе непоправимо подкопан.
<p><strong>Терор по законите на красотата</strong></p>
<p>Това наистина е чудовищна по своя цинизъм оценка, ако не открием зад абсолютната красота абсолютното зло и най-вече ­ връзката между едното и другото. Самата цивилизация беше подготвила този акт на терор срещу себе си, направи го практически възможен и естетически впечатляващ. Трябвало е цялата музикална гениалност да се съсредоточи в един Моцарт, за да може геният да бъде умъртвен с една капка отрова. Салиери се нуждае от Моцарт, за да се изравни злодеянието му с величието на гения.</p>
<p>Терористите се нуждаеха от небостъргачите на Международния търговски център, съсредоточили в себе си най-добрите умове и материални ценности на западната цивилизация, за да извършат ТАКОВА ЗЛО; цивилизацията трябваше високо да вдигне глава, за да й бъде отсечена главата с такъв дързък жест.</p>
<p>Това, което е възхитило Щокхаузен в акта на въздушния терор, е бил всъщност геният на западната цивилизация, засиял именно в точката на нейния най-висок полет и крушение. Терористите не просто разрушиха силуета на Ню Йорк, те по свой начин го завършиха, вписвайки в него силуетите на самолети. Истинският силует на Ню Йорк ­ такъв, какъвто ще остане завинаги в историята на цивилизацията, в паметта на хилядолетията, ­ е не сияещият Манхатън с небостъргачите близнаци, нито пък зеещият в разруха Манхатън след падането на небостъргачите, а именно Манхатън от 11 септември между 8,45 и 10,29 сутринта, със силуетите на самолетите, запечатани сякаш завинаги в силуетите на небостъргачите. Това всъщност е пълният портрет на цивилизацията с нейните светлосенки.</p>
<p>Самолетната атака срещу небостъргачите в Ню Йорк в никакъв случай не е по-малко събитие в историята на духа, отколкото влизането на Наполеон в Берлин.</p>
<p>Хегел тогава предположи, че именно на това място и в тази минута се е явил самият Световен дух, яхнал кон. Кой и чий дух се яви на 11 септември над Ню Йорк? Онова кълбящо се небе се врязва в паметта със смъртоносна точност и притъпява завинаги нерва, с който реагираме на ужасното и грандиозното. Това е мигът на най-велик катарзис, в който както в жанра трагедия според теорията на Аристотел се сливат в едно страх и страдание. И още нещо: чрез терористичния акт стана късо съединение в мрежите на цивилизацията, случи се самоизпепеляващо избухване. Терористите просто приближиха единия край на проводника към другия: самолета ­ към небостъргача. Красотата на тия самолети, симетрично пронизващи двата небостъргача и взривяващи ги чрез себе си, ­ това е красота, взета назаем от американската цивлизация, която със своите боинги и кули се беше подготвила за величавата жертва. Терористите накараха цялата цивилизация да работи за тях, те сякаш я увенчаха с този огън, долетял от небесата ­ срещу устремените към същите тия небеса кули. Дълбоката архетипика на това събитие показва, че тероризмът в най-високите си постижения е неотделим от цивилизацията. Но това означава, че и цивилизацията е неотделима от скритата в нея възможност за терор.</p>
<p>Това свойство на западната цивилизация прозря още Гьоте, когото напразно представят като социален фантазьор и утопист, основавайки се на втората част на “Фауст”. Нека припомним, че цивилизаторските усилия на Фауст достигат своя апогей в строителството на град на брега на морето ­ там той иска да засели “народ свободен на земя свободна”. Именно тогава Фауст преживява върховния миг в своя живот: “Спри, миг, така красив си ти!” Красотата на цивилизацията като подвиг в борбата със стихията. А Мефистофел, който го е тласнал към тоя подвиг, говори зад гърба на полуоглушалия Фауст с нескрита за читателя подигравка:</p>
<p>За нас напрягаш свойте сили,</p>
<p>и бент, и дига тук поставил!</p>
<p>Нептун, добрият морски дявол,</p>
<p>ще веселиш със угощение!</p>
<p>Изгубени сте в този час!</p>
<p>Стихии в заговор със нас</p>
<p><em>докрай целят: унищожение!</em>*</p>
<p>Ето какво се казва майсторски терор, за чието изпълнение е призован самият Нептун. Това не са някакви безотговорни действия ­ да се руши едно или друго ­ това е “угощение”, готовност наведнъж да се погълнат всички плодове на съзиданието, т. е. да се намери онова слабо място на цвилизацията, в което тя може да се стовари сама върху себе си. Град на сушата, отвоюван от морето ­ та нали именно това е щедър фаустовски подарък “от сърце” за самото море. Цивилизацията се създава по законите на бъдещата си деструкция, по законите на опасната красота, в която Фауст и Мефистофел представляват неразделна двойка.</p>
<p> </p>
<p> <strong>…плюс хорификация на цялата страна</strong></p>
