Тройната коалиция е мъртва! Да живее новата тройна коалиция!

<p>Понякога дори откровената далавера е по-малко опасна от невидимото задкулисие. Станишев, Доган и Сакскобургготски поне дадоха гласност на основните параметри на споразумението за разпределението на властта. Лично участваха във взимането на важните управленски решения - добри или лоши. Макар и нелегитимен, измисленият съвет на коалицията ангажираше участниците в него и може да им се търси отговорност, макар и само морална.<br /><br />Днес не е ясно как се дели властта, но няма никакви съмнения, че тя не е монолитна.<br /><br />Сините кадруват на всички нива. Техни ярки представители са в правителството. Преди да стане отявлен привърженик на ГЕРБ, военният министър Николай Младенов бе дясна ръка на Надежда Михайлова в СДС. Синята партия го "създаде" и легитимира в политиката, преди да го "подари" на гражданите за европейско развитие. Нека не ни убеждават, че зам.-министрите на екологията и външните работи Евдокия Манева и Марин Райков са независими експерти. Тя беше министър на околната среда и водите в правителството на Иван Костов! Нещо повече - при разкола в СДС през 2004 г. предано последва Командира и бе сред учредителите на клонинга ДСБ. А после влезе и в националното ръководство на партията. Райков също влезе в политиката през вратата на седесарлъка. През 1998 г. Костов го направи зам. външен министър в правителството си, а после го прати посланик във Франция. В ДАНС също бяха реабилитирани на ръководни постове кадри от Костово време, като зам.-директора Иван Драшков например. Сега формално неуправляващият Костов е вдигнал мерника и на шефката на ДКСИ, очевидно вече има някого предвид за поста. Красноречиви са и съставите на бизнес делегациите, придружаващи властта в задграничните й пътувания. Както и кадруването в подопечните на властта медии.<br /><br />"Атака" присъства доста по-дискретно на правителствено равнище, но никой не знае дали не осребрява подкрепата си с братовчедски назначения по ниските етажи на властта.<br /><br />Не знаем, защото коалицията е негласна, скрепена с тайни договорки, юридически несъществуваща. Рядко политиката се е формирала толкова непрозрачно. А е очевидно, че управленските решения се съгласуват между тримата коалиционни партньори, иначе не биха получили подкрепа в парламента. Но как, с какви отстъпки и компромиси или срещу какви обещания и договорки, можем само да гадаем. Най-вече по реакцията на сателитите. Няма съмнение, че зад псевдоопозиционното поведение на сините прозират някакви неосъществени желания. При "Атака" пък личат изключително доволство и ситост, след като националистите с лекота преглътнаха и проваления референдум за новините на турски, и щедрите субсидии за тютюнопроизводителите, и снизходителното отношение към Доган. Но истинските мотиви за това поведение се крият зад противоречиви стъпки напред-назад, според ритъма на коалиционния танц.<br /><br />Този тип управление засега устройва и трите страни. Героизира ГЕРБ с решението им да управляват в несигурно малцинство, но верни на себе си. Това, разбира се, минава за чиста монета само в очите на лаиците в парламентарната аритметика. На второ място правителството на малцинството позволява на фактическите коалиционни партньори да го играят с единия крак навън и да дават ценни напътствия, докато Борисов вади кестените от огъня.<br /><br />Без тези апартета сините и "Атака" щяха отдавна да са забравени и неразпознаваеми. Особено опасно в днешната властова схема е това, че неформалните коалиционни партньори реално не носят отговорност за действията си. Така отявленият лобизъм на Евдокия Манева за безконтролно отглеждане на генномодифицирани култури в България се пише на сметката на премиера, а не на Костов. За истеричавите изстъпления на "Атака" плаща пак Борисов. Илюзия е, че неформалните отношения със съюзниците правят правителството по-независимо. Напротив. Върху гърба му незаслужено се трупат и чуждите грехове. Докато при ясно коалиционно споразумение всеки носи своята част от отговорността.<br /><br />Не е изключено да се стигне до парафирането на подобен документ, когато наесен силно припари под краката на управляващите. Но те вече няма да са в изгодна позиция за водене на пазарлъци. Тогава ще стане ясно къде точно го стяга чепикът Костов и за какво се борят Сидеров и компания. А цената на този брак по принуда може да заплатят с постовете си неколцина министри. Затова пък на сините ще им бъде отнета възможността да се преструват на дисиденти и независими икономически експерти, а ще изконсумират солидарно с ГЕРБ вината за един евентуален провал.</p> <p><em>Текстът е публикуван във в. "Сега".</em></p>