- 10 Sep 2020
- 77
- 9
Откакто са на власт, ГЕРБ и премиерът Бойко Борисов постоянно зоват хората да стискат зъби в очакване на по-добри времена. Тези чудни времена щели да настъпят, когато бъдат построени магистралите, още някоя част от метрото и една-две спортни зали. Дотогава който издържи - издържи. Единият от проблемите е, че светлото бъдеще няма ясни срокове и непрекъснато се отлага. Другият е, че заради магистрали, метро, сметища, зали, гробища и т.н. управляващите са готови да сгазят и основни човешки права, гарантирани от конституцията. Точно така се получава с последните изменения в законите за държавната и за общинската собственост. Държавата и общините вече имат право да правят т.нар. предварително отчуждаване - да влизат в имотите, преди да има окончателно съдебно решение за отчуждаване, когато там ще се изграждат обекти от национално или първостепенно значение.
<p>И в двата случая се погазват два основни принципа от конституцията - че частната собственост е неприкосновена и че принудителното отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон, при условие че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение. Авторите на законовите номера очевидно са пропуснали думите предварително и равностойно.</p>
<p><strong>Какво предлагат те като обезщетение за собствениците на имоти, които трябва да бъдат отчуждени? </strong></p>
<p>Инвеститорът (държавата или общината) ще дължи различни суми за времето от въвеждането си до приключване на процедурата по отчуждаване. Ако става дума за земеделска земя, ще се плати толкова, колкото би получил собственикът от реализация на продукцията. Кой точно ще оцени колко ще струва реколтата от праскови, череши или ябълки за съответната година? Ако имотът е търговски, производствен или селскостопански обект, ще се взема предвид печалбата на собственика от предходната година или тримесечие. Ами ако тогава е било криза, а днес е възход?</p>
<p>Има и още безумни идеи. Например изрично е записано, че обжалването на размера на определеното парично обезщетение няма да спира отчуждаването. Вярно е, че в голяма част от случаите заинтересованите оспорват пред съда акта за отчуждаване само за парично обезщетение. И че имаше много скандали за това, че вещи лица дават много високи оценки, които се приемат от съда. Това обаче е проблем на организация, на конкретизиране на това що е равностойно обезщетение, на проверки и на контрол. И не е основание да се отнема правото на хората да искат каквато пожелаят цена за имота си. Особено когато се вземат имоти, които са единствено жилище или пък единствена нива. Още повече че открито се признава, че няма достатъчно земи за равностойно обезщетение. На практика се получава така, че държавата може да вземе плодородни ниви, без да предложи равностойна замяна или достатъчно пари, недоволният да се жалва в съда, но докато излезе съдебното решение, всичко вече да е унищожено.</p>
<p>Няма спор, че и магистрали, и сметища, и гробища трябва да има. Но е безумно строителството да става с цената на нарушаване на основни човешки права и принципи в правото. И ще е редно омбудсманът, президентът, депутатите или главният прокурор, които могат да сезират Конституционния съд, да поискат отмяната на тези законодателни безумия. Защото те минират демокрацията.</p>