<p>Днешната цивилизация става хоридна (horrid ­ страшен, ужасен). “Хорорът за разлика от “терора” не е метод за държавно управление чрез сплашване или средство за постигане на политически цели, а нагнетяване на ужаса като такъв: ежедневен, физически, метафизически, религиозен, естетически (филмите на ужасите ­ horror films). Разликата се състои в това, че според латинската си етимология думата “терор” означава “сплашвам, изпълвам със страх”, а “хорор” ­ “изпълвам се със страх, настръхвам, наежвам се”, т.е. отнася се до реакцията на заплашваната жертва. Терорът е акт, хорорът ­ състояние, в което изпадаш по време на този акт.</p>
<p>Хорорът е състояние на цивилизацията, която се страхува от самата себе си, защото което и да е нейно постижение ­ поща, медицина, компютри, авиация, небостъргачи, водохранилища, всички средства за транспорт и комуникации ­ могат да бъдат използвани за нейното разрушаване. Смъртта се таи навсякъде: във въздуха, водата, в невинния прашец, в ръкостискането на приятел. Гледаш куфара, а виждаш заложената в него бомба. Миеш си зъбите или прекарваш тебешира по дъската ­ и по асоциация с бялата смърт си спомняш за Кабул и за Багдад, за ЦРУ и ФБР. Както компютърната мрежа донесе вирусните епидемии, които я заплашват с цялостно парализиране, така и цялата наша цивилизаци хвърля сянка, която расте още по-бързо от нея.</p>
<p>Замърсяването на околната среда, застрашеността на природата от цивилизацията беляза втората половина на ХХ век; ХХI век може да мине под знака на ужаса ­ заплахата на цивилизацията от самата себе си. На смяна на екологията като първостепенна задача идва хорорологията (horrorology) ­ наука за ужасите на цивилизацията като система от капани и за човечеството като заложник на сътворената от него цивилизация. Хорорологията по мое мнение е сенчеста наука за цивилизацията, тя е минус-история, минус-културология, минус-политология. Всичко онова, което другите науки изучават като позитивни свойства и структурни признаци на цивилизацията, хорорологията изучава като растяща възможност за нейната самодеструкция, за нейното самоунищожение.</p>
<p>Сега цяла Америка е обхваната от процес на хорификация на най-обикновените предмети и уреди на цивилизацията, превръщането им в източник на ужас. И колкото повече цивилизация има тук и сега, толкова по-опасна е тя. Ню Йорк и Вашингтон са по-опасни от малките градчета на Средния запад. Шумните стадиони, многолюдните вълноломи, летища, гари са по-опасни от тихите полуселски покрайнини. Цивилизацията става особено страшна в местата на струпването си. Цивилизацията се характеризира с проницаемостта на комуникативните си мрежи, с прозрачността си, с подвижността си, със своята транспортируемост, в нея всичко е свързано с всичко. А колкото по-жив е един организъм, толкова по-бързо ще се разнесат пуснатите по жилите му частици зараза. Все още въпреки усилията на най-добрите специалисти и разузнавачи не е известно кой, откъде и с каква цел изпраща бактериите на антракса ­ а защо? Защото тази неуловимост, свободата на влизане и излизане е вградена в самата структура на цивилизацията, загрижена да бъде ефективна и проницаема, да разпространява всеки ден 700 милиона пощенски пратки (само в САЩ)...</p>
<p>Цивилизацията не просто открива своята уязвимост, тя става причина и мярка за уязвимост: мярката за нейното съвършенство всъщност е мярка за крехкостта и. Всички ние се стремяхме ­ на Запад, на Запад, и изведнъж се оказа, че Западът е клопка. Всъщност цивилизацията ­ това е една велика ирония, която под прикритието на защитата и удобството, свободата и скоростта, богатството и разумността събира всички ни в една сграда на “доброто и светлината”, пронизана от хиляди проводници, стълби, асансьори и огньове ­ за да ни подложи всички ни на точен и всепомитащ удар. Цивилизацията ­ това е стълбата на прогреса, която води към ешафода.</p>
<p>Сега в Русия е на мода думата “да подложа”: меко и нежно да предоставиш на човека пълната възможност сам да се издаде и обезоръжи. Та ето, не е ли цялата така наречена цивилизация подложена като динена кора на човечеството, което се съблазни от уюта, благополучието и т. н., а в крайна сметка се превърна в лесна плячка на “злодеите” (“evil-doers”, любим политически термин на президента Буш). С други думи, цивилизацията ­ това е лост за усилване на терора, предпоставка за нарастващата му ефективност, така да се каже материалът, от който майсторите на терора изработват своите огнени, ядрени, бактериални и газови произведения. И когато в зората на XXI век се проявява връзката между терор и цивилизация, тогава самата цивилизация се превръща в хорор ­ като отговор на терора или по-скоро като състояние на беззащитност пред терора.</p>
