Турция: разклатената власт на армията

<p>&nbsp;</p> <p>За първи път в турската история това годишно заседание започна в отсъствието на началника на Генералния щаб, ген. Ъшък Кошанер, и на генералите, които командват трите рода войски. Сега бившият началник на жандармерията, ген. Неджет Йозел, който в петък бе назначен за командващ на сухопътните сили, а след това и за временен началник на Генералния щаб, съпредседателства четиридневните разисквания редом с премиера Ердоган.</p> <p>На миналогодишното заседание на Военния съвет правителството наложи своите кандидати след трудни преговори. Традиционно армията решава, а правителството одобрява. Тази година обаче правителството ще взема решенията за всички назначения и повишения в армията. "Най-накрая армията преминава под контрола на правителството", смята политологът Али Казанджигил.</p> <p>Четиримата висши офицери подадоха оставка поради несъгласие с правителството относно повишаването в ранг на генералите, затворени по обвинение в заговор срещу режима (процесът "Ергенекон"). Бившите вече армейски началници искаха задържаните военни да могат да бъдат повишавани, въпреки че са в затвора в очакване на края на процеса, нещо, което правителството отхвърля. В действителност обаче, обяснява Казанджигил, несъгласието между военните и управляващите е много по-дълбоко и то е политическо. Двете страни водят война за власт, която кабинетът е на път да спечели.</p> <p><strong>Отслабване на политическата роля на армията</strong></p> <p>Армията, която се смята за гарант на светския характер на държавата, започна своята желязна хватка с правителството с идването на власт на Реджеп Ердоган, лидер на ислямо-консервативната Партия на справедливостта и развитието, през 2002 г.</p> <p>"Военните загубиха контрола, но очевидно не го осъзнават, смята Казанджигил. Те смятаха, че като подадат оставка, ще провокират трусове в обществото. Смятаха, че кемалистите, защитници на светската политика на Мустафа Кемал Ататюрк, бащата на турската република, ще атакуват властта. Но нищо от това не стана".</p> <p>По думите на Казанджигил през последните десет години армията се е дискредитирала в очите на обществото. "Някои генерали използваха противодържавни методи, за да провалят опитите за преговори с ПКК (кюрдската Партия на труда, която води партизанска война в Югоизточна Турция), обяснява политологът. Те направиха също опити за държавен преврат през 2003, 2004 и 2005 г. Документи, публикувани в медиите, хвърлят светлина върху някои особено ожесточени планове за сваляне на кабинета".&nbsp;Впоследствие 42-ма генерали, което е повече от един от всеки десет, и няколко десетки офицери, действащи или в оставка, са затворени по обвинение в заговор срещу правителството.</p> <p>В продължение на четири десетилетия турската армия е недосегаем и ключов фактор в политическия живот в страната. Под претекст, че защитава светския характер на държавата, военните свалиха три правителства&nbsp;&ndash; през 1960, 1971 и 1980 г. През 1997 г. те доведоха до оставката на премиера ислямист Неджметин Ербакан, ментор на днешния министър-председател.</p> <p><strong>За или против реформите?</strong></p> <p>През 2002 г. идването на власт на Реджеп Ердоган промени ситуацията. Премиерът, произлязъл от ислямисткото движение и зле приет от армията, направи реформи, които намаляват институционалното влияние на военните. Миналата година правителството организира референдум, за да промени някои членове от Конституцията, а именно да намали правомощията на армията.</p> <p>Повече от 70 на сто от гражданите гласуват в подкрепа на тези промени. "Най-интересното, подчертава Али Казаднжигил, е, че 57 на сто от самите военни са подкрепили реформата. Това означава, че мнозинството от тях се обявяват за една професионална армия, която не се меси в политическия живот".</p> <p>Тази цифра илюстрира една тенденция, която от няколко години се наблюдава в турската армия. През 2003, 2004 и 2005 г. опитите за държавен преврат бяха компрометирани от предатели, произлизащи от военното ръководство. Оригинални документи, съдържащи подробности за заговорите, бяха дадени на журналисти, допълва Казанджигил.</p> <p>Засега оставките на четиримата висши военни не тревожат извънредно Турция. "Няма нито една възмутена уводна статия, никакви протести на тълпата, продължава политологът. В крайна сметка, става дума за последния етап от нормализацията на турския политически живот, който страдаше много от непрекъснатите намеси на армията".</p> <p>Правителството се надява да играе доминираща роля при армейските назначения, за да създаде генерален щаб, от който да бъдат изключени най-острите му критици. Днес кабинетът в Анкара няма да се задоволи само с традиционната си роля да одобрява назначенията, предложени от Генералния щаб за ключовите позиции в армията, предупреди зам.-председателят на управляващата партия Хюсеин Челик.</p> <p>Според турската преса постът на началника на Генералния щаб изглежда не представлява проблем и скорошните назначения, които получи ген. Йозел, го превръщат в естествен наследник на ген. Кошанер. За сметка на това назначенията на началници на четирите рода войски биха могли да доведат до нови оставки, ако правителството пренебрегне йерархичния ред.</p> <p>По материали от френския печат<br />превод: Галя Дачкова</p>