Цанко Стоичков изригна: Вече нямам брат, един ден и той ще потъне!

<p><strong>- Цанко, с какво се занимаваш, върви ли бизнесът?</strong></p> <p>- Виж сега. Значи, преди да почнем интервюто, искам да не изопачите нито една моя дума. Съгласих се да говоря пред вас, защото знам, че няма да го направите и ще бъдете точни, нали?<br />&nbsp;<br /><strong>- Окей, дадено!</strong></p> <p>- Ами отказах се временно от грандиозни проекти, в които се хвърлих. Имах заведение в Харманли в съдружие с един... Уф, как да го нарека?! Малко е, ако кажа, че е измамник. Чакам го две години да ми върне парите. Дължи ми към 200 000 лева... Може да погледнете в Търговския регистър за дяловете ми, да разберете кво ми е платено и кво не. Защото много се говори, че едва ли не аз дължа пари за Харманли. Пълни измишльотини. Започвам нов живот, начисто. Без мама, без тате, никой не ми трябва!<br />&nbsp;<br /><strong>- Не може да не те питам и без Христо ли?</strong></p> <p>- И без него. Не искам да съм зависим от никого. Какво толкова ми помогнал Ицо, а? Даде ми веднъж 100 бона, когато почвах бизнеса, и това е. И една кола ми купи... Аз си имам семейство и си го гледам, Ицо си гледа неговото семейство. Онзи ден ми звънна, но не му вдигнах. Ето, мога да покажа на телефона неприетото му повикване. Всеки по своя път, това е. Напълно се разграничавам от Стоичкови.<br />&nbsp;<br /><strong>- Защо си толкова ядосан? Нещо явно се е случило между теб и брат ти?</strong></p> <p>- Не съм ядосан, просто станах по-мъдър. Животът ми даде хубав урок. Прекрасен урок!... Дъщеря ми Адриана вече порасна, догодина тръгва на училище. Трябва да се грижа за нея, за жена ми, за семейството. Стоичкови да бъдат спокойни, няма да опра до тях. Имам ново предизвикателство в живота и ще се справя. Няма да ходя в Ясно поле при родителите. Който иска да ме види, да дойде в "Смирненски". Аз съм постоянно тук. Всяка сутрин идвам да играя футбол в "Селект", както и в понеделник и сряда вечер. През другото време може да ме видите пеша от "Селекта" до къщи или обратно. Такъв ми е животът &ndash; скромен.<br />&nbsp;<br /><strong>- В какъв бизнес смяташ да се пуснеш?</strong></p> <p>- Защо непременно трябва да въртя бизнес? Мога да се хвана и на заплата, никакъв не е проблемът. Даже тука ми изникнаха две възможности &ndash; да видим... Няма срамна работа, ако трябва, и метач ще работя.<br />&nbsp;<br /><strong>- Христо не би ли ти подал ръка...</strong></p> <p>- Нищо не искам от него. Голям българин, много е направил, на много хора е помогнал, защото, изглежда, такава му е мисията. В това отношение е уникален мъж, уникален пич. Ама не е истина, че живея и съм живял на негов гръб. Хайде стига с тези приказки! Когато отиде в Барселона, ни купи една къща, кооперация до Четвърто районно, която писаха на името на баща ми. После я продадоха. Аз нямам нищо на мое име, само една кола. Апартаментът, в който живея с жена ми и дъщерята, се води на името на тъстовете. Хубаво ми е така, не съм зависим от Ицо. От никого не съм зависим.<br />&nbsp;<br /><strong>- Ядосан си, но брат ти все пак е Христо Стоичков? Не си ли склонен да простиш и да изгладите противоречията?</strong></p> <p>- В живота от никой не съм искал прошка и никой не е искал от мен. Прошката е за църквата. Като ти надянатдървения костюм &ndash; Господ да прощава. Как може онзи ден Ицо, брат ми, да знае, че съм на "Лаута" с общи приятели, и да не дойде? Гледал друг мач на стадион "Христо Ботев". Това е несериозно... И кой да прости на мен, че животът не ми даде, защото съм брат на Христо Стоичков. Като футболист психически ме убиха само защото батко ми е Христо Стоичков. И той ще потъне един ден, тогава ще го видим на кого ще се опре. Да видим тогава кой ще му помага. Ицо не е безгрешен и това ще го разбере, ама дано не стане късно. Нали помните какво говореше &ndash; България нищо не му била дала, Пловдив &ndash; също... А сега върви и развява някакви проекти за стадиони, молове... Нека успее, но не е там работата.<br />&nbsp;<br /><strong>- Помня, че дълго време бе гост на Христо в Барселона?</strong></p> <p>- Още през 1990 година, когато го взеха, аз хванах самолета и право при него. Зарязах училище, бил съм на 11 години, и стоях при Ицо по 2&ndash;3 месеца. Батко ми в Барселона &ndash; а аз да ходя на училище... нямаше как да стане тая работа Първия път като пътувах при него, в самолета се засякохме с онзи журналист с мустачките. Розов ли беше, какъв &ndash; не му помня името, ама много готин пич, много!