Целувка с Кадафи

<p>Според доклад на "Амнести Интернешънъл", публикуван в сряда, след 2005 година България е изнасяла оръжие за Либия, Йемен и за Египет. Това не са единствените страни в света, които България е снабдявала с оръжие, а само три от общо петте държави, изследвани в най-новия доклад на организацията (другите две са Бахрейн и Сирия).<br />Амнести интернешънъл е пристъпила към това изследване, за да проследи откъде е дошло оръжието, което по-късно е използвано срещу демонстрантите на &bdquo;Арабската пролет&ldquo;. Открила е, че то идва от най-развитите страни, като Великобритания, Франция, Германия, Италия или Испания. Сред не толкова устойчивите демокрации, въоръжавали диктаторски режими, се открояват две &ndash; България и Сърбия. Но само България бележи двоен рекорд &ndash; хем да е предоставила оръжие, което по-късно да е използвано срещу цивилни лица, хем да е въоръжила режим, който заплашва със смърт собствените й граждани.<br /><br />Нещо повече &ndash; от доклада става ясно, че други страни, а не България, са налагали вето върху износа на оръжие за Кадафи с аргумента &bdquo;нарушени човешки права&ldquo;. И други страни, а не България, са избягвали да изпращат оръжие в Либия, докато българските медици са били в затвора.<br /><br /><strong>Кой колко е въоръжавал Либия</strong><br /><br />Между 2005 и 2010 включително Либия е била въоръжавана от общо десет страни. Това са Великобритания, Франция, Германия, Белгия, Италия, Испания, Чешката република, Русия, Сърбия и България.<br /><br />Страната, която най-силно е подпомогнала въоръжаването на Кадафи, е Италия, която го е снабдила с БТР-и на стойност 94 708 498 евро и с бомби и взривни вещества на стойност 205 015 341 евро. Най-малък е приносът на Чешката република, която е изнесла в Либия БТР-и на стойност 1 919 345 евро. Българското участие е по-близо до долната граница. България е продала на Триполи огнестрелно оръжие на стойност 1 850 594 евро и муниции на стойност 3 730 000 евро. Цената на изнесеното оръжие определено не е сред най-скандалните елементи на този международен скандал. Скандалът е в самия факт на въоръжаването на престъпни режими, а също и в датите, на които то е извършено.<br /><br /><strong>България: доставки номер 1 и номер 2</strong><br /><br />Първата цитирана доставка е тази на огнестрелно оръжие и тя е извършена през 2006 година &ndash; това е времето, в което българските медици са все още в затвора, изгледи за освобождаването им няма, а трето поред правителство твърди, че се опитва да ги освободи. През 2006 година управлява тройна коалиция с министър-председател Сергей Станишев.<br /><br />Данните за тази доставка се публикуват за първи път. До този момент е известна една медия, правила разследване около снабдяването на Кадафи с оръжие, и това е британският &bdquo;Гардиан&ldquo;. В неговата публикация обаче не се споменава за продажбата на огнестрелно оръжие през 2006 година. Пише само за втората доставка, която, според вестника, е извършена през 2009 година (това са мунициите на стойност 3 730 000 евро).<br /><br />Конкретна дата за сделката не е посочена и затова не може да се каже кое правителство е на власт тогава &ndash; това на тройната коалиция, което управляваше до средата на 2009, или това на ГЕРБ, което го смени.<br /><br />Втората доставка обаче заслужава отделно внимание, тъй като министър Трайчо Трайков вече взе отношение по въпроса и отрече тя да се е състояла. Министърът се произнесе през пролетта на 2011, веднага след като излезе публикацията на "Гардиан". И понеже в нея не пишеше нищо за доставката на оръжие от 2006, министърът коментира само онази доставка, за която вестникът беше писал &ndash; тази от 2009. И каза, че тези муниции никога не са стигнали до Либия. Те са получили лиценз да стигнат дотам, заяви той, но не са били изпращани.<br /><br />Загледани обратно в доклада на "Амнести Интернешънъл", установяваме следното: действително не се твърди, че втората доставка се е състояла, твърди се само, че доставката е получила лиценз да се състои. Но причината за това твърдение е в това, че просто все още няма данни за реално извършените след 2007 година доставки. За този по-късен период са достъпни само данните за издадени лицензи.<br /><br />Това означава, че нямаме данни дали министър Трайков е прав. За момента, колкото и да пояснява разликата между лиценз и реализиран в действителността лиценз, в основната таблица за международните доставки на оръжие до Либия и двете български инициативи са поставени наравно.<br /><br /><strong>Две външни политики?</strong><br /><br />Цялата история с някаква полудоставка до Либия е напълно незащитима. Лицензите за износ на оръжие се издават за всяка конкретна сделка, което значи, че органът, издал лиценза, е бил наясно и с най-малките детайли по въпроса за това какво точно ще бъде продадено, и то точно на Кадафи. Органът, който е поел отговорността да лицензира подобна доставка, е Министерството на икономиката чрез своята дирекция &bdquo;Международно контролирана търговия и сигурност&ldquo;. Това е и органът, който трябва да разясни своите неразясняеми мотиви за издаде разрешителното, а ако не може да го стори от срам, вместо него може да проговори външният министър &ndash; да не би той да е бил в течение на това, че едно и също правителство има две политики към Кадафи? Една &ndash; на Външно министерство, и друга &ndash; на Министерството на икономиката? Коя от двете е била фалшивата?<br /><br />Впрочем, преди да излъжат по обичайния чиновнически начин, като кажат, че техническите параметри на заявената сделка са били изрядни и не е могло да се откаже лицензът, нека поясним нещо много съществено. Откакто България напредна в преговорите за членство с ЕС (а да не говорим за времето, в което страната е вече в ЕС) правителствените лицензиращи органи имат право да откажат всяка международна сделка с оръжие, като се позоват на клаузата &bdquo;нарушени човешки права&ldquo;.<br /><br />Няма данни България да се е позовавала на тази клауза, но има данни да са го правили други страни, и то точно по отношение на Либия. Великобритания например. Според доклада на "Амнести Интернешънъл" през 2006 година Лондон е предотвратил износа на оръжие за Либия именно с този аргумент.<br /><br />Впрочем надали е съвпадение, че докато медицинските сестри са в либийския затвор, повечето държави не изнасят оръжие за режима на Кадафи. През 2005 година (първата година от изследването на "Амнести Интернешънъл") единствено Сърбия сключва някакви сделки с Либия, а през 2006 това, освен България и Сърбия, го правят само Чехия (на стойност 421 000 евро) и Испания (на стойност 23 953 евро).<br /><br />Така излиза, че България не само е сред малкото страни, изнасяли оръжие за Либия, докато медицинските сестри са арестувани, но е и страната, изнесла оръжие на най-висока стойност през 2006 година.</p>