- 10 Sep 2020
- 78
- 4
Честни ли бяха изборите и има ли основания за касирането им не само в отделни общини, а в цялата страна? Това е големият въпрос, който има политическа, юридическа и морална страна.
<p>Ето някои обобщени констатации за проведените в неделя избори: организационен хаос; прозрачни бюлетини; купен, контролиран и корпоративен вот, безпрецедентен брой регистрирани нарушения; безпрецедентен брой недействителни бюлетини; лоша разяснителна кампания; дълги опашки пред секциите заради несъобразения с вота „2 в 1” брой на секциите; некомпетентна изборна администрация; подчинена на управляващите Централна избирателна комисия (ЦИК); неправомерно отписани хора от избирателните списъци заради несвършена работа от ГРАО; чували с бюлетини край кофи за боклук; „служебни” протоколи без подписи на членовете на секционните избирателни комисии (СИК); зависими от правителството частни и държавни медии. Сигурно има и още...</p>
<p>Проблемът е, че никой не поема отговорност за всичко това.</p>
<p>Вътрешният министър в отпуск Цветанов се извини на гражданите за „неудобствата” в изборния ден. Вероятно поради гузна съвест, защото в основата на планирания организационен хаос стои гордостта на ПГ на ГЕРБ – новият Изборен кодекс (ИК). Защото именно правителството е отговорно за най-зле организираните от 1989 г. насам избори. Ясните и прозрачни правила, заложени в него, позволиха фалшификации и манипулации, а партийно назначените ЦИК и ОИК забравиха, че според закона има комисия за контрол на изборите. Нейните членове пък си нямаха хабер какво точно трябва да правят.</p>
<p>Извинението на Цветанов не върши работа, дори не хвърля прах в очите. Нищо че и той бил чакал 45 минути на опашка, „за да упражни конституционното си право”.</p>
<p>И да се извини вицепремиерът Дянков, на когото на 22 юни 2011 г. правителството възложи да координира работата на всички ведомства, които имат ангажименти по организацията на изборите, файда няма. Излишни са и обещанията на евентуалния президент Росен Плевнелиев, че несъвършенствата на ИК ще бъдат отстранени някога в бъдещето...</p>
<p>Извиненията и обещанията не са равносилни нито на понасяне на политическа отговорност от виновните, нито на санкциониране на нарушителите на закона.</p>
<p>Ако вие нарушите Закона за движение по пътищата, ще ви глобят или ще ви вземат книжката. А основният нарушител на ИК е самата ЦИК, която не спази законовия срок за обявяване на резултатите от изборите. Никъде обаче дори не се споменава за вариант ЦИК да понесе някаква санкция за това.</p>
<p class="justified">Софийската общинска избирателна комисия е предала 35 "служебни" протокола. Това бе потвърдено от говорителя на ЦИК Ралица Негенцова. Тя обясни, че това решение си е на ОИК и отговорността си е тяхна. Тези протоколи не носят подписите на членовете на секционните избирателни комисии. На базата на въвеждани разписки данните са били въведени в изчислителния център. А какви са основанията да липсват оригиналните протоколи, в ЦИК не знаели. Кой контролира всъщност работата на ОИК? Защо ЦИК приема тези „служебни” протоколи?</p>
<p class="justified">В ЦИК е потвърдено и присъствието на двамата депутати от ГЕРБ в зала „Универсиада” в изборната нощ. Според ОИК обаче законът не бил нарушен. От ЦИК пък отново се изсулват като мокра връв: били посочили в писмо на ОИК, че няма възможност „при отчитане на изборни резултати в ОИК да присъстват лицата"... Пак никой не е виновен. А според премиера двамата депутати дори не са били там...</p>
<p>На фона на това прехвърляне на вина и отговорност никой не задава отново въпроса защо хартията на бюлетините не отговаряше на определената в закона плътност. Единствено ПП „Зелените” поискаха касиране на изборите в цялата страна заради нарушената тайна на вота. Това искане за касиране на изборите е принципно. То не се дължи на съмненията, че тук или там изборните резултати са фалшифицирани или манипулирани. То не е провокирано от тясно политически интереси, а е в защита на обществения интерес.</p>
<p>Проблемът е, че основните политически играчи никога не са се интересували от зачитането на гражданските права. За тях е важно да искат касиране в градовете и селата, където губят изборите. Не ги интересува дали „някакви си промили” са били лишени от конституционното си право да гласуват, нито че в малките населени места при прозрачна хартия много внимаваш за кого ще гласуваш, защото после тежко ти...</p>
<p>В правомощието на Конституционния съд е да се произнася по спорове за законността на избори. Той може да бъде сезиран, но само от определена група хора и институции. Това могат да бъдат най-малко 48 депутати, главният прокурор, самият президент, правителството, Върховният касационен съд или Върховният административен съд.</p>
<p>Остава да видим как тези институции ще се отнесат към интересите и правата на гражданите, към нашите интереси и права в тъй наречената ни държава.</p>