<br />&nbsp;<br /><strong>- Защо не се записа тогава в школата на Барселона?</strong></p> <p>- Не знам защо, но съм тренирал с мъжете. Имам вкъщи даже вестник "Марка" как тренирам под ръководството на Кройф. Тогава в щаба бяха още Боби Робсън и Моуриньо. Имам снимки с всички светила на отбора. Много ми беше хубаво там. Брат ми всеки петък ми превеждаше на картата 1000&ndash;2000 долара. Наскоро някъде се опитал да каже, че едва ли не ми е дал общо 2 милиона, което не е вярно. И ме обижда по този начин.<br />&nbsp;<br /><strong>- Къде го е казал?</strong></p> <p>- Пред приятели някакви...</p> <p><strong>- Имаш репутацията на комарджия, на алкохолик, наркоман?</strong></p> <p>- Известно ми е това. Нека си пишат, каквото си искат! Глупости. Аз обаче през живота си един фиш за тото не съм пускал дори. Хайде, идете из казината в Пловдив и питайте дали Цанко някога е влизал там. За алкохола е другата глупост. Всички, които ме познават, ще потвърдят, че дори и газирано не пия. Една бира не съм пил през живота си. Аз хляб не ям, алкохол ще пия...<br />Вие нормални ли сте бре, хора?! Вкъщи имам едно 30-годишно уиски, което не можем да изпием от година и половина. Фен съм на кафето, пуша леки цигари. За наркотиците ми доведи хората, които го твърдят. Хайде, доведи ги! Да идем да направим една ДНК експертиза за 15 години назад, та тогава да ги питам аз тия, дето си ги измислят.<br />&nbsp;<br /><strong>- Какви бяха жените и приятелите в твоя живот?</strong></p> <p>- За жени не искам да говоря, защото съм женен и на съпругата ми няма да й е приятно да чете такива неща. Нищо интересно в това, че водих активен ергенски живот. Но тогава съм бил сляп и съм допуснал край мен хора с много користни цели. Малко са били тези с чиста душа. Затова казвам, че почвам нов живот, коренно различен от досегашния. Вече никога няма да допусна някой да ме издокара. Приятелите ми са колкото пръстите на едната ръка. Истински приятел е Ясен Петров (б.а. &ndash; футболният треньор), Петьо Чакъров и синът му Любо, които са бивши кадри и вечни фенове на &ldquo;Локо&rdquo; (Пд). Тези момчета никога не могат да ме финтират, освен докато играем футбол на малки вратички. За Ясен мога да кажа само добри думи. Страхотен човек и прекрасен специалист. Но в &ldquo;Левски&rdquo; не го оцениха. Побързаха да го изгонят, а благодарение на него влязоха миналата година в групите на Лига Европа. Бързо обаче забравиха за това и през пролетта му показаха вратата. Ясен не го заслужава!<br />&nbsp;<br /><strong>- Какво прави сестра ти Петя?</strong></p> <p>- Не ме интересува... Не ме питай за нея. Няма смисъл. Върна се от Испания и сега работи някъде в село Маноле. Нали ви казвам, новото ми начало е без Стоичкови. Това е истината! Няма мама, няма тате, няма бате и кака! Аз вече нямам брат, сестра и родители. Имам си мое семейство и те да си гледат техните семейства, нивите в Ясно поле. Каквото си искат, това да правят. Моят кръвен брат е Енгибар Енгибаров. Заплюх си го за кум още когато дойде в &ldquo;Ботев&rdquo; (Пд) при &ldquo;брокерите&rdquo;. Играхме с него в "Беласица", в "Локо" (Русе). Никога не ме е подвеждал. Той е от малкото, които ме защитаваха, докато играех. В Петрич с него спретнахме бойкот на Митко Алексиев и Петър Курдов, защото тренировките им бяха нечовешки. Изгониха ги, но общо взето на мен ми издухаха кариерата.<br />&nbsp;<br /><strong>- Не си ли мислил да ставаш треньор или футболен мениджър?</strong></p> <p>- На мен все още ми се играе. През лятото бях на косъм да почна в Брестник, но Георги Недевски, каза че съм бил стар. Аз на 32 години и стар?... Ало?! За треньорството изпортих много възможности, но вече са ми готови документите за курсовете на БФС категория "Б". Само че да видим кога ще ги подам... Фен съм на "Локомотив" (Пд) и не пропусках техни мачове, но заради спортния директор Бранко Милованович не ходя. Няма да стъпя на "Лаута", докато не се изнесе с треньора Канатларовски и измислените футболисти чужденци. Срам и позор! Вижте как ще представят в първенството, а уж имаха големи амбиции. Ама то само с амбиции не стават тия работи. Трябва и знания и умения да имаш.<br /><em></em></p> <p><em>С Цанко Стоичков разговаря Здравко Каменов.</em></p> <p><em>Интервюто е публикувано във в. "Шоу".</em></p>