<p>Тук е необходимо едно уточнение. На някого може да му се стори, че терор и хорор се съотнасят така, както действие и противодействие, докато трябва да се говори по-скоро като за действие и потенциалност. Хорорът е по-дълбок и по-обширен от терора, той е предизвикан от възможността за терор, а не само (и не толкова) от неговата актуалност. Знаем, че болестта има поне една добра страна ­ тя ни лекува от страха да се разболеем. Хорорът не се поддава на лечение, защото самият той е болест на страха и си е чиста потенциалност на ужаса, чиято емоционална наситеност клони към безкрайност дори когато актуалността се приближава към нула.</p>
<p>Тук трябва да осмислим и разликата между ужас и страх според руската граматика. Страхът е относителен, ужасът ­ самодостатъчен. Страхът има причина извън себе си и съответно се съчетава с родителен падеж на съществителното име и неопределената форма на глагола*: “страх от височината”, “страх да не се разболееш”. Думата “ужас” не позволява такива съчетания или им придава друг смисъл, защото “ужас” не е психическо състояние, а свойство на самите неща. “Ужасът на цивилизацията” не означава, че някой се бои от цивилизацията, а че самата цивилизация излъчва ужас. Парадоксът е в това, че ислямските фундаменталисти изпитват само страх от западната цивилизация, докато на нас, нейните любими и любящи деца, е съдено да изпитаме върху себе си нейния ужас.</p>
<p>Двусмислената препоръка на американските власти ­ живейте както обикновено, вършете си работата, само бъдете особено предпазливи и бдителни ­ предизвика многобройни насмешки и оплаквания. Кажете, моля ви се, как да съвместим: обикновения живот и вездесъщата заплаха? Или ­ или. Но това са жалбите на изнемощелия отминал век. Правителствената препоръка всъщност е пределно точна, защото за обществото на бъдещето няма нищо по-обикновено от ежедневната опасност и тревога.</p>
<p>Зрялата цивилизация ­ това е зона на екстремен риск, който се повишава с всяко стъпало на прогреса. Формулата на бъдещето е: нормален живот плюс хорификация на цялата страна.</p>
<p>Навярно цивилизацията ще намери някакви средства, за да се обезопаси на всяко поредно стъпало: ще снабди всеки гражданин с магнитна карта с отпечатъци от пръстите или ще вложи в него компютърен чип, който послушно ще реагира на сигналите на държавната контролна система. Но тази система за сигурност, която ще засили връзките между всички членове на обществото, ще ги направи още по-беззащитни пред някой маниак, завладял пулта за управление, или пред някои лъжливи сигнали, подадени в системата. Както за разпространението на информационни вируси е необходима добре урегулираната система за връзки Интернет, така и за ефективното разпространение на импулсите на зла воля е нужна развита система за обществени комуникации.</p>
<p>Единствен гарант за всеобща сигурност би трябвало да бъде доброто желание на цялото човечество, ала именно то е непостижимо, докато все още сме хора, докато над всички контролни табла и придобити добри маниери на цивилизацията властва свободната воля, която е способна на зло. Може би ограничаването на тази способност постепенно ще доведе до технизация на човека, до постепенното елиминиране на неговата биологична основа и превръщането му в кибернетична машина. Така че идеалният свят е постижим само за сметка на края на самия човек, а разширението на техническите му възможности при запазване на свободната воля ще доведе единствено до усилване на рисковите фактори, до повсеместна хорификация на съществуването.</p>
<p>Едно време в една държава се появила следната мъдра смяна на лозунгите: не техниката, а кадрите решават всичко. Мъдра не защото сочи ключа за разрешаване на проблема, а защото показва неговата неразрешимост. Разбира се, не е изключено да се построи система с безупречен подбор на кадрите от горе до долу, но главният кадър на върха на цялата система ще се окаже извън подбора ­ като източник на главното зло. Впрочем и за това главният кадър беше изнамерил афоризъм, предвиждащ изтънчената метафизика на века на кибернетиката: “Има човек ­ има проблем. Няма човек ­ няма проблем.” Тогава това се е разбирало наивно, като физическото отстраняване на конкретния човек, но сега с развитиетто на разумните технологии се очертава перспектива от по-друг мащаб: отстраняване на всичко човешко.</p>
<p>И така, остава един прогресивен изход: изкореняване на склонноста към зло чрез постепенен преход на цивилизацията от биологическа към каменна или квантова основа ­ и тогава вече при отсъствието на кадри мислещата техника ще решава всичко. Вярно, с изчезването на субектите на злото ще изчезнат и хуманно охраняваните от него обекти, така че като цяло светът няма да стане по-добър. Нулев вариант. Пълното тържество на хуманизма е възможно само в отсъствието на самите хуманоиди.</p>
<p>Остава впрочем и един регресивен изход: да се молим на Господ дарената ни свободна воля да служи само на доброто. Проблемът е в това, че за същото молят и тия, които ни убиват.</p>
<p> </p>
<p><em>Превод </em><strong>Росица Цветановa</strong></p>
