Турция: Ердоган или опиянението от властта

Турция: Ердоган или опиянението от властта
Заражда ли се „турска пролет”? В "Тахрир" ли ще се превърне площад "Таксим”? Със сигурност мобилизацията, която започна тази седмица около големия централен площад в Истанбул, ще очертае политически обрат в Турция.
<p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>Започнала с шепа демонстранти &bdquo;маргинали&rdquo;, както обича да ги квалифицира турският премиер Реджеп Ердоган, за спасяването на парче от градския парк, мобилизацията се превърна в широко движение срещу политиката на министър-председателя, окуражавано от ожесточената полицейска репресия и прекомерната употреба на сила.</p> <p>От крайната левица до десницата, в движението кристализират всички натрупани критики срещу този, който монополизира власта от десет години насам. С всеки изминал ден лаиците се бунтуват срещу проникването на религията в публичното пространство и нейното инструментализиране от Ердоган, за да управлява.</p> <p>Така в рамките на няколко дни беше приет закон, който ограничава употребата на алкохол. Севан Нишанян, арменски интелектуалец в Турция, беше осъден на 13 месеца затвор за &bdquo;богохулство&rdquo;, заради това, че е критикувал пророка Мохамед. А кметството в Анкара призова гражданите &bdquo;да възприемат поведение, съобразено с моралните ценности".</p> <p>Партиите от левицата и крайната левица, студентите, както и синдикалните организации, са смазани от репресиите срещу демонстрациите и вълните от арести, на които са мишена от месеци насам, в името на борбата срещу тероризма. Турските алевити, малцинствено и либерално разклонение в исляма, смятат, че са жертва на дикриминация от страна на Партията на справедливостта и развитието, която не признава културното им своеобразие. Списъкът е дълъг.</p> <p>Всички заедно изобличават авторитарния уклон на турския премиер, неговия брутален стил, мегаломанските му градоустройствени проекти за Истанбул и клановата система, която си е изградил в града по времето, когато беше негов кмет преди близо 20 г.</p> <p>Подкрепящ в началото процеса на преговори за присъединяване към Европейския съюз и една реформаторска логика, властта на Ердоган се засили на изборите, които се превърнаха в плебисцит, през 2007 и 2011 г., със съответно 47 и 50 на сто от гласовете в подкрепа на Партията на справедливостта и развитието.</p> <p>Тези изборни победи позволиха на Ердоган да се избави от всякакво вътрешно оспорване на властта му. Армията, бюрократичният апарат и правосъдието, пресата, които някога му се противопоставяха, станаха инструменти в служба на управляващата партия и нейния лидер.</p> <p>Така, докато на площад &bdquo;Таксим&rdquo; избухваха бунтове, телевизионните канали показваха Реджеп Ердоган на конференция по повод Деня за борба срещу тютюнопушенето. Силите на реда, чиято численост нарасна три пъти от идването на власт на Ердоган, показаха в пълна безнаказаност невиждано насилие срещу демонстрантите.</p> <p>Ердоган желае да овладее през 2014 г. президентството на републиката, след като е реформирал Конституцията и е насочил Турция към президентски режим. Което буди много страхове от ново затягане на положението.</p> <p><img src="/uploads/editor/erdogan.jpg" alt="" /></p> <p><em>Реджеп Ердоган</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>

Коментари

  • четете Михайловски!

    02 Юни 2013 19:28ч.

    Еднъж като приемем формулата на Монтескьо, че базисът на демокрацията е добродетелта - тряба да заключим, че развалените нрави са несъвместни с демократически държавен строй - сиреч че у развалените хора демократизмът бива нещо несъществено, безпредметно, едно повърхностно лустро, един безсмислен изглед, една изкуствена вънкашност, прикриваща пълно нищожество. Такъв е демократизмът на русите, на гърците, на турците, на власите и на сърбите. А преди всичко, такъв е демократизмът на българите.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи